№ 1035
гр. Варна, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Д.а
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500529 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е въз основа на Решение № 31/04.03.2022г., постановено по касационно
гражданско дело № 2175 по описа за 2021г. на ВКС, III ГО, с което е отменено въззивно
решение №431/26.02.2021г. по в. гр. д. № 2948/2020г. по описа на ОС-Варна, ГО и делото е
върнато за ново разглеждане на друг състав от въззивния съд.
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Енерго–Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, чрез адв. М. Л., против решение №
260095/20.08.2020г. по гр.д. № 1 42/2020г. на 21-ви състав на ВРС, с което е прието за
установено, че АС. Г. ЗЛ., ЕГН ********** от *** не дължи на “Енерго-Про Продажби” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, Варна Тауърс – Г, сумата от 7 275,94 лева начислена ел.енергия за периода
15.08.2017г. - 14.08.2018г., за която сума е издадена фактура №**********/28.08.2019г., на
осн. чл. 124, ал.1 ГПК и “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г е осъдено да
заплати на АС. Г. ЗЛ., ЕГН ********** от *** сумата от 999 лева, от които 299 лева съдебно
– деловодни разноски и сумата от 700 лева възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно
основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на
доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание член
200, алинея 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество
електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между
страните. Вземането на „Енерго-про продажби“ АД - Варна е за реално доставена и
1
потребена електрическа енергия, количеството на която е било отчетено от СТИ, но при
месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано. Невъзможността
за установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие
изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо
предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да
се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В отговора на жалбата от насрещната страна се излагат доводи за нейната
неоснователност, като се иска потвърждаване на атакуваното решение като правилно и
законосъобразно.
По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124 ГПК се излагат
следните твърдения от страните:
В исковата си молба АС. Г. ЗЛ. излага, че не дължи на „Енерго Про Продажби” АД
сумата от 7 275,94лв. по фактура № **********/09.08.2019г., претендирана поради
извършена корекция на сметка на клиентски № *** и абонатен № *** за периода от
15.08.2017г. до 14.08.2017г. за обект на потребление с адрес ***, на осн. чл.124 от ГПК.
Оспорва дължимостта на посочената сума, понеже не му е било доставено и не е потребил
такова количество ел.енергия. Оспорва констатациите, обективирани в КП от 14.08.2018г.
Сочи, че действията на ответника при извършване на проверката, довели до съставянето на
КП от „ЕРП Север“ АД не почиват на законов регламент. Оспорва начина, методиката и
основанието за издаването на спорната фактура.
В срока за отговор ответното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД оспорва иска.
Излага подробни съображения за неоснователността на претенцията. Не оспорва
обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на ел. енергия, а също и
че на 14.08.2018г. е извършена техническа проверка на СТИ на потребителя. Релевира
доводи във връзка с правилността на корекционната процедура, извършена съобразно
правилата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Твърди се, че е извършена проверка на средството за
измерване при която са снети показанията на електромера. От тях в тарифен регистър 1.8.3
са установени 38811кВтч ел.енергия при извършеното софтуерно прочитане на съхранява в
паметта на регистъра информация. За извършената проверка на електромера в БИМ е
съставен КП № 1961/26.08.2019г., според който е установена намеса в тарифната му схема.
Твърди, че това количество ел.енергия е реално доставена и потребена от абоната
ел.енергия, останала неотчетен и незаплатена. Излага се, че при проверката на СТИ са
спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. Ако бъде прието, че чл. 50
от ПИКЕЕ е неприложим, то моли да се отхвърли иска на осн. чл. 183 от ЗЗД.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор между страните, че ищецът е потребител на електроенергия по силата на
договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният
електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
Видно от констативен протокол № 1202305/14.08.2018г., служители на „ЕРП Север“
АД са извършили проверка на средството за търговско измерване, отчитащо
електроенергията, доставяна в горепосочения обект на потребление. Посочено е, че СТИ е
пломбирано с ведомствена пломба ENERGO 2126861. В регистър 1.8.3. е установено
отчетена ел.енергия от 38811кВтч. Електромерът, отчитащ потребяваната в обекта на ищеца
електроенергия, е демонтиран и изпратен за проверка в БИМ в индивидуална опаковка,
2
пломбирана с пломба № 508035. Протоколът е изготвен в отсъствието на абоната и е
подписан от съставителите и двама свидетели.
За резултатите от метрологичната проверка, извършена повече от година след
постъпване на електромера /17.08.2018г./ е съставен констативен протокол №
1961/26.08.2019г. на Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел Варна, в който е отразено, че изследваният
електромер е получен в плик, пломбиран с пломба № 508035. Отбелязано е отсъствие на
механични дефекти на кутията, на клемите, на клемния блок. Не са направени констатации
за състоянието на пломбите против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на
електромера, въпреки предвидените такива, чрез изписването: Знак на метрологична
проверка-пломба №…./няма запис/, фирмен знак-пломба №…../няма запис/и допълнителни
стикери:…../няма запис/. Удостоверено е, че при софтуерно четене е установена външна
намеса в тарифната схема на електромера, която според типа му би следвало да се състои от
две тарифи: Т1 и Т2. Действително потребената ел.енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа Т3-38811.7кВтч. Няма прочит на данните в сумарния регистър
1.8.0. Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. Електромерът съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на
електроенергия.
Със становище от 26.08.2019г., изготвено от специалист „ЕК“ при „Е РП Север“АД,
въз основа на констативен протокол от метрологичната проверка № 1961/26.08.2019г. е
одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от 15.08.2017г. до
14.08.2018г. в размер на 38811кВтч общо. Ответното дружество е остойностило
допълнително начисленото количество ел. енергия, като е издало фактура №
**********/28.08.2019г. за сумата от 7 275,94лева.
Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по допуснатата СТЕ. В
заключението е посочено, че към датата на проверката уредът е бил годно техническо
средство за измерване на ел.енергия, доколкото е преминал първоначална метрологична
проверка през 2015г., а срокът за метрологична годност на този тип електромери е 6 години.
Според КП № 1961/26.08.2019г. на БИМ при софтуерно четене е установена намеса в
тарифната схема на електромера. Ел.енергията, натрупана в регистър 1.8.3 в размер на
38811кВтч е отчетена от процесния електромер. Няма данни за прочит на сумарния регистър
1.8.0. От кога е започнало натрупването в регистър 1.8.3. според вещото лице може да се
установи само от извадката от търговските регистри от „SMART“ системата за
дистанционен отчет на процесния електромер. В следствие на неправомерното
вмешателство, според отговор на ответното дружество, при запитване от страна на вещото
лице, се оказало, че данните от самоотчетите на електромера по дни и месеци не се
съхраняват в неговата памет. Съгласно представеното заключение, но предвид данните в КП
№ 1961/26.08.2019г. са налице техническите предпоставки за извършване на корекцията по
чл. 40 от ПИКЕЕ. Електрическата енергия, натрупана в 1.8.3. от 38811кВтч е технически
възможно да премине през електромера, но техническите параметри на присъединителната
линия на абоната не позволяват тази електроенергия да бъде доставена на абоната. Като се
вземат предвид пропускателната възможност на СТИ и присъединителните съоръжения,
максималната допустима мощност, която абонатът може да потреби е 12 КВтч /според
възможностите на вторичния предпазител от 50А/, а за натрупване на количество от
38811кВтч. за периода от една година от 15.08.2017г. до 14.08.2018г. са необходими
възможности на СТИ и присъединителните съоръжения от 13.29кВт, но тези на абоната са
само с възможности от 12кВтч. Съгласно данните от същия КП № 1961/26.08.2018г. е
налице неправомерно вмешателство в софтуера на процесното СТИ, но не е осъществяван
достъп до вътрешността му. Съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерване на ел.енергия. Наличието на показания в КП №
1961/26.08.2018г. в тарифи 1.8.3 според вещото лице говори за намеса в тарифната схема на
3
електромера, но липсват посочени данни по какъв начин е осъществена тази намеса и в
какъв времеви период. Според протокола за монтаж на електромер № 1114021564352727 №
2015753/05.08.2015г. е поставен нов, но са посочени нулеви показания за активните регистри
Т1 и Т2, би трябвало, но в случая не може да се твърди със сигурност дали регистър Т3 е
бил също с нулеви показания.
Видно от протокол № 2015753/05.08.2015г., с който е монтиран проверяваният
електромер, нощна и дневна тарифи са с нулеви показания при монтажа, но липсват данни
за върховата тарифа, както и сумарния регистър.
От заключението по назначената съобразно задължителните указания на ВКС
комплексна СТЕ се установява следното:
Намесата в тарифната схема е възможно да бъде осъществена посредством оптична
сонда и смарт устройство и парола за достъп до функциите на СТИ. Включен е
допълнителен регистър по тарифа, която е била препрограмирана да не се визуализира на
дисплея. Не може да се установи кога и от кого е извършено препрограмирането. Посочено
е, че за периода от 01.03.2018г. до 14.08.2018г. са натрупани 4 245 квч електроенергия в Т3, а
останалите 34 566 квч са натрупани не за 6 месеца,а за много по-дълъг период от време,
който е близък до датата на монтажа. Определяйки математически коефициент между
останалите визуализирани тарифи и невидимата тарифа, вещото лице е посочило, че за
процесния период от една година би могло да премине 14 369 квч. Вещото лице е посочило,
че за периода от 03.08.2017г. до 02.08.2018г. средно на ден следва да се приеме, че
стойността на ползваната енергия е 6,64 лв., а за 365 дни тя възлиза на 2 422,63 лв.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Между страните не се спори, че е налице сключен договор за покупко-продажба и
доставка на ел. енергия. Спорно е дали е налице основание за начисляване на процесната
сума.
Видно е, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в
цената, дължима от жалбоподателя за реално доставена и консумирана за минал период ел.
енергия. Корекцията е извършена от енерго- снабдителното предприятие при действието на
последните изменения на ЗЕ, влезли в сила на 17.VІІ.2012 г., както и действащите от
м.ноември 2013г. ПИКЕЕ, частично отменени от 14.02.2017г. На посочената дата е
обнародвано в ДВ, бр.15, Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по административно дело
№ 2385 от 2016 г. на ВАС, с което е обезсилено Решение № 12897 от 1.12.2015 г.,
постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в
частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен
вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение №
12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния
административен съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Т. Т. Ч., „Май Маркет“ –
АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД, с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май
Маркет“ – АД, и „Мартилекс 2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за
извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия“ от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и делото е
прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г., постановено по адм. д.
4
№ 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, в останалата част и вместо
това е постановено, че се отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ –
ЕАД, с ЕИК *********, Правила за измерване на количеството електрическа енергия,
приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., с
изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт.
На практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ, действие запазват само нормите на
чл.48, 49, 50 и 51, които посочват предпоставките за извършване на корекция и
методологията за начисляване на допълнителни суми. Начинът, по който следва да бъде
установено наличието на предпоставките, обуславящи възможността за извършване на
корекция, както и процедурата- компетентен орган да извърши метрологичната проверка,
форма, обективираща установяване на предпоставките, и т.н. не са регламентирани в
действащите към момента на проверката ПИКЕЕ. Респективно отпаднало е и действието на
заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия,
както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката. И
въпреки че към процесния момент на извършване на проверката действащите норми на
ПИКЕЕ не изпълняват функциите, които нормата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ /действаща към 2017г./
им възлага, то съобразно дадените от ВКС указания при липсата на специална уредба,
приложение следва да намерят нормите на чл. 183 ЗЗД, уреждащи правилата на за продажба
на стока.
Съобразно цитираната норма в тежест на ответното дружество-продавач е, да
установи, че е доставило на ищеца-купувач стоката, предмет на продажбата. Последният пък
следва да установи, че е заплатил цената за доставената стока.
И доколкото в отменителното решение на ВКС изрично е посочено, че е допуснато
нарушение на въззивния съд, тъй като макар и искът да е доказан по основание, не е
служебно проявена активност от съда да събере доказателства за размера на
електроенергията, която би могла да премине през СТИ през процесния период, съдът
намира, че следва да изложи мотиви до какъв размер е основателен предявения иск.
В рамките на настоящото производството по категоричен начин ответникът
безспорно установи, че посочената в процесната фактура енергия е преминала през
процесното СТИ. Периодът обаче, през който е натрупана тази енергия, и който факт е
единствено релевентен за установяване кому е доставена тази енергия, не беше доказан.
Фактически от заключението на вещите лица става ясно, че СТИ е произведен през 2015г.,
когато е и преминал изпитания и проверка. Същият е монтиран нов на обекта, респективно
вещите лица са направили обоснован извод, че щом установените показания по нощна и
дневна тарифа са били нулеви, то и показанията по Т3 също са били такива. Следователно
натрупаните по цитираната Т3 показания от 38 811,7 квтч са потребени след 05.08.2015г. до
14.08.2018г.- датата на съставяне на констативния период за проверка. От заключението по
назначената пред настоящата инстанция СТЕ се установява, че за периода 03.08.2017г. до
02.08.2018г. е преминала енергия на стойност 2 422,63 лв. И доколкото периодът на
изчисленията е некоректно поставен като задача от въззиваемата страна, съдът като
съобрази установените от вещото лице стойности на енергията за ден, чрез аритметични
изчисления констатира, че за периода от 15.08.2017 до 30.06.2018г. е потребена енергия на
стойност 2 112 лв., а за периода от 01.07.2018г. до 14.08.2018г. е потребена енергия на
стойност 315,45 лв. Или общо потребената за процесния период от 15.08.2017г. до
14.08.2018г. енергия е на стойност от 2 427,45 лв. За посочената сума съставът приема, че е
доказано от страна на ответника, че е престирал в процесния период електроенергия. За
разликата над 2 427,45 лв. до сумата от 7 275,94 лв. не е се установи ответникът да е
доставил, а ищецът да е потребил енергия през процесния период. И макар и вещите лица да
са посочили, че цялата натрупана в Т3 енергия е доставена след монтажа на СТИ, доколкото
5
обаче предметът на спора е очертан като количеството натрупана енергия през посочения в
издадената фактура период, то дали се дължи и заплащане за останалото количество,
натрупано в различен от процесния период не е въпрос на изследване.
Предвид изложените мотиви, съдът намира, че ищецът дължи сумата от 2 427,45 лв.,
представляваща стойността на доставена и потребена енергия за процесния период от
15.08.2017г. до 14.08.2018г., която сума представлява част от сумата, за която е издадена
фактура №**********/28.08.2019г. Разликата над сумата от 2 427,45 лв. до 7 275,94 лв.,
представляваща сумата от 4 848,49 лв. не се дължи от ищеца, тъй като не се установи
енергия на посочената стойност да е доставена от ответника и потребена от ищеца в
процесния период. С оглед на което и предявеният установителен иск за недължимост на
сумата от 4 848,49 лв. е основателен и следва да бъде уважен. Искът за недължимост на
сумата от 7 275,94 лв. следва да бъде отхвърлен за разликата над 4 848,49 лв. до 7 275,94 лв.
Решението на ВРС следва да бъде частично отменено в посочения смисъл.
На осн. чл.78 ал.1 ГПК и предвид направеното искане въззивникът следва да бъде
осъден да заплати на въззиваемата страна направените пред настоящата инстанция разноски,
както и направените пред касационната и предходната въззивна инстанция разноски и пред
ВРС съобразно уважената част от иска. Респективно, предвид направеното искане
ответникът също на осн. чл.78 ал.3 ГПК има право на направените разноски съобразно
отхвърлената част от иска. Възражения за прекомерност са правени от двете страни пред
ВРС, ВОС и ВКС. Съдът намира възражението за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение за основателно, доколкото съобразно Наредба №1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения чл.7 ал.2 т.3 възнаграждението за
защита по искове с цена 7 275,94 лв. възлиза на 694 лв. Или съдът приема възражението за
основателно и го редуцира на 700 лв. След извършване на съответните изчисления съдът
определя размера на всички направени от ищеца разноски на 2 199лв., като съобразно
уважената част от иска в негова полза следва да бъдат присъдени 1 465 лв. на ответника се
приемат направени общо разноски пред всички инстанции в размер на 3651 лв. /след
редукцията на адвокатското възнаграждение/, като съобразно отхвърлената част от иска
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника 1 218 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260095/20.08.2020г. по гр.д. № 1 42/2020г. на 21-ви състав на
ВРС, в частта, с която е прието за установено, че АС. Г. ЗЛ., ЕГН ********** от ***, не
дължи на “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, разликата над 4 848,49 лв.
до 7 275,94 лв., съставляваща сумата от 2 427,45 лв., представляваща начислена
ел.енергия за периода 15.08.2017г. - 14.08.2018г., за която сума е издадена фактура
№**********/28.08.2019г., на осн. чл. 124 ал.1 ГПК, както и в частта за разноските, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АС. Г. ЗЛ., ЕГН ********** от ***, иск да се приеме за
установено, че не дължи на “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г,
сумата от 2 427,45 лв., представляваща начислена ел.енергия за периода 15.08.2017г. -
14.08.2018г., за която сума е издадена фактура №**********/28.08.2019г., на осн. чл. 124
ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260095/20.08.2020г. по гр.д. № 1 42/2020г. на 21-ви
състав на ВРС, в частта, с която е прието за установено, че АС. Г. ЗЛ., ЕГН ********** от
6
***, не дължи на “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, сумата от
4 848,49 лв., претендирана начислена ел.енергия за периода 15.08.2017г. - 14.08.2018г., за
която сума е издадена фактура №**********/28.08.2019г., на осн. чл. 124 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на
АС. Г. ЗЛ., ЕГН ********** от ***, сумата от 1 465 (хиляда четиристотин шестдесет и
пет) лева, представляваща направени пред всички инстанции разноски съобразно уважената
част от иска и на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА АС. Г. ЗЛ., ЕГН ********** от ***, да заплати на „Енерго-Про
Продажби“ АД-Варна ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл.Варненчик“, № 258, „Варна тауърс Г“, представлявано от Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д. и Г.К.,
сумата от 1 218 /хиляда двеста и осемнадесет лева/, представляваща направените пред
настоящата инстанция, пред ВКС и при предходното разглеждане на делото пред ВОС и
ВРС съдебно-деловодни разноски, на осн. чл.78 ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7