Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 478/17.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на четиринадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател : СОНЯ КАМАРАШКА
Членове: ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ
БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретар
Димитрана Д. и с участието на прокурора Галя Александрова, като разгледа
докладваното от съдията ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ КАНД №456/2023г. по описа на
Административен съд Монтана.
Производство
е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуален кодекс (АПК) във
връзка с чл.63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение №165 от 06.06.2023г.,
постановено по АНД №20221630201562/2022г., Районен съд Монтана е потвърдил
Наказателно постановление №22-0996-002139/07.11.2022г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Монтана, с което на Е.Д.Т. *** на основание
чл.174, ал.3, пр.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена
глоба в размер на 2000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Недоволен от така постановеното
решение, касатора, чрез пълномощника си адвокат С., го обжалва и моли да бъде
отменено, като поддържа, че е неправилно поради нарушение на
съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
В съдебно заседание, касатора, чрез пълномощника си адвокат С., поддържа жалбата
си и моли да бъде уважена, като претендира и присъждане на разноски по делото.
Ответната страна не взема
становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура Монтана дава мотивирано заключение, че жалбата е
неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като е правилно.
Настоящият
състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в
жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
За да потвърди наложената глоба, въззивният съд е приел, че в случая е налице безспорно установено
административно нарушение, тъй като на 04.07.2022г. е установено, че водача е
управлявал МПС рег.№М4991ВН, като при извършена проверка след реализирано ПТП отказва
да даде проба за алкохол – в нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
В мотивите си, въззивният съд е посочил, че в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да се приложи.
Настоящата
съдебна инстанция, счита въззивното решение за неправилно, при следните доводи:
Основателно в жалбата се
поддържа, че въззивното решение е неправилно. Това е така, тъй като са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На
първо място следва да се посочи, че АУАН е съставен на 04.07.2022г., а е
предявен на касатора на 145.07.2022г., което следва да се приеме за съществено
процесуално нарушение.
На следващо място следва да
се отбележи, че по делото не е спорно, че касатора е участник в ПТП. По делото
не е спорно, че в следствие на ПТП-то, касатора е бил в тежко състояние и не е
имало възможност да му бъде извършен полеви тест за алкохол. На касатора е
издаден талон за изследване, като същия не съдържа негов подпис или оформяне да
е отказал да получи талона за изследване, тоест следва да се приеме, че
касатора не е бил надлежно уведомен, че следвало да му бъде извършена кръвна
проба за алкохол. Районният съд не е съобразил, че в случая е допуснато
нарушение на реда предвиден в чл.4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, като по този начин е било нарушено правото на
защита на касатора.
В случая е извършен преглед
от медицинско лице, но не е спазен реда предвиден в чл.4, ал.2 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, „..тъй като при
невъзможност да се извърши проверка с техническо средство или тест на място, от
медицинското лице се вземат проби в лечебното заведение, в което са
транспортирани за оказване на медицинска помощ или са настанени за лечение..“,
още повече, че самото мединиско лице е отразило в протокола състоянието на
административно наказаното лице.
Именно от изложеното
по-горе е налице обективна несъставомерност към извършване на вмененото
нарушение, тъй като от доказателствата по делото не се установява наличието на
„изричен отказ“ лицето претърпяло ПТП-то и намиращо се на носилка, да е
отказало да бъде тествано за алкохол по един от начините визирани в чл.174,
ал.3 от ЗДвП „…да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта …или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му…“.
На
основание изложеното, касационната инстанция намери жалбата за основателна.
Обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а на касатора да се
присъдят претендираните разноски по делото за двете съдебни инстанции, предвид
което на основание чл.221 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на
Административен съд Монтана
Р Е Ш И
Акт
№ 478
ОТМЕНЯ
Решение №165 от 06.06.2023г., постановено по АНД №20221630201562/2022г. по описа на Районен съд Монтана и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №22-0996-002139/07.11.2022г.
на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Монтана, с което на Е.Д.Т. ***
на основание чл.174, ал.3, пр.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Монтана да заплати на Е.Д.Т. ***, ЕГН * разноски по съдебното производство в размер на 500
(петстотин) лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО МНЕНИЕ
на административен съдия Огнян
Методиев Евгениев, докладчик по КАНД №456/2023г. по описа на Административен
съд Монтана
Не споделям становището на
останалите членове на касационния състав разгледал КАНД №456/2023г., че
касационната жалба срещу Решение №165 от
06.06.2023г., постановено по АНД №20221630201562/2022г. по описа на Районен съд
Монтана подадена от Е.Д.Т. ***, следва да се бъде уважена, а въззивното решение следва
да се отмени, като неправилно при следните доводи:
Намирам, че обжалваното Решение №165 от 06.06.2023г., постановено по АНД
№20221630201562/2022г. по описа на Районен съд Монтана е валидно, допустимо и
съответно на материалния закон. Считам, че районният съд е събрал и обсъдил
всички относими за делото доказателства и постановил едно обосновано решение.
Изцяло споделям мотивите на районният съд, че в
хода на установяване на извършеното административно нарушение не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правилно е
правилно е приложен материалния закон. Нарушението, нарушителя и неговата вина
са безспорно установени в хода на делото, като същото е изяснено, което е дало
основание да се постанови обжалвания съдебен акт.
По делото не е спорно, че на 04.07.2022г., касатора
е претърпял ПТП. По делото не е спорно, че касатора в следствие на ПТП-то е бил
в тежко състояние, което не е позволило да му се извърши полева проба за
алкохол. По делото не е спорно, че на касатора е издаден талон за медицинско
изследване. По делото се установява, че касатора е постъпил в болнично
заведение и длъжностно лице от болничното заведение е пристъпило към вземане на
кръвна проба за алкохол на касатора, но той е отказал. На л.9 по делото е приет
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества (обр.
Приложение №4 към чл.14, ал.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози), който е официален писмен документ съставен от
длъжностно лице в кръга на правомощията му. В тази връзка следва да се
отбележи, че в протокола надлежно длъжностното лице е отразило, че касатора е
отказал да бъде изследван за наличието на алкохол, като касатора собственоръчно
се е подписал на протокола, тоест бил е в обективно състояние да разбира
ситуацията и да откаже да даде кръвна проба. Пак с оглед изчерпателност, следва
да се посочи, че съгласно чл.15, ал.7 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда
за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, отказът на лицето да бъде изследвано се
отразява от медицинския специалист по чл. 12, ал. 1 в амбулаторния журнал на лечебното заведение и в протокола по чл. 14, ал. 2, като се удостоверява с подписа на изследваното лице, тоест Протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични вещества, който е съставен от д-р
Ю*** Н*** и надлежно подписан от касатора е категоричен официален писмен
документ, с който по безспорен и категоричен начин се установява отказа на
касатора да даде кръвна проба за изследване. Не възприемам становището на
останалите членове на съдебния състав, че следва да бъде игнориран официален
писмен документ за сметка на твърдяно нарушено право на защита, което е
подкрепено със свидетелските показания на съпруга на касатора.
Считам, че касатора е изградил защитна теза, която
е базирана на твърдението, че не е имал възможност да бъде изследван за
алкохол, като довод за това е обстоятелството, че в ОСЗ на 06.02.2023г.,
свидетелят И*** И*** – непосредствено пристигнал на мястото на ПТП-то е
изяснил, че касатора не е бил в състояние на бъде изследван с полево техническо
средство, но е лъхал на алкохол. Анализа на това установяване и факта, че
касатора е подписал Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за концентрацията на алкохол в кръвта и/или употреба на наркотични
вещества е ясна индиция, че касатора е отказал да му бъде извършено изследване
за алкохол, което е задължително при реализирано ПТП, като причината може да се
извлече при логически анализ на доказателствата по делото.
На последно място, следва да се отбележи, че целта
на закона е да не се допуска управление на МПС от лица, който не са в обективно
състояние да управляват МПС и представляват заплаха за останалите участници в
движението поради употреба на алкохол и/или наркотични вещества. Считам, че
тази цел на закона е отчитана в константната практика на Административен съд
Монтана по аналогични дела, поради което подписвам съдебното решение с особено
мнение
17.07.2023г. АДМ.СЪДИЯ:..............