О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
76
гр. Пловдив, 24.02.2020 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 24/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалва се от М.С.К. и И.Т.П. Определение № 694 от 14.08.2019 г., постановено по гр.д. № 1354/2019 г. на Окръжен Съд – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба вх. № 9430/10.06.2019 г. на К. и П. срещу наложена от ЧСИ М. И., рег. № … по нейно изп.д. № …/… г. възбрана върху три недвижими имота в гр. С. З. с идентификатори по КККР на града съответно … / Сграда за общестевно хранене, застроена площ 199 кв.м. /, … / Сграда за обществено хранене, застр. площ 101 кв.м. / и … / Сграда за обществено хранене със застроена площ 289 кв.м. / и е прекратено производството по делото. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение и искане за неговата отмяна и връщане делото на окръжния съд за разглеждане жалба вх. № 9430/10.06.2019 г. по същество, а преди това и произнасяне по заявеното на основание чл. 438 от ГПК искане за спиране на изпълнението.
Ответниците по жалбата не са депозирали отговори.
Съдът установи следното:
Частната жалба е допустима – в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.
Разгледана по същество е основателна.
Изпълнително дело № …/… г. е образувано срещу длъжник „ Е. К. „ ЕООД, ЕИК … от взискател О.С.З. с предмет парични притезания на общината, съставляващи дължими от длъжника местни данъци и такси. На 14.02.2019 г. от взискателя е поискано започване на принудително изпълнение срещу длъжника „ Е. К. „ ЕООД– налагане на възбрани върху процесните три сгради като собствени на дружеството. Искането е уважено от ЧСИ и по негова молба изх. № 2774/18.02.2019 г. възбраните са вписани в АВ – СВ – С. З. на 22.02.2019 г.
Срещу така насоченото принудително изпълнение е депозирана жалба вх. № 9430/10.06.2019 г. от М.С.К. и И.Т.П. с правно основание чл. 435 ал. 4 от ГПК. Твърдят че сградите не са собственост на длъжника, а на жалбоподателите – трети за изпълнителното производство лица, от които се и владеят. В тази връзка представят писмени доказателства, сред които и влязло в сила на 23.10.2001 г. съдебно решение от 23.07.2001 г. по гр.д. № 2940/2000 г. на РС – Стара Загора – вписано в АВ – СВ на 08.06.2005 г., с което М.К. и М. П. / праводател на И.П. / са успешно провели иск по чл. 108 от ЗС срещу праводателя на длъжника – В. Т. „ АД, както и влязло в сила на 23.05.2017 г. съдебно решение от 04.08.2015 г. по гр.д. № 313/2014 г. на Окръжен Съд – Стара Загора, с което е отхвърлен предявеният срещу тях от длъжника „ Е. К. „ ЕООД установителен иск за собственост по чл. 124 ал. 1 от ГПК досежно процесните сгради. С оглед което са искали отмяна на насоченото срещу тях принудително изпълнение чрез възбраняването им, а на основание чл. 438 от ГПК и спиране на изпълнението върху сградите до произнасянето на съда по жалбата.
Окръжният съд е приел че възбраняването на имотите като изпълнително действие не подлежи на самостоятелно обжалване, на обжалване подлежи насочването на принудително изпълнение върху тях, което е с начален момент насрочване на публичната продан. Възбраняването имало единствено обезпечителна функция в полза на взискателя, поради което нямало пречка в обезпечителното производство да бъде налагана обезпечителна мярка възбрана върху имоти, които не са собственост на длъжника, а на трети лица. В този случай собствеността не се изследвала защото възбраната няма да породи действие спрямо действителните собственици доколкото в нотариалните книги по персоналните им партиди няма да има никакви вписвания, а евентуалното отчуждаване на имотите от ответника по обезпечението / длъжника „ Е. к. „ ЕООД / не би породило действие за действителните им собственици независимо дали е вписана или не възбрана върху имотите. По така изложените съображения при налагането на процесните възбрани за ЧСИ - както и за съда в това производство, нямало задължения да проверява собствеността върху имотите, по отношение на които я налага, това му задължение възниквало преди и към момента на извършването на описа. Освен това жалбоподателите не са искали от ЧСИ вдигане възбраните, съответно съдебният изпълнител не е постановявал отказ за това, който да бъде евентуално предмет на обжалване.
Определението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 4 от ГПК всяко трето лице може да обжалва действията на съдебен изпълнител по насочване на изпълнението върху имот, който в деня на възбраняването му е негова собственост и се намира в негово владение. Жалбата не се уважава ако се установи че към момента на налагането на възбраната имотът е бил собственост на длъжника.
Процесните възбрани са наложени от ЧСИ в образувано пред него изпълнително производство по повод искане на взискателя за насочване на принудително изпълнение върху сградите като собствени на длъжника „ Е. К. „ ЕООД. Следователно – както правилно поддържат жалбоподателите, редът за защита срещу това принудително изпълнение за тях е иницииране на производството по чл. 435 ал. 4 от ГПК, в което подлежи на установяване принадлежността на правото на собственост върху трите сгради, предмет на принудителното изпълнение - към момента на възбраняването им. Позоваването на т. 5 от ТР № 6/14.03.2014 г. на ВКС, ОСГТК за извода на съда в противна насока е неправилно – не се касае за обезпечително производство по чл. 391 от ГПК, за което са дадени разясненията по т. 5 от посоченото тълкувателно решение. Законът не предвижда като условие за допустимост на жалбата по чл. 435 ал. 4 от ГПК третите лица да са искали от съдебния изпълнител вдигане на възбраните и той да е постановил отказ по това им искане. Не е условие за допустимост и факта че към момента на депозиране на жалбата за имотите не е насрочена публична продан и не е извършен опис. Съгласно т.1 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК принудителното изпълнение върху отделен имуществен обект на длъжника се насочва с налагането на запор или възбрана върху този обект. С оглед което жалбата по чл. 435 ал. 4 от ГПК срещу това принудително изпълнение няма пречка да се депозира от момента на налагането на възбраната върху този обект, респ. от узнаването й от третото лице. Не е необходимо да се изчаква предприемането на действия по насрочване на публична продан и извършване на опис, тъй като тези действия – респ. тяхното узнаване, биха се явили крайният момент за обжалване на насоченото принудително изпълнение, но не и началния такъв.
По така изложените съображения определението на окръжния съд, с което жалбата е оставена без разглеждане като недопустима и образуваното по нея гражданско дело е прекратено е неправилно и се отменя. Делото се връща на същия съд и състав за разглеждане на жалбата по същество, както и за незабавно произнасяне по заявеното в нея искане по чл. 438 от ГПК.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И
Отменя Определение № 694 от 14.08.2019 г., постановено по гр.д. № 1354/2019 г. на Окръжен Съд – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалба вх. № 9430/10.06.2019 г. на М.С.К. и И.Т.П. и е прекратено образуваното по нея гр.д. № 1354/2019 г. и Връща делото на същия съд и състав за разглеждане на жалбата по същество, както и за незабавно произнасяне по заявеното в нея искане по чл. 438 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: