СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „Д“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
мл.съдия БИЛЯНА КОЕВА
при участието на секретаря Илияна
Коцева, разгледа докладваното от мл. съдия Коева
въззивно гражданско дело № 6632 по
описа за 2018 г. по описа на СГС и
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 09.02.2018 г.,
постановено по гр. дело № 7023 по описа за 2017 г. на СРС, ГО, 51-ви състав е частично
уважен предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД срещу Н.М.В. като е признато за установено, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумата от 2634, 25 лева- главница, представляваща неизплатена
цена на доставена и топлинна енергия за периода 05.2014 г. – 04.2016 г. за
топлоснабден имот – апартамент № 97, находящ се в гр. София, ж.к. *********,
като искът за главница е отхвърлен до пълния предявен размер от 2634,28 лв. С
решението са отхвърлени предявените от ищеца искове по реда на чл. 422 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумите 122,57 лв. – лихва за
забава за периода 15.09.2015 г. до 14.10.2016 г., 23,16 лв. – такса за дялово
разпределение на топлинната енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016
г., както и 3,21 лв. – обезщетение за забава върху таксата за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от 15.09.2015 г. – 14.10.2016 г.
Решението в частта, с която е уважен
предявения иск, като необжалвано е влязло в сила.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца- „Т.С.“
ЕАД. Жалбоподателят релевира доводи за неправилност на решението и нарушение на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че ищецът ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за ТЕ в
присъствието на нотариус, като са съставяни констативни протоколи за това.
Поддържа се, че ответницата не е оспорила тези обстоятелства, поради което
съдът неправилно приел, че искът за лихва е неоснователен. Поддържа се, че до
влизане в сила на тези условия в сила били ОУ одобрени с решение №
ОУ-002/07.01.2008 г. на ДКЕВР, а в чл. 32, ал. 1 е определен редът и срокът по
които купувачите са длъжни да заплащат ТЕ, а именно 30 – дневен след изтичане
на периода, за който се отнасят. Излагат се съображения, че неправилно съдът е
приел, че не се дължи стойността на услугата за дялово разпределение и че ищеца
не е доказал материалноправната си легитимация по делото. Поддържа, че
дължимостта на тези суми не е оспорена от ответника. Искането към ъда е да
отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба въззиваемата
Н.м.В..
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е взето становище по жалбата от третото
лице-помагач.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, по
същество същата е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо. Не са допуснати и нарушения на императивни
материалноправни норми.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на
въззивника относно изводите на първоинстанционния съд по отношение дължимостта
на лихвата за забава, поради следните съображения: Съгласно чл. 33, ал.
2 от Общите условия /в сила от 12.03.2014 г./и релевантни за
процесното задължение за лихва, след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за
отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Като съгласно чл. 33,
ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата за потребено
количество за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на
интернет страницата на Продавача. Ищецът не е ангажирал доказателства за
датата, на която са публикувани в сайта му фактурите, като са приложени
протоколите, за които са твърди, че са удостоверяват публикуването.
Неоснователни са
доводите на въззивника свързани с предходните ОУ, тъй като последните са
неприложими за процесния период. Съобразно изложеното решението, в частта, с
която е отхвърлен искът за лихвата върху главницата следва да бъде потвърдено.
Настоящият
съдебен състав намира за основателни оплакванията на въззивника по отношение на
сумите за дялово разпределение, поради следното:
Съгласно чл. 61,
ал.1 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл.
151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл. 36, ал.1
ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определя от [фирма] и се обявява по подходящ начин на
потребителя. По силата договорните взаимоотношения между ищеца и
третото лице помагач цената на услугата се заплаща от топлофикационното
дружество на търговеца, извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13,
ал.1, т.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия
потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга на
топлофикационното дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва
в сключения договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ
дяловото разпределение, съгласно чл.
139в, ал.3, т.4 ЗЕ.
Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително
независими правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По
едното възниква задължение за топлофикационното дружество за заплащане на
търговеца, извършващ дялово разпределение цената на услугата дялово
разпределение, а по второто – потребителите дължат заплащане на сумите за тази
услуга на топлофикационното дружество. С договора сключван по реда на
139в, ал.3,
т.4 ЗЕ между
топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дялово разпределение се
определя само цената за услугата дялово разпределение, а в този по чл.
140, ал.5, т.8 ЗЕ между
клиентите и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът
на плащане на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета
на правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от
закона. Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях, като няма значение
дали топлофикационното дружество е платило предварително, впоследствие или дали
въобще е платило тази цена на търговеца, извършващ дялово разпределение, както
и е без значение дали общите условия на топлофикационното дружество установяват
задължение на купувача /потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество
суми за дялово разпределение. Единственото условие (основание) за задължението
на потребителите за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество е услугата за дялово разпределение да е извършена. В производството
се установява, че услугата е била извършена. Представен е договор от 25.09.2002
г. между ищеца и третото лице помагач за осъществяване на последния на дялово
разпределение, представен е и протокол от Общото събрание на етажните
собственици от13.092003 г., на което е взето решение да се сключи Договор за
услугата “топлинно счетоводство с “Н.И.” ООД.
Съобразно
изложеното, искът за заплащане на дължимите суми за услугата дялово
разпределение се явява основателен, поради което решението на СРС следва да
бъде отменено в тази си част.
По отношение на
лихвата за забава върху стойността на дяловото разпределение, настоящият състав
намира, че въззивната жалба е неоснователна, доколкото ищецът не е ангажирал
доказателства да е поставил длъжника в забава за посочените суми.
По разноските:
С оглед изхода
на спора в настоящото съдебно производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 273 ГПК на въззивника се дължат разноски, но тъй като такива не са
поискани – не следва да бъдат присъждани.
С оглед на
цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от
09.02.2018 г., постановено по гр. дело № 7023 по описа за 2017 г. на СРС, ГО,
51-ви състав, в частта, в която
е отхвърлен искът на “Т.С.” ЕАД предявен по реда на чл. 422 ГПК срещу Н.М.В. с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 23,16 – такса за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г.,
като ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. ЗЗД, че Н.М.В. с ЕГН: ********** дължи на “Т.С.”
ЕАД с ЕИК *********, с адрес: *** сумата
от 23,16 – такса за дялово
разпределение на топлинна енергия за периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на въззивника – „ Н.и.” ООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.