Определение по дело №1072/2022 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 13
Дата: 5 януари 2023 г.
Съдия: Ева Димитрова Пелова Трифонова
Дело: 20227150701072
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 23 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

13/5.1.2023г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, XII-ти касационен състав, в закрито съдебно заседание на 05 януари  през две хиляди двадесет и трета  година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

                                           ЧЛЕНОВЕ: ЕВА ПЕЛОВА

                                                        ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Пелова КНАХД № 1072 по описа за 2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от АПК.

Образувано е по частна жалба на „Еко-Хидро-90“ ООД – гр. Пазарджик, срещу определение № 318/16.09.2022г., постановено по гр. дело № 387/2021г., по описа на Районен съд – гр. Панагюрище, в частта му, в която е оставено без уважение искането за спиране на изпълнението на Протокол от 27.04.2021г. на Комисия по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, определена със Заповед № 374/19.04.2021г.  на кмета на Община Стрелча, утвърден на 05.05.2021г.

Насрещната страна по частната жалба – Община Стрелча изразява становище за нейната неоснователност.

Административен съд – гр. Пазарджик, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съдебното производство пред Районен съд – гр. Панагюрище, е образувано по жалба на „Еко-хидро-90“ ООД – гр. Пазарджик, срещу Протокол от 27.04.2021г. на Комисия по чл.37и, ал.5 от ЗСПЗЗ, определена със Заповед № 374/19.04.2021г.  на кмета на Община Стрелча, утвърден на 05.05.2021г.от кмета на общината, с което е направено разпределение на общински пасища за индивидуално ползване. С жалбата е отправено искане  за спиране изпълнението на оспорения  Протокол.

В определението на първостепенния съд е прието, че по делото не са представени, съответно събрани доказателства, от които да се достигне до извода, че са налице предпоставките на чл.166, ал.2 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Разгледана е жалбата като искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение и е отречено съществуването на основания са спиране на изпълнението.

Обжалваното определение е правилно.

Правото на достъп до съд за спиране на допуснато по силата на закона или с влязло в сила разпореждане предварително изпълнение е за защита на собствени права, свободи и законни интереси на оспорващия /вж. чл. 166,ал. 2, изр. 1, in fine АПК/.

Частният жалбоподател не е посочил предпоставки за спиране на предварителното изпълнение, обвързани с твърдение за възможно настъпване на квалифицираните вреди по чл. 166, ал. 2 АПК. С разпоредбата на чл. 166, ал. 4 от АПК е регламентирана възможност допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, при спазване на ал. 2 на същата разпоредба. Тоест, за да може съдът да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, следва жалбоподателят да представи доказателства за засягане на свой интерес, който да е равен по степен на значимост, на посочения в нормата на чл. 60, ал. 1 от АПК. Специалният закон не предвижда изрично при наличие на какви предпоставки може да бъде спряно предварителното изпълнение, допуснато в отклонение от общото правило на чл.166, ал.1 АПК за суспензивен ефект на жалбата. Ето защо следва да се приеме, че по аналогия следва да се приложи общата норма на чл.60 АПК, като се презюмира, че когато законът разпорежда предварително изпълнение на съответния административен акт, то е налице поне една от предвидените в чл.60 АПК предпоставки, свързани с осигуряване на живота или здравето на гражданите, защита на особено важни държавни или обществени интереси или опасност от осуетяване или сериозно затрудняване на изпълнението на акта. За да спре предварителното изпълнение, съдът следва да установи, че е налице основание със  същата степен на значимост на презюмирания от закона обществен интерес, и чиято закрила да е със същия или по-висок интензитет, т. е., допуснатото  предварително изпълнение  да  застрашава  със  същата или в по-висока степен интересите на засегнатото лице. В тежест на жалбоподателя е да посочи и установи пред съда наличието на обстоятелства, обосноваващи необходимостта от спирането изпълнението на оспорения акт. Оспорващият следва да обоснове наличието на такава вероятност, като изложи твърдения, подкрепени с доказателства, за факти и обстоятелства относно вида, характера и размера на вредите, които биха му били причинени в резултат на допуснатото предварително изпълнение. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалвания пред съда акт е да се даде временна защита на твърдението на оспорващия, че актът ще му причини значителна или трудно поправима вреда. Наличието или възможността от настъпването на визираните от закона вреди е единствено условие за спиране действието на заповедта. За да бъде уважено, обаче, това искане - не е достатъчно само твърдението за наличие на вреди, респ. интереси, които биха били увредени, а е необходимо представянето на доказателства за вида им, както и за това, че вредите са настъпили или съществува вероятна възможност да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен. Доказателствената тежест по оборването на законовата презумпция за наличие на значим обществен интерес от предварителното изпълнение на заповедта, е възложена на жалбоподателя. Жалбоподателят не посочва в жалбата си какви значителни и непоправими вреди би претърпял от допуснатото предварително изпълнение на акта, нито е ангажирал относими доказателства към искането си по чл.166, ал.2 АПК. Твърденията в оспорването касаят материалната законосъобразност на оспорения Протокол, което не е предмет на производството по чл.166, ал.4, вр. ал.2 АПК.

При липсата на данни и доказателства, че оспореният акт ще причини  на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда и при съобразяване на значимостта на регулираните обществени отношения, съдът намира оспореното определение за правилно,  и като такова следва да бъде оставено в сила.

При постановяване на окончателния си съдебен акт, РС-гр. Панагюрище следва да се  произнесе по разноските, дължащи се в настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК

Водим от горното и на основание чл.229 от АПК, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-гр. ПАЗАРДЖИК, ХII-ти касационен състав

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 318/16.09.2022г., постановено по гр. дело № 387/2021г., по описа на Районен съд – гр. Панагюрище, в частта му, в която е оставено без уважение искането за спиране на изпълнението на Протокол от 27.04.2021г. на Комисия по чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ, определена със Заповед № 374/19.04.2021г.  на кмета на Община Стрелча, утвърден на 05.05.2021г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/            ЧЛЕНОВЕ: 1./п/                            2./п/