№ 104
гр. Разград, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
в присъствието на прокурора В. Як. М.
като разгледа докладваното от Петър М. Милев Въззивно гражданско дело
№ 20223300500084 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 във връзка с чл. 540 във
връзка с чл. 538 от ГПК във връзка с чл. 19, ал. 1 от ЗГР.
Подадена е въззивната жалба от ГЮЛ. ЪРФ. Х. чрез адв. Мариана
Николова против Решение № 14 от 03.02.2022 г. по ГД № 676/2021 г. по
описа на РС Кубрат, II състав, с което съдът е отхвърлил искането на
молителката за промяна на основание чл. 19 от ЗГР на фамилното й име от Х.
на с..
Въззивникът е на мнение, че съдебното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Навеждат се твърдения, че районният
съд не е преценил правилно доказателствения материал, като е достигнал
до извода, че не са налице „важни обстоятелства“ по смисъла на чл. 19, ал.
1 от ЗГР. Въззивникът счита, че легитимацията с фамилията с. в друга
държава и разликата между фамилното име на молителката и на синовете й
представляват „важни обстоятелства“. Излагат се твърдения, че съдът не е
обсъдил всички представени доказателства, а именно Удостоверение за
граждански брак № 593.2555, издадено в Република Турция, и препис от
1
регистъра на населението от 04.11.2021 г., издаден от Общинска дирекция
„Население“ Кьорфес, с превод на български език.
Сочи се в жалбата, че молителката мотивирала интереса си от
промяна на фамилното име със затруднения при индивидуализацията й
предвид разликата във фамилните имена с другите членове на
семейството й. Изтъква се, че при пътуване със самолет и автомобил
постоянно й се налага да обяснява защо фамилните имена на молителката и
децата й са различни.
В обобщение се иска отмяна на решението и вместо него да се
постанови ново, с което да се допусне промяна във фамилното име на
молителката от Х. на с..
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не са постъпили становища от
заинтересованата страна Община Завет и контролиращата страна Окръжна
прокуратура Разград.
Въззивният съд е изискал справка от Окръжна прокуратура Разград
относно това има ли образувани досъдебни производства срещу молителката,
както и справка от сектор БДС при ОДМВР – Разград относно това какви
документи за самоличност са били издавани на молителката, има ли данни за
депортиране и за налагане на ограничителни мерки по ЗБДС. Също така е
задължил да се приложи и справка за съдимост на молителката от Бюро
„Съдимост“ при Районен съд Кубрат.
Прокурорът счита, че жалбата е основателна и предлага да бъде
уважена.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Съдът счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а
мнозинството от въззивния състав смята, че жалбата, разгледана по същество,
се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите
положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания
доказателствен материал и са основани на закона. Мнозинството от въззивния
състав изцяло споделя изложените мотиви към решението на
2
първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря, поради което
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
Безспорно се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че според съставения й Акт за раждане № 24/05.06.1972 г. от
Общински народен съвет към гр. Завет, молителката е записана с имената
Г.Ъ.ова Ферадова. В графа „бележки“ е отбелязано, че след 1984 г. имената й
са били променени на Стела Севдалинова Серафимова. През 2006 г. имената
й са били възстановени без наставка „-ев“ и е носила имената Г.Ъ. Ферад.
Видно от удостоверението за сключен граждански брак, на 16.10.1998 г. е
сключила граждански брак с Мехмед Сабри Х.. Според приложените лични
карти и извлечение от регистъра на населението на Р Турция, молителката,
съпругът й и двете им деца са записани с фамилното име с..
Според показанията на разпитания по делото св. Бедри Касим Ферад,
фамилното име с. не е името на техен прародител, а молителката си го
избрала, когато отишла в Турция. Появил се проблем с различните фамилните
имена, когато малкият син на молителката за почнал да учи в Белгия и се
налагало да представя документи за самоличност.
С оглед на това, мнозинството от състава на въззивната инстанция
споделят правния извод на районния съд, че не са налице предпоставките на
чл. 19 от Закона за гражданската регистрация, допускащи промяна на
фамилното име на молителката. Разпоредбата предвижда, че промяната на
собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда, въз основа на
писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или
обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства
налагат това. Нито една от визираните предпоставки в закона не е налице в
конкретния случай. Не са налице важни обстоятелства, каквото твърдение се
излага от молителката, налагащи промяната. Няма спор, че молителката е с
двойно гражданство. Фамилното й име като български гражданин е
формирано, според изискванията на чл. 14 от ЗГР. Обстоятелството, че
същата е пожелала да носи и е избрала различно от рожденото си фамилно
име с., с което тя и членовете на нейното семейство са записани в регистрите
на населението на Р Турция, не може да се приеме, че е важно обстоятелство
по смисъла на закона, налагащо промяна на името й. От събраните писмени
доказателства се установява, че в Турция молителката, съпругът и децата й са
3
записани с фамилното име с., поради което липсват данни за съществуващи
затруднения за идентификацията им като семейство на територията на Р
Турция. Не са налице доказателства, че в гражданския оборот на територията
на други държави молителката изпитва неудобства, свързани с настоящото й
фамилно име. Нормативната уредба, свързана с имената на българските
граждани, както обосновано е изложил районния съд, цели обезпечаване на
стабилност и сигурност, досежно индивидуализиращите признаци на лицата,
поради което законът допуска промяна в изключителни случаи при наличие
на определени предпоставки. В случая не се установява от събраните по
делото доказателства наличието на „важни обстоятелства“ по смисъла на
закона – чл. 19, ал. 1 от ЗГР, налагащи допускане на исканата промяна.
Предвид изложеното, мнозинството от състава на Окръжен съд Разград
приема, че обжалваното решение на районния съд е правилно, обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Решението е подписано с особено мнение на докладчика мл. съдия
Милев, което е мотивирано отделно по смисъла на чл. 21, ал. 6 от ГПК.
Воден от изложеното, Окръжен съд Разград на основание чл. 272 от
ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14/03.02.2022 г. по ГД № 676/2021 г. по
описа на РС Кубрат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4