Р Е Ш Е Н И Е №181
гр.
Габрово, 20.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито
съдебно заседание на десети декември ................. през две хиляди и
деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря …...ЕЛКА СТАНЧЕВА............. и в присъствието на прокурора ..... като
разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №303 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 29,
ал. 6 от Закон за достъп и разкриване на документите и за обявяване на
принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби
на Българска народна армия /ЗДРДОПБГДСРСБНА/.
Образувано е по жалба на Х.И.А. /**************/ с ЕГН********** *****************“ гр. Дряново срещу Решение № 2- 1678 от 12.08.2019г. на Комисия за разкриване на документите
и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия /КРДОПБГДСРСБНА,
Комисията/, в частта в която е установена принадлежността му към органите на
Държавна сигурност.
В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
оспорения акт поради противоречието му с материалния закон. Конкретно се
релевира, че решението отразявало неверени факти. Твърди се, че жалбоподателят бил вербуван от
ст. Лейтенент Г. А. в кабинет в сградата на полицията и поради
страх, че може да бъде интерниран А. подписал декларация за сътрудничество,
като след този период Х.А. не бил подавал доноси, не се бил срещал със ст.
Лейтенент Г. А. или други сътрудници. С оглед изложеното искането е за отмяна на
решението като незаконосъобразно. Не претандира разноски.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован се явява лично и моли жалбата му да бъде уважена, по посочените в нея
доводи за незаконосъобразност на оспорения акт.
Ответникът – Комисия за разкриване на документите и за обявяване
на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия, чрез процесуалният му
представител юрк. М. оспорва жалбата, като
неоснователна. Излага доводи за законосъобразност на оспореното решение и в
депозирания от него отговор по жалбата. Претендира разноски- възнаграждение за
юрисконсулт.
Административен съд Габрово, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
С писмо изх. № КИ-К-17-20707 от 21.09.2017г. на Комисията е изпратено искане до Кмет на Община Монтана за извършване на проверка и предоставяне на
информация за лицата извършвали или извършващи публична дейност по чл. 3, ал.
2, т. 15 от закона, а именно за членовете на управителни и надзорни
органи на държавни или общински дружества, на дружества с 50 и повече на сто
държавно или общинско участие или на техни дъщерни дружества, в които
притежават 50 или повече на сто от капитала.
Във връзка така депозираното писмо е постъпил отговор от 10.10.2017г., с което в Комисията е постъпила исканата информация. От същата
се установява, че под №10 от общия списък като
управител на „*********“ЕООД
гр. Монтана /Михайловград/ назначен с Решение №94/21.05.1992г. на ОС
Михайловград, освободен с Решение №68/06.04.2000г. на ОС Монтана е Х.И.А. с ЕГН**********.
След извършване на процедурата по чл. 25
и сл. от ЗДРДОПБГДСРСБНА,
Комисията се е произнесла с Решение № 2- 1678 от 12.08.2019г., с което е установена принадлежността на
Х.И.А. към органите по чл. 1
от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Оспореното Решение е взето на редовно проведено заседание на
Комисия от 12.08.2019 г. видно от Протокол № 30 от същата дата.
Документите въз основа на които е установена принадлежността по чл. 1
от ЗДРДОПБГДСРСБНА са: Собственоръчно
написана и подписана декларация за сътрудничество- обещание, Документи от
ръководил го щатен служител, Рег.
Бланка съдържаща се в лично дело IА-
249 /Мх/ МФ, Региистрационен дневник, Картони-
обр. 4- 3бр., писмо вх. №2018/25.04.1990г. за унищожаване личното и работното
досие на агент „*******“.
С оглед на така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата срещу оспореното Решение е подадена от лице с правен интерес от оспорването му.
Съдът е сезиран от надлежна страна – адресат на акта, с жалба срещу акт,
подлежащ на оспорване, поради което същата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
По същество на спора:
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава
само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа
на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК - дали актът е издаден
от компетентен орган, в предвидената от закона форма, дали са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, дали е налице
противоречие с материалния закон и дали не противоречи на целта на закона.
Обявяването на принадлежност на български граждани, заемащи
публични длъжности или извършващи публични дейности, към органите по, ал. 1 се
извършва при условията и по реда на ЗДРДОПБГДСРСБНА.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган - Комисията за
разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани
към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия
/Комисията/, която по силата на чл. 29,
ал. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА
е компетентният орган, който извършва обявяването на принадлежност на лице към
органите по чл. 1 от с. з. - Държавна сигурност и разузнавателните служби на
Българската народна армия.
Комисията е колегиален орган и се състои от девет членове,
включително председател, заместник-председател и секретар - чл. 5, ал. 1 от
закона. Заседанията на комисията се провеждат при кворум повече от половината
от всички членове, като решенията се вземат с мнозинство повече от половината
от всички членове с явно гласуване - чл. 8, ал. 2 от закона. Решението на
комисията се подписва от всички членове, участвали в гласуването - чл. 16, ал.
3 от Правилника за дейността на комисията. Видно от съдържанието на решението
същото е подписано от пет от членовете на
Комисията, участвали в гласуването, който брой съвпада с отразения в
присъствената книга на заседанието от 12.08.2019г. По делото е представено извлечение от
протокол №30 от 12.08.2019г., в което е посочено, че на заседанието
присъстват пет членове на Комисията, чиито имена са отразени в
протокола. Следователно, заседанието, на което е прието оспореното решение е
проведено при наличие на изискуемия кворум.
По отношение на обсъждането, касаещо вземане на решение относно Х.И.А., се установява, че в протокола изрично е
отразено, че от присъствалите членове на Комисията всички са гласували
"за" установяване и обявяване на принадлежност към структурите на ДС
и БНА, с което е спазено изискването за приемане на решенията с мнозинство
повече от половината от всички членове с явно гласуване. Изложеното обосновава
извод, че решението е прието от овластен по закон орган при необходимия кворум
и мнозинство. Спазена е процедурата по приемане на решението. Същото е издадено
в законоустановената писмена форма с предписаното съдържание, като са изложени
мотиви, съдържащи фактическите и правни основания за издаването му. Следва да
се има предвид, че решенията на Комисията са волеизявления, с които се
констатират вече възникнали права или задължения, поради което те са
декларативни административни актове (чл. 21,
ал. 2 АПК). Законът се явява
специален по отношение на АПК и съдържанието на решението се определя съобразно
посоченото в чл. 29,
ал. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА.
В тази връзка липсата на мотиви, анализ и преценка на документите не съставлява
съществено процесуално нарушение. Обявяването на принадлежност на български
граждани към органите по ал. 1
от ЗДРДОПБГДСРСБНА за лицата по чл. 26,
ал. 1 се извършва при условията и по реда на този закон. Съгласно чл. 26,
ал. 1, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА проверката за установяване принадлежност към органите по чл. 1 е задължителна
за лицата, заемали или заемащи публични длъжности, както и извършвали или
извършващи публични дейности от 10 ноември 1989 г. до извършването на
проверката. Публични длъжности по смисъла на закона са съгласно чл. 3, ал. 1 от
с. з., а публични дейности по смисъла му са дейностите, изброени в ал. 2 на чл.
3 от с. з.
В цитираната ал. 2
на чл. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА
изчерпателно са изброени лицата, извършващи публични дейности по смисъла на този закон, сред които съгласно т. 15 са и членовете на управителни и надзорни органи на държавни
или общински дружества, на дружества с 50 и повече на сто държавно или общинско
участие или на техни дъщерни дружества, в които притежават 50 или повече на сто
от капитала.
Между страните в настоящото съдебно производство не се спори, а и
това се установява от събраните по делото доказателства, че жалбоподателят е
бил
управител на „***********“ЕООД
гр. Монтана /Михайловград/ назначен с Решение №94/21.05.1992г. на ОС
Михайловград, освободен с Решение №68/06.04.2000г. на ОС Монтана. В това си качество жалбоподателят на основание чл. 3, ал. 2, т. 15 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е подлежал на задължителна проверка.
Принадлежността на жалбоподателя към органите по чл. 1 от Закона е
обявена в качеството му на агент, с псевдоним „*****“, вербувал го служител ст. лейтенант Г. А. А. на 13.03.1989г., регистриран на
24.03.1989г., Структура, в която се е осъществявало сътрудничеството ОУ на
Михайловград- ДС.
Съгласно параграф 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона,
"Секретни сътрудници" са български граждани, оказвали негласна помощ
на органите по чл. 1 в качеството на резиденти, агенти, съдържатели на явочни
квартири, съдържатели на секретни (конспиративни) квартири, осведомители,
доверени лица и информатори. Видно е от доказателствата по делото, че
жалбоподателят е оказвал негласна помощ в качеството си на агент.
Самият жалбоподател не отрича факта, че е бил
вербуван като агент, собственоръчно е написал и подписал декларация за
сътрудничество- обещание, но заявява, че не бил осъществявал в това си качество
никаква дейност.
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона Принадлежност към органите по чл.
1 се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните
фондове, като за секретен сътрудник това са: собственоръчно написана или
подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни
сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно
написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен
отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие
на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки),
протоколите за унищожаване или други информационни носители. Граматическото
тълкуване на цитираната разпоредба налага извода, че изброяването на тези
документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях са
достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на Закона.
Изброените в оспореното решение документи са от кръга на посочените в чл. 25,
т. 3 на ЗДРДОПБГДСРСБНА
и носят достатъчно информация, за да може да се направи изводът, че оспорващият
е бил секретен сътрудник в ДС. Установяването на истинността на представените
писмени документи не е от компетентността на ответника, тъй като последният има
правомощия да провери дали е налице някое от изискванията на чл. 25
от ЗДРДОПБГДСРСБНА за съпричастност към
структурите на ДС или разузнавателните служби на БНА. За наличието на
материалноправните предпоставки за издаване на оспореното решение е без
значение какви са били действителните функции, които жалбоподателя е изпълнявал
т. е дали реално е развивало дейност като агент.
Законът изисква принадлежността да се установи с документите,
които отговарят на дефиницията за документ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР и са
част от информационните фондове, като ирелевантен за предметния обхват е
начинът, по който е обективирана информацията. Административното производство
по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към
органите по чл. 1
от ЗДРДОПБГДСРСБНА, респективно -
решението на комисията, с което завършва това производство, по своята правна
природа се характеризират като регистрационен режим, с оглед изпълняваните
констативно-охранителни функции в обществен интерес. По същността си
атакуваният административен акт няма конститутивен ефект, а е с декларативен
такъв - само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт -
принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност към съответните държавни
служби, посочени в закона. Следва да се отбележи, че в процесното
административно производство органът упражнява правомощията си при условията на
обвързана компетентност, т. е. без възможност за избор и свободна преценка
между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискващите
се по чл. 25,
т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА
предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не
съществува друга възможност, освен да обяви принадлежността му към ДС, което в
случая е и сторила.
При това положение, с оглед доказаното от административния орган
по правилата на чл.
170, , ал. 1 от АПК изпълнение на
условията, предвидени в хипотезата на приложимата материална норма, съдът
намира, че решението на комисията е материално законосъобразно. Законосъобразността
на обжалваното решение е свързана и с целта, която си е поставил законодателят
чрез приемането на ЗДРДОПБГДСРСБНА, а именно - да бъдат отворени и огласени
архивите на ДС и на разузнавателните служби на БНА. В този смисъл Решение № 527
от 31.01.2014 г. по адм. д. № 10388/2013 г. на Административен съд - София
град; Решение № 3685 от 22.03.2010 г. по адм. д. № 11506/2009 г., III отд. на
ВАС; Решение № 7536 от 23.06.2015 г. по адм. д. № 9304/2013 г., III отд. на
ВАС; Решение № 13503 от 16.10.2013 г. по адм. д. № 13264/2012 г., III отд. на
ВАС.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че не се съдържат
писмени доказателства относно съгласието му да бъде вербуван, както и да е
осъществявал реална дейност. В допълнение и за яснота е необходимо да се посочи,
че правомощието на КРДОПБГДСРСБНА по чл. 4
от ЗДРДОПБГДСРСБНА е ограничено до
установяване, т. е. констатиране на принадлежността на лицата по чл. 3 към
органите по чл. 1 от Закона, т. е липсва законово задължение органа да изследва
дали има провеждане на реална /активна/ агентурна дейност на лицето; дали
същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово
съгласие; дали лицето е реализирало дейност.
По горните съображения, съдът намира, че оспореното решение не
страда от сочените в жалбата пороци. Не се констатираха отменителни основания
по чл. 146
от АПК, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските по делото:
Предвид изхода от процеса и направеното от ответника искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателя следва да заплати на
ответника сумата от 500 лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 8,
ал. 3 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Водим от горното и на осн. чл.
172, ал. 2 АПК, Административен съд
Габрово
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорване по жалба на Х.И.А. /************/
от Дряново /***************“/ срещу Решение № 2-1678 от 12.08.2019г. на Комисията за разкриване на документите
и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и
разузнавателните служби на Българската народна армия.
ОСЪЖДА Х.И.А. /************/ ЕГН********** *** /*****************“/ да заплати на Комисията за разкриване на
документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна
сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия сумата от 500
/петстотин/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд
с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: