РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Благоевград , 25.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградМилена
Милева Милева (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20201200600569 по описа за 2020 година
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по въззивната жалба на
подсъдимия В. П. Б., чрез защитника адв.Г. и въз основа на протест на прокурор от РП Б. и
двете за проверка на невлязлата в сила присъда № 4912 от 22.06.2020 год., постановена по
нохд №1987 от 2019 год. по описа на РС Б.
С цитираната присъда, решаващия съд е признал подсъдимия В. П. Б. от гр.Б. за виновен, в
това, че за времето от 23.02.2017г. до 25.02.2017г. в гр. Б. с цел да набави за себе си имотна
облага е спомогнал да се отчужди чужда движима вещ – кросов мотор марка „Я. YZ450F“,
номер на двигател J324E-002830, син на цвят, собственост на И. Ц. Б. от гр.Б., на стойност
3500лв., като е предполагал, че е придобит от другиго чрез престъпление кражба и го е
продал на Л. Я. Д. от гр.Р, заради което и на основание чл. 54, ал.1 вр. с чл. 215, ал.1 от НК
му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца, като на основание чл. 57,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС, РС е определил първоначален общ режим на изтърпяване на
наказанието.
Недоволни от така постановената присъда останали двете страни. В жалбата на подсъдимия
1
се твърди, че атакувания съдебен акт е неправилен, постановен при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, поради което се прави искане присъдата да бъде
отменена и въззивния съд да постанови нова, с която да оправдае Б. по така повдигнатото му
обвинение. В протеста на прокурора се сочи, че при постановяване на присъдата,
решаващият съд е нарушил закона, като е определил на Б. наказание „лишаване от свобода“
под минимума предвиден в нормата на чл.215,ал.1 от НК, като е сторил това при условията
на чл.54 от НК, а не при тези на чл.55 онт НК. Прави искане за изменение на атакуваната
присъда и определяне на наказанието в рамките на предвиденото от закона, като за
изтърпяването на същото да се определи първоначален общ режим.
Страните нямат нови доказателствени искания. В съдебно заседание прокурорът от ОП
поддържа протеста. Подсъдимия се явява с процесуален представител, подвържат жалбата и
моли да бъде оправдан.
Окръжният съд, в настоящия състав, в качеството си на въззивна инстанция по делото, след
като се запозна с изложеното в жалбата на подсъдимия, в протеста, проведе съдебно
следствие и извърши очна ставка и след като провери изцяло атакуваната присъда и извън
основанията, посочени от страните, намира следното:
Исканията на страните са свързани с преценка законосъобразността на присъдата- за
доказаността на обвинението /тези на подсъдимия/ и за правилното приложение на
материалния закон /тези на обвинението/, като въззивния съд намира, че в хода на
производството по делото е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия, което следва да се обсъди
преимуществено, доколкото същото съставлява основание за връщане на делото, поради
това, че е отстранимо и се изразява в следното:
Подсъдимия В.Б. е привлечен като такъв с обвинение за извършено престъпление по
чл.215,ал.1 от НК. За същото законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за
срок от една до шест години. Видно от атакуваната присъда, решаващия съд е наложил на Б.
наказание от десет месеца лишаване от свобода, като е определил същото при условията на
чл.54 от НК- норма, която предвижда наказанието да се определи в пределите, предвидени
от закона., в случая - от една до десет години ЛС. В мотивите към присъдата, РС е посочил,
че наказанието от 10 месеца лишаване от свобода е определено при условията на чл.55,ал.1
т.1 от НК и посочването на чл.54 в присъдата е техническа грешка. От така посоченото е
видно, че е налице противоречие в основанието на което е определено наказанието, поради
което и не може да се определи справедливо ли е определено и което не може да бъде
преодоляно с посочване, че се касае за техническа грешка. Нарушението се задълбочава и от
обстоятелството, че в мотивите към присъдата си, решаващия съд не е изложил ясни и
категорични такива, от които да се приеме, че наказанието е определено на основание
чл.55,ал.1 т.1 от НК. Това е така, тъй като съда само се е задоволил да изброи смекчаващи и
не е констатирал отегчаващо отговорността на Б. обстоятелство, но това не е достатъчно, за
2
да се приеме, че са налице условията на чл.55 от НК. Следва решаващи съд да мотивира и
това, че и най-леко предвиденото в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко за
подсъдимия и едва тогава са налични предпоставките за определяне на наказание при
условията на чл.55 от НК. Констатираното противоречие между присъда и мотиви и липсата
на правна аргументация в мотивите на съда за наличие на предпоставки за определяне на
наказанието под минимума, предвиден в закона съставлява противоречие между присъда и
мотиви и рефлектира върху правата на подсъдимия и липса на яснота за критерия при
определяне на наказанието, респ. неговата справедливост и поставя проверяващата
инстанция в невъзможност да стори това, тъй като не е възможно да се определи
действителната воля на съда. Следва и изрично да се отбележи, че липса на мотиви е налице
както в хипотезите на тяхното пълно отсъствие, така и при „схематична, повърхностна,
непълна, неясна и вътрешно противоречива аргументация“, вкл. и тази по определяне на
наказанието. /Решение № 92 от 16.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 982/2018 г., II н. о., НК/.
Също така следва да се отбележи, че в настоящата хипотеза не се касае за явна
несправедливост на наложеното наказание, т.е. нарушение, което би могло да се отнесе към
предвиденото в нормата на чл. 348, ал. 1, т. 3, каквито мотиви са залегнали и в протеста на
прокурора и да се отстрани от проверяващата инстанция. Явна несправедливост на
наложеното наказание може да има само при правилно приложение на материалния закон,
но поради противоречието /присъда и мотиви/ в нормите, въз основа на които е определено
наказанието се касае за нарушение на материалния закон. А липсата на мотиви за
определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК- нарушение на процесуалните
правила. /в този смисъл и Решение № 146 от 25.06.2019 г. на ВКС по н. д. № 577/2019 г., II
н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова/.
Всичко изложено по-горе, мотивира съда да приеме, са налице основания за отмяна на
атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда, тъй
като процесуалното нарушение е отстранимо. Поради наличие на това основание, въззивния
съд няма да обсъжда възраженията по същество на обвинението, изложени в жалбата на
подсъдимия.
Водим от гореизложеното и на основание чл.334 т.1 във вр. с чл.348,ал.3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда № 4912 от 22.06.2020 год., постановена по нохд №1987 от 2019 год.
по описа на РС Б. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението е окончателно.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4