Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.05.2019
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско
отделение , 11 състав, в публично
заседание
на
двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при участието на секретаря Диана Борисова, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 3169 по описа на съда за 2018г ., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен
иск от С.П.Г.с правно основание чл. 557
ал.1 т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД срещу Г. Ф. за
заплащане на сумата в размер на 30 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди в следствие настъпило ПТП с неидентифицирано МПС, ведно
със законната лихва от датата на отказа за изплащане на обезщетението –
14.02.2018 г. до окончателното изплащане.
Ищцата
твърди, че е претърпяла телесни увреждания в резултат на ПТП реализирало
се на 09.10.2017 г. в гр. Русе. на кръстовището на ул. „Воден“ и ул. „Плиска“.
Била е пътник в тролейбус № 29, като при реализираното
ПТП между тролейбуса и лек автомобил е задействана спирачната уредба, поради
което ищцата е паднала на земята и е получила телесни увреждания - счупване на опашна кост, закрито и кръвоносно
насядане на лява седалищна област, оток в лява колянна област. Твърди, че след настъпване на ПТП е постъпила
в „МБАЛ РУСЕ“ АД, където е била приета със силна болка в областта на опашната
кост. Проведено е било лечение в домашни условия, за което е предписано
медикаментозно лечение, но за дълъг период от време след процесното
произшествие ищцата твърди, че е изпитвала болки и страдания в областта на
глутеалната област, настъпила е промяна в нейното психично състояние, които
подробно описва в исковата молба. Твърди се още, че на 14.11.2017 г. е предявила своята извънсъдебна
претенция пред Г. Ф. за изплащане на обезщетение за неумиществени вреди, но
след разменената кореспонденция ответникът по делото е отказал изплащане на
обезщетение. В заключение сочи че процесното ПТП е предизвикано от неидентифицирано МПС,
поради което на основание чл. 557 ал.1 т.1 от КЗ пасивно легитимиран да
отговоря по искът е Г. Ф.. Моли да бъде уважен предявения иск и претендира
разноски
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Ф. е подал
отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск.
Твърди се, че липсват доказателства за противоправното поведение на водача на
неидентифицираното МПС, което да е в причинна връзка с вредите, които ищцата е
претърпяла. Оспорва описания в исковата
молба механизъм на ПТП, констативния протокол в частта относно механизма и
причините за ПТП. Излага доводи, че вина има само ищцата, която не е предприела
действия, чрез които да осигури своята собствена безопасност, в качеството си
на пътник в градския транспорт. Моли съда да бъде отхвърлен предявения иск.
Повдига искане в условията на алтернативност да се установи, че вина за
процесното ПТП има водача на тролейбуса И.М., която е предприела маневра за
рязко спиране и така е станала причина за травматичните увреждания на ищцата.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди като завишена и несъобразена с
практиката на ВКС.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:
От
представения констативен протокол за ПТП на л.6, се установява че процесното
ПТП е настъпило на 9.10.2017г. около 15,30ч. в гр.Русе на кръстовището на
ул.“Св.Наум“, ул.“Воден“ и ул.“Плиска“ между тролейбус „Ивеко“ с рег.№*****
с водач И.М. и неизвестно МПС, като в резултат на ПТП е причинена телесна
повреда на пътничка в тролейбуса. Посочени обстоятелства и причини за ПТП –
отнето предимство от страна на неизвестното МПС.
Видно
от съдебномедицинско удостоверение на УМБАЛ Русе АД С.П.Г. има счупена опашна
кост и кръвонасядане в седалищната област, като тези увреждания са определени
като временно-разстройство на здравето, не опасно за живота.
Представен
е и акт за злополука в превозно средство на „Общински транспорт Русе“ АД , в
който е удостоверено, че ищцата е била редовен пътник в тролейбус с инв.№
59087, пътуващ по линия №29 на 9.10.2017г.
С молба вх. №24-01-736
/14.11.17 г. ищцата С.Г. е предявила извънсъдебна претенция пред ответника за заплащане
на неимуществени вреди. С писмо от 14.02.18 г. ответникът е отказал изплащане
на обезщетение поради липсата на
противоправно поведение на водача на неизвестното МПС, както и поради липсата
на причинно-следствена връзка с настъпилите за ищцата вреди.
От
назначената съдебно-автотехнична експертиза се установява следния механизъм на
ПТП: тролейбус от МГТ, марка Ивеко, №59087 е пътувал по ул.
„Свети Наум“ в североизточна посока по линия №29,
като на кръстовището с ул. „Воден“ поради навлизане на неизвестен автомобил
пред тролейбуса и последващ удар в него, водачът на тролейбуса е предприел
аварийно спиране, в следствие на което ищцата, пътник в тролейбуса, е политнала
назад и е паднала на пода на автобуса,
при което е получила счупване на опашната кост и други увреждания. Според
вещото лице водачът на неизвестния лек автомобил е имал възможност да пропусне
движещия се с предимство тролейбус и да предотврати процесното ПТП. Не е
определена скороста на движение на процесния тролейбус поради липсата на данни,
но в близост до мястото на произшествието не е имало спирка - следващата спирка е била на 150 метра.
От
заключението на съдебно-медецинската експертиза се установява че при процесното
ПТП ищцата е получила счупване на опашна кост, кръвонасядания в лява седалищна
област. Тези увреждания кореспондират с механизма на процесното ПТП. По
отношение на ищцата е проведено лечение с обезболяващи медикаменти. През
периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания, като през първите 20 дни
болките са били с по-голям интензитет. Възможно
е ищцата да изпитва болка в областта на счупването при промяна на времето и при
продължително стоене права. Периодът на възстановяване при нормално протичане
на лечебния процес е около един месец. В съдебно заседание, проведено на
26.02.2019 г., вещото лице пояснява, че счупване на опашната кост се получава
при рязко падане върху седалищната област, а болката позволява след това лицето
да се изправи и да тръгне без да потърси медецинска помощ веднага, тъй като
счупването не е в ставите и не засяга опорната функция на крайниците. Ищцата не
се е явила на личен преглед при вещото лице, поради което няма данни какво е
настоящото й състояние и дали при нея са налице остатъчни последици.
Св.
Кулева, колежка на ищцата, установява, че след инцидента ищцата не се чувстала
добре, изпитвала болки и не е можела да сяда, стояла права. Пишела права на
клавиатурата на компютъра. Знае, че ищцата е приемала обезболяващи, през нощта
не можела да спи. Това продължило около 3-4 месеца. И сега ищцата се оплаквала,
че има болки в опашната област като седне на нещо твърдо или при влошаване на времето.
С
оглед установените фактически положения, съда стигна до следните правни изводи:
Предявения по реда на чл. 557 ал.1 т. 1 КЗ иск е
допустим и е насочен срещу надлежен ответник – Г. Ф.. Ищецът е предявил пред Г.
Ф. искане за обезвреда на твърдените болки и страдания, вследствие на ПТП,
предмет на настоящото производство. Ответникът е отказал да заплати
обезщетение.
Основателността
на предявения иск предполага ищцата, при условията на пълно и главно доказване
в процеса с допустимите по ГПК доказателствени средства, да установи кумулативното наличие на
елементите от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД – деяние / действие
или бездействие/, извършено противоправно, причинно – следствена връзка между
деянието и претърпените вреди, като последните също подлежат на доказване в
процеса. Вината съгласно установената с нормата на чл.45 ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага. На ответника е възложена тежестта да обори тази презумпция,
както и да докаже заявеното възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат.
Съдът след съвкупна
преценка на доказателствения материал по делото и относимите правни норми, намира, че сочения
фактически състав е установен, поради което са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника Г. Ф.. Водачът на увреждащия автомобил
е имал противоправно и виновно поведение, в резултат на което е настъпило ПТП
по см. на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП с МПС, в което ищцата е била пътник –
нарушил е разпоредбата на чл.5 ал.1 от ЗДвП –
всеки участник в движението с поведението си не трябва да създава
опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди; както и чл.50 ал.1 от ЗДвП - на кръстовище, на което единият
от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство. Този водач е навлязъл от път без
предимство в път с предимство без да изчака движещия се по пътя с предимство
тролейбус с пътници, застанал е пред тролейбуса, което е наложило аварийното
спиране на последния. В следствие на това аварийно спиране и получените при него
инерционни сили, ищцата, пътник в тролея е паднала на земята, при което е получила телесни увреждания – счупване на
опашна кост и кръвонасядания в лява седалищна област. Налице е причинно
следствена връзка между получените телесни увреждания на ищеца и
противоправното поведение на виновния водач. Това се установява както от СМЕ,
така и от събраните гласни доказателства /показанията на очевидеца св.Кулева/.
Съда намира направените от ответника
възражения, че ищцата не е предприела
действия, чрез които да осигури своята безопасност, както и че причината за
падането, и настъпване на процесните вреди са изцяло в причинна-връзка с
противоправното поведение на водача на тролейбуса, за неоснователни и
недоказани. С оглед разпределената доказателствена тежест и събраните по делото
доказателства, ответника нито успя да установи противоправно поведение на
водача на процесния тролейбус, нито и липсата на предприети мерки за
безопасност. Единствения възможен извод, който може да бъде направен е, че
падането се е дължало на екстремно спиране, предизвикано от неизвестен лек
автомобил, чието поведение на пътя грубо е нарушило правилата в ЗДвП. От
обясненията дадени от вещото лице автоексперт в съдебно заседание може да бъде направен
единствен извод, че при нормално комфортно спиране пътниците стоят, а не падат,
поради което съда приема, че единствената възможна ситуация, при която ищцата
би могла да падне върху пода, е при екстремно спиране, което тя не би могла да
предвиди, тъй като същата е имала качеството на пътник. Макар и да липсват
данни за скоростта, с която тролейбуса се е движил, в близост на около 150 м. до настъпилото
ПТП е имало спирка, която тролейбуса не би следвало да пропусне, поради
което и скоростта, с която се е движил е била ниска или в ограничение, тъй като
е следвало да предприеме спиране. По отношение на възражението за противоправно
и виновно поведение на водача на тролейбуса, то такова не беше установено в
хода на производството. Процесният тролейбус се е движил по път с предимство,
преди спирка, на която е следвало да спре, като предимството му на пътя е било
отнето от неизвестния лек автомобил. За да избегне по-значителни вреди, водачът
на тролейбуса е предприел необходимо екстремно спиране, което не би могъл да
избегне по друг начин. Субективното и противоправно поведение на водача на
неидентифицирания лек автомобил е единствената причина за ПТП.
Установени
са от СМЕ и от гласните доказателства претърпените от ищцата неимуществени
вреди.
Съгласно
нормата на чл. 52 от ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. Критерият „справедливост” съгласно задължителната и трайна
практика не е абстрактен. Съобразно дадените с ППВС № 4 от 1968 г.
разяснения, преценката на съда е
свързана с редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, например:
характерът, вида и броя на уврежданията,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания,
осакатявания, загрозявания, възрастта на пострадалия, обстоятелствата, при
които са причинени вредите, и др.
Изслушаната по делото СМЕ и медицинската документация установяват, че ищцата
вследствие на процесното ПТП е претърпяла едно травматично увреждане - счупване
на опашна кост. По своя медико - биологичен характер травмата е причинила временно
разстройство на здравето за период около месец. Проведено е лечение с
обезболяващи. Не е ползван отпуск за
временна нетрудоспособност . През първите 20 дни, когато започва процеса на
зарастване на счупената кост, болките и страданията са били с по - голям
интензитет, като във времето постепенно са намалявали. Към настоящия момент съдът
приема, че ищцата се е възстановила /няма доказателства за обратното, тъй като
ищцата не се е явила на личен преглед пред вещото лице/, като в бъдеще ще
продължава да изпитва спорадични болки при натоварване или промяна на времето. Липсва
медицинска документация за сегашното състояние на ищцата. Съдът отчита и
търпените от ищцата негативни преживявания във връзка с инцидента. Като взе
предвид тези обективни обстоятелства, стандартът на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, съдът намира, че справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД
се явява сумата от 10 000 лв., до който размер
искът е основателен и доказан. За разликата до пълния предявен размер от
30 000 лв. искът следва да се отхвърли.
В полза на ищцата следва да се присъди и законната лихва върху
главницата. Чл.497 от КЗ
свързва задължението на застрахователя да заплати лихва от датата, на която изтича
срокът за представяне на всички необходими доказателства или с изтичане на
тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която от двете настъпи
по-рано). Не са налице доказателства ищцата да е представила на
застрахователя всички необходими доказателства за определяне на обезщетение.
Срокът на застрахователя за отговор е изтекъл на 14.02.2018г. От тогава следва да се приеме, че ответникът е изпаднал
в забава и от тази дата следва да се присъди претендираната мораторна лихва.
По
разноските:
Ищцата претендира
разноски по списък в размер на 827,50лв. Процесуалният й
представител претендира адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от
ЗАдв.
Ответникът претендира
разноски по списък в размер на 500лв.
Страните не оспорват
списъка с разноски, представен от всяка от тях.
При този изход на
спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на ищцата следва да се
присъдят претендирани разноски, съразмерно уважената част от иска /1/3/ - 275,83лв. На
основание чл.78 ал.3 от ГПК, на ответника следва да бъде присъдени разноски
съразмерно отхвърлената част на иска - 333,33 лв.
Искането на
процесуалния представител на ищцата да му бъде присъдено възнаграждение при
условията на чл.38 ал.2 вр ал.1 т.2 от ЗАдв. е основателно. Ответната
страна не възразява по тази претенция. На адв. В.
се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 830лв., изчислено съобразно
чл.7 ал.2 т.3 от Наредбата №1/2008г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78
ал.6 от ГПК ответникът дължи разноски по сметка на съда в
размер на 100лв. Държавната такса е
платена от ищцата.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Г. Ф., ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, на основание чл.557 ал.1 т.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД да заплати на С.П.Г. , ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** 11-13, офис 5, сумата от 10 000 лева, ведно
с лихвата за забава от 14.02.2018г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 09.10.2017
г. в гр. Русе, в резултат на виновно и
противоправно поведение на неидентифициран водач на лек автомобил , както
и 275,83лв.
разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 30 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Г.
Ф. да заплати на адв. Ц.В.,
със съдебен адрес:***, офис 5, адвокатско
възнаграждение в размер на 830лв.
ОСЪЖДА
С.П.Г., ЕГН **********, чрез адв. Ц.В., със съдебен адрес:***, офис 5, да заплати на Г. Ф., с
административен адрес ***, разноски по делото в размер на
333,33лв.
ОСЪЖДА Г. Ф. да заплати
по сметката на Софийски градски съд разноски в размер на 100лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на
страните.
Съдия: