Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, I - 18 състав, в открито съдебно заседание на седми
октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЛИ МАРИНОВА
при участието на
секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2695
по описа на СГС за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Ищецът
Д.А.Ш. твърди, че през м. октомври 2013 г. Районна П.– гр. Гоце Делчев е
образувала прокурорска преписка против него в качеството му на военнослужещ за
извършено престъпление по чл. 131, ал. 1 във връзка с чл. 129, ал. 2 от НК в
съучастие с две цивилни физически лица. Посочва, че е било образувано ДП №
743/2013 г. по описа на РУП – Гоце Делчев. Твърди, че на 09.10.2014 г. му било
повдигнато обвинение, като му била взета мярка за неотклонение „подписка“.
Твърди, че през 2015 г. бил внесен обвинителен акт в Районен съд – гр. Гоце
Делчев и било образувано наказателно дело № 108/2015 г., приключило с
осъдителна присъда. По жалба и протест било образувано ВНОХД № 10/2017 г. по
описа на БлОС, като присъдата на първоинстанционния съд била отменена и делото
било изпратено на Софийска военна П.по компетентност. Образувано било ДП №
44-РП/2017 г. по описа на ВОП – София, като на 15.12.2017 г. на ищеца било
повдигнато ново обвинение и му била взета мярка за неотклонение „подписка“.
Твърди, че във връзка с повдигнатото обвинение му била направена и полицейска
регистрация. През м. декември 2017 г. бил внесен и нов обвинителен акт, по
който било образувано НОХД № 1/2018 г. по описа на Софийски военен съд. Твърди,
че с присъда № 47/05.10.2018 г. бил оправдан по повдигнатото обвинение, но по
протест на прокурор било образувано ВНOXД № 70/2018 г. по описа на Военно -
апелативен съд - гр. София. С Решение № 1/18.03.2019 г. присъдата била
потвърдена. На 29.03.2019 г. бил подаден касационен протест. Образувано било
касационно дело № 476/2019 г. по описа на ВКС, III НО. С Решение №
119/11.12.2019 г. въззивното решение е потвърдено. Твърди, че съдебното
производство срещу него продължило над 6 години, като били проведени 10 съдебни
заседания. Поддържа, че в резултат на незаконното обвинение била разбита
психиката му. Твърди, че в резултат на психическото напрежение завишил
стойностите на кръвното налягане, името
в обществото му станало нарицателно за престъпник, разрушен бил авторитетът му,
унижен бил като човек и професионалист,
развалил отношенията си с приятелите си и близките си роднини, а в
семейството му се натрупало напрежение. Оценява причинените му неимуществени
вреди на 20 000 лв. Твърди, че освен неимуществени вреди му били причинени и
имуществени вреди. Поради повдигнатото му обвинение и последвалата полицейска
регистрация, той бил заличен от участващите военни и не заминал на мисия, за
която бил определен – Мисия на НАТО „Решителна подкрепа“ в Афганистан за
периода от 02.12.2018 г. до 29.05.2019 г. /вж. молба – уточнение от 21.04.2021
г./ Твърди, че имуществените му вреди се
изразявали в пропуснати ползи – пропуснато допълнително възнаграждение като
добавка към получаваната заплата в размер на 1861,58 лв. за периода от 02.12.2018
г. до 29.05.2019 г. и като дневни командировъчни пари в общ размер от
25 206,71 лв. за периода от 02.12.2018 г. до 29.05.2019 г. Иска се от съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 02.03.2020 г. до окончателното
плащане, сумата от 1861,58 лв. /вж. допуснатото изменение в размера на иска в
о. с. з. от 29.04.2021 г./, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи - пропуснато допълнително
възнаграждение като добавка към получаваната заплата за периода от 02.12.2018
г. до 29.05.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда – 02.03.2020 г. до окончателното плащане, и сумата от
25 206,71 лв. /вж. допуснатото изменение в размера на иска в о. с. з. от
29.04.2021 г./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в пропуснати ползи – пропуснати дневни
командировъчни пари за периода от 02.12.2018 г. до 29.05.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда –
02.03.2020 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът - П.на Р.Б.оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа, че ищецът не е претърпял твърдяните
от него неимуществени вреди. При условията на евентуалност поддържа, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер. Оспорва
предявения иск за имуществени вреди като твърди, че не се установява, че ищецът
не е заминал на мисия поради повдигнатото обвинение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
През
м. октомври 2013 г. Районна П.– гр. Гоце Делчев е образувала прокурорска преписка
против Д.А.Ш. в качеството му на военнослужещ за извършено престъпление по чл.
131, ал. 1 във връзка с чл. 129, ал. 2
от НК в съучастие с две цивилни физически лица. Образувано е ДП № 743/2013 г.
по описа на РУП – Гоце Делчев.
На
09.10.2014 г. е било повдигнато обвинение срещу Д.А.Ш. за посоченото
престъпление, като му е била взета мярка за неотклонение „подписка“.
През
2015 г. е бил внесен обвинителен акт в Районен съд – гр. Гоце Делчев срещу Д.А.Ш.
и е било образувано наказателно дело № 108/2015 г., приключило с осъдителна
присъда.
По
жалба и протест било образувано ВНОХД № 10/2017 г. по описа на БлОС, като
присъдата на първоинстанционния съд е била отменена и делото е било изпратено
на Софийска военна П.по компетентност.
Образувано
е ДП № 44-РП/2017 г. по описа на ВОП – София, като на 15.12.2017 г. на Д.А.Ш. е
било повдигнато ново обвинение и му била взета мярка за неотклонение
„подписка“.
През
м. декември 2017 г. е бил внесен нов обвинителен акт срещу Д.А.Ш., по който е било
образувано НОХД № 1/2018 г. по описа
на Софийски военен съд.
С присъда № 47/05.10.2018 г., постановена по НОХД
№ 1/2018 г. по описа на Софийски военен съд, Д.А.Ш. е бил оправдан по
повдигнатото обвинение, но по протест на прокурор е било образувано ВНOXД №
70/2018 г. по описа на Военно - апелативен съд - гр. София.
С
Решение № 1/18.03.2019 г., постановено по ВНOXД № 70/2018 г. по описа на Военно
- апелативен съд - гр. София, присъдата е била потвърдена.
На
29.03.2019 г. е бил подаден касационен протест. Образувано е било касационно
дело № 476/2019 г. по описа на ВКС, III НО.
С
Решение № 119/11.12.2019 г., постановено по касационно дело № 476/2019 г. по
описа на ВКС, III НО, въззивното решение е било потвърдено. Оправдателната
присъда е влязла в сила на 11.12.2019 г.
Видно
от писмо с изх. N CФ –
3508/19.05.2021 г. на директора на Регионална служба „Военна полиция“ – София
при Служба „Военна полиция“ към Министерство на отбраната на Д.А.Ш. е била
извършена полицейска регистрация N BП –
252/15.02.2017 г. Полицейската
регистрация е била извършена в изпълнение на разпоредбите на Закона за военната
полиция и Заповед N ВП –
895/12.02.2019 г. на директора на Служба „Военна полиция“, а именно – след като
Д.А.Ш. е бил привлечен в качеството му на обвиняем по ВДП N 22/2017 г. по описа на Регионална служба „Военна
полиция“ за престъпление по чл. 129, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК. На
13.03.2020 г. на основание заповед N 3286з –
714/19.02.2020 г. на директора на Главна
дирекция „Национална полиция“ полицейската регистрация на Д.Ш. е снета на
основание чл. 68, ал. 6, т. 3 ЗМВР, като е унищожена и дактилоскопна следа от
15.12.2017 г.
Съгласно
писмо с рег. N 3H -
1469/19.11.2020 г. на командира на Военно формирование
56040 – Благоевград при Сухопътни войски ефрейтор 2 – ри клас Д.А.Ш. е бил
определен за провеждане на непосредствена подготовка за участие в мисия на НАТО
в Афганистан „Решителна подкрепа“ на основание „Протокол от извършено
определяне на личен състав на длъжностите в 1 – ви охранителен взвод, 2 – ри
охранителен взвод и логистично определяне от състава на рота за охрана към
Български военни формирования, участващи в мисия на НАТО за подготовка,
съветване и подпомагане в Афганистан „Решителна подкрепа“ с рег. N 3CB – 5960/13.08.2018 г., утвърден от командира на
Сухопътните войски. В забележка към протокола е записано, че ефрейтор 2 – ри клас Д.А.Ш. има полицейска
регистрация за престъпление от общ характер, което към 30.07.2018 г. не е снето,
и че същият ще бъде изключен от състава на ротата, ако до приключване на
непосредствената подготовка на ротата не представи пред комисията заповед за
снемане на полицейската регистрация. Според „Справка за присъствените дни на
военнослужещите от 1 и 2 взвод за охрана от състава на 37 рота за охрана,
водили непосредствена подготовка за участие в мисия на НАТО „Решителна
подкрепа“, ефрейтор 2 – ри клас Ш. е водил непосредствена подготовка в състава
на 3 отделение за охрана в 1 взвод за охрана на 37 рота за охрана, в периода от
15.08.2020 г. до 19.10.2020 г., като в посочения период има 39 присъствени дни.
В
т. 3 от писмо с рег. N 3H - 1469/19.11.2020 г.
на командира на Военно формирование 56040 – Благоевград при Сухопътни войски е
посочено, че съгласно т. 2.1. от „Протокол от извършено определяне на личен
състав за назначаване на длъжности в състава на рота за охрана към Български
военни формирования, участващи в мисия на НАТО за подготовка, съветване и
подпомагане в Афганистан „Решителна подкрепа“ и заминаване на мисия“ с рег. N 3CB – 8013/30.10.2018 г., утвърден от командира на
Сухопътни войски, Комисията, извършваща определяне на личния състав за
назначаване на длъжности в състава на рота за охрана към Български военни
формирования, участващи в мисия на НАТО за подготовка, съветване и подпомагане
в Афганистан „Решителна подкрепа“ по щат N MM – 107 и
заминаване на мисия не е определила за участие в мисия по щат N MM – 107 ефрейтор 2 – ри клас Ш. поради наличие
на полицейска регистрация.
В
т. 4 от писмо с рег. N 3H - 1469/19.11.2020 г.
на командира на Военно формирование 56040 – Благоевград при Сухопътни войски е
посочено, че продължителността на мисията на НАТО за подготовка, съветване и
подпомагане в Афганистан „Решителна подкрепа“ е от 02.12.2018 г. до 29.05.2019
г.
От
неоспореното от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че разликата между възнаграждението на ефрейтор 2 – ри клас в
Сухопътни войски, Трети механизиран батальон – Благоевград, което е получил
ищецът, и възнаграждението, което би получил при участие в личния състав на 37
рота за охрана, участваща в мисия на НАТО „Решителна подкрепа“ в Афганистан, в
периода от 02.12.2018 г. до 29.05.2019 г., е 1861,58 лв. Командировъчните
дневни пари за участие в мисията за периода от 02.12.2018 г. до 29.05.2019 г.
са в размер на 12 888 евро или 25 206,74 лв.
За установяване на претърпените от ищеца
неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на св. И.Г.Б.. От показанията на св. Б./колега на ищеца/ се установява,
че се познават от 2012 г. с ищеца, както и че двамата са служили в една рота
като картечари. След като се прибрал от мисия в Афганистан през 2014 г. ищецът
разбрал, че има образувано дело срещу него и братовчедите му за побой. Ищецът
бил много депресиран, странял, не общувал с колегите си, които го избягвали.
Споделял, че не се чувства добре и че страхува за работното си място. Свидетелят
посочва, че кръвното налягане на ищеца се повишило, той започнал да пие
успокоителни, имал проблеми със съня, постоянно бил напрегнат. Всичко това
продължило около шест години – от 2014 г. След като било образувано дело срещу Ш.
той бил изключен от мисията за Афганистан през 2018 г.
При така
установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна
следното:
По
исковете с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ:
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или
поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Пасивно
легитимирана да отговаря по иск за обезщетение за незаконно обвинение в
извършване на престъпление е П.на Р.България, която съгласно чл. 127 от Конституцията е органът, който привлича към наказателна отговорност за
извършени престъпления и поддържа пред съда обвинението по наказателните дела
от общ характер. Следователно П.на Р.Б./като централизирана и единна система/ е
пасивно материално легитимирана да отговаря по
иск за обезщетение за незаконно обвинение, тъй като действията по
повдигане на обвинение и по разследване на обвинението са извършени от лица,
числящи се към структурата на държавното учреждение, в чийто персонален състав
са били включени лицата, повдигнали незаконосъобразното обвинение, ръководили
разследването срещу ищеца /чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК/, и същевременно
осъществяващи ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на
досъдебното производство /чл. 52, ал. 2 от НПК/.
За
основателността на исковете за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди следва да се установи по
делото, че по отношение на ищеца е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, че е бил оправдан по това обвинение с влязла в сила присъда или че
наказателното производство е било прекратено на посочените в закона основания;
че е претърпял твърдяните неимуществени и имуществени вреди, както и наличието
на причинно – следствена връзка между незаконните действия на правозащитния
орган и неблагоприятните последици.
Съобразно
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване на
релевантните факти е възложена на ищеца, като с оглед разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ той е освободен от задължението да установява вината на длъжностните лица
за настъпване на претендираните вреди.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът за
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен, а искът за
обезщетение за имуществени вреди – неоснователен. Съображенията за това са
следните:
От
събраните по делото доказателства се установява, че спрямо ищеца е било
образувано наказателно производство по повдигнато и поддържано от ВОП - София
обвинение за извършено умишлено престъпление, по което е била оправдан с влязла
в сила присъда. В конкретния случай фактът, че ищецът е бил оправдан по
повдигнатото му обвинение, обуславя възникване на отговорност на държавата при
наличие на причинна връзка между незаконното обвинение в извършване на
престъпление и причинените вреди /т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г./.
Постановяването на оправдателна присъда, обаче, не е самостоятелно основание за
присъждане на обезщетение - по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ следва да бъдат установени
и конкретните имуществени и неимуществени вреди, явяващи се пряка и
непосредствена последица от увреждането.
От
съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства се
установява, че в резултат от повдигнатото и поддържано пред съда обвинение
ищецът е претърпял неимуществени вреди, които се изразяват в силни отрицателни
емоции, стрес, накърняване на доброто му име пред колегите му и в обществото.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че искът за
неимуществени вреди е установен по основание, като при определяне на конкретния
размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъдат взети предвид
редица обстоятелства, които в съвкупност обуславят начина, по който
привличането към наказателна отговорност се е отразило на състоянието на ищеца:
тежестта на обвинението, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от до 6 години, както и обстоятелството, че продължителността
на наказателното производство е било около 6 години. Установява се от събраните
по делото гласни доказателства, че повдигнатото обвинение е довело до негативни психически преживявания
от ищеца. Отчитайки посочените обстоятелства, съдът намира, че справедливо
обезщетение на причинените на ищеца неимуществени вреди е в размер на 10 000
лв. Ето защо, искът за обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен
до размера на сумата от 10 000 лв. и следва да бъде отхвърлен за разликата
до пълния предявен размер от 20 000 лв.
Отговорността
на държавата за причинените на ищеца неимуществени вреди от незаконни действия
на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната
присъда /т. 4 от ТР № 3 от 22.04.2004 г./, т. е. от влизане в сила на акта, с
който се признават за незаконни действията на държавния орган - влизане в сила
на присъдата – 11.12.2019 г.. От този момент държавните органи изпадат в
забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече
погасителната давност за реализиране отговорността на държавата. Предвид диспозитивното начало в гражданския
процес и с оглед направеното с исковата молба искане законната лихва върху
сумата от 10 000 лв. следва да бъде присъдена, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда – 02.03.2020 г. до окончателното плащане.
На
следващо място, съдът намира, че искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като по
делото не се установява, че твърдяните имуществени вреди се явяват пряка и
непосредствена последица от увреждането /незаконно обвинение в извършване на
престъпление/.
Твърдението
на ищеца е, че поради повдигнатото му обвинение и последвалата полицейска
регистрация той е бил заличен от участващите военни и не е заминал на мисия, за
която бил определен – Мисия на НАТО „Решителна подкрепа“ в Афганистан за
периода от 02.12.2018 г. до 29.05.2019 г., като имуществените му вреди се
изразявали в пропуснати ползи – пропуснато допълнително възнаграждение като
добавка към получаваната заплата в размер на 1861,58 лв. за периода от
02.12.2018 г. до 29.05.2019 г. и като дневни командировъчни пари в общ размер
от 25 206,71 лв. за периода от 02.12.2018 г. до 29.05.2019 г.
Действително
от писмо с изх. N CФ –
3508/19.05.2021 г. на директора на Регионална служба „Военна полиция“ – София
при Служба „Военна полиция“ към Министерство на отбраната се установява, че на Д.А.Ш.
е била извършена полицейска регистрация N BП
– 252/15.02.2017 г. в изпълнение на разпоредбите на Закона за военната полиция
и Заповед N ВП – 895/12.02.2019 г. на директора на Служба
„Военна полиция“, след като е бил привлечен в качеството му на обвиняем по ВДП N 22/2017 г.
по описа на Регионална служба „Военна полиция“ за престъпление по чл. 129, ал.
1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, като на основание заповед N 3286з – 714/19.02.2020 г. на директора на Главна дирекция „Национална полиция“ на
13.03.2020 г. полицейската му регистрация е снета на основание чл. 68, ал. 6,
т. 3 ЗМВР.
По делото се установява също така, че
съгласно т. 2.1. от „Протокол от извършено определяне на личен състав за
назначаване на длъжности в състава на рота за охрана към Български военни
формирования, участващи в мисия на НАТО за подготовка, съветване и подпомагане
в Афганистан „Решителна подкрепа“ и заминаване на мисия“ с рег. N 3CB – 8013/30.10.2018 г., утвърден от командира на
Сухопътни войски, Комисията, извършваща определяне на личния състав за
назначаване на длъжности в състава на рота за охрана към Български военни
формирования, участващи в мисия на НАТО за подготовка, съветване и подпомагане
в Афганистан „Решителна подкрепа“ по щат N MM – 107 и
заминаване на мисия не е определила за участие в мисия по щат N MM – 107 ефрейтор 2 – ри клас Ш. поради наличие
на полицейска регистрация /т. 3 от писмо с рег. N 3H
- 1469/19.11.2020 г.
на командира на Военно формирование 56040 – Благоевград при Сухопътни войски/.
Съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства обаче води до извода, че по
отношение на имуществените вреди, настъпили
във връзка с извършената на ищеца полицейска регистрация N BП – 252/15.02.2017 г. в изпълнение на разпоредбите
на Закона за военната полиция и Заповед N ВП
– 895/12.02.2019 г. на директора на Служба „Военна полиция“, ответникът – П.на
РБ не е пасивно материално правно легитимиран да отговаря на основание чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като същите произтичат от законосъобразността на
административен акт - Заповед N ВП –
895/12.02.2019 г. на директора на Служба „Военна полиция“ за извършване на
полицейска регистрация на ищеца.
Предвид
изложеното по – горе, искът с правно основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи
- пропуснато допълнително възнаграждение в размер на 1861,58 лв. като добавка
към получаваната заплата за периода от 02.12.2018 г. до 29.05.2019 г. и
пропуснати дневни командировъчни пари в размер на 25 206,71 лв. за периода
от 02.12.2018 г. до 29.05.2019 г. поради това,
че ищецът не е бил определен да участва в 37 контигент в мисията на НАТО за
подготовка, съветване и подпомагане
„Решителна подкрепа“ в Афганистан в периода от 02.02.2018 г. до 29.05.2019 г., следва да се
отхвърли като неоснователен.
По
разноските:
Ищецът
претендира разноски. Ответникът прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Уговореното
и заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение по делото е общ размер от 2600
лв., т. ч. 1100 лв. – по иска за неимуществени вреди и 1500 лв. – по иска за
имуществени вреди. Предвид частичното уважаване на иска за неимуществени вреди
следва да се обсъди възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на ищеца само по отношение на иска за неимуществени вреди. В случая,
минималният размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредба N 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, изчислен съобразно
материалния интерес по иска за обезщетение за неимуществени вреди, е в размер
на 1130 лв. Следователно уговореното и заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение по този иск е към минимума, определен в Наредба N 1/09.07.2004 г., и не са налице основания за
намаляването му.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 575 лв., представляваща направени
разноски по делото – за държавна такса и за адвокатско възнаграждение.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА П.на Р.България,
с адрес: гр. София, бул. ******, да заплати на Д.А.Ш.,
ЕГН: **********, с адрес: *** мак ******, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение по чл.
129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК в хода на ДП N 44 – PП/2017
г. по описа на ВОП – София, по което е признат за невиновен и оправдан с влязла
в сила Присъда N 47/05.10.2018 г.
по НОХД N 1/18 г. по описа на Софийски военен съд, ведно със законната лихва, считано от датата
на завеждане на исковата молба в съда - 02.03.2020 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.А.Ш.,
ЕГН: **********, с адрес: *** мак ******, срещу П.на Р.България,
с адрес: гр. София, бул. ******, иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи
- пропуснато допълнително възнаграждение в размер на 1861,58 лв. като добавка към получаваната заплата за периода от
02.12.2018 г. до 29.05.2019 г. и
пропуснати дневни командировъчни пари в размер на 25 206,71 лв. за периода от 02.12.2018 г. до 29.05.2019 г., поради
незаконно обвинение по чл. 129, ал. 2, пр. 2, алт. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с
чл. 20, ал. 2 НК в хода на ДП N 44 – PП/2017 г. по описа на ВОП – София, по
което е признат за невиновен и оправдан с влязла в сила
Присъда N 47/05.10.2018
г. по НОХД N 1/18 г. по описа на Софийски военен съд.
ОСЪЖДА П.на Р.България,
с адрес: гр. София, бул. ******, да заплати на Д.А.Ш.,
ЕГН: **********, с адрес: *** мак ******, на основание
чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 575 лв.,
представляваща направени раноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Софийския апелативен съд в 2 – седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: