Номер 28216.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София3-ти наказателен
На 13.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Стефан Илиев
Членове:Иванка Шкодрова
Калинка Георгиева
Прокурор:Бойка Д.а
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Наказателно дело за
възобновяване № 20201000600968 по описа за 2020 година
След като разгледа по реда на глава тридесет и трета от НПК докладваното от съдия
Георгиева НД № 968 по описа за 2020 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постановен е акт по смисъла на чл. 419, ал. 1 от НПК – влязла в сила на 03.08.2020 г.
ПРИСЪДА № 11 от 27.05.2020 г. по НОХД № 460/2019 г. на РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ,
изменена (чрез намаляване на наказанието „лишаване от свобода“ от една година на девет
месеца) с въззивно решение от 03.08.2020 г. по ВНОХД № 35/2020 г. на ОКРЪЖЕН СЪД -
МОНТАНА.
По делото С. Б. Д. с ЕГН ********** е бил ОСЪДЕН на девет месеца лишаване от
свобода, 500 лв. глоба и три години лишаване от право да управлява МПС – за извършено на
16.10.2019 г. в гр. *** престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, тъй като управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си 1,37 , установено чрез показанията на техническо
средство (ТС).
Налице е хипотеза на чл. 420, ал. 2 от НПК осъденият сам да направи искане за
възобновяване на наказателното дело: Д. е бил осъден за престъпление от общ характер, не е
бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на
основание чл. 78а от НК и се позовава на хипотеза на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Спазен е срокът по чл. 421, ал. 3 от НПК за подаване на искането: шестте месеца от
влизането в сила на 03.08.2020 г. на присъдата изтичат на 03.02.2021 г., а искането е
подадено в РС – Лом на 19.08.2020 г.
В искането се сочи наличие на хипотеза на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3
от НПК, като се твърди, че: съществено са нарушени процесуални правила (на чл. 7 от
Наредба № 1 от 19.01.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) – поради
несъпровождане на осъдения от държавни органи и невземане на кръвна проба; на чл. 13, чл.
14 и чл. 107, ал. 4 от НПК - поради необстоен анализ на доказателствата и необсъждане на
1
възраженията на защитата); нарушение на материалния закон – чрез осъждането на лицето
при недоказаност на обвинението; явна несправедливост на наказанието - поради
неприлагането на чл. 55 от НК.
Иска се възобновяване на делото, отмяна на въззивното решение и присъдата и или
оправдаване на осъдения, или намаляване на наказанието му, или връщане на делото за ново
разглеждане.
Съобразно чл. 424, ал. 1 от НПК, налице е компетентност за СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД да разгледа искането за възобновяване, тъй като по делото е
постановена присъда от РС, изменена с въззивното решение на ОС.
В съдебното заседание осъденият и защитникът му поддържаха доводите, изложени в
искането за възобновяване, а прокурорът заяви, че няма основания за възобновяване на
наказателното производство.
След като проучи делото, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД намери следното във
връзка с твърдените в искането основания за възобновяване на делото:
Няма нарушение на чл. 7 от Наредба 1 от 19.07.2017 за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози (Наредбата):
Въпросът е основният по делото. Защитникът се позовава на нарушение на чл. 7 от
Наредбата, като твърди, че за държавните органи е било задължително да отведат спрения
на пътя за проверка водач на МПС в лечебно заведение, където да му бъде взета кръвна
проба; защитникът твърди, че поради невземането на кръвна проба е нарушен предвиденият
в Наредбата ред за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС
и поради това тази концентрация е неустановена – което изисква оправдаване на осъдения.
Настоящият състав намира, че държавните органи – двама полицейски служители,
спрели на пътя за проверка осъдения, са изпълнили задълженията си и са спазили
процедурата за доказване на концентрация на алкохол в кръвта на водач на МПС,
предвидена в Наредбата. Това е така, тъй като още на пътя те са проверили водача с
техническо средство (ТС), което е отчело чрез проверка на издишан въздух концентрация на
алкохол в кръвта 1,37 . Тъй като това е повече от 0,5 , единият от двамата полицейски
служители е съставил талон за изследване – съобразно чл. 3, ал. 2 от Наредбата. Саморъчно
в този талон провереният водач е написал, че приема показанията на ТС и не ги оспорва
(ДП, л. 13), което е изборът на лицето по чл. 6, ал. 4 от Наредбата, а именно –
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта само чрез показанията на ТС; това е
практически отказ на проверявания водач да даде кръвна проба за изследване. В такива
случаи доказателствената верига се скъсява само до показанията на ТС и полицейските
служители нямат задължения да обезпечават вземането на кръвна проба; неоснователно
защитникът се позовава на чл. 7 от Наредбата. Твърденията, че проверяваният не е могъл да
прочете съдържанието на талона, в който саморъчно е писал и който саморъчно е подписал,
се опровергават от съдържанието на талона, а ако се приемат за верни, биха поставили
въпроса за обсъждане на отегчаващо отговорността обстоятелство – управление на МПС в
състояние, застрашаващо останалите участници в движението поради неносенето на очила
при твърдяно силно намалено зрение.
Прегледът на първоинстанционното производство установява, че са събрани
изчерпателно относимите към предмета на доказване доказателства. Обосновано е
отхвърлянето от съда на доказателствени искания на защитниците за назначаване на СМЕ:
искало се е експертизата да бъде обоснована с обясненията на подсъдимия за вида и
количеството изпит от него алкохол, като той самият е заявил неколкократно различни
2
данни по този въпрос. От друга страна, събраните доказателства изясняват пълно и
всестранно значимите обстоятелства по делото. Относно изключването на АУАН от кръга
на доказателствените средства – както настоява защитникът, възобновителният състав
намира, че актът следва да се ползва като писмено доказателство по делото: ЗАНН не
съдържа изрично изискване АУАН да се състави конкретно на мястото на извършване на
нарушението (чл. 36-46), а препращането към НПК от нормата на чл. 84 от ЗАНН не се
отнася до това къде трябва да се съставят актовете (за разлика от процесуалноследствените
действия по НПК, протоколът за които се съставя на мястото и по време на извършване на
самото действие). Поради това не е налице ползване от недопустими доказателства от страна
на съдилищата.
Прочитът на мотивите на присъдата установява, че са обсъдени всички събрани
доказателства – гласни и писмени, като е обосновано защо се приемат за верни
свидетелските показания на двамата полицейски служители съвкупно със съдържанието на
АУАН и талон за изследване и защо не се приемат за достоверни обясненията на
подсъдимия. Няма данни за превратно или ограничено тълкуване на съдържанието на
доказателствени източници. Обсъдени са и направените от защитниците възражения. От
мотивите на въззивното решение е видно, че второинстанционният съд е възприел изцяло
фактическата и правна позиция на РС, с изключение на размера на наказанието.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че не са налице сочените от
защитника в искането нарушения на процесуални правила при провеждане на първо- и
второинстанционното съдебни производства, поради което не е налице основание за
възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.
Няма нарушение на материалния закон: приетите за установени факти правилно са
отнесени към нормата на чл. 343б от НК и отговорността на дееца е била определяна по тази
разпоредба. Не е налице и твърдяната от защитника недоказаност на обвинението, поради
което да е приложен определен текст от НК без основание.
Относно явната несправедливост на наказанието следва да се отчете, че твърдението
в искането за възобновяване, че не е приложен чл. 55 от НК е невярно: този текст е
приложен с въззивното изменително решение, с което именно на основание чл. 55 от НК
лишаването от свобода е било намалено от една година на девет месеца.
Възобновителният състав намери само – предвид действително тежкото здравословно
положение на осъдения, че следва допълнително да се намали лишаването от свобода от
девет месеца на лишаване от свобода за шест месеца – което е максималното снизхождение,
което може да се окаже на осъдения относно размера на наказанието по настоящото дело.
Предвид изложеното и съобразно чл. 425, ал. 1, т. 4 от НПК, СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство – НОХД № 460/2019 г. на РАЙОНЕН
СЪД – ЛОМ, ВНОХД № 35/2020 г. на ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА.
ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕ от 03.08.2020 г. по ВНОХД № 35/2020 г. на ОКРЪЖЕН СЪД –
МОНТАНА и ПРИСЪДА № 11 от 27.05.2020г. по НОХД № 460/2019 г. на РАЙОНЕН СЪД –
ЛОМ, като НАМАЛЯВА наказанието „лишаване от свобода“ на ОСЪДЕНИЯ С. Б. Д. с ЕГН
********** за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК на шест месеца и ОСТАВЯ В СИЛА
решението и присъдата в останалата им част.
3
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4