№ 1777
гр. Плевен, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Силвия Г. Даскалова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Даскалова Гражданско дело №
20234430103350 по описа за 2023 година
на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е образувано по искова молба от Н. Е. П., ЕГН
********** от гр.Плевен, жк. „***“ бл.***, чрез *** Б. З. от САК, против
„***“ ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „***“
№***, представлявано от Н. *** ***, с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД и чл.
55, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на ***г., ищецът е сключил с ответника,
договор за потребителски кредит № ***, за сумата от 700лева. Сочи се, че
месечен лихвен процент не е посочен, при двадесет и три броя погасителни
вноски, вид на вноската-седмичен.
Твърди се, че в чл. 5 от Договора страните са уговорили, че заемателят
се задължава да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1.
Безусловна банкова гаранция или 2.Поръчителство на едно или две
физически лица, което да отговаря на определени от кредитора условия.
Сочи се, че в чл.12 от Договора е уговорено, че в случай на
непредставяне на обезпечението, на кредитополучателя ще бъде начислена
1
неустойка в размер на 450 лева. Твърди се, че още със сключване на
договора, на ищеца е начислена неустойка в размер на 450 лева, тъй като не е
представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение,
посочени в договора.
Ищецът твърди, че е погасил целия кредит.
Ищецът счита, че процесният договор е нищожен на основание чл.10,
ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма.
Твърди се, че е нарушено изискването процесният договор да е написан
по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по- малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.
Сочи се, че договорът за потребителски кредит е нищожен и на
основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен
елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите
/ГПР/ по кредита, тъй като липсвала ясно разписана методика на формиране
на ГПР, което е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл. 19,
ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. Твърди се, че описаните в
договора такси и разходи / в това число възнаградителна лихва, такса
експресно разглеждане и неустойка/ водят до различен ГПР от посочения.
Твърди, че в договора не е посочена каква е договорната лихва, която
ищецът следва да заплати.
Твърди се, че заемателят се задължава да осигури действието на
физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза
на Заемодателя за връщането на всички дължими погасителни вноски, лихви,
разходи и неустойки, което да отговаря на условията, посочени в договора.
Сочи се, че съгласно договора, в случай, че Заемателят не предостави
посоченото в него обезпечение в тридневен срок от сключването му, дължи
неустойка, която ще бъде заплащана на части, съгласно предоставения
погасителен план. Ищецът счита, че е налице изначална невъзможност
потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител /солидарен
длъжник/, отговарящ на всички изисквания, посочени в договора.
Смята, че на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение
едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му
2
нараства, т.е.опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.
Навеждат се доводи, че неустойката за неизпълнение на
задължение, не е свързана пряко с претърпени вреди, поради което същата
накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на
неоснователно обогатяване.
Ищецът счита, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на
основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, тъй
като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че
тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл. 146 от ЗЗП.
Сочи, че определеният от кредитодателя размер на
възнаградителната лихва (в който се включва и начислената неустойка) за
изключително висок и противоречащ на добрите нрави, тъй като надвишавал
трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ.
двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми. В тази връзка се
твърди, че недействителността на уговорката относно договорната лихва води
до нищожност и на целия договор. Твърди, че има разлика между посочената
в договора подлежаща на връщане сума, и реално върнатата от ищеца.
Твърди, че липсват каквито и да било условия за прилагането на ГЛП,
вкл. за базата, върху която се начислява лихвеният процент - дали върху
целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Счита, че
нарушението е още по-съществено доколкото, нито в договора, нито в
погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за
срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по
кредита, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент
отговаря на действително прилагания от кредитодателя.
Ищецът счита, че клаузите в процесния договор не са формулирани по
ясен и недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147 ал. 1 от 33П и
разглеждани както самостоятелно, така и в съвкупност с останалите уговорки,
не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици.
Твърди, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 ЗПК, съгласно
който договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за
издължаване, включително погасителен план, съдържащ информация за
3
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
Евентуално, ако се приеме договора за валиден и действителен, моли да
бъде прието, че е налице нищожност на клаузата на за неустойка от
процесния договор на основание чл.26, ал.1 33Д
Моли на основание чл. 23 вр. чл. 22 от ЗПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
33Д ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 10
лева, като частичен иск от 450 лева, представляваща недължимо платени
суми по договор за потребителски кредит № ***, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане.
Постъпила е молба-уточнение Вх. №17430/27.06.2023г. от ищеца, в
която уточнява, че е предявен иск за нищожност на отделни договорни
клаузи, но не и на целия договор.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
чрез *** П.К.. Ответникът признава предявения иск и моли да се постанови
решение при признание на иска по чл. 26 от ЗЗД на осн. чл. 237 ГПК. Посочва
се, че ответникът с поведението си не е станал причина за завеждане на
настоящите искове, поради което и моли да не се възлагат разноски в негова
тежест. Посочва се, че не е имало претенции по отношение на процесното
задължение, което не е било търсено от ищеца, тъй като последното не е било
заплатено от него. Излагат се доводи, че нищожността на части от договора
не влече нищожност на целия договор. Прави се възражение за прекомерност
на ***ското възнаграждение на ищцовата страна.
В открито съдебно заседание ищецът не се явява, не се представлява. С
молба рег.№29027/25.10.2023г. от Н. П., чрез пълномощника си адв. *** от
САК, уведомява Съда, че поради служебна ангажираност е възпрепятстван да
се яви в съдебно заседание, моли да се даде ход на делото, потвърждава
всички процесуални действия, извършени от адв. Б. З., включително и
подаването на исковата молба. С молба с вх. рег.№31287/16.11.2023г. от Н.
П., чрез пълномощника си адв. *** от САК, уведомява съда, че поради
4
служебна ангажираност е възпрепятстван да се яви в съдебно заседание.
Моли да се даде ход на делото в негово отсъствие. Моли Съда да постанови
решение при признание на иска по реда на чл.237 от ГПК, като желае и
поддържа изменението на осъдителния иск по реда на чл.214 ГПК, само до
размера на признатата от ответника сума 116,58 лева, заплатена без основание
за договорна неустойка. Моли да му бъдат присъдени направените разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се
представлява. С молба вх. рег.№31263/15.11.2023г. „***“ ***, изразяват
становище по направеното искане за изменение на размера на претенцията,
като признават, че сумата, която е платена от ищеца във връзка с
първоначално предявените допустими искове е 116,58 лева, представляваща
неустойка по процесния договор.
С Протоколно определение №2509/17.11.2023г. на осн. чл.214 ГПК е
допуснато изменение на иска с правно основание чл. 55 ЗЗД, като същият се
счита предявен за сумата от 116,58 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.Съдът намира, че в конкретния случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК. Ответникът е
направил изявление, че признава иска по чл. 26 ЗЗД с отговора на исковата
молба, а иска по чл. 55 ЗЗД- с Молба Вх. №31263/15.11.2023г. С Молба
№31287/16.11.2023г. ищецът е поискал да бъде постановено решение при
признание на иска по реда на чл. 237 ГПК. Спазени са и изискванията на
чл.237, ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на
закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната може да се
разпорежда. С оглед направеното признание на иска, Съдът намира
предявените искове за основателни и доказани и следва да бъдат уважени в
предявения си размер.
Ето защо, Съдът постановява настоящото решение при признание на
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
5
това.
Срещу направеното искане за присъждане на разноски от страна на
ищеца, ответникът е противопоставил възражение, че е признал иска и не е
станал причина за завеждането му, поради което разноските следва да бъдат
поставен в тежест на ищеца, а в случай, че това възражение не бъде уважено,
прави възражение за прекомерност на ***ското възнаграждение. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че не е станал причина
за завеждане на делото. Установи се, че ответникът е включил в договора с
ищеца-потребител неравноправна, поради което нищожна клауза, по която е
събрана уговорената сума. Ищецът не е бил длъжен преди предявяване на
иска да направи искане до ответника за връщане на недължимо платените
суми.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „***“ ***, с ЕИК ***, следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените деловодни разноски, които
са в размер на 101 лева за държавна такса. Неоснователно е възражението на
ответника за недължимост на сторените разноски. С поведението си същия е
дал повод за завеждане на делото, т.к. е подписал договора, съдържащ
нищожната клауза, създаваща права за него като кредитодател и е получил
суми от заемополучателя за погасяване на задължение по същата нищожна
клауза.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят
разноски за предоставената безплатна правна помощ в минималния размер по
Наредба №1/2004, а именно 480 лева, при съобразяване, че ***ското *** е
регистрирано по ЗЗДС. Съдът намира, че нормата на чл. 7, ал. 2 НМРАВ
определя правила за изчисление на минималните размери на ***ските
възнаграждения съобразно материалния интерес, т.е. като сбор от цената на
предявените искове, а не поотделно съобразно цената на отделните
претенции. В този смисъл може да бъде посочено и Определение № 60345 от
11.10.2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. №
3103/2021г., в което, макар и постановено по друг спорен въпрос, Съдът е
приел, че възнаграждението на ***а е единно, като база за определянето му е
единствено материалния интерес по правния спор, а не броя на предявените
искове и броя на ответниците.
Отделно от гореизложеното, при определяне на размера на ***ското
възнаграждение Съдът намира, че не е обвързан от определените с Наредба №
1 размери на минималните ***ски възнаграждения. За да достигне до това
становище Съдът съобразява практиката, обективирана в Решение от
05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно
горното решение делегирането на частноправен субект - Висшият ***ски
съвет - на правомощия да определя минималните ***ски възнаграждения
6
представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени
в чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като
очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а
именно: правоприлагащият орган /Съдът/ да има възможност, отчитайки
правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява
процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони
от минимално определения размер на ***ските възнаграждения тогава, когато
той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени
разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в процеса
страна. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата не
засягат само потребителя на ***ска услуга, но и насрещната страна в
съдебното производството доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест
ще бъде възложен размерът на ***ски хонорар под формата на подлежащи на
възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на
Съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен
размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив
съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се
приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от
28.07.2016г. по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС съгласно което съответстваща
на правото на ЕС е уредба, която допуска Съдът да може във всеки случаи, в
които прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би
довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим. Още повече следва да се отчете, че Наредбата е
приета от ВАС - орган на сдружението на ***ите, действащ в случая като
частен икономически оператор, който е насърчен от Държавата да приема
свободно и самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на
конкуренцията в същия сектор, в който развиват дейност членовете на
сдружението на ***ите, както изтъква СЕС в решението си. Съдът на ЕС е
извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на
нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива
да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство,
дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или
да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг
конституционен ред - Решение от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на
ЕО. Така приемат и българските съдилища в редица свои актове: Решение №
6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. № 1061/2018г. на СГС; Определение № 2514
от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. № 407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение № 95
от 31.05.2018г. на ОС - Добрич по в.т.д. № 95/2018г. и др. О-е
№1371/15.09.2023 г. по в.г.д. № 616/2023 г. по описа на ПлОС и др./.
Предвид гореизложеното, и съобразявайки фактическата и правна
сложност, ответникът „***“ ***, с ЕИК *** следва да бъде осъден да заплати
на *** ****** *** „***“ гр. София, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***,
фирмено дело №***г. по описа на Софийски градски съд, представлявано от
7
*** *** М. от САК, сумата от 480 лева, представляваща ***ско
възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ.
По изложените съображения, Районен съд-Плевен
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на осн. чл. 26, ал.1 ЗЗД, клаузата на
чл.11 от Договор за потребителски кредит №***/ ***г. „(1)С подписването
на настоящия договор Кредитополучателят декларира, че му е известно и се
счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл.5 от настоящия
договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в
настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 377,64 лева“; (2) Страните се съгласяват, че в
случаите по предходната алинея дължимата неустойка ще бъде заплатена
разсрочено-съобразно посочения в Приложение 1 към настоящия договор за
кредит начин.“ , сключен между Н. Е. П., ЕГН ********** и „***“ ***, с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. *** №***,
представлявано от Н. *** ***, поради противоречие на горепосочената клауза
с добрите нрави и закона / ЗЗП и ЗЗД/.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал.1 ЗЗД „***“ ***, с ЕИК *** със седалище
и адрес на управление в гр.София, ул. „***“ №***, представлявано от Н. ***
да заплати на Н. Е. П., ЕГН ********** с адрес в гр. Плевен сумата от 116,58
лева, представляваща платена без правно основание неустойка за
неизпълнение на задължение за обезпечение по Договор за потребителски
кредит №***/ ***г.
ОСЪЖДА „***“ ***, с ЕИК *** със седалище и адрес на управление в
гр.София, ул.“***“ №***, представлявано от Н. *** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.
Е. П., ЕГН ********** от гр.Плевен, жк. „***“ бл.***, разноски в размер на
101 лева за държавна такса, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, „***“ ***, с
ЕИК *** със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. *** №***,
представлявано от Н. *** *** ДА ЗАПЛАТИ на *** ****** *** „***“ гр.
София, вписано в регистър БУЛСТАТ под № ***, фирмено дело №***г. по
описа на Софийски градски съд, представлявано от *** *** М. от САК,
***ско възнаграждение в размер на 480 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9