Р
Е Ш Е
Н И Е
№........
гр. Ловеч, 30.03.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и
седми юли две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова, като
разгледа докладваното от съдия Вълков
адм. дело № 99/2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
198, ал.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба от С.И.П., изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора Ловеч, XI- та
група срещу Заповед № Л-252/20.02.2020 г. на
Началника на Затвора Ловеч, с която е наредено
продължаване на периода на изтърпяване на наказанието на П. при специален режим.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед
представлява документ с невярно съдържание и не се основава на реални
фактически обстоятелства. Издадена е от лица, които той никога не е виждал.
Информацията, която е вписана в нея не кореспондира с неговото поведение.
В съдебно заседание П. поддържа жалбата си. Твърди, че
иска да се отмени заповедта като нищожна и неоснователна, защото нищо от това,
което е написано в нея не е вярно.
Ответникът по делото – Началникът на Затвора Ловеч –
редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Представил е писмено становище чрез пълномощник. По подробно изложени
съображения моли жалбата да бъде отхвърлена и да се остави в сила оспорената
заповед.
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на
21.02.2020 г., което е удостоверено в долния ляв край на самата заповед, а
жалбата е заведена в деловодството на административния орган на 27.02.2020 г.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежно
легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.
Жалбоподателят е постъпил в Затвора гр. София на
12.10.2018 г. и изтърпява наказание доживотен затвор по чл. 116 от НК с начало
на изтърпяването 02.12.2014 г. От 18.02.2019 г. е преведен от Затвора гр. София
в Затвора гр. Ловеч и е поставен на специален режим.
На 18.02.2020 г. Инспектор „Социална дейност и
възпитателна работа“ (ИСДВР) при Затвора Ловеч е изготвил
мотивирано становище относно замяна на режима на жалбоподателя от специален на
строг. В него е посочил, че П. декларира желание за промяна, но това е трудно
осъществимо, тъй като при проведените с него разговори той не възприема мнение,
различно от неговото. Не може да свикне със затвореността в условията на
изолация. Налице е устойчиво изградена асоциална ценностна система. Лесно се
подава на негативно влияние от по-влиятелни лица и понякога влиза в конфликтни
ситуации по незначителни поводи. Не демонстрира постоянство, отговорност и
системност в разбиранията и действията си. По време на престоя в групата не е
дал достатъчно основания за наченки на някакви реални позививни промени. При
тези съображения ИСДВР при Затвора Ловеч е предложил да не се заменяя режима на
П. от специален на строг.
Писмено становище е представил и Заместник-началникът
на режимно надзорно охранителната дейност (РНОД) при Затвора Ловеч, в което е отразено, че към
момента не са настъпили трайни позитивни промени в поведението на П.,
позволяващи смяна на режима от специален на строг.
Началникът на сектор „СДВР” при
Затвора Ловеч в своето становище е посочил, че не са настъпили положителни
промени в действията, нагласите и поведението на П., поради което подкрепя
становището на ИСДВР при Затвора Ловеч.
Изготвена е от инспектор-психолог
при Затвора Ловеч експертна оценка за актуалното психично и емоционално
състояние на П.. В него е отразено, че при него са недоизградени и недобре
структурирани механизмите за противостоене срещу чуждо негативно влияние, което
го прави податлив на внушение и убеждение от непосредственото му обкръжение,
което от своя страна е възможно да го постави в зависима позиция и да доведе до
наказуеми постъпки от негова страна. Препоръчително е да бъде ангажиран с роли
и отговорности занапред и ако покрие добрите си намерения с положителни изяви,
да бъде преразгледан правния му статус по-обстойно, но на този етап е още рано
за това.
С
обжалваната в настоящото съдебно производство заповед Началникът на Затвора
Ловеч е наредил продължаване периода на изтърпяване на наказанието от П. при
специален режим. Като правно основание е посочен чл. 198, ал.1 от ЗИНЗС, а като
фактически – становищата на ИСДВР,
Началник сектор СДВР, Заместник-началник на РНОД и на инспектор-психолог при
Затвора Ловеч.Административният орган е възприел изцяло техните становища.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 57, ал.
1, т. 1 от ЗИНЗС, първоначалният режим за изтърпяване на
наказанието се определя от съдът, като на осъдените на доживотен затвор и на
доживотен затвор без замяна се определя задължително специален режим.
Според чл. 54 от
Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ППЗИНЗС), лишените от свобода на специален режим:
1. изтърпяват наказания в затвори от закрит тип; 2. се настаняват в постоянно
заключени помещения при засилен надзор и охрана; 3. не могат да участват в
колективни мероприятия с други лишени от свобода, поставени на общ и на строг
режим; 4. могат да работят в отделни помещения при наличие на подходяща работа
при засилен надзор и охрана.
В чл. 198, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано първоначалният специален режим
на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна да бъде
изменен в по-лек, който може да бъде само строг, тъй като съгласно чл. 199, ал.
1 от ЗИНЗС, осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор
без замяна не се поставят на лек и общ режим.
Съгласно чл. 198, ал.
1, изр. 1 от ЗИНЗС, след изтърпяване на една година от
наказанието, Началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след
вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и
възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и
на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по
отношение на осъдения. Екземпляр от заповедта се връчва на осъдения срещу
подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на
наказанието.
Според чл. 198, ал.
3 от ЗИНЗС, началникът на затвора се произнася относно
продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично,
но не по-късно от една година от предходното си произнасяне.
Настоящият
съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен
административен орган – Началникът на Затвора Ловеч в кръга на предоставените
му от закона правомощия. По делото са представени Заповед №
ЧР-05-223/24.11.2016 г. на Министъра на правосъдието за преназначаване на Р.Г.
на длъжност Началник на Затвора в гр. Ловеч и Акт от 28.11.2016 г. за
встъпването й в длъжност „Началник на затвор I-ва категория“ гр. Ловеч. В случая не е налице
предходно негово произнасяне относно режима на изтърпяване на наложеното на П.
наказание, доколкото последният е преведен от Затвора гр. София в Затвора гр.
Ловеч на 18.02.2019 г.
Тя е издадена в предвидената от закона писмена форма и е мотивирана.
Изложении са правни и фактически основания за издаването й.
Съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административното производство. Заповедта е издадена след вземане на писмени
становища на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна
работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога
относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на
жалбоподателя.
Съдът намира, че обжалваната
заполед е издадена в съответствие с материално правните разпоредби и с целта на
закона. По аргумент от разпоредбата на чл. 218 от
ППЗИНЗС, възможността за изменение на специалния режим в строг
е свързана с условието осъденият да има добро поведение. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
по чл. 156 от ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Видно от
обстоятелствената част на заповедта, в случая са възприети изцяло становищата,
дадени от длъжностните лица по чл. 198, ал.
1, изр. 1 от ЗИНЗС. Тези становища и предложението жалбоподателят да
продължи да изтърпява наказанието
доживотен затвор при специален режим са
съобразени с критериите за оценка по чл. 155 и чл. 156 от ЗИНЗС и сочат на мотивиран извод, че не са налице достатъчно
данни за наличие на трайно добро поведение на П., обосноваващо изменение на
специалния режим в строг. По делото не се събраха доказателства, които да
обосновават предпоставките, предвидении в закона за изменение на режима на жалбоподателя.
Твърденията и възраженията в жалбата на С.П. са
неоснователни и не се подкрепят от доказателствата
по делото. Не са налице сочените в жалбата пороци на обжалваната заповед.
Пред вид горното, съдът намира,
че подадената жалба е неоснователна, което налага същата да бъде отхвърлена.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал.2, предл. последно от АПК във връзка с чл. 198, ал.2,
изр. 1 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.И.П., изтърпяващ наказание
лишаване от свобода в Затвора Ловеч, XI- та
група срещу Заповед № Л-252/20.02.2020 г. на
Началника на Затвора Ловеч.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 198, ал.2 от ЗИНЗС.
Препис
от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: