№ 758
гр. Варна, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Наталия П. Неделчева
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500712 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на ХР. Д. Д. чрез
адвокат К.М. против решение № 2077 от 17.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 4072 по описа
за 2021 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и седми състав, в частта, с която е отхвърлен
иска на въззивника с правно основание член 49 във връзка с член 45 от ЗЗД против Община
Варна да му заплати разликата за горницата над 2 400 лева до пълно претендирания размер
от 10 000 лева, представляващ част от общо дължимата сума в размер на 30 000 лева,
претендирана като обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,
представляващи болки, страдания и неудобство от претърпяната средна телесна повреда -
счупване на малък пищял на лявата подбедрица /счупване на фибулата/, настъпила в
следствие на пропадане на 29.08.2020 г. около 23,30 часа в град Варна, в Морската градина
на алеята между Морското казино и *** в посока Фестивален и културен център - Варна при
навлизане в десен завой, в необезопасена и необозначена дупка, намираща се в близост до
кошче за боклук, непосредствено до зелените площи, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда /18.03.2021 г./ до окончателното изплащане на
сумата като отхвърля исковата претенция
Във въззивната жалба се излагат доводи за постановяване на решение в атакуваната му
част като немотивирано, неправилно, незаконосъобразно и в противоречие със съдебната
практика. Основното оплакване е за несъответствие на присъдената сума с претърпените
вреди от въззивника, като се сочи, че същият е претърпял през посочените два месеца
значително нарушение на обичайния му начин на живот – не е можел да излезе от дома си,
да отиде до магазин, да шофира. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
присъждане на цялата претендирана частично сума.
Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК не е депозирала отговор по
така подадената жалба.
1
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът на 29.08.2020 г. около 23,30 часа се
разхождал с приятелката си в град Варна, в Морската градина в близост до Морско казино,
като вървели на алеята между Морското казино и *** в посока Фестивален и конгресен
център – Варна. При навлизане в десен завой пропаднал в необезопасена и необозначена
дупка, намираща се в близост до кошче за боклук, непосредствено до зелените площи на
общински път. Твърди, че дупката е с дълбочина около 40 см и след стъпването в нея
паднал. Приятелката му се опитала да го изправи, но не успяла, а на помощ се притекли две
момчета, които били седнали на отсрещните пейки. Изправили го на крака, но стъпвал
трудно и при стъпване на левия крак изпитвал болка. Опитал се да продължи самостоятелно
движение, но не успял и двете момчета го съпроводили до колата. Помислил, че си е
навехнал крака, но на сутринта установил, че не може да го движи. Посетил МБАЛ „Света
Анна – Варна“ АД, където установили счупване на фибулата, поради което се нуждаел от
гипсова имобилизация за срок от 30 дни и последващ консулт с ортопед. На 04.09.2020 г.
след извършен контролен преглед се установило необходимостта от продължаване на
гипсовата имобилизация за срок от 40 дни. За срок от два месеца бил в болнични и не можел
да полага труд. Твърди, че алеята, на която се вамирала дупката, е общински път и е
собственост на Община Варна. Посочва, че е изпитвал болки и страдания, както и
неудобство; не можел свободно да се придвижва и самостоятелно да се обслужва. Твърди, че
е имал нужда от последваща рехабилитация и невъзможност да се върне към нормален
начин на живот.
В срока по член 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с
който исковата претенция се оспорва по основание и размер. Твърди, че на посоченото
място не е съществувала неравност, която да е причинила падането на ищеца. Посочва, че
счупването на фибулата не може да настъпи вследствие на стъпване в дупка и последващо
падане на земята. Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца като заявява, че
същият не е положил дължимата грижа при извършване на пешеходната си дейност.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта
от мотивите досежно фактическата обстановка.
Правната квалификация на предявения от ищеца ХР. Д. Д. иск е по член 49 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/, като се основава на твърдения за причинени му от
ответника неимуществени вреди в резултат на бездействие от страна на ответника –
неподдържане на предоставен му за стопанисване обект. Посочената норма предвижда
безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност за причинените от бездействието на
свои работници или служители, на които е възложил определена работа, при или по повод
на последната, вреди.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника по член 49 от ЗЗД е необходимо
наличието на следните предпоставки: възлагане на работа; вредите да са причинени от
изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа чрез бездействия за
изпълнение на задължения, които произтичат от закона, други правила или характера на
работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
2
доказване на противното според разпоредбата на член 45, алинея 2 от ЗЗД, като в тежест на
ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата
на вина на прекия извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото
изводът за наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби.
Съобразно разпределението на доказателствената тежест според нормата на член 154,
алинея 1 от ГПК и с оглед наведените твърдения в исковата молба ищецът следва да
установи по пътя на главното и пълно доказване наличието на следните кумулативно
дадени предпоставки: фактът на бездействието; кой е следвало да извърши действията, тоест
ангажираността на ответника; претърпени неимуществени вреди; причинно - следствена
връзка между бездействието и вредите.
От представения акт за изключителна държавна собственост № 1201 от 05.07.2011 г. се
установява, че същият е съставен за паметник на градинското и парковото изкуство
„Историческо ядро на Морската градина”, като няма спор, че инцидентът се е случил в
посочените в него граници – до Морско казино.
Съгласно член 15 от Закона за държавната собственост имоти - държавна собственост -
, се предоставят безвъзмездно за управление на ведомствата и общините при условия и по
ред, определени с правилника за прилагане на закона. При съблюдаване на горепосочената
разпоредба и с оглед отбелязаното в посочения по-горе АДС, то се установява, че
посоченият имот е предоставен за стопанисване на Община Варна, поради което последната
се явява процесуално легимирана да отговоря по предявения от страна на Х.Д. иск.
Безспорно се установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства
фактите, че на мястото, което ищецът сочи, че е станал инцидента, е имало дупка с
дълбочина около 30-40 см, която не е била обезопасена или обозначена по някакъв начин; че
същият е получил счупване на фибулата левия крак; че е бил с имобилизиран крайник за
срок от 40 дни; че е бил във временна нетрудоспособност за времето от 01.09.2020 г. до
28.10.2020 г.
Общината следва да упражнява грижа за собствеността си, включително и за тази,
която й е предоставена за стопанисване, като се грижи за площите за обществено ползване
така, че да не застрашават по какъвто и да е било начин живота и здравето на гражданите.
Като не е сторила това, то тя е станала причина за падането на ищеца Х.Д. в дупката.
Следователно Община Варна следва да отговаря за вредите в резултат на нейно бездействие
по отстраняване на дупката в площ за обществено ползване. В този смисъл извършените от
ответника бездействия се явяват в причинно-следствена връзка с падането на ищеца,
съответно с настъпилите за него неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани.
Вина в случая не се изисква, отговорността на общината е обективна.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че е налице съпричиняване на
вреди, тъй като ищецът не е осъществил пешеходната си дейност с необходимото внимание.
Изложените от процесуалния представител на общината аргументи в тази насока са
голословни. Събраните по делото гласни доказателства по никакъв начин не сочат каквито и
да е данни, че ищецът е бил неосторожен – случката е станала около 23,30 часа, когато в
Морската градина е спокойно, тоест няма много хора; ищецът не е бягал; не си си е
отвличал вниманието с някаква друга дейност; не е било налично и осветление; просто е
вървял по алея в Морската градина, за където не може да се предполага, че има дупки с
дълбочина от 30-40 см.
Настоящият състав на въззивният съд намира, че ищецът, върху когото лежи
доказателствената тежест, е установил по безспорен и категоричен начин, че вследствие на
падането и необходимостта от гипсова имобилизация на левия му крак, респективно
невъзможността му да осъществява ежедневните си действия по обичайния за него начин,
включително и временната му нетрудоспособност, е претърпял болки, страдания и
неудобство.
3
Размерът на подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди следва да бъде
определен при съблюдаване принципа на справедливостта - член 52 от ЗЗД. В настоящия
случай от приетите по делото писмени доказателства се установява, че за периода от
01.09.2020 г. до 28.10.2020 г. е бил във временна неработоспособност, тоест не е можел да
полага труд поради счупването на левия си крак в областта на малкия пищял. Това води до
извод, че се е нарушил нормалният му ритъм на живот. Не се подлага на съмнение, а и се
доказва от гласните доказателства, че след травматично увреждане са налице болки,
нарушена функция, невъзможност за извършване на активни движения с левия крак.
Оздравителният процес при ищецът, който към момента на инцидента е било на 30 години, е
приключил в рамките на два месеца и без усложнения. По делото не са събрани други
доказателства, които да установяват претърпени болки над обичайните такива, нито по-
продължителен период на възстановяване от два месеца, както и да е налице наличие на
дефицит в движението на крайника след възстановителния процес, нито са събрани
доказателства за търпени свръхнеудобства, за социална изолация, необходимост от чужда
помощ и дискомфорт над обичайния такъв. Установените по вид, обем, характер и
продължителност физически и негативни преживявания, в своята съвкупност, обуславят
като справедлив според съда размер на обезщетението за неимуществени вреди от 2 400
лева.
С оглед на така изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете
инстанции, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2077 от 17.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 4072 по
описа за 2021 г. на Районен съд – Варна, четиридесет и седми състав
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от Гражданския
процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4