№ 201
гр. Пазарджик, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500244 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс.
С решение на РС П. , постановено по гр.д.№315 по описа за 2021 година
е отхвърлен иска за признаване за установено, че длъжникът ИВ. ИЛ. Б., ЕГН:
, гр. Б.,ул. Б.П.№ 29, дължи изпълнение на парично задължение към
**********
„ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в общ размер на 10 579,31 лв., от който главница в
размер на 7 940,68 лв., договорна лихва в размер на 1575,93 лв. за периода от
05.10.2019 г. до -5.10.2020 г., обезщетение забава в размер на 1 062,70 лв. за
периода 05.10.2019 г. до 16.11.2020 г. ведно със законната лихва, считано от
дата на подаване на Заявлението по 417 от ГПК (30.11.2020г.) до
окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена
Заповед № 260103/30.11.2020г. по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№1337/2020г. по
описа на PC П..
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от „Ти Би Ай Банк“
ЕАД.
Жалбоподателят счита , че обжалвания акт е неправилен и
незаконосъобразен. Не било допуснато нарушение по смисъла на чл.22 от
ЗПК.
Не било допуснато нарушение на чл.10 ал.1 от ЗПК, тъй като договора
1
бил сключен в писмена форма на хартиен носител и съдържал цялата
изисквана от закона информация и със предвидения размер на шрифта.
Спазено било и изискването на чл.11 ал.1 т.7 от ЗПК като бил посочен
общия размер на кредита и условията за усвояването му. Изискването на т.8
на същия текст било неприложимо към съответния кредит.
Изискванията на т.9 от чл.11 били спазени чрез уговорките в т.9.1,9.2 и
9.3 от договора.
В съответствие с изискванията на чл.11 ал.1 т.10 бил посочен ГПР,
съответно били спазени изискванията на т.11,12 и 20 от същия текст.
Договорът не бил сключен при ОУ ,този вид договори бил типов
договор и подписан на всяка страница – чл.11 ал.2 от ЗПК.
Липсвало каквато и да е предпоставка за алтернативно или кумулативно
свързване на разпоредбите на т.11 и т. 12 от чл.11, ал. 1 на ЗПК. Те
предвиждали две отделни задължения на Кредитора, както следва:
Задължение на Кредитора било да включи погасителен план по чл. 11,
ал.1, т.11, като задължителен реквизит в Договора за потребителски кредит и
само при поискване от Потребителя да му предостави (отделно извън
Договора за кредит) погасителния план по чл. 11, ал.1, т.12, за което право на
Потребителя Кредиторът е длъжен да го информира в самия Договор за
потребителски кредит (т.е. задължителен реквизит в договора за кредит е
информация за правото на потребителя да поиска подробен погасителен план,
а не инкорпорирането на такъв в договора).
Информация за погасителните вноски по предоставения кредит, под
формата на погасителен план била налична на страница 2 от договора за
потребителски кредит. Погасителният план бил съставен в съответствие с
изискванията на чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Отнесен към реквизитите предвидени в чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК,
погасителният план, отразен в процесния договор, покривал следната
информация :
Размер (на погасителната вноска) - във всяко поле цифром бил
представен размерът на погасителната вноска, а именно - 35 вноски в
размер на 567.64 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в
размер на 567.59 лв..;
Брой (погасителни вноски) - 36 броя погасителни вноски -с информация
за падеж и размер на всяка вноска;
Периодичност и дати на плащане на погасителните вноски - посочена
била датата на плащане, вървяща хронологично от ляво на дясно и
то
отгоре на долу - от което е видно, че на всяко 5- число от месеца,
започвайки от 05.03.2018 г., клиентът дължи уговорената вноска до края
на срока на договора посочен в последното квадратче - 05.02.2021 г.;
Липсата на детайлна разбивка по компоненти на дължимата месечна
вноска не било нарушение на изискванията за съдържание на погасителния
2
план съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК.
Липсата на такава детайлна разбивка не увреждала правата на
потребителите. Законодателят се погрижил за правото на потребителя да
получи детайлна разбивка на вноската, като в т.12 от същия член (чл. 11, ал.1
от ЗПК) е предвидил задължение на Кредитора да предостави на потребителя,
но само при негово поискване, погасителен план съдържащ детайлна
разбивка на всяка погасителна вноска.
В чл. 12 от Договора за потребителски кредит информирали за правото
на потребителя да получи извлечение от сметка в съответствие с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т.12, а именно: във всеки един момент и
безвъзмездно да получи извлечение по сметка под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата и когато
е приложимо допълнителните разходи.
В договора бил посочен общия размер на кредита и условията за
усвояването му, посочен бил фиксиран лихвен процент, посочен е годишен
процент на разходите; съдържа погасителен план с информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Тъй като
е уговорено, че заетата сума се погасява при фиксиран лихвен процент за
целия срок на договора, изискването за посочване на последователността на
разпределение на вноските било неприложимо, не се отразява на
действителността на договора липсата на разбивка в погасителния план на
всяка от погасителните вноски.
Посочен бил ГПР. Според приложеното от съда тълкуване на
цитираната разпоредба, изложено в мотивите на Решението, Банката следвало
да посочи в договора за кредит не само ГПР изразен като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит (в абсолютна стойност), но и как се
изчислява ГПР - кои компоненти се включват при неговото изчисляване.
Това тълкуване жалбоподателят счита за неправилно и в противоречие
с приложимото законодателство - Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г.
относно договорите за потребителски кредити и разпоредбата на чл. 19, ал. 1
от ЗПК (ДВ бр. 30 от 26.03.2013 г.).
Как е изчислен ГПР, кои разходи се включват при изчисляването му,
било предмет на регулация на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от ЗПК (ДВ бр. 30 от
26.03.2013 г.). Тази информация е налична в самия закон и кредиторът нямал
задължение да я предоставя на потребителя - първо защото няма такова
изискване и второ, защото тази информация не може да бъде представена по
ясен и разбираем за потребителя начин, което е задължително изискване за
валидността на договора за потребителски кредит.
Задължението на кредитора да включи в съдържанието на договора за
кредит „взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин" не
3
било абсолютно. Такова задължение би било налице само ако такива
допускания са били използвани при изчисляване на ГПР, ако не са
използвани допускания, то кредиторът не е длъжен да предоставя такава
информация.
„Допусканията“ предвидени в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК (ДВ бр. 30 от
26.03.2013 г.) са описани детайлно в т. 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2
от ЗПК (ДВ бр. 30 от 26.03.2013 г.). Допусканията, които кредиторът следва
да вземе предвид при изчисляване на ГПР, съгласно горната формула, са
породени от липсата на информация в договора или от променливостта на
някои от параметрите по договора (лихва, срок, падеж)
В процесния договор за потребителски кредит, сключен между
страните, липсвали неясноти, които да обусловят използването на допускания
при изчислението на ГПР, поради което такива допускания не са
предоставяни като информация по договора. Договорът за кредит е сключен
за конкретна сума, за конкретен срок, при фиксирана лихва, приложима за
целия срок и се усвоява еднократно и в началото на договора.
Защитата на потребителя /уредена в ЗЗП и ЗПК/ била изградена на
принципа за създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на такива /чл. 2 от ЗПК/. Водещо било
разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така
че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.
Считат, че процесният договор за потребителски кредит съдържа всеки
един от съществените елементи, предвидени в ЗПК и като такъв валидно
обвързва страните по него. Нещо повече, макар и индивидуално договорени,
клаузите в него огледално следват нормативните изисквания заложени в ЗПК,
като е налице пълен идентитет, а подписът на длъжника е положен на всяка
една от страниците на договора, като в този смисъл би могло да се приеме, че
общите условия са инкорпорирани в самия договор.
Общите условия не били задължителен елемент при сключване на
договора.
Съгласно Решение № 494 от 28.12.2018 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д.
№ 776/2018 г., при положение, че договорът за потребителски кредит не е
сключен при Общи условия не може да се говори за неговата нищожност, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради
противоречие с императивна правна норма. Освен това, от разпоредбата на
чл. 11, ал. 2 от ЗПК не можел да се направи извод, че Общите условия към
договора за потребителски кредит представляват задължителна част от
неговото съдържание. Текстът на закона имал предвид само случаите, когато
самият договор е сключен при Общи условия. Няма текст в ЗПК, който да
предвижда договорите за потребителски кредит задължително да се сключват
при Общи условия.
4
В настоящия случай била представена и декларация от
кредитополучателя, чрез която той заявява, че общи условия са му
предоставени при подписването на договора.
Когато Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се
присъедини към застрахователни програми, средствата се превеждат от
кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава
изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В
конкретния случай, видно от чл. 7.1, потребителят е пожелал да сключи
застраховка „Живот” и застраховка „Безработица“. Като съгласно чл. 19 от
процесния договор за потребителски кредит, при сключване на договора,
потребителят не е длъжен да сключва застраховки. Само по свое желание и по
собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от застраховките,
или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани
от Кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е
задължително условие за сключване на самия договор. Считат, че желанието
на кредитополучателя да сключи въпросните застраховки не противоречи на
добрите нрави. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
Още с подписването на договора, видно и от съдебно счетоводната
експертиза „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, по нареждане на кредитополучателя
кредитирайки застрахователните премии ги превеждала на застрахователя
(отпуска се по-голям финансов ресурс - преведените суми по сметка на
кредитополучателя + по сметка на застрахователя). Впоследствие
кредитираните суми се погасяват от длъжника с месечните вноски.
Начислената такса за оценка на риска в размер на 1 487.97 лева не била
свързана с „управлението на кредита“. Ясно било указано в чл. 7.1, че таксата
е дължима еднократно и предварително преди сключване на договора.
Фактът, че за удобство на потребителя е разсрочена в погасителните вноски,
не променя момента на нейната изискуемост. Разсроченото плащане на
таксата не означава, че потребителят плаща такса за администриране на
кредита всеки месец, а просто означава, че едно задължение възникнало в
началото на договора се разсрочва във времето.
Таксата не била свързана с „усвояването на кредита“. Плащането на
същата не обуславя дали потребителят ще усвои кредита или не. Същата
покрива разходи извършени от Банката към момента на сключване на
договора и непосредствено след него.
Таксата се включва в „разходите" по кредита, които заедно с ГЛП
формират ГПР, чиито размер в конкретния случай не надвишава максимално
определения праг от 5 пъти законната лихва съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В представеният на Потребителят Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, Банката е
предоставила предварителна информация за „всеки друг разход свързан с
5
Договора за кредит, а именно Таксата в размер на 1 487.97 лева., т.е. клиентът
е бил надлежно информиран за този разход съгласно изискванията на ЗПК.
Не би могло да се твърди, че начислената такса противоречи на чл. 10а,
ал. 4 от ЗПК. Отново в чл. 7.1. от договора е уточнен видът, размерът и
нейното действие, както кога и как се начислява и може да бъде погасена.
Еднократната такса за оценка на риска се дължи предварително в деня на
подписване на договора за кредит, като кредитополучателят дава съгласието
си тя да бъде финансирана от Банката, съгласно т. 6 от приложеното Искане-
декларация за потребителски кредит. Съгласно договореното, потребителят
възстановява така финансираната от кредитора такса с дължимите месечни
такси съгласно уговорения погасителен план.
Оценката на риска на конкретна кредитна експозиция включва както
оценката на кредитоспособността на клиента (потребителя), така и
изчисляване на сумата, която Банката следва да задели като провизии
(резерви) за покриване на потенциалната загуба от предоставения
необезпечен кредит. Заделените от Банката провизии са функция на размера
на предоставения кредит и срока на кредита. Оценката на риска се извършва
преди сключването на договора за кредит и докато оценката на
кредитоспособността на потребителя се извършва за всички подали искане за
кредит, то изчисляването на провизиите, които банката следва да задели и
разходите за администриране на тези провизии (не за администриране на
кредита) се оценява едва след одобрението на потребителя, към дата на
сключването на договора. Съгласно чл. 8, параграф 1 от Директива 2008/48, в
светлината на съображение 28 става ясно, че преди сключването на договор за
кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на кредитоспособността на
потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се
направи справка в съответната база данни. В този смисъл в съображение 26 се
посочва, че при условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те не процедират по този начин.
Преддоговорното задължение на кредитора да направи оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, доколкото цели да предпази
потребителите от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност, допринася за
постигането на точно тази цел, както става ясно от съображения 7 и 9, в
предвиждането в областта на потребителските кредити на пълна и
наложителна хармонизация в редица ключови области, която се приема като
необходима, за да се осигури на всички потребители в Съюза високо и
равностойно ниво на защита на техните интереси и за да се улесни
изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на потребителски
кредити. Следователно кредиторът преди да вземе решението дали да отпусне
искания кредит винаги извършва преценка за рисковете от отпускането му на
6
конкретния потребител.
Дори тази такса да е в противоречие с разпоредбите на чл. 10а, ал. 4 от
ЗПК и е недължима, същата не би следвало да влече нищожност на целия
договор и съдът би могъл да отхвърли претенцията само в тази й част,
особено след като е представена и подробна разбивка изключваща посочената
такса.
Молят решението да бъде отменено и предявените искове – уважени.
В срок е постъпил писмен отговор от И.Б..
Намира жалбата за неоснователна , а решението за правилно и моли да
бъде потвърдено.
Договорът между страните съдържал и клаузи, които не отговарят на
разпоредбите от Закон за потребителския кредит ,накърняват равноправието
между страните и противоречат на добрите нрави и принципите на
добросъвестност при договарянето ,поради което той е недействителен .
Правилно съдът приел, че не са спазени изискванията на чл. 11 ,ал. 1 ,т.
11 от ЗПК , защото не е приложен погасителен план, като от договора се
установява, че се дължи една обща сума всеки месец, без да става ясно какъв
е размерът на главницата ,на лихвата , освен това заемодателят е начислил и
месечни вноски по застрахователната премия ,както и еднократно начислена
такса за оценка на риска ,като по този начин не може да се разбере какъв е
лихвеният процент след извършване на съответните математически
изчисления. Посочен бил годишен лихвен процент, от който не става ясно по
какъв начин той се отразява в размера на погасителните вноски. Съгласно
чл.11 ,ал.1 ,т.11 от ЗПК договорът трябва да съдържа условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските
между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването, като липсата на изрично посочените в
чл.22 във вр. с чл.11 ЗПК реквизити на договора водят до неговата
недействителност.
В конкретния случай не били спазени изискванията на чл.11, т.т.9, 10 и
11 от ЗПК за предоставяне на информация за лихвения процент по кредита,
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В
чл.11.2 от договора се съдържа погасителен план, предвиждащ погасяване на
кредита на 36 месечни вноски от по 567.64 лева / последната в размер от
567.59 лева/. Съгласно чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК обаче, погасителният план
следва да съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно,
каква част от тях съставлява главница и каква- възнаградителна лихва.
В процесния договор не били спазени и особените изисквания на чл.
11,ал.1 т.10 от Закон за потребителски кредит , съгласно който договорът за
7
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК
годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, като обяснение на понятието "общ разход по кредита
за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи
по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е
необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на
финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от
сключване на договора. Поради това посочването на ГПР в договора за
потребителски кредит е условие за действителността на самия договор, а
неспазването му също води до недействителност на договора съгласно чл.22
от ЗПК. В договора за кредит формално фигурирал размерът на ГПР - 42.22
%, но в него не са посочени по вид и размер всички разходи, от които се
формира ГПР, така както те са описани в текста на чл.19,ал.1 от ЗПК и в
Приложение № 1 към закона, поради което не може да се приеме, че са
спазени особените изисквания на закона съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Договорът бил недействителен, защото е сключен и в нарушение
разпоредбата на чл.11 ,ал.2 от ЗПК, съгласно която неразделна част от
договор за потребителски договор са общите условия и всяка тяхна страница
се подписва от страните по договора. В хода на делото пред първа инстанция
общи условия към договора не били представени от жалбоподателя „ТИ БИ
АЙ БАНК „ ЕАД . Такива не са приложени и към исковата.
Договорът бил недействителен и поради предвидената и заплатена
съгласно чл.7,ал.1 от същия еднократна такса за оценка на риска в размер на
1487.97 лева / хиляда четиристотин осемдесет и седем лева и деветдесет и
седем стотинки /, която се финансира от кредитора и трябва да се възстанови
от длъжника заедно с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния
план, съдържащ се на страница 2 от договора. Тази такса е включена в общата
сума на кредита и е предвидено да се заплати едва след отпускането му, а не
предварително , от което може да се направи извода ,че същата по своя
характер се явява такса за усвояването и управлението на кредита, а не такса
за разглеждането на искането за кредит. Тази клауза от договора е установена
в противоречие с разпоредбата на чл. 10,ал.2 от ЗПК съгласно която
8
кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита и поради това е
недействителна . Освен това тази такса не е услуга .която се предоставя на
кредитополучателя, тя се ползва от кредитора. По делото не били
представени доказателства, изготвяна ли е такава оценка, , в какво се изразява
тази „ услуга „ , как е формирана цената на услугата, и на какво основание е
въведена и събрана тази такса. Законът допуска събирането на такси и
комисионни ,които касаят само допълнителни услуги по договора , но не и
събирането на такси и комисионни за действия, свързани с управлението и
усвояването на кредита. От съдебно -счетоводната експертиза изготвена и
приета без възражение по делото пред първа инстанция било видно, че
таксата за оценка на риска е отразена от ищеца като -комисионна-такса за
отпускане, усвояване, одобрение на кредита. Същата по съществото си
представлява прикрита такса за управление на кредита и освен ,че е
недействителна съгласно чл.21, ал.1 от Закон за потребителски кредит и
чл.146 от Закон за защита на потребителите е и нищожна и като такава не
поражда права и задължения по договора за заем . Поради изложеното
заплащане на тази такса не се дължи.
За да се обезпечат субективните права и законни интереси на
икономически по-слабата страна, " цената" на услугата, вкл. по договора за
кредит относно възнаградителната лихва и другите разходи, трябва да са
уговорени ясно и разбираемо за средния потребител, съгласно чл. 147, ал. 1
ЗЗП, чрез тяхната детайлизация в договора. В конкретният случай в чл. 9 от
договора е посочена уговорената между страните възнаградителна лихва -
27.09 % годишен лихвен процент, който се изчислява ежемесечно по метода
на простата лихва "върху остатъчния размер на главницата по кредита". От
съдържанието на договора обаче не става ясно каква сума ще бъде считана за
"главница" при ежемесечното изчисляване на лихвата, доколкото в чл. 7 от
договора, озаглавен "Общ размер на кредита и условията за усвояването му"
са посочени различни суми, наречени "размер на кредита" -чиста сума на
кредита,две застраховки,общ размер на кредита и еднократна такса за оценка
на риска. Размера на кредита е 10 000лв., а общия размер на кредита - 13
887.73 лева,включващ и застрахователните премии по две застраховки.
Отделно е посочена и заплатената за сметка на кредитора "еднократна такса
оценка на риска" в размер на 1487.97 лева. Липсва яснота коя от двете суми,
сочени като "размер на кредита" се имала предвид при определяне на
остатъчния размер на главницата, служещ за изчисляване на лихвата. Наред с
това липсва уговорка относно това какъв е лихвеният процент, приложим по
отношение на посочената "еднократна такса за оценка на риска", заплатена
чрез "финансиране от кредитора" по реда на чл. 6 от Искане-декларация за
потребителски кредит .1 В този смисъл е Решение № 260046 от 01.03.2021 г.
по в. гр. д. № 947 / 2020 г. на I състав на Окръжен съд - Добрич/.
Моли решението да бъде потвърдено .Претендира разноски.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
9
решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от Граждански процесуален кодекс.
В исковата си молба против ИВ. ИЛ. Б., ЕГН: ********** ищецът ТИ
БИ АЙ БАНК" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.Х."
52-54, с ЕИК: *********, представлявано от Н.Г.С. и А.Ч.Д. твърди, че по
ч.гр.дело № 1337/2020 г., по описа на Районен съд - гр. П., ГК, по реда на чл.
417 от ГПК по тяхно искане по реда на чл.417 от ГПК била издадена заповед
за изпълнение срещу ответника и изпълнителен лист. Образувано било
изпълнително дело № 26/2021 г..
На ищеца била указана възможността и срока за предявяване на
установителен иск.
На 05.10.2019 г. между „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД и И.Б. бил сключен
Договор за потребителски кредит № **********
В чл. 7 ал.1 от Договора бил посочен размерът на предоставения кредит
- 10 000 лв., като към отпуснатия кредит се включвала еднократна такса за
оценка на риска, в размер на 1 487,97 лв., дължима в деня на подписване на
договора за кредит, която се финансира от Кредитора и се възстановява от
Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план
предвид заявеното му желание в искането-декларация .
Съгласно чл.7, ал.2 от Договора, средствата по кредита се превеждат от
Кредитора по банкова сметка на Потребителя. Когато Потребителят е
пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към
застрахователни програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка
на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и
съгласие с подписването на договора. В конкретния случай потребителят
пожелал сключване на застраховка живот в размер на 1 188 лв., както и
застраховка безработица в размер на 1 211,76 лв. Общото крайно задължение
по Договора (чл.10 от Договора) възлизало на 20 434,99 лв., която сума е
разсрочена на 36 погасителни месечни вноски, 35 в размер от 567,64 лв.,
ведно с една последна изравнителна вноска в размер от 567,59 лв.
Уговорен бил лихвен процент, изразен като годишен лихвен процент е
размер на 27,09% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора).
Длъжникът преустановил предвидените в Договора плащания, като не е
погасил три последователни месечни вноски, съгласно описания в него
погасителен план, а именно вноски с падежи 05.10.2019 г., 05.11.2019 г.,
05.12.2019 г. Предвид гореизложеното и съгласно чл.16, т.2 от Договора, са
възникнали предвидените предпоставки за обявяване на предсрочна
изискуемост на задължението.
В Договора била уредена автоматична предсрочната изискуемост върху
непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни
вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски кредит). Въпреки това
ищецът направил опит да бъде уведомен ответника за настъпилата
10
предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл. 25.11
(вкл.) от Договора за потребителски кредит сочели съгласие между страните,
че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за контакт,
посочен в договора. Това се явява постоянния и настоящ адрес на ответника.
Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за кореспонденция и
контакти страните са длъжни да уведомят за това в писмен вид. Доказването,
че писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната, която е
изпратила писмото.
Дружеството разполагало с писмен документ, според който
уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано до адреса на
кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен и
настоящ, а именно: с. Б. 4579, ул. Б.П. № 29.
Към дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (30.11.2020г.), задължението на ИВ.
ИЛ. Б., ЕГН: ********** към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, по Договора, е било в
размер на 7 940,68 лв. главница и 1 575,93 договорна лихва. Отделно от това,
съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит, ответникът дължал
и обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от 05.10.2019 г. до
16.11.2020 г. в размер на 1 062,70 лв.
Молят да се признае за установено, че ИВ. ИЛ. Б., ЕГН: **********, в
качеството си на кредитополучател (Потребител) по Договор за
потребителски кредит № **********/05.10.2019 г., дължи изпълнение на
парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в качеството му на
„Кредитор" по същия договор, в общ размер на 10 579,31 лв., от който
неизплатена главница в размер на 7 940,68 лв., договорна лихва в размер на 1
575,93 лв. за периода от 05.10.2019 г. до -5.10.2020 г., обезщетение за забава в
размер на 1 062,70 лв. за периода 05.10.2019 г. до 16.11.2020 г. ведно със
законната лихва, считано от дата на подаване на Заявлението по 417 от ГГЖ
(30.11.2020г.) до окончателното изплащане на задължението.
Претендират разноски.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва иска по основание.
Твърди че сключеният договор за потребителски кредит не отговаря на
изискванията съдържащи се в глава III, IV,V и VI от Закон за потребителския
кредит /ЗПК/, накърнявал равноправието между страните и противоречал на
добрите нрави и принципите на добросъвестност при договарянето поради,
което е нищожен по смисъла и на ЗПК и чл.26,ал.1 от ЗЗД.
В чл.7,ал.1 от договора било предвидено заплащането на еднократна
такса за оценка на риска в размер на 1487.97лв, която се финансирала от
кредитора и трябвало да се възстанови от ответника с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план, описан на страница 2 от договора. Тази
такса била включена в общата сума на кредита и е предвидено да се заплати
11
едва след отпускането му , а не предварително, от което можело да се
направи извода ,че същата по своя характер се явява такса за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита, а не е такса за
разглеждането на искането за кредит. Законът допускал събирането на такси и
комисионни,които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и
които пряко касаели действия по разглеждане на договора,риск и други и
същите безспорно са във връзка с усвояването и управлението на кредита.
Освен това нямало данни как е формирана цената на тази услуга ,въз
основа на какъв механизъм и на какво основание. Налице била явна
нееквивалентност между предоставяната услуга и размера на таксата за това.
Определената цена на таксата за оценка на риска в размер на 1487.79 лева е
прекомерна с оглед размера на отпуснатия кредит.
Тази клауза противоречала на чл.10а ал.2 от ЗПК и се явявала
неравноправна ,респективно нищожна, поради което счита ,че не дължи
сумата , претендирана на това основание и с нея следва да се намали
дължимата главница.
Договорът бил недействителен и на основание чл.22 вр. чл.11,ал.1т.10
от ЗПК- поради непосочване начина на формиране на ГПР . н
Необходимо било да бъдат описани всички разходи ,които трябва да
плати длъжника В сключения договор е посочено само, че ГПР е в размер на
42.22% . Горепосочената разпоредба сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
договора не били посочени взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
номер 1 начин.
Клаузите на договора ,сключен от ответника били в противоречие и с
чл.22 вр.чл.11 ,ал. 1 ,т. 11,12 от ЗПК тъй като в него липсва отразяване в
погасителния план с изплащането на всяка вноска каква част от главницата,
възнаградителната лихва и другите разходи се погасява.В договора предмет
на делото се съдържа погасителен план ,който съдържа информация за
размера, броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
съгласно чл.11т. 11 от ЗПК ,но не съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска ,показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база
лихвения процент ,таксата за оценка на риска и застраховките изчислена на
базата на лихвения процент.
Договорът бил сключен и в нарушение разпоредбата на чл.11,ал.2 от
ЗПК, съгласно която неразделна част от договор за потребителски кредит са
общите условия и всяка тяхна страници се подписва от страните по договора.
В настоящия случай такива липсвали и не били предоставени , като не били
приложени и към исковата молб
12
Твърди че договорът бил недействителен и дължал само главница
намалена с направените до момента вноски. Твърди че дължал единствено
главница в непогасения размер , установено от експерт, а договорна лихва в
размер на 1 575,93 лева за периода от 05.10.2019г. до 16.11.2020г. ведно със
лихва за забава в размер на 1062,70 лева за периода от 05.10.2019г.до
16.112.020 не дължи и иска следва да се отхвърли като неоснователен.
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
Съдът ,като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
По заявление на Ти Би Ай Банк ЕАД е образувано ч.гр.д.№1337/2020
година на РС П.. По реда на чл.417 от ГПК заявителят е поискал издаване на
заповед за незабавно изпълнение срещу И.Б. за 7940,68лева главница, лихва –
1575,93 лева за период от 5.10.2019г до 5.10.2020 година - възнаградителна и
лихва в размер на 1062,7 лева за същия период – законна за забава и
законната лихва до окончателното изплащане.
Изрично са посочили , че основават претенцията си на договор за
потребителски кредит , който не е сключен при общи условия.
Издадена е заповед за незабавно изпълнение на 30.11.2020 година.
На длъжника е връчена показана за доброволно изпълнение по изп.д.№
26 /2021 година на ЧСИ Ангелова и в срок е подадено възражение.
Заповедният съд е дал указания по реда на чл.415 от ГПК на заявителя и
в указания срок е предявен иск за установяване на вземането.
Изложеното обосновава допустимостта на предявения иск.
Не се спори по делото , установява се от представения договор ,че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит №
**********/01.02.2018г. Според уговорките в него ответникът получава
кредит в размер на 10 000 лева, който следва да върне в срок до 05.02.2021 г.
Тази сума е посочена като размер на кредита , но като общ размер на
кредита е посочена сумата 13 887,73 лева,като към главницата е включена
сумата 1 188,00 лева застрахователна премия Комбо Живот и сумата от 1
211,76 лева Застраховка Комбо Безработица. Предвидено и заплащането на
еднократна такса за оценка на риска в размер на 1 487.97 лева, дължима в
деня на подписване на договора, която се финансира от кредитодятеля и се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски.
ГЛП е в размер на 27,09%, ГПР в размер на 42,22%. Задължението се
изплаща на 36 вноски, както следва 35 равни месечни вноски в размер на
567,64 лева всяка, а 36-тата е в размер на 567,59 лв. Общата дължима сума от
потребителя възлиза на 20434,99 лева.
В договора се съдържа погасителен план – дата и размер на вноската.
Между страните е уговорена възможност за настъпване на предсрочна
изискуемост при неплащане пълно или частично на три последователни
13
вноски.
Според предвиденото в чл.19 от при сключването на този договор
потребителя не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по
собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от
застраховките,или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми ,предлагани от кредитора. Уговорено е и задължение за лихва при
просрочие в размера на законната лихва.
Между страните е сключен и Рамков договор за платежни услуги за
физически лица, като ответникът е подписал декларация,че са му
предоставени ОУ за предоставяне на платежни услуги от банката.
Като доказателство е прието и Застрахователно удостоверение за
покрити рискове смърт, трайна пълна или временна неработоспособност и
неплащане на вноски.
Банката е упражнила правото си да обяви целия кредит за предсрочно
изискуем ,като е изпратила до длъжника уведомление в този смисъл, което
според оформената обратна разписка е получено на 5.10.2020 година.
По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните.
Според заключението на експерта Ц. кредита е бил усвоен , като на
1.02.2018 г. - 3 649.00 лв - вътрешнобанков превод към „Ти Би Ай банк“ АД
,основание **********/ има данни за съгласие на ответника за рефинансиране
на предходно задължение/ ; на 1.02.2018 г. - 4 000.00 лв. - теглене на каса ;На
1.02.2018 г. - 2 344.00 лв - теглене на каса ;на 1.02.2018 г. - 6.38 лв. - банкови
такси ;Общо усвоени - 9 993.38 лв.
От ответника са извършвани плащания по кредита ,като експерта
изчерпателно ги е посочил. Общия размер на извършените плащания към
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК е в размер на 11 025,64
лева.
Съгласно Погасителния план към договора, кредита е следвало да бъде
върнат на 36 месечни погасителни вноски, от които 35 вноски по 567.64 лв и
една по 567.59 лв, платими до 5-то число на месеца.Общата сума на
главницата е 13 887.73 лв, общо дължимите договорни лихви са 6 547.26 лв.,а
цялата сума за погасяване е 20 434.99 лв.В Договора за кредит е предвидено
заплащане на еднократна такса за оценка на риска в размер на 1 487.97 лв.,
дължима в деня на подписване на договора за кредит която се финансира от
кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни
вноски,като тази сума в извлечението от банковата сметка е отразена като
„автоматична такса – комисионна- такса за отпускане/усвояване/одобрение“.
Експерта е обяснил в откритото съдебно заседание, че двете
застраховки са платени на 23.03.2018г. към УНИКА ЖИВОТ АД и ЗК
УНИКА АД.
В заключението са посочени и дължимите суми според претенцията на
14
ищеца.
Служебно съда е възложил на експерта експертиза по допълнителна
задача, с чел изясняване фактическата обстановка по спора. Заключението на
експерта е ,че сумата включена в размера на кредита като „такса за оценка на
риска“ , участва като стойност и при определяне ГПР. Експерта е дал
заключение в изпълнение на поставената му задача и за размера на
задължението, като тази сума не се съобразява при определянето му.
При така приетата фактическа обстановка , съдът прави следните
изводи
В заявлението си по реда на чл.417 от ГПК ищецът претендира сумата
като главница и лихви – договорна и законна за посочени периоди. В него не
са изложени изобщо обстоятелства относно включването в претенцията на
заплатени застрахователни премии и така наречената такса за оценка на
риска, тоест заявителя ,счита тези суми за част от дължимата му главница.
Безспорно се касае за сключен между страните договор за
потребителски кредит ,като ищецът твърди, че този договор не е сключен при
общи условия , но поради това ,че всички условия се съдържат в клаузите на
самия договор.
Разпоредбата на чл.143 от ЗЗП предвижда защита на потребителя при
наличие на неравноправни клаузи. От този текст от разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 ЗЗП може да се направи извод ,че неравноправни клаузи биха могли да
бъдат тези които не са индивидуално договорена; нарушават принципа за
добросъвестност; причина са за значителна неравнопоставеност между
договарящите страни относно правата и задълженията и са във вреда на
потребителите.
Твърденията ,че се касае за индивидуално уговорени клаузи следва да
се докажат от ищеца. В конкретния случай такива доказателства не са
представени.
Разпоредбата на чл.24 от ЗПК препраща към цитираните норми , като в
текстовете на ЗПК – чл.20-24 са предвидени конкретни абсолютни основания
за нищожност на потребителски договор при определени нарушения на
изискванията на закона , както последиците от това.
Ясна и категорична е съдебната практика ,че съдът е длъжен служебно
да следи за наличие на неравноправни клаузи в потребителските договори.
Ответникът е оспорил иска , позовавайки се нищожност на
потребителския договор на конкретни основания.
Претендираните суми произтичат от договор за потребителски паричен
кредит. Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
15
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
По силата на чл.9, ал.3 от ЗПК ответницата има качеството на потребител на
финансова услуга по см. на пар. 13, т.12 от ДР на ЗЗП. Доколкото в случая се
касая за защитими интереси на икономически по-слаби участници в оборота,
уреждащият тази материя Закон за потребителските кредити предвижда
редица императивни разпоредби за спазването на които съдът е задължен да
следи служебно /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на
ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съборазявайки задълженията си ,съдът не установи в договора за
потребителски кредит да се сдържат клаузи, които водят до неговата
недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за заем следва да съдържа
годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 (към
закона) начин. Според разпоредбата начл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Законът изисква – чл.11 ал.1 т.7 от ЗПК да се посочи общия размер на
кредита и условията за усвояването му.
В конкретния договор е посочен „размер на кредита в цифри“ – 10 000
лева и „общ размер на кредита“-посочен на 13 887,73 лева. В този размер са
включени още две суми ,представляващи застрахователни премии по двете
сключени застраховки живот и безработица – в размер на 1188,00 лева и
1211,76 лева, с които ответникът е кредитиран , както и сумата ,посочена като
„такса за оценка на риска“.
Посочен е общ дължим размер от потребителя на 20 434,99 лева при
лихвен процент 27,09 и ГПР 42,22 и срок на договора 5.02.2021 година.
Договорът е сключен в писмена форма и отговаря на императивните
изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК.
Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената
сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният
процент на разходите, годишния лихвен процент по кредита, представен е
16
погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, размерите на застрахователните
премии – "Комбо живот" и "Комбо безработица". С оглед изложеното, съдът
приема, че процесният договор за потребителски кредит е действителен, като
съобразно приетото в съдебната практика следва да се изследват отделните
клаузи на този договор предвид възможната им нищожност и
неравноправност във връзка с нормите на ЗЗП.
Инвокираното от ответника възражение, че процесният договор не отговарял
на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК е неоснователно по следните
съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК, договорът
трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. В договора за кредит е инкорпориран погасителен план, който
съдържа информация относно размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски. Няма спор, че всяка една анюитетна
месечна вноска представлява сбор от главница, лихви и съответна част от
годишна такса управление и обслужване, като за всеки един месец тези
компоненти са различни. Липсата обаче на подробна разбивка по никакъв
начин не нарушава правата на ответника – потребител. Съдът намира, че
инкорпорирания в договора за кредит погасителен план има изискуемото от
законодателя съдържание.
Прието е в решение на ВКС по гр.д.№ 3253/2021 година ,че отговорите на
тези въпроси следва да бъдат дадени въз основа на тълкуването на нормите на
чл.11, ал.1, точки 11 и 12 от Закона за потребителския кредит. Съгласно § 2 от
ДР този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. В т.10, параграф 2,
буква „з“ от Директивата се предвижда, че в договора за кредит трябва да се
посочат само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни
вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските между
различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Според чл.10, параграф 2, буква „и“ и параграф 3 от
Директивата само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен
17
безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. В
т.3 на решението на Съда на Европейския съюз от 9.11.2016 г. по дело С-42-
15 Home credit Slovakia a.s. срещу Klara Biroova е дадено тълкуване на чл.10,
параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директивата. Тези разпоредби трябва да се
тълкуват в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ погасяването
на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се уточнява под
формата на погасителен план каква част от съответната вноска е
предназначена за погасяването на тази главница. Според чл.633 от ГПК това
решение на Съда на Европейския съюз е задължително за настоящия състав.
Ето защо отговорите на поставените въпроси са, че само при наличие на
искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави
извлечение под формата на погасителен план.
По отношение на включените в цената на договора застрахователни премии
по сключени от ответника договори за застраховка , съдът намира следното:
Сключването на тези договори не е условие за отпускане на кредита.
Кредитополучателя изрично е заявил желание за сключване на такива
договори и е направил уговорки за начина на плащане на застрахователните
премии. Застрахвателните премии са изплатени от ищеца на застрахователя ,а
и освен това са включени в размера на кредите и въз основа на тях е
определен и ГПР.
Поради това и съдът счита ,че няма основание ответникът по жалбата да бъде
освободен от плащането на тези суми , като част от цената на кредитния
договор.
По отношение на сумата , представляваща такса за оценка на риска, дължима
в деня на подписване на процесния договор, съдът намира, следното:
Уговорката за такса за оценка на риска е нищожна, тъй като не отговаря на
изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно
и точно определени в договора за потребителски кредит. Посочената таксата
е уговорена като задължителна. Според тази клауза таксата е еднократна,
дължима в деня на подписване на договора за кредит, финансира се от
кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план и предвид заявеното му желание в искането-
декларация. Съдът счита, че посочената уговорка не отговаря на разпоредбата
18
на закона тъй като е неясна - не става ясно за какво точно действие (услуга) се
дължи въпросната такса. Следователно се заобикалят изискванията на закона
и като такава клаузата е нищожна по аргумент на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съдът
счита също така, че доколкото оценката на риска предхожда сключването на
договора, то тази дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, на
основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Клаузата противоречи и на чл. 16 ЗПК, която
предвижда императивно задължение за кредитора да оцени
кредитоспособността на потребителя преди да предостави кредит на
последния. Клаузата, с която е уговорена такса за оценка на риска, на
практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест от
изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с
посочената нормата и води до неоправдано допълнително увеличаване на
размера на задълженията по договора. Поради изложеното тази сума не се
дължи.
По изложените съображения , съдът намира жалбата за частично основателна.
Решението на РС следва да бъде частично отменено ,като се уважи
предявения иск , съобразно заключението на експерта Ц. , като сумата ,
претендирана като такса за оценка на риска не се дължи.
Видно от заключението на експерта без тази сума , задължението възлиза на
6451,71 лева – главница;1001,07 договорна лихва ;1062,70 – лихви за забавено
плащане.
За тези суми следва да се приеме,че съществува вземане на ищеца в
първоинстанционното производство по отношение на ответника.
С оглед изхода на спора страните си дължат разноски , като разноските в
заповедното производство в полза на Ти Би Ай Банк ЕАД са в размер на 291
лева ,а в исковото производство за двете инстанции възлизат на 669 лева ,
като при определянето им съдът е включил възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 50 лева , като е отчел правната и фактическа сложност и участието
на страната в процеса.
На ответника се дължат разноски , съразмерно с отхвърлената част на иска ,
които възлизат за двете инстанции на 298 лева.
19
Мотивиран от изложеното Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на РС П. , постановено по гр.д.№315 по описа за
2021 година е отхвърлен иска за признаване за установено, че длъжникът ИВ.
ИЛ. Б., ЕГН: **********, гр. Б.,ул. Б.П.№ 29, дължи изпълнение на парично
задължение към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, представляващо главница над
размера 6451,71 лева до 7 940,68 лв., договорна лихва над размера 1001,07
лева до 1575,93 лв. за периода от 05.10.2019 г. до -5.10.2020 г., и
обезщетение забава в размер на 1 062,70 лв. за периода 05.10.2019 г. до
16.11.2020 г. ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
Заявлението по 417 от ГПК (30.11.2020г.) до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е издадена Заповед № 260103/30.11.2020г. по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№1337/2020г. по описа на PC П..
По иска на „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД против ИВ. ИЛ. Б., ЕГН: **********,
гр. Б.,ул. Б.П.№ 29,ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане
на Ти Би Ай ЕАД по отношение на И.Б. , както следва главница
6451,71лева;договорна лихва 1001,07 лева за периода от 05.10.2019 г. до -
5.10.2020 г и обезщетение забава в размер на 1 062,70 лв. за периода
05.10.2019 г. до 16.11.2020 г., ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на Заявлението по 417 от ГПК (30.11.2020г.) до окончателното
изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед №
260103/30.11.2020г. по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№1337/2020г. по описа на PC
П..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Осъжда ИВ. ИЛ. Б., ЕГН: **********, гр. Б.,ул. Б.П.№ 29 да заплати на
„ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД 291 лева разноски в заповедното производство и 669
лева – разноски в исковото производство.
Осъжда „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД да заплати на ИВ. ИЛ. Б., ЕГН:
**********, гр. Б.,ул. Б.П.№ 29 сумата 298 лева – разноски в исковото
производство.
20
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21