Р Е Ш Е Н И Е
№350
30.01.2020г., гр. Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти
съдебен състав в открито съдебно заседание на 18.11.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10837 по описа за 2018г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове
с правна квалификация чл.415 вр. с
чл.422 ГПК вр с чл. 215 вр. с чл. 128, т.2 КТ и по чл. 207, ал.1, т.1 КТ.
Ищец Н.И.П. с ЕГН ********** *** иска да се признае за
установено по отношение на ответник „********“ ЕООД с ЕИК ******** със седалище
и адрес на управление: гр. ************ № * управител Р.И.Р., че дружеството му
дължи сумите, за които е била издадена заповед № *********. по ч.гр.д. №
6830/2018г. по описа на РС – Пловдив както следва: 995 лева – главница, от
които 395 лева неплатено трудово възнаграждение за м.Март 2018г. и 600 лева
неизплатен остатък от командировъчни пари, ведно със законната лихва за забава
върху главницата считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –
27.04.2018г. до окончателното й погасяване.
Твърди се, че между страните бил подписан трудов
договор № ********. за заемане на длъжността „************* с договорено брутно
трудово възнаграждение 510 лева, нетно 395 лева. Ищецът бил постъпил на работа
на ****. и е освободен на **********. като въпреки че е престирал труд не е
получил възнаграждението си за месец март 2018г. Ищецът заявява и че не е
получил пълния си размер на командировърни пари за извършен от България до
Германия 13-дневен курс в общ размер на 1 300 лева от която сума
приспаднати 250 лева останали у него служебни пари, както и платените му командировъчни
в размер на 450 лева, т.е имало за получаване сума от още 600 лева.
От „********“ ЕООД с управител Р.Р. е постъпил отговор
на исковата молба, с която предявения иск се оспорва изцяло. Не се оспорва
обстоятелството, че между страните е имало сключен трудов договор. Посочва, се
че всички суми са изплатени на ответника. Представят се доказателства. Иска се
отхвърлянето на предявения иск.
Предявен е и насрещен иск за сумата от 700 лева, която
била получена като служебен аванс от Н.П. във връзка с извършването на курс
посока България – Германия- България. Ищецът по насрещния иск твърди, че ответника
не бил тръгнал на курс, а се прибрал и задържал сумата от 700 лева. Ангажират
се доказателства.
Постъпил е отговор по насрещния иск. Оспорват се
фактическите твърдения в исковата молба. Заявява се че положеният подпис в РКО
с който е изплатена сумата от 700 лева за служебен аванс на ищеца не изхожда от
него. Иска се отхвърлянето на предявения иск. Ангажират се доказателства.
Съдът след като се запозна със събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК намира за установено
от фактическа и правна страна следното.
Установено е по делото, че ищецът е сключил с
ответника трудов договор № *******. за заемане на длъжността ********“ с
договорено брутно трудово възнаграждение 510 лева, нетно 395 лева.
Видно от заключението на вещото лице З.М., прието по
делото и неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и безпристрастно е че трудовото възнаграждение на ищеца за м.март
2018г. е изплатено по ведомост, като вещото лице заявява при разпита си в о.с.з
че лично е видяла ведомостта при ответника. Ищецът е оспори подписа си под
ведомостта като е открито производство по оспорване истиността на документа
относно авторството му. Вещо лице – графолог М.С. в заключението си от
20.09.2019г., което е прието от съда посочва, че подписът изпълнен във
ведомостта за м.март 2018г. на ответника „сума за получаване“ е изпълнен от
ищеца. Заключението е оспорено от ищеца и на основание чл. 200, ал.3 ГПК е
допусната нова графологична експертиза с ново вещо лице С.С., който е изготвил
заключение от 27.10.2019г. прието от съда, в което се посочва, че подписът след
„Подпис“ във ведомост за заплати за м.март 2018г. на ответника на стр.3 от
отговора на исковата молба е изпълнен от ищеца.
Следователно, по делото са събрани категорични
доказателства затова, че сумата от 395.75 лева, която представлява трудовото му
възнаграждение за м. март 2018г. са изплатени на ответника. Ето и защо искът в
тази му част се отхвърля като неоснователен.
Отново от заключението на вещото лице З.М. се
установява, че не е изплатена заплатата на ищеца м.04.2018г. за 5 работни дни в
размер на сумата от 104.15 лева, но до колкото съдът не е сезиран с иск за това
възнаграждение същото не следва да се присъжда в настоящия процес.
Относно претенцията на ищеца за неизплатените му
командировъчни за извършения курс България – Германия – България с
влекач/камион с рег. № *** и ремарке с рег. № ******** възложен му със заповед
№ *************. съдът намира следното.
Със заповед № **********. на ищеца е възложен
посочения курс от ответника. Видно от заключението на в.л. З.М. периодът на
командировката е бил 12 дни и командировъчните са били по 50 евро на ден или
ищецът е следвало да получи за тази командировка 600 евро, която сума вещото
лице е закръглило на 1 200 лева., но реално е 1173,50 лева. От последната
сума ответника е удържал сумата от 549,35 лева, които не са били върнати от
ищеца, при което се е получила сума в размер на 624.15 лева за получаване. От
тази дължима сума ответника е превел по банков път в полза на ищеца сумата от
450 лева – л. 42 от делото, при което ищецът има за получаване 174,15 лева.
Не се установява от заключението на вещото лице каква
сума от тези 1 173.50 лева се отнасят
като осигуровки, но до колкото този факт е в тежест на ответника и последния не
посочва дали върху тази сума са внесени осигуровки, настоящата инстанция не
приспада последните от общото задължение за трудово възнаграждение, което се
следва на ищеца.
Ответникът не доказва и на какво основание е извършил
удръжка за сумата от 200 лева от възнаграждението на ищеца. Посочването на „*************“,
без да е придружено със съответните документи се явява вземане на ответника,
което той не доказва, че е правомерно, респ. че е налице правопораждащия
фактически състав на това вземане. Следователно и настоящата инстанция приема,
че тази глоба е незаконно наложена и ответникът неоснователно не е изплатил
сумата от 174,15 лева на ищеца за тази командировка. Ето и защо предявения иск
следва да се уважи до размера на тази сума.
По насрещния иск.
„********“ ЕООД заявява, че има вземане за неотчетен
аванс в размер на 700 лева дадени във връзка с командировка, за която е била
оформена заповед № ************.
Ищецът по насрещния иск не доказва редица факти и
обстоятелства по тази претенция. Така на първо място, остава недоказан факта за
какъв период е командировката, остава и недоказан фактът и дали ответника се е
отклонил от извършването на пътуването, но дори да се приеме, че между страните
не е спорно обстоятелството, че трудовия договор е прекратен на **********. и
командировката не се е състояла, то остава неясно претендираните 700 лева дали
се отнасят именно за тази командировка. Следва и да се посочи и че ответника не
проявява никакво процесуално усилие за установяване на твърденията си, респ. не
е поискана експертиза или най-малкото разширяване на допуснатата такава. На
следващо място, при проверка счетоводството на ответника вещото лице въобще не
е констатирало процесната заповед за командироване и документацията, която
евентуално съпътства тази командировка. Вещото лице посочва, че неотчетена е
сумата от 549,35 лева за командировката по заповед № ***********. и за която
сума се установи, че е удържана от ищеца при изплащане на възнаграждението му.
Вън от горното ищеца по насрещния иск не представя и
доказателства затова как е прекратено правоотношението с ищеца и по какъв начин
е документиран този аванс, респ. дължимостта му след прекратяването на трудовия
договор. Декларацията, коят изхожда от З.Р. – мениджър екип в дружеството, няма
доказателствена стойност, тъй като това е документ съставен от представляващ
това дружество и документ, който го ползва.
Ищецът изрично е оспорил подписа си под РКО от *********.
като ищеца по насрещния иск не е заявил дали ще се ползва от документа, не го е
и представил в оригинал. Дори да се приеме, че тази сума е дадена на ищеца, то
не е ясно за кой курс е дадена, за минал или предстоящ – така отбелязания рег.
№ ******* е същия рег. № ***** и по командировъчното от *******.
Следователно, при наличието на горните неясноти
претенцията се отхвърля като неоснователна.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част на
иска – сума в размер на 61,27 лева.
В полза бюджета на съдебната власт по сметка на РС –
Пловдив следва да се присъдят в тежест на ответника разноските в заповедното
производство – сума в размер на 25 лева за държавна такса и за настоящата
инстанция 435 лева / 3 експертизи по 120 лева и държавна такса от 75 лева/ или
общо сума в размер на 460 лева.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че „********“ ЕООД с ЕИК ********
със седалище и адрес на управление: гр. *********** с управител Р.И.Р. ДЪЛЖИ В
ПОЛЗА на Н.И.П. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 174,15 лева, която
представлява дължим неплатен остатък за извършена командировка България – Германия-България съгласно заповед
№ ************., ведно със законната лихва за забава върху главницата считано
от 27.04.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за която е била издадена
заповед **************. по ч.гр.д. № 6830/2018г. по описа на РС – Пловдив КАТО ОТХВЪРЛЯ така предявените искове
за сумата от 395 лева неплатено трудово възнаграждение за м.Март 2018г. и за
сумата над 174.15 лева до пълния претендиран размер от 600 лева неизплатен
остатък от командировъчни пари по заповед за командироване № ***********. като
неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „********“ ЕООД с ЕИК ******** със
седалище и адрес на управление: *********** с управител Р.И.Р. ПРОТИВ Н.И.П. с
ЕГН ********** *** иск за осъждането на последния да заплати сумата от 700
лева, която представлява получен, но не върнат служебен аванс за командировка
по заповед № *************. като неоснователен и недоказан;
ОСЪЖДА „********“ ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес
на управление: ************** с управител Р.И.Р. да заплати в полза на Н.И.П. с
ЕГН ********** ***,27 лева – разноски по съразмерност на уважените искове;
ОСЪЖДА „********“ ЕООД с ЕИК ******** със седалище и адрес
на управление: ************** с управител Р.И.Р. да заплати в полза БЮДЖЕТА на
съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сумата от 460 лева, която представляват
разноски за настоящата инстанция и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ В. Атанасов
Вярно с
оригинала.
Секретар: Н.Н.