Определение по дело №245/2020 на Районен съд - Разград

 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №44

      В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

гр.Разград, 29.01.2021.

 

            Разградският районен съд в закрито съдебно двадесет и девет девети януари  две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Чолакова                                       

като разгледа гр.д.№245/2020г. по описа на РРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 ГПК.

Постъпила е молба вх.№262604 от 18.12.2020г.г. от процесуалния представител на  ответника М.М.П., за промяна на решението в частта за разноските и присъждане на сторените по заповедното производство, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 254,28лв..

Ищецът Профи Кредит България ЕООД депозира отговор, счита молбата за неоснователна. Излага съображения за прекомерност,  както сочи практика на ВКС за недължимост на разноските на ответника  в заповедното производство.

Ответникът Стафан Н. и М.Д. не депозират отговор.

С решение №378 от 30.10.2020г. по настоящото производство частично е уважен предявеният от ищеца Профи Кредти България ЕООД  по реда на чл.422 ГПК против ответниците С.П.Н., М.Д.Д. и М.М.П.. Съразмерно отхвърлената част от иска е прието, че на ответника М.П. се следват направените в исковото производство разноски в размер на 944лв., като по отношение на разноските в заповедното производство  в размер на 472лв. за изготвено възражение по чл.414 ГПК, не и се дължат.

Съдът намира молбата за неоснователна. Настоящият състав споделя съображенията в посоченото в решението Определение №45 от 23.01.2019г. ч.т.д.№3074/2018г. I т.о ВКС, относно недължимост на присъдени разноски във връзка с мотивиране на възражение по чл.414 ГПК. Съставът на ВКС, който е оставил молбата в този смисъл без уважение сочи, че: Възражението на длъжника не се постановява в самостоятелно производство, а е само предпоставка за предявяване на материалното право на кредитора по исков път, в което исково производство длъжникът следва да изчерпи възраженията си за неоснователност на иска. Законът изрично освобождава длъжника от задължението да мотивира възражението си, поради което и доколкото защитата му в исковото производство по реда на чл.422 ГПК би била напълно аналогична, няма основание да бъде възмездяван двукратно за едно и също нещо. Дори и да е мотивирано възражението, същото следва да бъде упражнявано без злоупотреба /чл.3 ГПК/, каквото би съставлявало възмездяването за дублираща се адвокатска защита, кумулативно - по подаване на възражение по чл.414 ГПК и по защита срещу иска по чл.422 ГПК, като и двете възнаграждения обективно биха могли да бъдат поискани за възмездяване в самото исково производство по чл.422 ГПК. Както, че освобождавайки длъжника от задължение за мотивиране, законодателят се дезинтересира от основателността на възражението. То е само формална предпоставка, без самостоятелни правни последици, поради което и изходът на спора за материалното право на кредитора не предпоставя материална незаконосъобразност на  възражението по чл.414 ГПК. Следователно липсва и функционална обусловеност на същото от изхода на спора за материалното право.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

 

                       О П Р Е Д Е Л И :

 

НЕ УВАЖАВА молба от процесуалния представител на ответника М.М.П. - адвокат П.Т.Т., за промяна на решението в частта за разноските и присъждането от сторени по заповедното производство,  сума в размер на 254,28лв. съобразно отхвърлената част от иска.

            Определението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: