№ 21
гр. Пазарджик, 12.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
в присъствието на прокурора Г. Хр. К.
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Частно наказателно дело
№ 20235200200041 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 440, във връзка с чл. 437, ал. 2 от НПК, във
връзка с чл. 70, ал. 1 от НК.
Образувано е по повод молба от осъдения Е. Н. М. и приложено
становище от Началника на Затвора Пазарджик, както и от психолога при
затвора Пазарджик.
В съдебно заседание представителят на Затвора, изразява становище, че
молбата на осъденият М. е допустима, но е неоснователна. Излага доводи, че
не са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл. 70, ал. 1 от НК
– осъденият да е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му
наказание, както и с поведението си и отношението към труда е дал
доказателства за своето поправяне.
Прокурорът моли да се остави молбата на осъдения без уважение по
съображенията, посочени от затворническата администрация в съответното
становище.
Упълномощеният защитник на осъдения М. поддържа молбата и моли
същата да бъде уважена.
Осъденият М. също поддържа молбата си и иска да бъде освободен
условно предсрочно.
Съдът, като обсъди доводите на страните и приложените по делото
писмени доказателства намира, че молбата на осъдения М. е допустима, но
1
неоснователна по следните съображения:
От становището на Началника на Затвора и досието на осъдения както и
приложените писмени доказателства - справка за правното му положение и
психологическо становище се установява, че :
С Протокол от 24.11.2022 г. по НОХД № 1679/2022 г. на Районен съд
Пазарджик е признат за виновен за това, че на 13.02.2020 г. в гр. П. от
жилищна сграда при условия на опасен рецидив като съизвършител в
съучастие е отнел чужди движими вещи на обща стойност 856,78 лв. от
владеенето на различни собственици, поради което и на основание 196, ал. 1,
т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК е осъден на 6 месеца „лишаване от свобода“.
Начало на наказанието - 01.12.2022 година.
Към 30.12.2022 г. е изтърпял фактически 4 месеца и 15 дни, от работа 0
месец и 0 дни или всичко 4 месеца и 15 дни. Остатъкът е в размер на 1 месец
и 15 дни.
Към днешна дата от приложената справка за правното му
положение е видно, че остатъкът от наказанието е 1 месец и 3 дни.
Посочва се в становището, че осъдения М. признава за извършеното
деяние, но не осъзнава степента му на обществена опасност. Изразявал
формална самокритичност, провокирана от характера на институцията, в
която пребивава.
Сочи се в становището по отношение на осъдения М., че не са налице
данни за ресурси за устойчива мотивация за промяна на криминалното
поведние и преодоляване на проблемните нагласи свързани с употреба на
ПАВ довели до него.Адаптирал се безпроблемно предвид миналия опит в
МЛС и характеровите особености на личността, както и че няма актуални за
данни участие в недобри практики на територията на МЛС, като рискът от
извършване на нарушения е определен като среден.
Сочи се, че осъденият познава добре установения ред, като го спазва в
съответствие с възникнала актуална ситуация, оттнасяйки се с изискуемото
уважение към служителите.От друга страна в становището се посочва, че се
отнася пасивно и формално към предлаганите му мероприятия и алтернативи.
Изрично е посочено, че осъденият М. е трудово неангажируем към
момента и няма наложени дисциплинарни наказания по реда на ЗИНЗС, но не
2
е и награждаван. Имал пасивно отношение към изготвения план на присъдата,
но формално го спазвал.
Според депозираното становище, при извършената оценка на риска от
сериозни вреди, същият е определен като нисък по отношение на служебния
състав и лишените от свобода, като е възможна реактивна градация към
среден при възникване на нетипична ситуация. По отношение на самият себе
си осъдения е носител на нисък риск от вреди.
Корекционната работа с осъдения М. биланасочена към повишаване на
правната му култура, формиране нагласи за законосъобразност.
Изрично се посочва в становището, че независимо от постигнатите в
краткосрочен план относително оптимални резултати на територията на
Затвор гр. Пазарджик, са налице индикации, че при отпадане на прекия
контрол съществува значима възможност за реализиране на нови престъпни
прояви със същия или сходен характер, предвид това, че в случая се касае за
относително утвърден престъпен модел.
В заключение се посочва, че не е налице реално осъзнаване на високата
обществена опасност на извършеното деяние. Предвид срока на наложеното
наказание обосновано може да се счита, че същото не е постигнало изцяло
целите си към настоящия момент.
В депозираното по делото психологическо становище се сочи, че на
този етап становището е негативно с оглед изискванията за приложение на
института на УПО.
При тези данни съдът приема, че не е налице една от кумулативно
предвидените предпоставки в чл. 70, ал. 1 от НК за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, а
именно с поведението си да е дал доказателства за своето поправяне.
Напротив, оглед гореизложеното и предвид регистрираната липса на
самокритичност и осъзнаване обществената опасност на извършеното
деяния,включително краткия престой от началото на изтърпяване на
настоящето му наказание, както и липсата на желание да полага труд, не сочат
за постигнат поправителен ефект, визиран в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от
НК. Съдът отчете, че въпреки търпяното преди това наказание „лишаване от
свобода“, осъденият не си е взел необходимата поука - факт, който сам по
3
себе си говори, че не са постигнати в достатъчна степен целите на
наложеното наказание, както и че е налице все още неосъзната необходимост
от промяна в избора на поведение. От приложеното по делото становище за
изпълнение на плана на присъдата е видно, че въпреки проведената
корекционна работа с лишения от свобода, са налице индикации, че при
отпадане на прекия контрол съществува значима възможност за реализиране
на нови престъпни прояви със същия или сходен характер.
Съобразявайки събрания и проверен доказателствен материал по
делото, съдът стигна до извода, че осъденият М. все още не е дал
доказателства за своето поправяне и не е налице настъпила трайна и
необратима положителна промяна у него по време на изтърпяване на
наказанието, предвид което не следва да бъде допуснато условното му
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание
По изложените съображения, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Е. Н. М. – роден на
******** г. в гр. П., живущ в същия град, ул. П. № *****, български
гражданин, с основно образование, неженен, осъждан, ЕГН
**********,български гражданин, неграмотен, неженен, осъждан, ЕГН
********** за условно предсрочно освобождаване от остатъка в размер на 1
месец и 3 дни „лишаване от свобода“ от определеното му наказание в размер
на 6 месеца лишаване с Протокол от 24.11.2022 г. по НОХД № 1679/2022 г. на
Районен - съд Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Пловдивския АС в
7-дневен срок от днес.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4