№ 223
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000577 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х.Г.Д. ” №** – чрез юрисконсулт
С.Р. – пълномощник на дружеството против решение №260275 от
23.06.2021г., постановено по т. д. 64/2021 г. по описа на Окръжен съд – П., с
което е осъдено „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Х.Г.Д. ” №** да заплати на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД на „И.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ж.к. „Х.Д.“, ул. „Р.“ №**, ет.* сумата 103 262.24 лева, представляваща
сума получена без правно основание от ответника, като цена за пренос през
електроразпределителната мрежа в размер на 69 543.07 лева и цена за достъп
до електроразпределителната врежа в размер на 33 719.17 лева за периода от
01.02.2019г. до 31.07.2020г., ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от завеждане на делото 28.01.2021г. до окончателното изплащане,
както и разноски в размер на 9 030 лева. Моли съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното и отхвърли изцяло предявения иск - по
съображения, развити в жалбата. Претендира разноски.
1
Ответникът по жалбата „И.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. „Х.Д.“, ул. „Р.“ №**, ет.* – чрез своите
процесуални представители адв. Е.Б. и адв. Х.М. изразява становище, че
счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на направените
разноски пред въззивната инстанция.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
Иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД.
Ищецът „И.“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „Х.Д.“, ул. „Р.“ №**, ет.* твърди, че е собственик на
енергоемко предприятие, чиито основни производствени мощности са
разположени в поземлен имот с идентификатор ************* и поземлен
имот с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. К.. Посочва като основание за собствеността върху първия
имот постановления за възлагане и договор за покупко-продажба на
търговско предприятие, а за втория – покупко-продажба на търговско
предприятие. Твърди, че снабдяването на предприятието му с електроенергия
се осъществява чрез собствен на дружеството електропровод - 20кV, който е
директно свързан с подстанция 110/20кV „К. - 1", собственост на „Н.“ ЕАД,
въведен в експлоатация на 15.08.2011г. Твърди, че той снабдява с
електроенергия предприятието му чрез четири трансформатора, които също
са негова собственост и са разположени в имотите му, както следва:
трансформатор 2500 kVА, трансформатор 1000 кVА, трансформатор 630 kVА
и трансформатор 400 кVА. Придобиването им основава на покупко –
продажби, за което са издадени фактура № 6583/19.07.1999 г., на основание
протокол № 1/19.07.1999г., фактура № 526/04.08.2008 г. и фактура №
886/01.12.2004 г. Твърди, че нито ответникът, нито Е. ЕАД, имат права на
собственост, върху който и да е от елементите на електроразпределителната
мрежа, чрез която се осъществява снабдяването с електроенергия на
предприятието му. По тази причина счита, че след въвеждане в експлоатация
на собствения му електропровод на 15.08.2011 г. до края на исковия период –
месец декември 2020 г., „И." ООД не дължи заплащане на цена за достъп до
разпределителната мрежа и цена за пренос през разпределителната мрежа.
Твърди, че дружеството не е ползвало тези услуги, защото е директно
2
присъединен към подстанция 110/20кV „К. - 1", собственост на „Н." ЕАД и е
ползвал единствено услугите по достъп до и пренос през електропреносната
мрежа, които се предоставят съответно от „Е.“ ЕАД и „Н.“ ЕАД.
Твърди, че ответникът е начислил цена за достъп до разпределителната
мрежа и цена за пренос през разпределителната мрежа а процесния период от
време – от м.02.2019 г. до м.12.2020 г. и е издал фактури за горните с
получател „И.“ ЕАД. Поради опасността да бъде прекратено подаването на
електроенергия твърди, че е заплатил на ответника сумите по издадените
фактури и относно начислената с тях цена за достъп и пренос през
електроразпределителната мрежа. Тъй като обаче такива услуги не са били
реално предоставени от ответника на ищеца, последният се е обогатил
неоснователно с получената за тях цена.
Твърди се и наличие на предходни съдебни производства между
страните, приключили с влезли в сила решения относно претенции на
„И.“ООД по чл.55 ал.1 от ЗЗД против същия ответник за връщане на
получени от него без правно основание суми, представляващи начислени
цена за пренос и цена за достъп до електроразпределителната мрежа за
периоди от време, предхождащи процесния.
Претендира осъждане на ответното дружество да му заплати сумата
103 262.24 лева, представляваща сума получена без правно основание от
ответника, начислени от него като за цена на достъп до разпределителната
мрежа и цена за пренос през разпределителната мрежа за периода от
01.02.2019г. до 31.12.2020 г., ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от завеждане на делото 28.01.2021г. до окончателното изплащане.
Претендира и разноските по делото.
Ответникът „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Х.Г.Д. ” №**, с писмен отговор от 10.02.2021г.
оспорва предявения иск. Счита, че сумите – предмет на исковата молба са
дължими и законосъобразно са начислени по сметките на „И.“ ООД. Твърди,
че за процесния период „И.“ ООД е бил потребител на електрическа енергия и
в качеството си на такъв дължи заплащане на цена за пренос и цена достъп.
Посочва, че обектът е бил присъединен на ниво средно напрежение и е
ползвал електроенергия средно напрежение, пренесена, трансформирана и
разпределена му от „Е.Ю.“ ЕАД. Не оспорва обстоятелството, че ищецът е
3
собственик на електропровод -20кV и трафопост. Твърди, че тези съоръжения
снабдяват повече от един потребители на електроенергия, поради което са
част от неговата електроразпределителна мрежа и подлежат на изкупуване по
реда на пар.4 от ПЗР на ЗЕ, а до изкупуването им се дължи цена за достъп но
основание чл.117, ал.8 от ЗЕ. Твърди, че ищецът необосновано отказва да
преговаря за изкупуване на съоръженията, както и възпрепятства
сключването на договор за предоставяне на достъп. Твърди, че независимо от
обстоятелството, че на 01.12.2013г. ищецът е сменил доставчика си на
електроенергия и координатор на балансираща група, за процесния период
„Е.Ю.“ ЕАД остава негов мрежови оператор. Счита, че единствен критерий за
разграничаване на електропреносната и електроразпределителните мрежи е
нивото на напрежение, а не собствеността на двете мрежи.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва твърдението, че
процесният електропровод 20 КV е част от електроразпределителната мрежа
на ответното дружество, както и твърдението, че обектите на „И.“ ООД са
присъединени към електроразпределителната мрежа, както и че е ползвал
услуги по пренос и достъп до такава. Счита, че правното основание за
предоставяне на услугите по достъп и пренос до електроразпределителната
мрежа е собствеността върху нея, в какъвто смисъл черпи аргументи от
разпоредбата на чл.88 ал.1 от ЗЕ. Твърди, че „И.“ ООД не ползва тези услуги,
защото е директно присъединено чрез собствения си електропровод към
подстанция, собственост на „Н.“ ЕАД и ползва единствено услугите по
достъп и пренос през електропреносната мрежа, които му се предоставят от
„Е.“ ЕАД и „Н.“ ЕАД. Не се оспорва подписване на договор от 12.11.2013г. за
достъп и пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа, но
посочва, че е подписал същия с особено мнение и с разбирането, че услугите,
предмет на договора, не му се предоставят и няма да му се предоставят реално
от ответника. Поддържа се, че този договор е сключен без основание и като
такъв е нищожен. Твърди се и противоречие на същия със закона – чл. 88, ал.
1 ЗЕ, според който услугата по достъп и пренос на електроенергия може да се
предостави само от лице, собственик на електроразпределителната мрежа.
От страна на „Е.Ю.“ ЕАД не е постъпил отговор по допълнителната
искова молба.
Не се спори между страните, че ищецът „И.“ ООД е собственик на
4
енергоемко предприятие, чиито основни производствени мощности са
разположени в поземлен имот с идентификатор ************* и поземлен
имот с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. К.. Не се спори, че ищецът е собственик на електропровод
20кV и четирите трансформатора към него.
От заключението на вещото лице Л.К. по допуснатата съдебна
техническа експертиза / стр.372 – 376 от делото на ОС/ се установява, че
ищецът се електрозахранва от собствена разпределителна уредба – РУ -
20кV. Тази разпределителна уредба – РУ -20кV е присъединена посредством
собствен въздушен електропровод 20кV с диспечерско наименование “И.“
ООД към закрита разпределителна уредба/ЗРУ/-20кV на подстанция
110/20кV К.-1. По трасето на електропровода, преди влизането му в РУ-20кV,
има присъединен трафопост с диспечерско наименование ТП Г.Д./собствен на
И. ООД/.От него се захранват пет потребители, клиенти на „Е.Ю.“ ЕАД. От
констатациите на вещото лице се установява и, че границата между
електропреносната и електроразпределителната мрежа са клемите на
присъединяване на въздушната линия към проходните изолатори на закрита
разпределителна уредба/ЗРУ/-20кV, намираща се в подстанция 110/20кV К.-
1, както и че електроразпределителната мрежа, захранваща предприятието на
И. ООД се състои от въздушен електропровод и присъединен към него
трафопост чрез въздушно отклонение от 13 стълб. Сред тези съоръжения
няма собствени на „Е.“ ЕАД или „Е.“ ЕАД. Така също обектът на ищеца е
присъединен на ниво на средно напрежение, той е потребил енергията в
количествата, посочени във фактурите за процесния период, а количествата
потребена енергия са отчитани със средство за търговско измерване -
електромер дистанционно. Вещото лице е дало и схема на съоръженията
20кV, по които се електрозахранва “И.“ ООД. Сред тях, начиная от ЗРУ 20кV
на п/ст 110/20 „К. 1“кV и се стигне до РУ 20кV на “И.“ ООД, няма такива,
собственост на ответника.
Съгласно пар.1 т.20 от ЗЕ „Електропреносна мрежа“ е съвкупност от
електропроводи и електрически уредби, които служат за пренос,
трансформиране на електроенергията от високо на средно напрежение и
преразпределение на електроенергийни потоци. Съгласно пар.1 т.22 от ЗЕ
„Електроразпределителна мрежа“ е съвкупност от електропроводи и
5
електрически уредби с високо, средно и ниско напрежение, която служи за
разпределение на електрическа енергия. Съгласно чл.88 ал.1 от ЗЕ
разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на
електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на
електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на обособена
територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа
енергия за съответната територия. Следователно правното основание за
предоставяне на услегите достъп до ипренос през електроразпределителна
мрежа е собствеността въхру същата. Това се отнася и до ответника -
услугите по достъп до и пренос през електроразпределителната мрежа се
предоставят от „Е.Ю.“ ЕАД, когато то е собственик на мрежата на
обособената територия. В случая обаче от заключението на техническата
експертиза се установява, че ответникът не притежава собствени съоръжения
в мрежата, захранваща с електроенергия предприятието на ищеца.
Услугата по достъп до електроенергия на ищеца се предоставя от
оператора „Н.”ЕАД чрез собствената му подстанция 110/20 kV К.-1. Това се
отнася и до услугата по пренос на електрическа енергия, която се пренася по
електропреносната мрежа чрез съоръженията на „Е.”ЕАД /Енергийния
системен оператор/ и „Н.”ЕАД до подстанция 110/20 kV К.-1, от където тя се
пренася чрез собствения на ищеца електропровод до предприятието му.
Налице е директно присъединяване на собствените му съоръжения към
електропреносната мрежа. Ето защо и при липса на съоръжения на ответното
електроразпределителното дружество, което и не е собственик на нито един
от елементите на електроразпределителната мрежа, не може да се приеме, че
се дължи цената на услугите по достъп до и за пренос по разпределителната
мрежа.
Видно от заключението на вещото лице Т.С.Р. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза процесните 23 броя фактури, издадени от „Е.Ю.“ ЕАД
на „И.“ ООД са платени като е платена стойността на цялата фактура,
включително и компонентите „пренос до електроразпределителна мрежа“ и
„достъп до електроразпределителната мрежа“. Общата им стойност възлиза
на 103 262.24 лева, от които цена за пренос през електроразпределителната
мрежа в размер на 69 543.07 лева и цена за достъп до
електроразпределителната врежа в размер на 33 719.17 лева. Същите касаят
6
периода от 01.02.2019г. до 31.07.2020г. Ето защо съдът приема, че
претендираните като недължимо платени суми за процесния период са
заплатени от праводателя на ищеца на ответника.
Не е налице правно основание за заплащане на сумите за достъп до и
пренос през електроразпределителната мрежа и с оглед представения договор
от 12.11.2013г. За да бъдат начислени подобни такси и те да са дължими от
ищеца на ответника, следва да е предоставена конкретна услуга, а това в
случая не се установява.
С оглед на изложеното заплатените от „И.“ ООД цени за достъп и
пренос за процесния период се явяват заплатени без основание и като такива
следва да бъдат възстановени от ответника на ищеца. Сумата се дължи ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното и
изплащане.
До същите правни изводи е достигнал първоинстанционния съд, поради
което решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ответникът „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х.Г.Д. ” №**
следва да бъде осъден да заплати на „И.“ ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Х.Д.“, ул. „Р.“ №**, ет.* сумата
5400 лева - разноски по делото пред въззивния съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260275 от 23.06.2021г., постановено по
т. д. 64/2021 г. по описа на Окръжен съд – П., с което е осъдено „Е.Ю.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Х.Г.Д. ”
№** да заплати на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД на „И.“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Х.Д.“, ул. „Р.“
№**, ет.* сумата 103 262.24 лева, представляваща сума получена без правно
основание от ответника, като цена за пренос през електроразпределителната
мрежа в размер на 69 543.07 лева и цена за достъп до
електроразпределителната врежа в размер на 33 719.17 лева за периода от
7
01.02.2019г. до 31.07.2020г., ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от завеждане на делото 28.01.2021г. до окончателното изплащане,
както и разноски в размер на 9 030 лева.
ОСЪЖДА „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Х.Г.Д. ” №** да заплати на „И.“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Х.Д.“, ул. „Р.“
№**, ет.* сумата 5400 лева - разноски по делото пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8