Р
Е
Ш Е Н И
Е № …...
Г
р. София, 15.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНO ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав,
в публичното съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. Съдия
: Роси Михайлова
при участието на секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 6135 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Въззивникът
- ответник „П.Т.“ ЕООД, е подал въззивна жалба срещу решение № 74037/21.04.2020
г. по гр. д. № 70608/2019 г. на СРС, 156 с-в, в частта, в която признато за незаконно уволнението на В.А.М.,
ЕГН: **********, извършено със Заповед от 11.11.2019 г. за прекратяване на
трудов договор от 07.07.2020 г., издадена от управителя на „П.Т.“ ЕООД, ЕИК : *******и
го отменя, по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, ищцата
е възстановена на длъжността „готвач", заемана преди
уволнението, на основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ и е присъдена
сумата от 4 018, 68 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение за периода 14.11.2019 г. до 14.05.2020 г.,
ведно със законната лихва от 04.12.2019 г. (подаване на исковата молба, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, а ответникът е
осъден за разноски.
В
частта, в която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ е
отхвърлен за разликата над 4 018, 68 лв. до пълния предявен
размер от 4 045, 44 лв. решението не се оспорва и е влязло в сила.
В жалбата
се излагат доводи, че решението е неправилно и незаконосъобразно и постановено
в нарушение на материалния закон. Неоснователно СРС е приел, че не е налице
изключението, уредено в чл. 68, ал. 3 КТ, вр. с пар. 1, т. 8 ДР на КТ, като се
поддържа, че предпоставките по този текст са относими само към моментна на
сключване на трудовия договор. Съдът не е съобразил изричната молба на ищцата
ат 07.11.2019 г. по чл. 68, ал. 4 КТ, която е основание за изменение на срока
на съществуващото правоотношение. На основание молбата на ищцата договорът е
преминал в срочен до 14.11.2019 г., каквато възможност е предвидена в КТ по
изключение. Сочи, че с писменото искане на ищцата се преодолява ограничението
на чл. 67, ал. 3 КТ за превръщане на безсрочния трудов договор в срочен. Съдът
не е обсъдил личното желание на ищцата, като неоснователно е приел, че за да се
трансформира трудовия договор в срочен следва да са налице и предпоставките по
чл. 68, ал. 1, т. 1-5 КТ. Съдът необосновано е направил извод, че следва да са
спазени разпоредбите на чл. 68, ал. 2 - ал. 4 КТ дори при изрична молба на
работника. Поддържа, че ограничителните разпоредби следва да са налице при
сключване на първоначален трудов договор по почин на работодателя, а не при
трансформиране на безсрочен договор в срочен по желание на работника. Излагат
се доводи, че са спазени императивните изисквания на закона за трансформиране
на договора в срочен, като в противоречие със закона, събраните доказателства и
практиката на ВКС СРС е приел, че не са спазени и че трансформацията е в
нарушение на закона, тъй като не е налице основание за срочност на договора. Поддържа
се още, че неоснователно съдът не е съобразил поведението на ищцата, която не
се явявала на работа в периода 08.11.2019 г. - 13.11.2019 г., като
работодателят не й е търсил отговорност за това. Моли да се отмени решението в
оспорената част, а исковете да се отхвърлят. Претендира направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на ищцата по смисъла
на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемата
страна - ищцата В.А.М., чрез
представителя си оспорва жалбата, в срока по чл. 263 ГПК в писмен отговор.
Поддържа се, че решението е правилно, законосъобразно и обосновано. При
постановяване на решението СРС е съобразил събраните доказателства и
материалния закон. Решението не страда от пороците, твърдени от ответника. Основателно
СРС е приел, че ищцата е работила по безсрочно правоотношение, като по делото е
установено, че на 08.11.2019 г. работодателят й е предоставил за подпис
допълнително споразумение, което тя е подписала, без да се запознае с него и с
което договорът й се превръща в срочен до 14.11.2019 г. Установява се, че три
дни след подпасване на споразумението на 11.11.2019 г., ответното дружество е
връчило на ищцата заповед за прекратяване на договора поради изтичане на срока.
Правилно СРС е направил извод, че това уволнение е незаконно, като е съобразил
трайната практика на съдилищата и нормите на процесуалния и материален закон.
Излагат де съображения, че да се измени трудовия договор в срочен при условията
на чл. 67, ал. 3 КТ е необходимо изрично писмено изявление на работника, като
формата е необходима за действителността му. Ако не е налице такова изявление,
договорът не може да се преобразува в срочен и да се прекрати по чл. 325, т. 3 КТ. Поддържа още, че за такова изявление не може да се приеме само подписването
на споразумението по чл. 119 КТ. Излагат се съображения, че ищцата никога не е
изявявала желание за сключване на срочен договор. Молбата и е била предоставена
за подпис от работодателя, без тя да знае какво съдържа и да е изразила желание
за промяна в срока на договора. Сочи, че дори да се приеме, че е направено такова
изявление, то не е достатъчно по чл. 67, ал. 3 КТ, за да се премине към срочен
договор. В подписаното от ищцата допълнително споразумение не се сочи на какво
основание е сключен срочен договор, съобразно изискването на чл. 68, ал. 1 КТ.
Този пропуск води до невъзможност да се прецени дали реално е налице
конкретната хипотеза за сключване на такъв договор, а писменото желание на
работника не може да дерогира императивните изисквания на чл. 68 КТ, като
съгласно ал. 5, чл. 68 КТ, ако договорът е сключен в нарушение на правилата за
това, той се смята за безсрочен. Основателно СРС е приел, че трудовият договор
не може да бъде прекратен по чл. 325, т. 3 КТ. Прави се възражение срещу
доводите на жалбоподателя, че ограниченията за сключване на срочни договори по чл.
68 КТ се отнасят само до началното сключване на такива договори, но не и за
трансформацията на договора от безсрочен в срочен. Такова тълкуване, според
ищцата, по същество съставлява заобикаляне на закона. Според ищцата са неотносими към спора съображенията
свързани със здравословното й състояние. По тези съображения, моли да се
потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно
постановено. Претендира разноски за въззивното производство, съгласно списък.
Въззивният съд, като взе предвид
представените по делото доказателства и твърденията на страните, намира
следното :
По
реда на правомощията си по чл. 269 ГПК, съдът е длъжен да провери валидността
на решението и допустимостта му в обжалваната част, а по отношение на неговата
незаконосъобразност - е обвързан от доводите на въззивника.
Решението
е валидно и допустимо постановено, като при постановяването му не са допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми. Решението е постановено след
подробно обсъждане на събраните пред СРС доказателства и при изцяло изяснена
фактическа обстановка, която въззивният състав не намира за необходимо да
преповтаря, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК, като по този начин я
прави част от своите мотиви.
Съдът
ще обсъди само доказателствата, относими към спорните по делото фактически
обстоятелства.
По иска с
правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1 от КТ :
В
производството по оспорване на законността на
уволнението в тежест на работодателя е да установи наличието на посоченото от
него основание за прекратяване на договора, както и законосъобразността на
това прекратяване.
Между страните е обявено за безспорно, на основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК, с доклада по делото, че са били в трудово правоотношение
по силата на трудов договор от 07.07.2017 г., по което ищцата е изпълнявала
длъжността „готвач“, че за 2018 г. и
2019 г., трудовото възнаграждение на ищцата е увеличено по силата на закона на
510 лв., съответно на 560 лв., както и че на 08.11.2019 г. работодателят и е
предоставил за подписване допълнително споразумение, с което безсрочния й трудов
договор се превръщал в срочен със срок до 14.11.2019 г., като на 11.11.2019 г.,
ответникът й е връчил и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от датата на изтичане на срока на
трудовия договор на основание чл. 325, т. 3 КТ.
Като
съобрази доводите на страните във въззивното производство и в допълнение към
изложените от СРС съображения, настоящият състав намира следното от правна
страна :
На
приложеното в производството основание по чл. 325, ал. 1, т.
3 КТ, трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи
предизвестие, с изтичане на уговорения срок.
В
случая е спорно обстоятелството относно превръщането на безсрочния трудов
договор на ищцата в срочен такъв. Ответникът се позовава на чл. 67, ал. 3 КТ,
като поддържа, че трансформацията на договора е станало по молба на
служителката, а ищцата противопоставя възражение, че молбата и е била поднесена
за подпис заедно с допълнителното споразумение по чл. 119 КТ за промяна срока
на договора в срочен и че не е изразявала реално воля за промяна в срока на
правоотношението.
Съгласно
императивната норма на чл. 67, ал. 3 КТ, трудовият договор за неопределено време
не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изрично желание
на работника или служителя, изразено писмено. Това означава, че освен
документираното желание на работника или служителя, изразено писмено, съгласно
изискванията на чл. 119 КТ за промяна на съдържанието на трудовото
правоотношение, е необходимо и съставянето на отделен документ, който да
съдържа изричното желание на работника, трудовият договор за неопределено време
да се промени в договор за определен срок, както и че това желание следва да е
доброволно изразено и да не е формирано под непозволено въздействие на
работодателя.
В
случая действително е представена молба от 07.11.2019 г., за която не се оспорва
да е подписана от ищцата, в която е направено изявление за преминаване от
безсрочен в срочен договор, със срок до 14.11.2019 г. Ищцата е поддържала в
производството, че не е изразила действително воля за сключването на срочен
договор.
На
следващо място обаче основателно и в съответствие с материалния закон и
практиката на ВКС и съдилищата по въпроса СРС е направил извод, че при трансформиране на трудов
договор за неопределено време в трудов договор за определен срок, освен волята
на страната, следва да се съблюдават ограничителните норми на чл. 68, ал. 2 - ал.
4 КТ относно възможността за сключване на срочен трудов договор за определен
срок. Въззивният състав намира за неоснователни доводите на ответника в
жалбата, че ограничителните разпоредби се съблюдават само при сключване на
първоначален трудов договор по почин на работодателя, но не при трансформиране
на безсрочен договор в срочен по желание на работника.
Съгласно
изискванията на КТ, сключването на срочен трудов договор за определено
време е допустимо в две групи от случаи, уредени в чл. 68, ал. 3 и 4 КТ. Първата група включва хипотези с оглед на видовете работи, за
изпълнението на които се сключват срочните трудови договори, а именно -
временни, сезонни и краткотрайни, а втората хипотеза е приложима при сключване
на срочни трудови договори независимо от естеството или характера на работата,
с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или
ликвидация предприятия.
Следващата
група от
случаи, при които е допустимо сключване на срочни трудови договори за
определено време е уредена в чл. 68, ал. 4 КТ, съгласно който по изключение
срочен трудов договор по, ал. 1, т. 1 за срок най - малко от една година може да се сключи
за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а
се отнасят до основния предмет на дейност на работодателя, но това е допустимо
само по изключение, дефинирано в § 1, т. 8 ДР на КТ. Съгласно легалното
определение „изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ, е налице при конкретни икономически, технологически,
финансови, пазарни и други обективни причини от подобен характер, съществуващи
към момента на сключването на трудовия договор, посочени в него и обуславящи
срочността му.
Посочените разпоредби са императивни, поради което следва
да се приеме за задължително изискването на § 1, т. 8 ДР на КТ обуславящите
срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия договор. (така според решение № 94/17.04.18 на ВКС по г. д. №. 3082/17, IV ГО, решение № 104/23.02.10 по г.д. №.453/09, III ГО,
решение №
164/18.02.10 по
г.д. №.4656/08, I ГО и т. н.)
Причините
за срочността на договора трябва да са ясно и недвусмислено посочени в
допълнителното споразумение, а не да се извличат от други актове, чрез
тълкуване или предположения, какво точно е имал предвид работодателя. (в този смисъл определение № 792 от 17.11.2020
г. по гр. д. № 1874/2020 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
Както
обосновано е приел и СРС в случая в допълнителното
споразумение от 07.07.2019 г. по чл. 119 КТ, подписано едновременно с
„молбата“ на ищцата от същата дата, на която се позовава ответника в жалбата, не са посочени
конкретни причини за включване срок
на договора, съгласно чл.
68, ал. 3 или ал. 4 КТ.
