Р Е Ш Е Н И Е
№ 134
гр. Силистра, 03.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски районен съд, наказателен състав, в открито съдебно заседание на четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Милка Добрева и прокурора......, като разгледа докладваното от съдията АНД № 216 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на П.А.Й. ***, ЕГН **********, чрез адвокат В.В. ***, против Наказателно постановление № 18-1099-000042/01.02.2018г., издадено от началник-сектор „Охранителна полиция” при РУ-Силистра към ОДМВР-Силистра, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания - глоба в размер 50 лева за нарушение на чл.137а, ал.1 и глоба в размер 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от Закона за движението по пътищата.
С жалбата се изразява най-общо недоволство от наложените наказания и се посочва, че при налагането им административно-наказващият орган не е преценил правилно фактическата обстановка, както и фактите и обстоятелствата, имащи значение за решаването на преписката. Иска се цялостна отмяна на наказателното постановление.
Пред съда жалбата се поддържа лично и чрез пълномощник, който изразява позиция за недоказаност на административното обвинение. Счита, че в показанията на двамата свидетели има сериозни противоречия досежно факта дали жалбоподателят е имал поставен предпазен колан или не. Визира, че връчването на НП е извън процесуалните срокове и само на това основание следва да бъде отменено, както и че е допуснато съществено процесуално нарушение поради посочване на грешен регистрационен номер в постановлението.
Административно-наказващият орган – комисар Д В, се явява лично и оспорва жалбата досежно нейната основателност. Посочва, че още към процесния момент жалбоподателят не е оспорил констатациите по акта като не е бил препятстван по какъвто и да е начин от полицейските служители да стори това. Прави анализ на събраните доказателства и изразява позиция за установеност на нарушението от страна на жалбоподателя Й., поради което моли за потвърждаване на наказателното постановление.
Районна прокуратура не се представлява в съдебно заседание, не е депозирано становище.
Жалбата
е подадена в срок и от надлежна страна, предвид което се явява процесуално
допустима.
След преценка на събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и по вътрешно убеждение, съдът приема за установено следното:
На. жалбоподателят Й. управлявал л.а. „, който автомобил
заел от свой приятел, но когото не знаел имената и местоживеенето, като
движението му било от гр.Д към гр.Р. При навлизането му в село Л, , минал по
ул.“В“, където за времето от 08.30ч. до 17.30ч. св.О. и св.А. - младши
полицейски инспектори към Участък –Ситово при РУ МВР-Силистра,
осъществявали контрол по спазване
движението по пътищата. Св.О. подал сигнал на водача със стоп-палка да спре,
като и двамата служители се намирали от лявата страна на проверявания автомобил
и видели, че колата е с чужда регистрация. След като възприел сигнала
жалбоподателят спрял на около метър разстояние преди позицията на полицаите,
които в него момент били един до друг. Св.О. видял, че стъклата са леко
затъмнени, но се виждало през тях. Св.А. възприел, че стъклата в предната част
на автомобила разрешавали свободно да се вижда какво става вътре в купето. И
двамата свидетели непосредствено възприели, че водачът Й. не с поставен колан,
което се затвърдило щом същият смъкнал прозореца. Св.О. му поискал документите,
а св.А. се дръпнал вдясно от колегата си към задната лява врата на проверявания
автомобил.
Жалбоподателят представил
необходимите документи – СУМПС, полица за сключена застраховка „ГО“, имал
поставен стикер за преминат технически преглед, като посочил, че не носи
контролния талон, тъй като го забравил. Разговорът се водел през смъкнатото
стъкло на прозореца на шофьора. Св.О. уведомил жалбоподателя, че ще му бъде
съставен акт и за това, че е бил без колан, като от страна на последния не били
направени никакви възражения. В момент, когато жалбоподателят се навел да търси
нещо св.О. видял, че същият има огнестрелно оръжие. Тогава св.А. поискал
разрешителното и водачът излязъл от автомобила. Цялостното му поведение било
нормално, без конфликти и без спор относно констатацията на служителите, че не
е имал поставен колан.
След като при извършената служебна проверка се изяснило,
че срокът на разрешителното за носене на оръжието е валиден, на място св.О.
съставил АУАН № 36/17.01.2018г., бл. № 175153. В
обстоятелствената част било отразено установеното от служителите, че лицето
управлява МПС-то без колан и не носи КТ към СУМПС, които простъпки са квалифицирани
като нарушения по чл.137а, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 ЗДВП.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който вписал, че
няма възражения по повод вписаните като установени факти, и съответно му бил
връчен и екземпляр. В предоставения от
закона тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН, лицето не упражнило правото си да
депозира някакви възражения по така повдигнатото му административно обвинение.
Въз основа на акта е издадено и процесното наказателно постановление, с което
на жалбоподателя са наложени предвидените в санкционните разпоредби на чл.183,
ал.1, т.1 ЗДВП глоба 10 лева за неносенето на КТ и в чл.183, ал.4, т.7 – глоба
50 лева за неизпълнение на задължението за използване на предпазен колан.
При проследяване спазване изискванията на процесуалния
закон досежно образуване на административно-наказателното производство и
неговото протичане съдът констатира, че не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, които да са от категорията на съществените и съответно да обуславят порочност
на наказателното постановление в тази насока. АУАН и НП са издадени в
установените от закона срокове, от компетентни длъжностни лица – съобразно
Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. на министъра на
вътрешните работи и Заповед № 342з-1002/25.11.2016г. на директора на ОДМВР-Силистра във връзка
с чл.189 ЗДВП, и при наличие на изискуемите реквизити.
Видно
от писмените доказателства по делото (л.13, л.14, л.15 л.16) жалбоподателят
многократно е бил търсен за връчване на НП на посочения от него като постоянен
адрес, но не е бил намиран. Поради това съдът не приема възражението на
защитата, че е налице нарушение, визиращо на самостоятелно основание
незаконосъобразност на НП, тъй като лицето само е предизвикало с неетичното си
поведение забавяне на връчването. Следва да се отбележи, че служителите са
проявили някакъв вид толеранс да го търсят неколкократно, тъй като разпоредбата
на чл.58, ал.2 ЗАНН е категорична, че когато нарушителят не се намери на
посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган
отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от
деня на отбелязването.
По
отношение на вписаните реквизити, съдът намира, че е налице пълно съответствие
между акта и НП относно фактическите и правни рамки на административното
обвинение, в това число и по отношение на регистрационния номер на л.а, за
който и двамата служители сочат, че бил чуждестранен. В депозираната пред съда
жалба не се съдържат твърдения, нито са посочени данни досежно регистрационния
номер на управлявания от Й. автомобил, редом с липсата на каквато и да е конкретизация
досежно твърдените процесуални нарушения. Едва пред съда, в хода на съдебните
прения се изтъкна, че последните латински букви били различни, каквото
възражение е могло да бъде сторено от лицето още в момента на предявяването на
акта. Личното отношение на жалбоподателя по въпроса за депозирането на
възражения, свързано с убедеността му, че същите не се вземат под внимание от
наказващите органи, е израз на правото му на личен избор дали да прави такива
или не.
По
отношение съществото на спора съдът приема, че обвинението и в двете му
направления е доказано по несъмнен начин. При съпоставяне показанията на
двамата свидетели по категоричен начин се установява, че едновременно са
възприели липсата на поставен колан от водача, което е възприемане е било
непосредствено и от близко разстояние предвид спирането на автомобил на метър
преди тяхната позиция. Защитната версия с тъмните стъкла на колата се
опровергава от еднопосочността на показанията на всеки от служителите, че
същите са били с прозрачност, разрешаваща да се види какво е състоянието вътре
в колата, което обсъдено с показанията на св.О., че водачът свалил прозореца и Й.
бил без колан, очертават по безспорен начин факта на това нарушение.
Възражението на защитника, че полицаите не може да са възприели дали има колан
по време на самото движение, а видели това положение след като колата спряла,
когато пък водача нямал задължение да стои с предпазен колан, е изцяло
несъстоятелно. Същото противоречи на логиката и е в разрез с отличните познания
на жалбоподателя за правилата за движение по пътищата предвид дългогодишния му
стаж като водач на МПС.
Съдът
не приема за основателно и възражението, че не можело да се приема за доказано,
че водачът е допуснал нарушението по чл.137а, ал.1 ЗДВП, тъй като имало
съществени противоречия в показанията на свидетелите понеже единият сочел, че имало пътник, пък другия не
знаел колко врати имал автомобила. Предметът на доказване по случая е дали от
страна на жалбоподателя е осъществено деяние, което покрива признаците на
посоченото нарушение, и в тази насока данните, визирани в показанията на всеки
от свидетелите не си противоречат. Проследени като хронология и логическа
връзка досежно главния факт същите са еднопосочни и недвусмислени по отношение
на всяка от двете простъпки на водача. Служителите добросъвестно визират, че Й.
е бил с нормално поведение, не е създал проблеми при проверката, бил е изряден
по отношение на останалата документация, като причината да запомнят ситуацията
е била, че е носел огнестрелно оръжие.
Съдът приема, че случаят не следва да се
приема за маловажен, тъй като се касае за две деяния, жалбоподателят е системен
нарушител на въведените със ЗДВП изисквания, считано от 2004г. още като
неправоспособен, видно от справката му за водач на МПС, особено за същите по
вид прояви, и за което е наказван многократно с влезли в сила наказателни
постановления.
Съдът намира за уместно да посочи, че поведението
на лицето по демонстриране на пренебрежително отношение към законовите правила
като цяло и подчертаните от него целенасочени действия по вменяване на
длъжностни престъпления на различни служители от „Пътен контрол“, касаят не
само самонадеяна показност от негова страна, а и преднамерено незачитане на
установения от закона ред, валиден за всички граждани на държавата.
По горните съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-1099-000042/01.02.2018г.,
издадено от началник-сектор „Охранителна полиция” при РУ-Силистра към ОДМВР-Силистра,
с което на
П.А.Й. ***, ЕГН **********, на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер 10 (десет) лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1, и на основание чл.183, ал.4, т.7 ЗДВП е наложено административно наказание глоба в размер 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.137а, ал.1 ЗДВП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му пред Административен съд гр.Силистра.