№ 3447
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110173306 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Т. АНТ. ИВ., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 52943/2021г. на
СРС, 40 състав, а именно: 180,10лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: /населено място/, аб. № **********, за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва от 10.09.2021г. до
изплащане на вземането, и 55,81лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2018г. до 01.09.2021г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот
топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че
ответникът дължи и лихва за забава върху главницата.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявените искове. Твърди, че задълженията са погасени чрез
плащане, а в условията на евентуалност – поради изтекла погасителна давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
1
ответникът е бил собственик на процесния недвижим имот до 19.04.2018г., когато го е
продал на трето за спора лице. В чл. 3 от договора /л. 19/ е предвидено, че купувачът
ще влезе във владение на имота в двумесечен срок, считано от датата на нотариалния
акт, но не по-късно от 19.06.2018г., като всички задължения за ток, вода, топлинна
енергия и др. под. до предаването на владението ще бъдат за сметка на продавача.
Ответникът признава в отговора на исковата молба, че e напуснал имота м. юни 2018г.
От представения по делото протокол за отчет /л. 75/, който не е оспорен, се
установява, че на 02.05.2018г. е извършено реално отчитане на измервателните уреди в
имота за консумираната топлинна енергия през отоплителен сезон м.05.2017-
м.04.2018г., като е отчетено потребление.
От събраните по делото писмени доказателства и изслушаното и прието
експертното заключение по ССчЕ се установява, че през процесния период са издавани
прогнозни сметки за консумацията в имота и на 31.07.2018г. е издадена обща фактура
№ 96816416 за крайно дължимите за отоплителен сезон м.05.2017г.-м.04.2018г. суми,
като прогнозните задължения са сторнирани. Вещото лице посочва, че всички
представени документи за извършени от ответника плащания са съобразени от
ищцовото дружество, като с тях са заплатени всички прогнозни задължения, които са
били на обща стойност от 794,37лв. Останала е незаплатена единствено
изравнителната сметка, издадена през м. юли 2018г., която е на стойност
претендираните 180,10лв. Видно е, че всички представени от ответника платежни
нареждания и фискални бонове са от дата преди м. юли 2018г., поради което е
невъзможно с тези плащания да са погасени задължения, които към този момент все
още не са възникнали. По делото няма доказателства за извършено плащане след
издаване на общата фактура /изравнителната сметка/ на 31.07.2018г., поради което не
може да се приеме, че това задължение е погасено чрез плащане.
Ответникът е направил и възражение за погасяване на вземането по давност.
Задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични
плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г.,
ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с
тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се
счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и прекъсната давността съгласно чл.
116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 10.09.2021г. Следователно, всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 10.09.2018г., са погасени по давност.
През процесния период в отношенията между страните са приложими общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал.1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В чл. 155, ал. 1 ЗЕ е регламентирано, че потребителите на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска; и 3/ по реална месечна консумация. От данните по делото се
установява, че в случая е избрана и прилагана втората хипотеза. Анализът на
цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или
прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен
период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на
2
дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване
на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на
разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В
зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-
малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на
потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи обаче,
това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае
до корекция на тези вноски със задна дата. Това разбиране съответства на
приложимите към договора общи условия, които обвързват страните. Съгласно чл. 32,
ал. 3 от ОУ след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
При прогнозно начисляване на месечните задължения за топлинна енергия
доставчикът няма как да знае изначално какъв е действителният размер на потребената
енергия. Това обстоятелство се установява едва с извършване на реалния отчет след
края на отоплителния сезон. Поради това, когато стойността на реално потребената
енергия надхвърля стойността на начислените месечни прогнозни задължения, в полза
на дружеството възниква вземане, което е ново и има нов срок за изпълнение, макар
самата консумацията да обхваща същия период. И така е логично – преди извършване
на отчет на измервателните уреди след края на отоплителния сезон и констатиране на
потребеното количество топлоенергия, не е ясно каква е стойността на потребената
енергия, дали има суми за доплащане или такива за възстановяване. Ако има суми за
доплащане, то техният размер става известен (определен) едва на този етап и съответно
започва да тече и срокът за изпълнението им. Тъй като фактурата, в която е
обективирана изравителната сметка след края на отоплителния сезон, е издадена на
31.07.2018г., то следва, че 45-дневният срок за заплащането й съгласно чл. 33, ал. 1 вр.
чл. 32, ал. 3 от ОУ изтича на 14.09.2018г., както е посочено и в самата нея. От това
следва, че денят за изпълнение е определен и с настъпването му вземането става
изискуемо. Или иначе казано, давността е започнала да тече на 15.09.2018г. и изтича на
15.09.2021г., но с депозираното на 10.09.2021г. заявление за издаване на заповед по чл.
410 ГПК същата е прекъсната съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, поради което възражението
за погасяването на вземането по давност също се явява неоснователно.
Доколкото по делото е безспорно установено, че през процесния период именно
ответникът е бил собственик и ползвател на имота, то именно той дължи заплащане на
задълженията, както е предвидено и в самия договор за покупко-продажба, с който се е
разпоредил с имота.
По изложените съображения, предявеният иск за главното вземане от 180,10лв.
се явява основателен.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не установява да е заплатил това
задължение, с оглед на което на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД е изпаднал в забава за
плащането му от 15.09.2018г. и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва. Съгласно заключението по ССчЕ същото възлиза
на сумата от 55,85лв., но предвид действащия в гражданския процес принцип на
диспозитивното начало, съдът е ограничен от заявения от ищеца размер, а именно
55,81лв.
С оглед изложеното, и искът за акцесорното вземане се явява изцяло
3
основателен.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищецът на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е направил такива в размер на 75лв. за
заповедното производство и 375лв. в исковото производство с включено юрк.
възнаграждение от 100лв., определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК от съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу Т. АНТ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 52943/2021г. на СРС, 40 състав, а именно:
180,10лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
имот, находящ се на адрес: /населено място/, аб. № **********, за периода от
01.05.2017г. до 30.04.2018г., ведно със законната лихва от 10.09.2021г. до изплащане на
вземането, и 55,81лв., представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до
01.09.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Т. АНТ. ИВ., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, сумата от 75,00лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 375,00лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Нелжо Инженеринг“ ООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4