За
пълнота следва да се посочи, че по делото няма данни или твърдения от работодателя,
че длъжността на ищцата има характер на временна, сезонна или краткотрайна, по смисъла на чл. 68, ал. 3 КТ, следователно
се касае за
работа с постоянен характер.
При
това настоящият
съдебен състав намира, че включването на клауза за срок в трудовото правоотношение е направено
в нарушение на
закона, тъй като не се установява и да е налице основание за срочност на договора.
Изпълняваната от
ищцата длъжност „готвач“ е съществувала преди сключване на
трудовия договор и е продължила да съществува, същата няма характер на
временна, сезонна или краткотрайна по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КТ, а се
касае за работа с постоянен характер. Не
се и твърди от страна на работодателя, че са налице причини,
обуславящи срочността, съгласно чл. 68, ал. 4 от КТ във връзка с § 1, т. 8 от
ДР на КТ.
Поради изложеното в съвкупност и съгласно
изричната императивна разпоредба на чл. 68, ал. 5 КТ, трудовият
договор сключен в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ се смята за такъв за неопределено
време.
Предвид
изложеното въззивният състав изцяло споделя изводите на СРС, че прекратяването
на процесния трудов договор на основание чл. 325,
ал. 1, т. 3 КТ, с изтичане на уговорения срок е в нарушение на закона, поради
което издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение от 11.11.2019 г. е незаконосъобразна на това основание.
Решението
на СРС, с което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е уважен е законосъобразно
постановено и следва да се потвърди.
По
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
Предвид
отмяна на уволнението и уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ,
основателно е уважен и обусловения от него конститутивен иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението
длъжност „готвач" в „П.Т." ЕООД.
По
отношение на иска по чл. 225, ал. 1 КТ в жалбата не са изложени никакви
конкретни съображения, поради което настоящият състав не немари основание за
промяна изводите на СРС, а именно - че в производството се доказват предпоставките
за уважаване на иска. Съдът препраща към мотивите на СРС в тази част, на
основание чл. 272 ГПК.
Решението,
с което искът по чл. 225, ал. 1 КТ за обезщетението за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение е уважен до размер от 4 018, 68 лв. за
периода 14.11.2019 г. до 14.05.2020 г. следва да се потвърди, като съобразено с
доказателствата по спора и материалния закон.
Решението
е влязло в сила в останалата неоспорена от ищцата част, с която искът е
отхвърлен за разликата до пълни предявен размер от 4 045, 44 лв.
Тъй като изводите на двете инстанции изцяло съвпадат, обжалваното
решение е
законосъобразно постановено и следва да се потвърди в оспорените част
При постановяването му не са допуснати твърдените във въззивната жалба
нарушения на материалния и процесуален закон. Същият извод се налага и по
отношение на присъдените с решението разноски в полза на ищцата и на съда.
По
разноските за СГС : С оглед
изхода на делото право на разноски за въззивното производство има въззиваемата
страна - ищцата. Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските
за адвокатски хонорар на ищцата за въззивното производство по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК.
Съдът намира, че в полза на ищцата не следва да се
заплащат разноски за въззивното производство, понеже до приключване на устните
състезания пред тази инстанция е представен единствено списък на разноските, но
не и доказателства, че те са реално уговорени с адвоката - т. е. договор за
правна защита и съдействие, както и такива, че са реално заплатени от ищцата.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 74037/21.04.2020 г. по гр. д. № 70608/2019 г. на СРС, 156 с - в, в частта, в
която признато за незаконно уволнението
на В.А.М., ЕГН: **********, извършено със Заповед от 11.11.2019 г. за
прекратяване на трудов договор от 07.07.2020 г., издадена от управителя на „П.Т.“
ЕООД, ЕИК : *******и го отменя, по иск с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, ищцата е възстановена на
длъжността „готвач“, заемана преди уволнението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и е присъдена сумата от
4 018, 68 лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода
14.11.2019 г. до 14.05.2020 г., ведно със законната лихва от 04.12.2019 г.
(подаване на исковата молба, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл.
225, ал. 1 КТ и ответникът е осъден за разноски.
РЕШЕНИЕТО
може да се
обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от получаването на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.