МОТИВИ:
срещу подсъдимия П.Н.Г. *** е предявено обвинение по чл. 196 ал.1 т.2 във вр. с
чл. 195 ал.1 т.3,4 предл. второ и т. 5 във вр.с чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 29
ал.1 б. А от НК.
Срещу подсъдимия Н.В.О. *** е
предявено обвинение по чл. 195 ал.1 т.3,4 предл. второ и т.5 във вр. с чл. 194
ал.1 от НК.
В проведеното съдебно заседание
представителят на РП Габрово поддържа обвинението.
Разпитани в хода на досъдебното
производство подсъдимите признават вината си, дават обяснения по реда на чл.
222 от НПК.
По искане на подсъдимите П.Г. и Н.О. и техните
защитници, делото бе разгледано по реда на глава ДВАДЕСЕТ И СЕДМА от НПК - съкратено съдебно следствие, като
съобразно разпоредбата на чл. 371 т.2 от НПК подсъдимите признаха изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласиха да не се събират
други доказателства относно тези факти.
Въз основа направеното самопризнание от подсъдимите П.Г.
и Н.О., съпоставени с показанията на
свидетелите Д.Г., З.Д.М., П.Д.Х., Т.А.О., Б.А.П., заключението на
съдебно-оценъчната експертиза, както и останалите писмени материали, съдържащи
се в ДП № 100/2017г. по описа на РУ Габрово, всички приобщени по предвидения от
НПК ред и имащи значение за изясняване
обстоятелствата по делото, както следва: протокол за оглед на местопроизшествие
и фотоалбум – л. 12-23, протокол за доброволно предаване – л. 46, копие на
договор за покупко-продажба – л. 47,
протокол за доброволно предаване – л. 65, покупко-изплащателна сметка –
л.66, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние, справки
за съдимост, съдът намери за установена следната фактическа обстановка:
На 21.02.2017г. вечерта, подсъдимия П.Г. бил в дома
на подсъдимия Н.О. ***. Двамата подсъдими решили да си набавят парични
средства, като извършат кражба на вещи. Подсъдимият Г. предложил на подсъдимиь О.
да отидат до някакъв склад. След полунощ двамата подсъдими отишли до складово
помещение нахдящо се на улица „Винпрома”, като взели от дома на подсъдимия О.
отвертка. С нея демонтирали стъклото на един от прозорците на складовот
помещение, клед което влезли вътре. Видели, че има камиони с оборудване за Луна
парк, част от което било поставено в сандъци с канирали. С отвретката
подсъдимите разбили катинарите и от един от сандъците взели захранващ кабел със
сечение 4х6 кв.мм. с дължина 80 метра, кабел
със сечение 4х10 кв.мм. с дължина 50 метра, 3 бр. ел. удължители със
сечение 3х25кв.мм., всеки от които с дължина 15 метра, ел . дрелка марка „Бош”
и ел. ъглошлайф марка „Спарки”. Инкриминираните вещи били собственост на
свидетеля З.М. ***. Подсъдимите видели и камион, собственост на свидетеля Д.Г. ***.
Камионът бил с ремарке, около което бил навит захранващ увеселителната техника
ел. проводник, със сечение 4х16 кв.мм. с дължина 102,60 метра и го срязали с
трион, който намерили на място. Всички вещи изнесли навън през прозореца.
Опитали да източат нафта от резервоарите на камионите, но не успели. Занесли
проводниците в близкото дере , изгорили изолацията им и ги поставили в сак, който взели от един от
камионите. Сака и инкриминираните ел. дрелка и ел. ъглошлайф скрили в близост
до пътя.
На следващия ден двмата аподсъдими предали в два
пункта за изкупуване на вторични суровини с управители свидетилите Т.О. и П.Х.
инкриминираните вещи, за които получили общо сумата от 576,58 лева. До там ги
закарали с автомобил на свидетеля Б.П., когото помолили да извърши тази услута
и му платили сумата от 50 лева.
На 23.02.2017г. свидетелят Г. установил извършената
кражба на горепосочените вещи от помещението, което бил наел под наем, за да
оставят в него със свидетеля М. камионите с оборудването си за луна парк.
Свидетелят Г. сигнализирал за извършената кражба.
На място бил извършен оглед, обективиран в протокол
за оглед на местопроизшествие от 23.02.2017г.
От заключението на извършената в хода на досъдебното
производство съдебно-оценъчна експертиза
се установява, че общата стойност на отнетите вещи е 3 932,85 лева,
от която стойността на инкриминираният проводник, собственост на свидетеля Г. е
2 107,40 лева, а общата стойност на отнетите вещи, собственост на
свидетеля М. е 1 825,45 лева.
Така установената фактическа обстановка не е предмет
на оспорване от страна на подсъдимия П.Г..
Същият призна фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласи да се не събират други доказателства досежно тези факти. Подсъдимият заяви, че съжалява за стореното,
извършил кражбата, защото нямал ток, бил без работа. Нямал средства за
преживяване.
Самопризнанието
направено от подсъдимия П.Г. се подкрепя изцяло от събраните по делото
доказателства, които са в такава взаимовръзка, че преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, налагат категоричния и несъмнен извод, относно авторството
на деянието и начина на извършване.
При така установеното от фактическа страна от правна
страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимия П.Н.Г. е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по чл.
196 ал.1 т.2 във вр. с чл. 195 ал.1 т.3,4 предл. второ и т.5 във вр. с ч. 194
ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б. А от НК, като на 21/22.02.2017г. в гр. Габрово,
от складово помещение, находящо се на улица „Винпрома”, действайки при
условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Н.В.О. ***, чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот – демонтирано стъкло
на прозорец и чрез използване на технически средства – отвертка и трион, отнел
чужди движими вещи – ел. проводник с дължина 102,60 метра, собственост на Д.Г.,
захранващ кабел със сечение 4х6 кв.мм. с
дължина 80 метра, кабел със сечение 4х10 кв.мм. с дължина 50 метра, 3 бр. ел.
удължители със сечение 3х25 кв.мм., всеки от които с дължина 15 метра, ел.
дрелка марка „Бош” и ел. ъглошлайф марка „Спарки”, собственост на З.Д.М.,***,
всички вещи на обща стойност 3 932,85 лева, от владението на Д.Г., без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен.
От обективна страна деянието е осъществено, чрез
отнемане на вещите от владението на техния собственик и установяване на своя
фактическа власт от страна на подсъдимия върху тях.
От субективна страна деянието е осъществено при форма
на вината пряк умисъл, деецът е съзнавал общественоопасните последици и пряко е
целял тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че лишава от фактическа власт
владелеца на чуждата вещ, като освен това предвижда преминаването й в негова
власт и целял да установи тази власт върху предмета на престъплението.
Налице са квалифициращите обстоятелства, като
деянието е извършено чрез разрушаване на преграда здраво напревана за защита на
имот и използване на технически средства
– отвертка и трион, посредством който е
станало възможно проникването в складовото помещение и отнемане на
вещите, собственост на пострадалите.
Налице е предварителен сговор, тъй като
подсъдимите предварително са взели решение за извършването на кражбата,
разпределили са ролите на всеки един в извършването на престъпление, като всеки
е съзнавал участието на другия в извършването на престъплението
При определяне вида и размера на наказанието съдът
обсъди смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите
за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието
и наложи при приложение на разпоредбата на чл. 58 а ал.1 от НК наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
Като смекчаващо вината обстоятелства съдът отчете
изразеното съжаление за стореното, липсата на средства за преживяване, изрядно
процесуално поведение, съдействие за разкриване на обективната истина.
Самопризнанието не следва да се отчита като смекчаващо
обстоятелство отново, тъй като то е задължително за производството по което бе
разгледано делото, след изразеното от подсъдимия и неговия защитник желание и
от това следва определяне на наказание при приложението на чл. 58 а от НК.
Отегчаващи вината обстоятелства – многобройни
осъждания за престъпления против собствеността, извън тези определящи правната
кваликация на настоящото деяние.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, като
деец е изключително висока, предвид
съдебното му минало.
Степента на
обществена опасност на деянието е завишена
предвид начина на извършване на деянието и високата стойност на
нанесената щета.
За деянието в извършването на което подсъдимият Г. е
признат за виновен се предвижда наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода.
При извършеният анализ на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства съдът не отчете наличие на мнотобройни такива или едно
изключително, които да обосноват приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК.
Съобразно отчетените обстоятелства имащи значение за
определяне вида и размера на наказанието, и най-вече тези отчетени, като
смекчаващи вината, съдът счете, следва
да бъде определено наказание лишаване от свобода в минимално предвидения от
закона размер, а именно ТРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Преценявайки всички обстоятелства и съобразявайки се с правилото на чл. 35 ал.3
от НК, че наказанието е съответно на престъплението, съдът намира, че следва да
бъде определено наказание именно в
посоченият размер.
Така определеното наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода съобразно правилото на чл. 58 а ал.1 от НК следва да бъде намалено с 1/3 или същото се явява в размер на ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Наложеното наказание подсъдимия следва да изтърпи при
първоначален СТРОГ режим, на осн. чл. 57 ал.1 т.2 б. б от ЗИНЗС.
Така определеното по вид, размер и начин на
изтърпяване наказание съдът счита за справедливо, съответно на извършеното,
отговарящо на степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и на
мотивите за извършване на престъплението, както и че с него, ще се постигнат
целите на наказанието предвидени в чл. 36 от НК.
Така установената фактическа обстановка не е предмет
на оспорване от страна на подсъдимия Н.О..
Същият призна фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласи да се не събират други доказателства досежно тези факти. Подсъдимият заяви, че съжалява за стореното,
бил без работа.
Самопризнанието направено от подсъдимия Н.О.
се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства, които са в такава
взаимовръзка, че преценени поотделно и в тяхната съвкупност, налагат
категоричния и несъмнен извод, относно авторството на деянието и начина на
извършване.
При така установеното от фактическа страна от правна
страна настоящият състав на съда намира, че подсъдимия Н.В.О. е осъществил,
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението по
чл. 195 ал.1 т.3,4 предл. второ и т. 5 във вр. с чл. 194 ал.1 от НК, като на
21/22.02.2017г. в гр. Габрово, от складово помещение, находящо се на улица
„Винпрома”, след предварителен сговор с П.Н.Г. ***, чрез разрушаване на
прегради здраво направени за защита на имот- демонтирано стъкло на прозорец и
чрез използване на технически средства – отвертка и трион, отнел чужди движими
вещи - ел. проводник с дължина 102,60
метра, собственост на Д.Г., захранващ кабел със сечение 4х6 кв.мм. с дължина 80
метра, кабел със сечение 4х10 кв.мм. с дължина 50 метра, 3 бр. ел. удължители
със сечение 3х25 кв.мм., всеки от които с дължина 15 метра, ел. дрелка марка
„Бош” и ел. ъглошлайф марка „Спарки”, собственост на З.Д.М.,***, всички вещи на
обща стойност 3 932,85 лева, от владението на Д.Г., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.
От обективна страна деянието е осъществено, чрез
отнемане на вещите от владението на техния собственик и установяване на своя
фактическа власт от страна на подсъдимия върху тях.
От субективна страна деянието е осъществено при форма
на вината пряк умисъл, деецът е съзнавал общественоопасните последици и пряко е
целял тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че лишава от фактическа власт
владелеца на чуждата вещ, като освен това предвижда преминаването й в негова
власт и целял да установи тази власт върху предмета на престъплението.
Налице са квалифициращите обстоятелства, като
деянието е извършено чрез разрушаване на преграда здраво напревана за защита на
имот и използване на технически средства
– отвертка и трион, посредством който е
станало възможно проникването в складовото помещение и отнемане на
вещите, собственост на пострадалите.
Налице е предварителен сговор, тъй като
подсъдимите предварително са взели решение за извършването на кражбата,
разпределили са ролите на всеки един в извършването на престъпление, като всеки
е съзнавал участието на другия в извършването на престъплението
При определяне вида и размера на наказанието съдът
обсъди смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, мотивите и подбудите
за извършване на деянието, степента на обществена опасност на деянието и дееца,
както и всички други обстоятелства имащи значение за определяне на наказанието
и наложи при приложение на разпоредбата на чл. 58 а ал.1 от НК наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, изпълнението на което на осн.
чл. 66 ал.1 от НК е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ, ситано от влизане на
присъдата в сила.
Като смекчаващо вината обстоятелства съдът отчете
изразеното съжаление за стореното, липсата на средства предвид това, че е бил
безработен, изрядно процесуално поведение, съдействие за разкриване на
обективната истина.
Самопризнанието не следва да се отчита като
смекчаващо обстоятелство отново, тъй като то е задължително за производството
по което бе разгледано делото, след изразеното от подсъдимия и неговия защитник
желание и от това следва определяне на наказание при приложението на чл. 58 а
от НК.
Отегчаващи вината обстоятелства – налагани наказания
за престъпления по чл. 354 а ал. 3 от НК.
Степента на обществена опасност на подсъдимия, като
деец е завишена, предвид съдебното му
минало.
Степента на
обществена опасност на деянието е завишена
предвид начина на извършване на деянието и високата стойност на
нанесената щета.
За деянието в извършването на което подсъдимият О. е
признат за виновен се предвижда наказание от една до десет години лишаване от
свобода.
При извършеният анализ на смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства съдът не отчете наличие на многобройни такива или едно
изключително, които да обосноват приложение на разпоредбата на чл. 55 от НК.
Съобразно отчетените обстоятелства имащи значение за
определяне вида и размера на наказанието, и най-вече тези отчетени, като смекчаващи
вината, съдът счете, следва да бъде
определено наказание лишаване от свобода в минимално предвидения от закона
размер, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Преценявайки всички обстоятелства и
съобразявайки се с правилото на чл. 35 ал.3 от НК, че наказанието е
съответно на престъплението, съдът намира, че следва да бъде определено
наказание именно в посоченият размер.
Така определеното наказание от ЕДНА ГОДИНА лишаване
от свобода съобразно правилото на чл. 58 а ал.1 от НК следва да бъде намалено с
1/3 или същото се явява в размер на ОСЕМ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Тъй като подсъдимия към момента на деянието не е
осъждан на наказание лишаване от свобода, наложеното наказание е под три години
лишаване от свобода, както и, че за постигане целите на наказанието не е
наложително ефективното му изтърпяване, съдът счете, че са налице
предпоставките за приложението на чл. 66 ал.1 от НК. Относно
изпитателният срок съдът счита, че следва да бъде определен такъв в
размер в минимално предвидения, а именно три години.
Съобразно изложеното и на осн. чл. 66 ал.1 от НК
съдът отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Така определеното по вид и размер и начин на
изтърпяване наказание съдът счита за справедливо, както и че с него ще се
постигнат целите на наказанието предвидени в чл. 36 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия П.Н.Г. да заплати направените по
делото разноски в размер на 125,06 лева по сметка на ОДМВР Габрово, на осн. чл.
189 ал.3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия Н.В.О. да заплати
направените по делото разноски в размер на 125,06 лева по сметка на ОДМВР
Габрово, на осн. чл. 189 ал.3 от НПК.
Вещественото доказателство – 1 бр.
продълговат детайл от червеникав метал с дължина около 30 см., след влизане в
сила на присъдата следва да се унищожи.
Вещественото доказателство – бял
лист А4 с отпечатъци от подметъчни части на обувки на него / на л.26 от ДП/,
след влизане на присъдата в сила следва да остане към делото.
Причини за извършване на деянието – незачитане
правото на собственост и стремеж за набавяне на средства по незаконен начин.
В този смисъл съдът постанови съдебният си акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