Решение по дело №3000/2021 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№…….........../09.11.2021 г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети октомври през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                            

   РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА

                                                                   

при участието на секретаря Дияна Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 3000 по описа на съда за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК във вр. чл. 10 ЗУТОССР.

Образувано е по предявен от Н.Г.В., ЕГН **********,***, срещу ТП на НОИ – Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „**“ № 6, иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че в периода от 20.12.1989 г. до 06.05.1994 г. ищцата е полагала труд в „А.-Ч.М.“ ООФ с адрес: гр. Варна, ул. „**“ № 7, на длъжността „икономист по планиране, ТРЗ и ценообразуване“.

По твърдения в исковата молба, в периода от 20.12.1989 г. до 06.05.1994 г.  ищцата била в трудово правоотношение с „А.-Ч.М.“ ООФ, като заемала длъжността „икономист по планиране, ТРЗ и ценообразуване“, имала 8-часов работен ден и заплата от 340 лв. Постъпила на работа по заместване на работничката Ив.Ц.К., която ползвала отпуск по майчинство, като след отпуска титулярят не се завърнал на работа и ищцата останала на длъжността. В периода април 1991 г. – май 1993 г. ищцата ползвала отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, а в периода май 1993 г. – май 1994 г. била неработеща майка, която се грижи за дете до 3-годишна възраст, съобразно разпоредбата на чл. 354, т. 6 КТ (отм.), което време се зачитало за трудов и осигурителен стаж.

 „А.-Ч.М.“ ООФ прекратило дейността си и не било пререгистрирано в Търговския регистър, респ. се смятало и за заличен търговец. При подаване на документи за пенсиониране ищцата разбрала, че стажът й при посочения работодател липсвал в Архивите на НОИ.

По изложените съображения по същество ищцата моли за уважаване на предявения иск.

В открито съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния й представител адв. Константина Николова, поддържа исковата молба и направеното в нея искане. В представена писмена защита излага съображения за установяване на наведените твърдения от събрания доказателствен материал.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост на предявения иск с твърдения, че липсвало приложено удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР. Оспорва иска и като неоснователен.

По изложените съображения моли за прекратяване на производството по делото, евентуално – за отхвърляне на предявения иск.

В отрито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител гл. юрк. Елида Лазарова, не оспорва, че  „А.-Ч.М.“ ООФ е било държавно предприятие, което не е било пререгистрирано в Търговския регистър и е прекратено без правоприемник. По същество моли да бъде отхвърлен искът, евентуално – да бъде частично уважен само за периода от 20.03.1990 г. до 31.01.1992 г., съвпадащ с този, през който разпитаният по делото свидетел е работил в същото предприятие. Прави и възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

 

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР).

Допустимостта на исковата претенция е обусловена, освен от общите нормативно установени процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, още и от специалните такива, регламентирани в приложимия специален закон. Така според чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал. 1 може да се установява, в случай че пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. Ако осигурителят е прекратил дейността си и няма правоприемник, ал. 2 от същата разпоредба предвижда, че следва да бъде представено удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж.

В настоящия случай ищцата поддържа да е полагала труд при „А.-Ч.М.“ ООФ, като няма спор между страните, че посоченият работодател е прекратил дейността си без правоприемник. Представено от ищцата е и удостоверение №5/11.09.2020 г., издадено от НОИ, ТП  - Варна (л. 7), в което е посочено, че разплащателните ведомости и трудово-правни документи на „А.-Ч.М.“ ООФ не са приети в териториалното поделение на НОИ. Последното обстоятелство се потвърждава и от ангажирания от ответника доклад от ст.инспектор по осигуряването при ТП на НОИ-Варна (л. 24), според който в архивното досие на фирмата не съществуват документи и няма данни за работници и служители.

От така установените факти следва, че са налице специалните изисквания на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР и за ищцата е налице правен интерес от предявения установителен иск, респективно същият е допустим, а възраженията на ответника в обратна насока – неоснователни.

За успешното провеждане на претенцията ищцата следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че в периода в периода от 20.12.1989 г. до 06.05.1994 г.  е полагала труд в „А.-Ч.М.“ ООФ като „икономист по планиране, ТРЗ и ценообразуване“, който се признава за трудов стаж и стаж при пенсиониране.

В тази връзка ищцата е представила трудов договор от 01.01.1991 г. (л. 5), сключен на основание чл. 68, т. 1 и т. 3 от КТ между Н.Г. Динкова и работодателя „А.-Ч.М.“ ООФ, за заемане на длъжността „икономист по планиране, ТРЗ и ценообразуване“ по заместване на отсъстващ работник. В договора е уговорено пълно работно време и основано трудово възнаграждение в размер на 340 лв. месечно, както и допълнително такова от 3 % или 10,20 лв. на месец. Отразено е още, че работникът е постъпил на работа на 02.01.2019 г., което обстоятелство е удостоверено с подпис на работника и служител при работодателя.

Видно от приложеното удостоверение за идентичност на имена от 10.09.2020 г. (л. 6) имената Н.Г.В. и Н.Г. Динкова са на едно и също лице с отразен в удостоверението единен граждански номер, съвпадащ с този на ищцата.

 От приложеното удостоверение за раждане (л. 8) се изяснява, че ищцата е майка на детето Владимир Владимиров Боянов, родено на *** г. На гърба на документа се съдържа удостоверяване от дата 20.06.1991 г. на главен счетоводител при „А.-Ч.М.“ ООФ за получена еднократна помощ за трето дете, вкл. с положен подпис на служителя и печат на дружеството.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на ангажирания от ищцата един свидетел Иван Русев Георгиев, чийто показания съдът е счел за допустими, предвид приложения трудов договор от 01.01.1991 г., явяващ се начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, и след направена констатация, че лицето е работило при същия работодател „А.-Ч.М.“ ООФ през част от процесния период, а именно за времето от 20.03.1990 г. до 31.01.1992 г., съобразно съдържанието на представения в о.с.з. оригинал от трудова книжка на свидетеля, представляващ писмено доказателство по чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР.

Свидетелят твърди, че е започнал работа в „А.-Ч.М.“ ООФ през 1990 г. като ръководител в направление „Инженеринг“, където бил назначен за генерален директор. Споделя, че познава ищцата Н.В. като негов служител, както и че същата е заемала икономическа длъжност в предприятието при пълно работно време и е получавала заплата срещу подпис на ведомост. Не си спомня в кой точно период ищцата е работила при същия работодател, вкл. дали я е заварил при постъпването му на длъжност през 1990 г. Предполага, че при освобождаването му през 1992 г. тя все още е работила там. Не си спомня също дали ищцата е ползвала някакъв отпуск.

От обсъденото съдържание на приобщените писмени и гласни доказателствени средства следва, че по делото е доказано полагането на труд от ищцата при „А.-Ч.М.“ ООФ за периода от 20.03.1990 г. до 31.01.1992 г., съвпадащ с времето, в което разпитаният свидетел също е работил в предприятието. Съдът кредитира свидетелските му показания изцяло, доколкото същите са достоверни, ясни и съответни на останалия доказателствен материал. От тях се потвърждава възникването на твърдяното трудово правоотношение и неговото съществуване към 31.01.1992 г., когато по данни на свидетеля ищцата все още е била на работа, както и посочените отделни елементи на правоотношението, вкл. заеманата от ищцата длъжност, продължителността на работното време и начинът на заплащане на труда. Макар свидетелят да не е категоричен дали при постъпването му на работа на 20.03.1990 г. ищцата вече е била заета в предприятието, положителен извод в тази насока може да бъде направен от съдържанието на представения трудов договор, който е за преназначение, респ. предполага съществуваща предходна трудово-правна връзка между същите страни.

За предходния период от 20.12.1989 г. до 19.03.1990 г. обаче по делото не са представени никакви доказателства, като посоченият начален момент на трудовия стаж не може да бъде зачетен единствено по твърдения на ищцата. Такива доказателства не са представени и за следващия период от 01.02.1992 г. до 06.05.1994 г. Представеното удостоверение за раждане и обективираното на гърба на същия документ удостоверително изявление на работодателя от 20.06.1991 г., че в полза на ищцата е изплатена еднократна помощ за раждане на трето дете, установяват само факта на раждането на детето на 06.05.1991 г. и съществуването на трудовото правоотношение към 20.06.1991 г., когато социалното плащане е извършено от работодателя, но не и реалното непрекъснато ползване на твърдените отпуски за бременност и раждане (чл. 163 КТ), за отглеждане на дете до 2-годишна възраст (чл. 164 КТ) и за отглеждане на дете до навършване на 3 години на детето (чл. 165 КТ). Действително, тези отпуски се признават за трудов стаж съгласно действащите към разглеждания момент редакции на разпоредбите на чл. 164, ал. 4 КТ, чл. 165, ал. 2 КТ и чл. 354, т. 6 КТ. Ползването на отпуските обаче не е задължително, а правото платен и неплатен отпуск за отглеждане на малко дете е обусловено, освен от раждането, и от други допълнителни изисквания (детето да не е настанено в детско заведение), като това право може да бъде упражнено и от други лица, различни от майката (чл. 164, ал. 3 и чл. 165, ал. 1 КТ). Получената от работодателя еднократна помощ също не е предпоставена от ползването на отпуск,  а единствено от раждането на живо дете – арг. от чл. 1, ал. 1 от Указа за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ. бр.15 от 23.02.1968 г. и отм. ДВ. бр.32 от 29.03.2002 г.). При това положение не са налице достатъчно доказателствени източници, установяващи ползването на посочените отпуски за твърдените периоди, респ. не е проведено пълно и главно доказване на придобития стаж за тях.

С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск следва да бъде частично уважен, като се приемане за установено в отношенията между страните, че в периода от 20.03.1990 г. до 31.01.1992 г. ищцата е полагала труд в „А.-Ч.М.“ ООФ на посочената длъжност. За периодите от 20.12.1989 г. до 19.03.1990 г. и от 01.02.1992 г. до 06.05.1994 г. претенцията подлежи на отхвърляне като неоснователна и недоказана.

 

По разноските:

Съобразно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР, държавна такса по делото не следва да се събира.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 10 ЗУТОССР във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК и задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 06.06.2016 г. по тълк.д. № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., доказателства за реалното заплащане на което са представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 09.02.2021 г., съдържащ отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой (л. 9).

Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение за прекомерност на възнаграждението, доколкото същото се равнява на нормативно установения в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. минимален размер, до който би могло да бъде редуцирано по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Разноски на ответника не се следват по арг. от чл. 9, ал. 3 ЗУТОССР.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцата Н.Г.В., ЕГН **********,***, и ответника Териториално поделение на Национален осигурителен институт - гр. Варна с адрес: гр. Варна, ул. „**“ № 6, че в периода от 20.03.1990 г. до 31.01.1992 г. ищцата е полагала труд при работодателя „А.-Ч.М.“ ООФ с адрес: гр. Варна, ул. „**“ № 7, на длъжността „икономист по планиране, ТРЗ и ценообразуване“, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска в частта за периода от 20.12.1989 г. до 19.03.1990 г., както и за периода от 01.02.1992 г. до 06.05.1994 г.

 

ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт - гр. Варна с адрес: гр. Варна, ул. „**“ № 6, да заплати на Н.Г.В., ЕГН **********,***, сумата от 600 лв. (шестстотин лева) за сторените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.10 ЗУТОССР във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: