Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, въззивно гражданско отделение, в публично съдебно заседание на десети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Райна Стефанова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Ботева
Ивайло Д.
при секретаря Анелия
Груева, като разгледа докладваното от съдия Д.в.гр.д. № 13739 по описа за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №537386
от 16.11.2018 г., постановено по гр.д. №39820/2017 г., по описа на СРС, 143
състав, „Н.с.“ ЕАД е осъдено да заплати на основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД,
на ищеца Н.М.Н., сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка по чл. 9, ал.
11 от Договор за текущо правно обслужване от 10.11.1997 г., изменен с анекс от
21.03.2004 г., във връзка с извършено от ответника плащане на 09.07.2014 г. в
полза на адвокатско дружество „Д.и П.“ при наличие на неразплатени вземания към
ищеца, ведно със законната лихва върху главницата от 19.06.2017 г. Със същото
решение ответникът е осъден да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на
2437 лв.
Срещу решението
е подадена въззивна жалба от „Н.с.“ ЕАД с доводи за
неговата неправилност. Твърди, че на ищеца не е възлагано осъществяването на
правни действия и същият не е изпълнявал такива, поради което не е налице
основание да претендира заплащане на възнаграждение.
Поддържа, че
процесния договор от 10.11.1997 г., изменен с анекс от 05.02.2004 г. и с анекс
от 21.03.2004 г., е нищожен като сключен от лице без представителна власт, тъй
като те са подписани от Р.И.И., който към този момент
не е бил изпълнителен директор или член на съвета на директорите на дружеството,
и не е притежавал представителна власт. Сочи, че това лице е било управител на
клона на дружеството в гр. Шумен, като не е имало право да извършва действия и
да сключва договори извън предмета на дейност на клона, без съгласието на
изпълнителния директор и съвета на директорите.
Отделно от това
поддържа, че действието на процесния договор, ведно с анексите към него, е
прекратено от страна на „Н.с.“ ЕАД, а изявление в тази насока е достигнало до Н.Н., тъй като такова е било извършвано по множество заведени
от ищеца дела срещу ответното дружество и са представяни доказателства за
оттегляне на поръчката и за прекратяване действието на договора, което се
установявало и от Удостоверение с изх. №24/05.07.2010 г. на нотариус Н.А..
Въззиваемият ищец Н.М.Н. е
депозирал отговор на въззивна жалба с вх. №5168677 от 16.10.2019 г.
(първоначално представена само от първи лист с вх. №5160582 от 04.10.2019 г.),
с който оспорва подадената въззивна жалба и моли обжалваното първоинстанционно
решение в осъдителната му част да бъде потвърдено като правилно. Сочи, че
вземането му произтича от чл. 9, ал. 11 от процесния договор и чл. 7 от анекс
от 21.03.2004 г., като до заплащането на дължимите се на ищеца възнаграждения
ответникът е нямал право да извършва плащания към други адвокатски кантори. В
нарушение на това си задължение и при безспорно установеното плащане към
адвокатско дружество „Д.и П.“, то и „Н.с.“ ЕАД дължи неустойка на Н.Н. в размер на 10 000 лв.
В жалбата са цитирани
съдебни актове (и в частност решение от 12.03.2015 г., по в.гр.д. №13166/2016
г. на СГС, решение от 21.05.2013 г. по гр.д. № 51375/2010 г. на СРС), които
според ищеца се ползват със сила на пресъдено нещо относно валидността на
процесния договор и липсата на пороци, водещи до нищожност или унищожаемост.
Счита, че поради алеаторния характер на договора и по силата на т. 3 от него
възнаграждение на ищеца се е дължало независимо дали са му възлагани задачи по
указания ред и дали такива са били осъществявани.
Оспорва
твърденията на ищеца, че действието на процесния договор било прекратено, тъй
като в случая не била проведена процедурата за това в чл. 12, вр. с чл. 10 от
анекс от 21.03.2004 г. Твърди, че всяка от възложените му задачи е била
надлежно отчитана на съответното „служебно лице“, а писмената форма в чл. 1 от
договора е само такава за доказване, а не за валидност.
Сочи, че при
подписване на договора за правно обслужване и анексите към него Р.И.е бил
търговски пълномощник на „Н.с.“ ЕАД, сключването е било потвърдено и
посредством даденото на ищеца от изпълнителния директор на дружеството
генерално нотариално заверено пълномощно №1739/02.03.2002 г. на нотариус Н.А..
Поддържа, че
процесната неустоечна клауза не противоречала на морала и добрите нрави, което
се установявало от влезлите в сила решение от 12.03.2015 г., по в.гр.д.
№13166/2016 г. на СГС, решение от 21.05.2013 г. по гр.д. № 51375/2010 г. на СРС,
като същата имала единствено възпиращ и превантивен ефект срещу недобросъвестно
неизпълнение на задълженията на ответника.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е
валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на
съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
въззивната жалба за основателна по следните съображения:
Първоинстанционното
производство пред СРС е било образувано по искова молба, подадена от Н.М.Н.
срещу „Н.с.“ ЕАД за осъждането на ответника да заплати на ищеца неустойка по
чл. 9, ал. 11 от Договора в размер на 10 000 лв., мораторна лихва в размер на
1250 лв. за периода от 09.07.2014 г. до предявяване на исковата молба пред съда
- 05.05.2017 г. и законните лихви от тази дата до окончателно изплащане на
сумите.
Изложени са
твърдения, че страните по делото са обвързани от Договор за текущо правно
обслужване от 10.11.1997 г., изменен и допълнен с анекс от 05.02.2004 г. и
анекс от 21.03.2004 г. В нарушение на разпоредбата на чл. 9, ал. 11 от
Договора, вр. чл. 7 от Анекса от 21.03.2004 г., според които ответното
дружество няма право да извършва плащания към други адвокатски кантори, ако има
неизплатени задължения към ответника по Договора за текущо правно обслужване от
10.11.1997 г., анексите към него или от сключени по реда на чл. 5 от договора
други конкретни договори за правна защита и съдействие, на 09.07.2014 г. дружеството
е извършило плащане на сумата от 972 лв. към адвокатско дружество „Д.и П.“ по
договор за правни услуги от 01.07.2014 г., въпреки че към този момент то е имало
неразплатени задължения към ищеца по договора и конкретни договори по чл. 5 от
същия. Сочи и че към същия този момент срещу ответника са били висящи множество
на брой заведени искови и изпълнителни дела от ищеца спрямо ответника.
Според
съдържанието на приложения като доказателство към исковата молба Граждански договор
за извършване на дадена работа от 10.11.1997 г. и анекса към него от 21.03.2004
г., между страните е сключен граждански договор, по силата на който „Н.с.“ ЕАД възлага
на адвокат Н.М.Н. извършването на текущо правно обслужване - сключване на
граждански договори с клиенти, сключване, изменение и прекратяване на трудови
договори, участие в търговски преговори. Всяка конкретна задача е следвало да
се възлага с конкретна покана и изясняване на всички подробности от страна на
възложителя. Уговорено е дружеството да изплаща на ищеца месечно възнаграждение
в размер на 5 минимални работни заплати за служителите на държавна издръжка,
най-късно до 20 число на месеца, за който е дължимо.
С анекса от
21.03.2004 г. към гражданския договор, подписан от страна на дружеството от
управителя на „Напоителни системи - клон Шумен“ – Р.И.И.,
въз основа на нотариално заверено пълномощно от нотариус рег. №028 при
Нотариалната камара, се уточнява реда за възлагане на правната работа по ал. 1,
чрез въвеждането на нови алинеи, според които работата се възлага писмено
единствено лично на адв. Н.Н. или на техническия му
сътрудник Галина Николова.
Съгласно чл. 6 от
анекса се създава нов чл. 8, ал. 4, според който, ако някой от дължимите
неустойки не бъде заплатена при възникване на основанието за плащането й,
неизправната страна дължи и мораторна лихва по смисъла на чл. 86 ЗЗД върху
дължимата неустойка, считано от падежа до окончателното изплащане на главното
вземане по неустойката по реда на чл. 76 от ЗЗД.
Според чл. 7 от
анекса от 21.03.2004 г. се създава нова разпоредба от договора - чл. 9, ал. 11,
според която ответното дружество няма право да извършва плащания към други
адвокатски кантори, ако има неизплатени задължения към от възложителя, като при
нарушение на това задължение се дължи неустойка в размер на 10 000 лв. за всеки
конкретен случай на неизпълнение на това задължение.
С влязло в сила
на 05.05.2020 г. решение от 12.03.2015 г., по в.гр.д. №13166/2013 г., на СГС, III-В, въззивен състав, е потвърдено
решение № I-49-117 от 21.05.2013
г., по гр. д. №51375/2010 г. по описа на СРС, 49
състав (л. 92-98 от делото на СРС,
представени в по-четлив екземпляр на л. 239 – л. 248), с което „Н.с.“ ЕАД е
осъдено да заплати на Н.М.Н., по иск с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
сума в размер на 10 000 лв., представляваща неустойка по чл. 9, ал. 1 от
договор от 10.11.1997 г. за правно обслужване, вр. с чл. 7 от анекс от
21.03.2004 г.
Горепосоченото
решение на СРС е влязло в сила, поради което следва да се приеме, че със сила
на пресъдено нещо е установено между страните по делото, че договорът за правно
обслужване и анекса към него, въз основа на които се претендира и процесното
вземане, са валидни, а възраженията за нищожност на договора от страна на
ответника, както и че не е подписан от страна на законния представител на
дружеството, евентуално, че е сключен от пълномощник във вреда на
представляваното дружество, са преклудирани от вече влязлото в сила съдебно решение.
Правната
характеристика на процесният договор го определя като такъв за оказване на
адвокатски услуги и има характера на договор за поръчка (съчетан и с елементи
на договор за изработка), а прекратяването му се урежда от уговореното между
страните и при субсидиарно приложение на правилата на чл. 287 ЗЗД - освен по
други причини, посочени в закона, още и с оттегляне на поръчката от доверителя,
с отказ от довереника и със смъртта или с поставянето под запрещение на някой
от тях, а така също и с прекратяването на юридическото лице, ако то е било
доверител или довереник. Аналогична по смисъл е и действащата към момента на
сключване на договора норма на чл. 15, изр. 1 от ЗАдв. (отм. с § 7 от ПЗР на
Закона за адвокатурата - ДВ, бр. 55 от 25.06.2004 г.), според която доверителят
или подзащитният може по всяко време на делото да се откаже от защитата на
повереника или защитника.
Израз на тази
законодателна уредба е съдържанието на разпоредбата на чл. 6 от първоначалния
договор, сключен между страните на 10.11.1997 г., и въпреки че в нея страните
са използвали термина „разваляне“, т.е. прекратяване на договора чрез
едностранно писмено изявление поради виновно неизпълнение, то на общо основание
следва да се приеме, че всяка от страните има право да прекрати договора чрез
едностранно отправено изявление.
С чл. 9 от
анекса от 21.03.2004 г. страните са предвидили ред за прекратяване на договора
за правно обслужване чрез промяна на съдържанието на досегашния чл. 11 и чрез
създаване на нов чл. 12 в договора. Разпоредбата на чл. 11 предвижда, че може
да се прекрати или развали посредством 6-месечно писмено предизвестие и връчено
по надлежния ред и удостоверено с подписите на адв. Н.Н.
или изпълнителния директор на „Н.с.“ ЕАД. В чл. 12 е предвидена възможност за
прекратяване на договора по взаимно писмено съгласие или едностранно от
възложителя при неизпълнение в продължение на два месеца на повече от пет от
възложените му задачи.
Настоящият
съдебен състав намира за основателно релевираното в отговора на исковата молба
и поддържано във въззивната жалба възражение, че процесният договор е бил
прекратен към твърдяната от ищеца дата на неизпълнение на чл. 9, ал. 11 от договора,
създаден с чл. 7 от анекс от 21.03.2004 г., а именно към дата 09.07.2014 г.,
когато е извършено плащане от ответника към адвокатско дружество „Д.и П.“ в
размер на 972 лв. (обстоятелство, безспорното пред въззивната инстанция между
страните).
Видно от
решение от 12.03.2015 г., по в.гр.д. №13166/2013 г., на СГС, III-В, въззивен
състав, както и от потвърденото решение № I-49-117 от 21.05.2013 г., по гр. д.
№51375/2010 г. по описа на СРС, 49 състав, а така също и от решение от
15.11.2013 г., по гр.д. №4589/2007 г. на СГС, 19 състав (л. 89 – л. 91 от дело
на СРС), на които самият ищец се позовава и представя, първата и въззивната
инстанции са приели за неоснователно възражението на ответника „Н.с.“ ЕАД, релевирано от него с отговора на исковата молба, за
прекратяване на договора поради оттегляне на поръчката в предходен момент, за
което е приложено нарочно уведомление към отговора. По първите две решения съдебните
инстанции са приели, че това уведомление не е било надлежно връчено на ищеца,
поради което не е било налице прекратяване на договора към момента на
плащанията към други адвокатски кантори – за периода 2005 – 2009 г.. За
процесния период по гр.д. №4589/2007 г. на СГС, 19 състав, а именно от 20.11.2004
г. до 19.11.2007 г. този първоинстанционен състав също е приел, че
представеното по делото като доказателство уведомление за прекратяване на
договора не е било достигнало до знанието на адв. Н.Н..
Обсъдените
по-горе актове еднозначно сочат, че в тези производства изявленията на страната
„Н.с.“ ЕАД, обективирани в отговор на исковата молба,
във въззивна жалба и приложенията към тях, са достигнали до знанието на насрещната
страна Н.М.Н. и са от естество да породят своя прекратителен ефект спрямо
договора за абонаментно обслужване. Следва да бъде съобразено и, че в съдебната
практика безпротиворечиво се приема, че уведомления за разваляне на договор,
прекратяването му, уведомление за цесия, за обявена предсрочна изискуемост на
заем, е правно възможно и допустимо страната да отправи чрез изявление,
обективирано в представени по делото съдебни книжа.
Независимо че
трите съдебни състава в цитираните съдебни решения не са зачели прекратителния
ефект на отправеното от „Н.с.“ ЕАД до Н.М.Н. изявления за прекратяване на
договора за правно обслужване, то се установява, че такова уведомление е било
приложено по делата и разгледано от съда. Предвид датата на постановяване на
решение № I-49-117 от 21.05.2013 г., по гр. д. №51375/2010 г. по описа на СРС,
49 състав, както и на решение от 15.11.2013 г., по гр.д. №4589/2007 г. на СГС,
19 състав, следва да се приеме, че самото възражение на ответника по тези дела,
че процесният договор е бил прекратен, е релевирано преди повече от 6 месеца
преди датата на соченото по настоящото дело като неизпълнение плащане от
09.07.2014 г. Следва да се има предвид и че релевираното възражение за
прекратяване на договора по предходно развилите се дела между Н.М.Н. и „Н.с.“
ЕАД, също представлява изявление за прекратяването му, отправено от ответника,
за което той е узнал, тъй като обективира очевидното нежелание и
противопоставяне на възложителя договорът да продължи да бъде източник на
облигационно правоотношение между страните. Ето защо и следва да се приеме, че е
налице оттегляне на поръчката по смисъла на чл. 287 ЗЗД и на чл. 15, изр. 1 от
ЗАдв., което във всички случай е настъпило повече от 6 месеца преди 09.07.2014
г. За влошените отношения между адвокат Н. и неговия клиент - ответното
дружество индикират и представените от ищеца съдебни актове по множеството
дела, заведени от него за заплащане на различни суми по процесния договор,
които датират още от 2008 г., както и липсата на твърдения и доказателства от
този момент до процесната дата 09.07.2014 г., т.е. повече от 5 години да му е
възлагана или да той е да е изпълнявал правна дейност в интерес на ответника.
Необходимо е да
се отбележи, че за прекратяването на договора е без значение спазването на
реда, предвиден в чл. 12 и чл. 13 от договора, създадени съответно с чл. 10 и
чл. 11 от анекса от 21.03.2004 г., както се поддържа в отговора на въззивната
жалба и в писмената защита на ищеца (л.
508, том 2 от настоящото дело), защото той е приложим само при неизпълнение от
страна на изпълнителя в продължение на два месеца и при неизпълнение на пет от
възложените му дейности, т.е. тези клаузи уреждат хипотеза на неизпълнение на
адвоката, но не и оттеглянето на поръчката по волята на една от страните, в
който втори случай въпросът за изправността няма отношение към правото й да се
откаже от договора, а само към евентуално възникване на права при необоснован
отказ или оттегляне на поръчката. Отделно от това, всяка уговорка, която
създава утежнен ред за оттегляне на договора за поръчка, извън недвусмислено
отправено от изпълнителя, чрез негов представител и/или пълномощник, и
достигнало до знанието на изпълнителя изявление за прекратяване на договора,
следва да се счита за нищожна като противоречаща на морала и добрите нрави,
защото необосновано създава пречки за страната да се освободи от договорната
връзка, която се характеризира с изключително висока степен на доверие, особено
в отношенията между адвокат и клиент. При узнаване от страна на довереника на
волята на доверителя за прекратяване на договора за абонаментно правно обслужване
евентуално неспазване на уговорени определени форма и ред при отправяне на
уведомлението би имало отношение към пораждане на право на обезщетение за
адвоката или на възнаграждение за свършената работа, но не и до извод, че
договорът не е прекратен. Аргумент за това е и съдържанието чл. 15, изр. 2 от
отменения Закон адвокатурата от 1991 г., според който при отказ по основателни
причини на адвоката се дължи възнаграждение за положения труд, а при
неоснователен отказ внесеното възнаграждение не се връща, т.е. очевидно е, че
самият специален закон не поставя особени правила към оттеглянето на поръчката,
което е напълно обосновано с оглед отношенията на доверие по един договор за
правно обслужване.
Горният извод
за прекратяването на договора, съотнесен към действието на клаузата за
неустойка по чл. 9, ал. 11 от Договор за текущо правно обслужване от 10.11.1997
г., във връзка с чл. 7 от анекс от 21.03.2004 г., на която основава настоящата
си претенция ищеца, е аргумент за въззивната инстанция да приеме, че към момента
на плащане от страна на ответника на адвокатско дружество „Д.и П.“ (09.07.2014
г.) процесният договор вече не е бил източник на облигационни права и
задължения, в частност не е действала между страните процесната клауза за
неустойка. Този извод е в съответствие с поначало по-особените права и
задължения, които страните са предвидили в анекса. В случая неустоечната клауза
обезпечава не директно самото парично вземане на адв. Н., а поетото от
ответника задължение да не извършва плащания към други адвокатски кантори,
докато съществуват неизплатени задължения към ищеца. Така уговореното
приоритетно разплащане с ищеца е в корелация с предвиденото в чл. 3 от същия
анекс задължение на адв. Н. да обслужва с предимство възложителя пред останалите
му клиенти, поради което няма правно основание след като е оттеглена поръчката,
респ. е отпаднал ангажиментът за обслужване на клиента и то приоритетно, на
последният да се вменява в задължение въздържане от плащане към други адвокати.
Този подход на
тълкуване настоящият въззивен състав намира, че в пълна степен съответства на
критериите, заложени в чл. 20 от ЗЗД, според която норма при тълкуването на
договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, а отделните
уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се
схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора,
обичаите в практиката и добросъвестността. Противното схващане, каквото се влага
от ищеца, би довело до несправедлив и абсурден резултат при прекратен договор
за абонаментно правно обслужване и освобождаване на адвоката от всякакви
ангажименти по него, да се поражда вземане за него за неустойка във фиксиран и
значителен размер от 10 000 лв. (при минимална работна заплата за 2004 г.
от 120 лв.) и то при всяко едно извършено от „Н.с.“ ЕАД плащане към други
адвокатски кантори, независимо от размера на непогасената част от вземането на
адв. Н. и от размера на извършеното плащане на ответника към други адвокатски
кантори. Подобна уговорка е не само необичайна от икономическа гледна точка да
бъде поета от едно търговско дружество, но би противоречала на принципа на добросъвестността
и цялостния смисъл на договора за правно обслужване, като се превръща в
сериозен източник на неоснователно обогатяване за адвоката.
Поради несъвпадане
на крайните изводи на СГС с тези на СРС, първоинстанционното решение следва изцяло
да се отмени, а предявеният иск да бъде отхвърлен.
Независимо от
уважаването на въззивната жалба, на ответника не следва да се присъждат
разноски, доколкото такива не са заявени, нито е доказано да са сторени.
Предвид гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №537386 от 16.11.2018 г., постановено по
гр.д. №39820/2017 г., по описа на СРС, 143 състав, с което на основание чл. 92, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД „Н.с.“ ЕАД, ЕИК ******,
адрес: ***, е осъден да заплати на ищеца Н.М.Н., ЕГН **********, адрес: ***, сумата
от 10 000 лв., представляваща неустойка по чл. 9, ал. 11 от Договор за текущо
правно обслужване от 10.11.1997 г., изменен с анекс от 21.03.2004 г., във
връзка с извършено от ответника плащане на 09.07.2014 г., в полза на адвокатско
дружество „Д.и П.“ при наличие на неразплатени вземания към ищеца, ведно със
законната лихва върху главницата от 19.06.2017 г., както и в частта с присъдени
в полза на ищеца разноски в размер на 2437 лв., и вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н.М.Н., ЕГН **********, адрес: ***
срещу „Н.с.“ ЕАД, ЕИК ******, адрес: ***, искове с правно основание чл. 92, ал.
1 и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата
от 10 000 лв., представляваща неустойка по чл. 9, ал. 11 от Договор за текущо
правно обслужване от 10.11.1997 г., изменен с анекс от 21.03.2004 г., във
връзка с извършено от ответника плащане на 09.07.2014 г., в полза на адвокатско
дружество „Д.и П.“ при наличие на неразплатени вземания към ищеца, ведно със
законната лихва върху главницата от 19.06.2017 г.
Решението
може да бъде обжалвано при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.