№ 55
гр. Русе, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на двадесет и трети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело №
20224500900121 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.25 ЗТРРЮЛНЦ.
Делото е образувано по постъпила жалба от Т. АЛ. К. от
гр.София, чрез пълномощник адвокат С.П., АК-Русе, против отказ
№20220324234045/28.03.2022г. длъжностно лице по регистрация към Агенция
по вписванията. Обжалва го като незаконосъобразен и иска да бъде отменен
от съда и дадени задължителни указания на Агенцията да извърши вписване
на обстоятелствата по заявлението, по изложени в жалбата съображения.
Агенция по вписванията, чрез гл.юрисконсулт Стоил Гигов е
подала отговор на жалбата, с който заявява становище за нейната
неоснователност и иска отказът да потвърден, по изложени в него
съображения. Претендира разноски.
За да се произнесе по жалбата, Окръжният съд взе предвид
следното:
Жалбата е подадена на 19.04.2022г. съобразно посоченото в
уведомителното писмо на Агенция по вписванията, обжалваният отказ е
постановен на 28.03.2022г., не е приложена към изпратената преписка
1
обратна разписка, с която той е връчен на заявителя, няма доводи за
просрочието и в отговора на Агенцията, поради което съдът приема, че
същата е в срок.
С обжалваният отказ длъжностното лице по регистрацията е
отказало да впише заявените обстоятелства по партидата на „ГЛОБАЛТЕКС“
ООД, ЕИК131015777, а именно: заличаване на съдружник Т. АЛ. К., на
основание чл.125, ал.2 ТЗ, по подадено заявление вх.
№20220324234045/24.03.2022г., от адвокат С.А. П., пълномощник на Т.К..
Отказът е мотивиран с подаване на заявлението от неоправомощено лице
съгласно чл.15, ал.1,т.1 и 4 ЗТРРЮЛНЦ. Длъжностното лице е приело, че Т.К.
в качеството си на съдружник не може да бъде заявител за вписване на
промени, вкл. и заличаването на съдружник вследствие на писмено
предизвестие, а такъв може да бъде само управителя или упълномощен от
него адвокат. За изчерпателност, ДЛР е изложило и други съображения.
Съдът като взе предвид представените доказателства, намира,
че отказът е законосъобразен и правилен, а жалбата-неоснователна.
Проверката, която според разпоредбата на чл. 21 от
ЗТРРЮЛНЦ следва да извърши длъжностното лице по регистрация се свежда
до това да се провери дали е подадено заявление, заявеното обстоятелство
подлежи ли на вписване, дали заявлението изхожда от оправомощено лице,
приложени ли са изискуемите от закона документи, дали съществуването на
заявените за вписване обстоятелство се установява от представените
документи, представена ли е декларация по чл.13, т.5 от ЗТРРЮЛНЦ, платена
ли е дължимата държавна такса и дали друго лице няма права върху фирмата.
В случай, че не е налице някое от сочените обстоятелства, длъжностното
лице е в правото си да откаже вписване на заявените обстоятелства.
Правилно длъжностното лице е констатирало, че заявлението е
подадено от неоправомощено по смисъла на чл.15 ЗТРРЮЛНЦ лице. То е
подадено от упълномощен с изрично пълномощно адвокат, но
упълномощител е съдружника, който иска заличаването на вписването си от
ТР, а не управителя, който е законния представител на дружеството.
Развитите в жалбата съображения са неотносими в случая, тъй като липсва
норма в закона легитимираща съдружника сам да заяви за вписване
обстоятелства, а позоваването на чл.141, ал.5 ТЗ по аналогия е неоснователно,
2
тъй като тази хипотеза урежда възможността сам управителя да заяви за
вписване заличаването си при определени предпоставки. Разширителното
тълкуване на тази норма е недопустимо и неуместно в случая. Действително
доброволно напусналият съдружник по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ несъмнено
има правен интерес да се впише в регистъра прекратяване на членството му в
дружеството, но законът не предвижда възможност той сам да заяви за
вписване това обстоятелство. Както бе посочено, не е налице основание за
прилагане по аналогия разпоредбата на чл. 141, ал. 5 от ТЗ, даваща право на
управителя на ООД сам да заяви за вписване заличаването му като такъв от
ТР. Впрочем, от вписванията по партидата на дружеството, съдът при
служебна справка констатира, че К. се е възползвала от тази законова
възможност и е заличена като управител.
Следва да се отбележи, че въпросът активно легитимиран ли е
съдружник да инициира производство пред АВ – ТР с искане за заличаването
му като такъв, е част от предмета на Тълкувателно дело № 1/2020 г. на ВКС,
ТК. Към момента е налице противоположно тълкуване в практиката на
окръжните и на апелативните съдилища, формирана в рамките на
производства по обжалване на откази на длъжностното лице по регистрацията
– чл. 25, ал. 4 и 5 ЗТРРЮЛНЦ, като според едното становище съдружникът не
е процесуално легитимиран да иска своето заличаване от партидата на ООД
след като надлежно е упражнил правото си на напускане по чл. 125, ал. 2 ТЗ.
В противоположен смисъл е застъпеното в практика второ становище.
Настоящият състав се присъединява към първото становище, поради което
обжалваният отказ като законосъобразен и правилен следва да бъде
потвърден. Предвид това, по останалите доводи в жалбата, относими към
допълнителните мотиви на ДЛР, съдът не се произнася.
По отношение на направеното искане за присъждане на разноски в
полза на Агенцията по вписванията за настоящето производство, настоящият
състав намира, че то е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК с
всеки акт, с който се слага край на делото, съдът се произнася по дължимите в
производството разноски. Производството по вписване на
обстоятелства/обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ е охранително по своя
характер, поради което същото на основание чл. 530 ГПК се урежда от
3
правилата на глава 49 ГПК, доколкото в специален закон не е предвидено
друго. С нормата на чл. 541 ГПК е дадена специална уредба по отношение на
разноските в охранителните производства, като е предвидено сторените от
молителя разноски да остават за негова сметка. Липсва, както в глава 49 ГПК,
така и в специалния закон - ЗТРРЮЛНЦ, предвидена възможност на органа
Агенция по вписванията, който е компетентен да се произнесе в
охранителното производство по подадени заявления за вписване на
обстоятелства или обявяване на документи в ТРРЮЛНЦ, да бъдат
присъждани разноски при неоснователност на сезиралото го заявление, както
и при неоснователност на жалбата срещу постановен от ДЛР отказ да бъде
извършено исканото вписване или обявяване. Последното не може да бъде
извлечено и от нормата на чл. 25, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, която единствено
препраща към уредбата на ГПК, или в приложимата и част за процесното
охранително производство - глава 49 ГПК, съобразно която уредба разноски
не се присъждат нито в полза, нито в тежест на компетентния да се произнесе
по молбата за съдействие орган, включително и в производството по
обжалване на постановен отказ по молбата. Неприложима е разпоредбата на
чл. 78 ГПК, доколкото тя урежда дължимите разноски на страните в исков
процес, а и е дерогирана от специалните правила на охранителното
производство - чл. 541 ГПК. В последния смисъл досежно характера на
производството по чл. 25 ЗТТРЮЛНЦ като охранително такова е и
постоянната практика на ВКС, обективирана в определение 226/09.12.2020 г.
по т. д. №1986/20 г. на ВКС, ТК, I ТО.
По тези съображения, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказ №20220324234045/28.03.2022г. на длъжностно
лице при Агенция по вписванията по заявление вх.
№20220324234045/24.03.2022г. за вписване на заявените обстоятелства по
партидата „ГЛОБАЛТЕКС“ ООД, ЕИК131015777.
4
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
5