МОТИВИ към
присъда № 96/ 11.07.2017 г. по НОХД № 240/ 2016 г. по описа на БРС, 3 - ти състав.
Районна
прокуратура – Белоградчик, е повдигнала обвинение срещу Г.М.Б. – роден на ***
***, живущ ***9, българин, български гражданин, женен, средно – специално образование,
неосъждан, работи като „шофьор” във фирма „Джи пи Груп Санчеса”
– гр. София, ЕГН **********, за това, че: 06.11.2015
г., на главен път Е-79, в с. Медовница, обл. Видин,
срещу дом № 51, при управлението на МПС – товарен автомобил „Ситроен“ модел „Джъмпер” с рег. № СО 7159
АК, собственост на „Христи 99“ ЕАД Костинброд, в
посока гр. София, като нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.
20 ал. 2 от ЗДвП „Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на
движението, да се съобразяват с
атмосферните условия с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препядствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и да спрат, когато възникне опасност за движението“, чл.
117 от ЗДвП „При приближаване към място, където на пътя или в близост до него
се намират деца, водачът на ППС е длъжен да намали скоростта, а при необходимост
и да спре“, като е блъснал и по непредпазливост причинил на пешеходеца Т. В. К.
ЕГН ********** ***, тежка телесна повреда, изразяваща се в травматично
разкъсване на слезката, довело до загуба на слезката, и в коремна травма с
разкъсване на слезката и вътрешен
кръвоизлив, довела до постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. 1 – во НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във вр.
с чл. 20, ал. 2, предл.
1 – во и 2 – ро, във вр. с чл. 117 ЗДвП.
В с.з., подсъдимият Г.Б. се явява
лично и с адв. С.К. от АК – Хасково.
Като частен обвинител в процеса е
конституирана В.К.И. – майка и законен представител на пострадалата малолетната
Т. В. К., с ЕГН **********, представлявана от повереник.
В с.з.,
Прокурора при РП – Белоградчик, поддържа обвинението, като пледира, че същото е
доказано от обективна и субективна страна, и моли съда да постанови осъдителна
присъда. Подробно, в хода на съдебните прения анализира събрания по делото
доказателствен материал. Пледира за наказание „Лишаване от свобода” около 1
година, с приложение на чл. 66, ал. 1 НК.
Повереникът на частния обвинител, поддържа обвинението
редом с Прокурора и в хода на съдебните прения пледира, съдът да признае
подсъдимия за виновен и му наложи наказание „Лишаване от свобода”,
което да бъде с ефективно
изтърпяване. Пледира, че обвинението е доказано от гледна точка на авторство,
вина и причинна връзка между противоправното деяние на дееца и причинения вредоносен
резултат.
Подсъдимият
Г.Б. не се признава за виновен. Отрича описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка. Преди приключване на съдебното следствие, дава обяснения, в която
описва фактическа обстановка коренно различна от описаната такава в
обвинителния акт. Моли съда да го
оправдае.
Във
връзка с направените доказателствени искания и оспорвания от страна на защитата,
с оглед изясняване на делото от фактическа и правна страна, за разкриване на
обективната истина по делото и с цел осигуряване на един справедлив процес на
подсъдимото лице, съдът изслуша в процеса – три автотехнически експертизи, изготвени
от вещо лице – автотехник, специалист в съответната
област. Заключенията са приобщени към останалия доказателствен материал.
Прието
е и заключението на съдебно – медицинската експертиза, изготвено от вещо лице
д-р А.И. – съдебен лекар.
По
делото са допуснати и изслушани свидетелите: Б.К.Б., В.В.В., И.К.И., З. В.Т., К.И.Н.,
В.Т.В., Ц.З.В., П. Д. Н.
Приобщени
са материалите по ДП № 416/ 2016 г. по описа на РУ – Белоградчик.
Съдът предвид свидетелските показания на изслушаните в хода
на съдебното следствие свидетели, приобщените материали по ДП, прие, за
установена следната фактическа
обстановка:
следвано от дядо си В.Т.В.. Стъпвайки на пътното платно, било блъснато от управлявания
от подс. Б. товарен автомобил, като
ударът бил причинен с ъгловата част на предна дясна броня
на автомобила. От приетите заключения на автотехническите експертизи се
установява, че скоростта на движение на автомобила, управляван от подс. Б., била 24 км/ч, като спирачен път на мястото на ПТП
– то, не бил установен. Чувайки удара, подсъдимия веднага спрял и слязъл от бус
–а. На мястото се събрала голяма група роми които взели детето на ръце и започнали
да се опитват да го свестят, като същото било в безсъзнание. Детето било
преместено на около 15 – 20 метра от мястото на настъпване на ПТП – то.
В този
момент, подсъдимият Б. бил нападнат от събралите се на място роми, като му били
нанесени множество удари по главата. Същият се изплашил, влязъл в товарния
автомобил и се заключил, за да се предпази от посегателствата върху него. Не
след дълго, на място пристигнали органите на КАТ при РУ – Белоградчик – св. Б.Б.
и св. В.В.. Същите направили оглед на мястото на ПТП, съставили Протокол за
ПТП, а на подсъдимия бил съставен АУАН № 312/ 06.11.2015 г. Била взета кръвна проба на подсъдимия за
съдържание на алкохол в кръвта, но наличието на такъв не било отчетено.
В резултат
на ПТП – то, реализирано от подс. Б., на
пострадалата
малолетна Т. В. К., са причинени: травматично
разкъсване на слезката, довело до загуба на
слезката, и в коремна травма с разкъсване на слезката и вътрешен кръвоизлив, довела до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота. Освен това,
са й причинени черепно – мозъчна травма и загуба на съзнание, както и контузия
на гръдния кош.
Пострадалата В. веднага била
транспортирана до болнично заведение в гр. Видин, където поради констатиран тежък кръвоизлив била извършена спешна операция, в
процеса на която, поради настъпили усложнения е отстранена слезката й. В последствие лечението е продължило в Болница „Пирогов“ в гр. София.
Гореописаната
фактическа обстановка, съдът прие за установена от разпита на свидетелите,
изслушани в хода на съдебното следствие, от заключението на трите съдебно –
автотехнически експертизи, съдебно – медицинската такава, от извършени в
съдебно заседание процесуални действия – очни ставки, прочитане показанията на
свидетел дадени на ДП, както и от приобщените на събраните в ДП № 413/ 2016 г.
писмени доказателства – протоколи за ПТП, оглед, фотоалбуми и всички останали
такива.
От правна страна:
Подсъдимият Г.М.Б. – роден на *** ***,
живущ ***9, българин, български гражданин, женен, средно – специално образование, неосъждан, работи като „шофьор” във
фирма „Джи пи Груп Санчеса”
– гр. София, ЕГН **********.
Предвид
възприетата от съда фактическа обстановка, съдът прие, че по делото се установи
по безспорен и категоричен начин, че подсъдимия Б., е реализирал състава на
престъплението, за което е обвинен.
От обективна страна – На 06.11.2015 г. на главен път Е-79, в с. Медовница, общ. Димово, обл. Видин,
при управление на МПС – товарен автомобил
марка „Ситроен”, модел „Джъмпер – 35”, с рег. № СО 71 59 АК, собственост
на „Христи – 99” ЕАД – гр. Костинброд, с посока на движение – гр. София, нарушил правилата за движение, като блъснал и по непредпазливост
причинил на пешеходеца Т. В. К. ***, с ЕГН **********, тежка телесна повреда,
изразяваща се в травматично разкъсване на слезката, довело
до загуба на слезката, както
и коремна травма с разкъсване на слезката
и вътрешен кръвоизлив, довело до постоянно
общо разстройство на здравето опасно
за живота.
От субективна страна – деянието е извършено при форма на вината – непредпазливост.
Подсъдимият е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на вредоносният
резултат, като е следвало да съобрази скоростта на движение на управлявания от
него автомобил и при възникване на опасност на пътя – да спре.
Съдът, от събраният по делото
доказателствен материал, детайлно обсъден и преценен по отделно и в неговата
съвкупност, прие за доказано по безспорен и неоспорим начин, че подсъдимият е
реализирал състава на престъплението за което му е повдигнато обвинение. Всички
доказателства, събрани както на ДП, така и в хода на съдебното следствие, сочат
на извода, че подс. Б. е автор на деянието.
В тази връзка, свидетелят В.Т.В.
– дядо на пострадалата, станал очевидец на удара на детето от автомобила,
управляван от подс. Б., заяви пред съда, че „Бус –а”
е „закачил детето с предна дясна част на бронята”. В същият смисъл са и
свидетелските показания на св. Ц.З., който е седял на пейка, в близост до
мястото на ПТП – то. В съдебно заседание същия заяви, че „водача на Бус – а, е
ударил малолетната Таня К. „отпред, от дясно на Бус-а”.
В този смисъл са и показанията на
св. К.Н. – баба на пострадалото дете и тези на св. И.И. – служител в детска
градина в с. Гара Орешец, която в този момент се е намирала на центъра на с.
Медовница, макар и косвени такива. И двете свидетелки заявиха пред съда, че не
са видели непосредствено сблъска между автомобила и детето – пешеходец, но чули
удара и веднага след спирането на автомобила, управляван от подсъдимия, видели,
че на пътя лежи пострадалото дете. Тези показания са в пълна корелация в
останалия събран по делото доказателствен материал.
Нещо повече – св. Б.Б. – служител
в КАТ при РУ – Белоградчик, заяви с показанията си пред съда, че когато
пристигнали на мястото на ПТП – то, подсъдимия Б. му споделил, че „явно той е
блъснал детето, но не е разбрал, че го е ударил.” В горния смисъл са и
показанията на св. В.В. – също служител на КАТ, който
предаде пред съда изявленията на подсъдимия, след пристигането на органите реда
в с. Медовница: „Г-н Б. обясни, че се е движел в колона, не е забелязал
внезапно излизащото дете и го е блъснал с дясната част на товарния автомобил”.
Тези показания корелират и с останалите събрани в хода на досъдебното
производство доказателства, приобщени от съда по делото. Както от фотоалбума,
така и от констативния протокол за ПТП и АУАН
№ 312/ 06.11.2015 г., се установява, че удара е причинен с дясна предна част
на автомобила, управляван от подс. Б.. Това изцяло
подкрепя обвинението, досежно механизма на
причиняването на ПТП.
В тази връзка, съдът не кредитира
обясненията, дадени от подсъдимия в хода на съдебното следствие. Същият отрича
изобщо да е блъснал детето. Твърди, че чул удар отдясно, отзад на автомобила,
но категорично отрича да е ударил детето с предна дясна част на МПС – то, което
управлявал. Твърди, че спрял само и единствено поради това, че чул удар, за да
види каква е причината за това. Заявява в показанията си, че в момента когато
спрял, на мястото в селото имало множество роми, които се карали и биели по
между си, а детето лежало на площада. Заяви, че според него скандала бил заради
детето, а биещите се били „две ромски фамилии”.
Тези негови обяснения обаче, не
съвпадат по никакъв начин с всички останали доказателства, събрани по делото.
Безспорно е установено, че удара е нанесен с предната част на управлявания от
подсъдимия автомобил, за което има безспорни доказателства – фотоалбум,
автотехнически експертизи, АУАН, както и еднопосочни в този смисъл свидетелски показания.
Съдът не възприема и твърденията на
подсъдимия, че на мястото е имало скандал и побой между роми и едва ли не
пострадалата К. е била жертва на това, тъй като нито един от разпитаните
свидетели не изнесе подобни факти и обстоятелства. Не ясно от къде подсъдимия
прави извод, че са били две ромски фамилии, след като същия не е от това
населено място и не познава живеещите там. Освен това, свидетелите – полицейски
служители, заявиха, че сигнал за нарушаване на обществения ред в този ден и в
това населено място, не е постъпвал и никой от свидетелите не описа подобна
ситуация. Поради това, съдът приема, че това е една защитна версия на
подсъдимия, поддържана от него с оглед реализиране на правото му на защита в
наказателния процес.
Дългогодишният опит на подсъдимия
като шофьор на автомобил, също не е гаранция, че той никога не би могъл да наруши
правилата за движение на пътя, поради това и този аргумент не може да послужи
като оправдание за поведението на подсъдимия, като участник в движението.
Мотиви към Присъда № 96/ 11.07.2017
г. по НОХД № 240/ 2016 г., стр. 6-9
правото му на защита. В продължение на осем съдебни
заседания съдът уважи всички искания на подсъдимия, в това число и тези за
допускане и изслушване на повторни и
допълнителни съдебно – автотехнически експертизи, с оглед установяване на механизма
на настъпване на ПТП – то, мястото, скоростта на движение и всички други
релевантни за случая обстоятелства. В заключенията на всички експертизи –
първоначална, допълнителна и повторна експертизи изготвени от вещо – лице – автотехник, се установи, че при причиняването на ПТП – то,
подсъдимия се е движел с разрешена за населеното място скорост, но несъобразена
такава. Въпреки, че установената скорост на движение е била 24 км/ ч, то същата
се явява несъобразена, след като подсъдимия не е успял да спре и да предотврати
удара на пешеходеца.
От изготвеното по делото
заключение на допълнителната – автотехническа експертиза /л. 78 от делото/, от
констатациите и изчисленията на вещото лице, се установява че пострадалото дете
– пешеходец – на 4 години, е излязло от двора на дома си и предприело движение
по десния тротоар, движейки се надлъжно /успоредно на оста на пътя/ около 20
метра, след това предприема напречно пресичане на платното за движение с
дължима 0,80 м., след което е последвал удар. Изводът на вещото лице е, че
пълния път, изминат от детето, от момента на излизане на тротоара, до момента
на удара, е 20,80 м., а времето необходимо за изминаване на този път е 17,93
сек. Поради това, вещото лице в заключението си на л. 79 от делото сочи, че на
разстояние от около 116 м., преди мястото на удара и в момента непосредствено
преди пресичане на улицата, детето е било извън невидимата зона на водача и той
е имал техническата възможност да го възприеме като опасност.
Освен това, според незагубилото
своето приложение Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК, нерегламентираното пресичане на пътното платно
от страна па пешеходец, не освобождава
водача на моторно превозно средство от задължение
да вземе мерки за неговата
безопасност, като намали скоростта и при необходимост – да спре, за да избегне сблъсък.
В настоящия
случай подсъдимият не е сторил това,
като е избрал скорост, увеличаваща опасната зона за
спиране извън периметъра на видимост. Пешеходецът не е представлявал
внезапно препятствие в опасната зона, защото тя е била
обусловена от несъобразена с характера и интензивността на движението скорост. Налице е пряка причинна връзка между нарушаването
на правилата за избор на
скорост от страна на подсъдимия
и увреждането на пострадалия, които правят инкриминираната му дейност
съставомерна по приетата от съда
квалификация.
Изяснен в хода на делото е и
въпроса за това, каква е била видимостта на водача през панорамното стъкло на
автомобила, предвид обстоятелството, че същия се е движел в пакет с други
автомобили, както и видимостта на водача, предвид неговите антропологични данни
– ръст.
За изготвяне на заключението с тази задача, вещото лице е
използвало данни за ръста на подсъдимия, взети лично от последния и с оглед
спецификациите на автомобила. Изготвено е и заключение по допълнителна
автотехническа експертиза, като вещото лице е определило и каква е била
видимостта на водача, в случай, че детето се е движело в приведено състояние,
каквито данни са изнесени от вещото лице – д – р А.И., предвид причинените
травматични увреждания на пострадалата.
Експертът – автотехник
заяви, че дори и детето да се е движело в приведено положение, това обстоятелство
не променя извода като краен резултат, че водача е имал време да забележи
наближаващото дете, да го възприеме като опасност, и съответно да спре.
Всички събрани по делото
доказателства сочат на извода, че процесното ПТП е
причинено от подсъдимия Б., макар и по непредпазливост.
Съдът не възприема доводите на
защитата, че по никакъв начин не е установен механизма и мястото на причиняване
на ПТП – то. Защитникът на подсъдимия, в хода на съдебните прения възприема и
не оспорва констатациите от заключенията на автотехническите експертизи, които
са изгодни за тях – а именно, че скоростта на движение на автомобила е била 24
км/ч, а отрича и оспорва заключенията в частта, които водят на извода за
доказана вина на подсъдимия при поведението му на пътя.
Доказани
по неоспорим начин са и причинените на пострадалата травматични увреждания, които
са в причинно – следствена връзка с причиняването на ПТП – то, за което
доказана вина има подсъдимия. Причинена е тежка телесна повреда на малолетното
дете, с множество увреждания, довела до постоянно общо разстройство
на здравето опасно за живота му и отстраняване на орган от
тялото – слезка. Заключението на съдебно – медицинската експертиза в този смисъл
е възприета от страните и приобщена от съда като доказателство по делото.
При тези мотиви, съдът прие, че
изцяло е доказано авторството на деянието, вина и причинно – следствена връзка
между деянието, осъществено от подсъдимия и вредоносния резултат.
Съдът, при определяне на вида и
размера на наказанието се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца.
Като смекчаващо отговорността
обстоятелство за вината на подсъдимия, съдът отчете чистото му съдебно минало. Подсъдимият
Б. не е осъждан, към датата на деянието, видно от Справката му съдимост – л. 43
– 44 от ДП.
Съдът не отчита като отегчаващо
отговорността обстоятелство факта, че подсъдимия не признава вината си и отрича
авторството на деянието, като приема, че това е негова защитна теза, с оглед
реализиране на правото на защита в процеса.
Съдът прие, обаче че висока е
обществената опасност на деянието. Причинена е тежка телесна повреда на
малолетно дете – дете на 4 години, като травматичните увреждания настъпили в
резултат на деянието са довели
до сериозно влошаване на общото му здравословно състояние
– отстраняване на орган от тялото и постоянно общо разстройство на здравето, опасно за
живота .
Предвиденото
по закон наказание, за извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 343, ал.1,
б. „б” НК, е „Лишаване от свобода” до четири години – при причиняване на тежка
телесна повреда. Съдът, със съдебния си акт, наложи на подсъдимия Б. наказание
„Лишаване от свобода” за срок от десет месеца. Мотивите на съда, да наложи
наказание над законоустановения общ минимум по НК – 3 месеца, е високата
обществена опасност на деянието. Както съдът посочи по – горе, пострадалата е
дете, чието здравословно състояние е увредено за цял живот.
Освен
това, цялостната държавна и обществена политика, е в посока – сериозно превъзпитание
на поведението на водачите на пътя, превенция с цел предотвратяване на
ежедневните ПТП и намаляване на черната статистика на жертвите по пътищата.
Именно
поради това, съдът прие, че следва да определи наказание над минимума предвиден
в НК за наказание от вида „Лишаване от свобода”, поради което наложи на
подсъдимия Б., наказание за срок от 10 месеца, с цел да го поправи и
превъзпита.
Предвид
чистото му съдебно минало, съдът прие, че целите на наказанието визирани в чл. 36 НК, ще бъдат
постигнати и с едно неефективно изтърпяване на същото, поради което съдът
отложи изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от 3
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът
счете, че с налагане на наказание от този вид и размер, ще бъдат постигнати целите
личната, така и на генералната превенция – ще се подейства предупредително и
превъзпитателно както на подсъдимия, така и на останалите членове на
обществото.
Съдът, наложи на подсъдимия редом
с наказанието „Лишаване от свобода” и наказание от вида „Лишаване от право да
управлява МПС”. Императивната разпоредба на чл. 343 г, повелява, че когато се
налага наказание по чл.343 НК, съдът постановява и лишаване от право по чл.37,
ал.1, т. 7 НК – лишаване от право да се упражнява определена дейност в случая –
да управлява МПС. И по отношение на това кумулативно наказание „Лишаване от
право да управлява МПС”, съдът определи срок от 10 месеца, с цел да поправи и
превъзпита подсъдимия, да го накара да преосмисли поведението си и да понесе
законовите последици от противоправното си поведение.
По отношение на обвинението,
повдигнато на подсъдимия Б., за нарушение на правилата на чл. 117 ЗДвП, съдът
призна същия за невиновен на осн. чл. 304 НПК, поради
следните съображения:
Съгласно установената съдебна
практика по този въпрос, разпоредбата на чл. 117 ЗДвП се явява специална по
отношение на общата разпоредба на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, и едновременното им
приложение е недопустимо и правоизключващо се. Двете
разпоредби въвеждат едно и също дължимо
поведение на водачите на МПС, като в хипотезата на чл.
117 ЗДвП, задължението е въведено за случаите при приближаване към място, където
на пътя или
в близост до него се намират
деца, при което водачът на пътно
превозно средство е длъжен да намали
скоростта, а при необходимост - и да спре. Разпоредбата на чл. 117 ЗДвП, се явява частен случай, уреждащ конкретна типична пътна обстановка, за разлика от
общата разпоредба на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП
С
оглед възприетата от съда фактическа обстановка, установена от събраните по
делото доказателства, в настоящата хипотеза съдът намира, че
не сме изправени
пред конкретна пътна обстановка, уредена в чл. 117 ЗДвП, тъй като по пътното платно в село Медовница, където е настъпило ПТП – то, по същото време
са се движели
и други пешеходци на различна възраст,
а не само деца, в какъвто контекст е разпоредбата на чл. 117 ЗДвП. Мястото на
произшествието в случая, не е такова място, на което обичайно се движат или
престояват деца – детска площадка, училище, детска градина, спирка на училищен
автобус и др.
В случая, с действията си
подсъдимия е нарушил общото предписание за дължимото от него
действие по чл. 20, ал.
2 от ЗДвП, поради което и по обвинението за нарушение на разпоредбата на чл. 117 от ЗДвП, съдът го оправда.
По
разноските:
Предвид
изхода на делото – подсъдимия е признат за виновен, на осн. чл. 189,
ал. 3 НПК, същия следва да понесе в своя тежест направените по делото разноски
за вещи лица на ДП в размер на 415,38 лв., както и тези направени в хода на
съдебното производство разноски за вещи
лица, в размер
на 450,35 лв.
При
горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: