Решение по дело №8807/2017 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 2108
Дата: 15 декември 2017 г. (в сила от 23 декември 2017 г.)
Съдия: Ана Иванова Илиева
Дело: 20174430108807
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

     

гр. Плевен,15.12.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА

 

при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8807  по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба с правно основание чл.28, ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 вр. чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗакрДт от Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Плевен обективираща искане за настаняване на детето А.Д.А., с ЕГН ********** в К.ц. „О.в.“*** за срок от три месеца или до промяна на обстоятелствата свързани с детето, ако е в негов интерес, считано от настаняването му по административен ред.

В молбата се излага, че до ДСП Плевен е постъпил устен сигнал вх.№ СИГ/Д-ЕН/317 от 06.10.17г от Г.М. – инспектор към детска педагогическа стая при  І –во РУП Плевен, че детето А.Д.А., която имала регистрирани множество бягства от дома си е обявена за издирване и след установяването й е намерена в компанията на криминално проявени лица, които разпространявали наркотични вещества. Излага се, че във връзка с това непосредствен риск за живота и здравето е извършено социално анкетиране при което се установило, че родители на детето. Сочи се, че родителите на детето са Ш. Г. Р.Д.А.Г.. Твърди се, че майката и бащата се стараят да осигурят всички потребности единственото си дете, като се наблюдава и силна привързаност на родителите и детето. Сочи се, че от около година и половина родителите на А. са забелязали промяна в  нейното поведение, като впоследствие са открили в личните й вещи и наркотични вещества. Твърди се, че детето е обяснило, че дружала с криминално проявени лица, които я накарали да употребява наркотици и да разпространява такива. Сочи се, че в края на 2016 г. в резултат на прием на свръхдоза А. е лекувана в „Отделение по токсикология” при УМБАЛ гр.Плевен, като след изписването й е била насочена за посещение на консултации с психолога В.М. при Превантивно информационен център по зависимости. Твърди се, че през април 2017г.  А. и майка й се преместват да живеят при техен роднина в Кралство Испания в опит да отдалечат момичето от неблагоприятния приятелски кръг и, за да преустанови то приемането на наркотици. Сочи се, че тази предпазна мярка е продължила само три месеца и през август месец 2017 г. се връщат в България и детето подновява както контактите си със старите „приятели”, така и употребата и разпространението на наркотици. Твърди се, че в резултат на това то извършва множество бягства от дома си, като е обявявана и за издирване и  впоследствие установявана в компанията на криминално проявени лица. Сочи се, че А. е „дете в риск” по смисъла на параграф 1, т.11 б.”в” е б.”д” от ДР на ЗЗДет. Излага се, че родителите макар и силно привързани към детето си не знаят и не са в състояние да извършват необходимия контрол и да предпазят детето си. Твърди се, че майката и бащата проявяват нужната загриженост и интерес към развитието на дъщеря си, притесняват се за нейното здраве, но и, че са налице дефицити в родителския им капацитет, които е необходимо да бъдат отстранени чрез работа със съответните специалисти, за да се подобри, комуникацията, доверието и връзката им с детето и по този начин да се преодолеят проблемите.  Излага се, че родителите разполагат с подходящи жилищни и социално-битови условия на живот, че същите работят и имат общ месечен трудов доход в размер на 800-900 лв.  Твърди се, че с цел гарантиране на сигурността и безопасността на детето спрямо него е предприета мярка за закрила по реда на чл.4, ал.1 т. 5 от ЗЗДет чрез настаняването и за отглеждане в социалната услуга, резидентен тип „Кризисен център за жени и деца, преживели насилие“ гр.Плевен с адм. заповед № ЗД/Д-ЕН-284/06.10.17 г. на директора на ДСП Плевен при условията на спешност по чл.ЗЗ, ал. 1 от ППЗЗДет. Излага се, че в Кризисния център при Община Плевен се провежда интензивна психологическа и социална консултация и работа за подобряване на взаимоотношенията между родителите и непълнолетната А., за коригиране на неприемливото и рисково поведение и за създаване на умения за правилен подбор на приятелската и среда у девойката. Твърди се, че е налице необходимост от откъсване на момичето от негативната среда и обкръжение, както и предоставянето на сигурна и безопасна среда в дългосрочен план и ефективен контрол за препятстване на нежеланото и неподходящо поведение.  Излага се, че при вземането на мярката по административен ред е отчетена и необходимостта от провеждане на социална работа и обучение на майката и бащата за придобиване на умения за осъществяване на ефективен контрол над поведението на девойката и поставянето на точни граници и правила, както и за подобряване на отношенията помежду им. Сочи се, че вследствие на работата и грижите за детето, същото е проявило мотивацията си за посещение на училище и продължаване на образованието си. Излага се, че с детето се провеждат ежеседмични консултации с психолог и социален работник, насочени към осъзнаване на вредата от употребата на забранени вещества и афетамини, като в „Кризисен център за жени и деца преживели насилие гр.Плевен на А. се предоставя сигурност и защитена среда, както и се оказва ежедневна психо-социална подкрепа и помощ от съответните специалисти в условията на затворен режим с ограничен достъп, което оказва положително влияние върху нейното развитие.Поради изложеното се отправя искане до съда депозирана молба да бъде уважена.

В открито съдебно заседание  Дирекция „Социално  подпомагане” – гр. Плевен, чрез ю.к. В. моли съда да уважи молбата. Счита, че в интерес на детето е то да бъде настанено в Кризисен център за жени и деца преживели насилие гр.Плевен. Твърди, че там детето е повлияно добре, както и, че е налице напредък в нейната осъзнатост и възможност да се справя сама, както и да контролира поведението си и да се предпазва от рискове и неприятелска среда. Излага, че от друга страна за  родителите е необходимо време, за да могат да добият нужните умения и компетентности и да се справят най – добре с оползотворяване на свободното време на детето.

В проведеното по делото о.с.з. назначения особен представител на детето А. –адв. Н. моли съда да уважи молбата, доколкото  се касае за дете в риск, поради което и съответните органи са взели мерки и са го поставили под надзор. Поради изложеното моли съда да уважи молбата.

       Майката на детето- Ш.Г.Р. моли съда да уважи молбата. Твърди, че посещава консултации в Кризисния център, за да може овладее ситуацията. Сочи, че детето се повлиява много добре в Кризисния център, както и, че от както е настанена там няма данни да употребява наркотици.

              Бащата на детето Д.А.Г. моли съда да уважи молбата. при изслушването му в о.с.з. подробно разказва как е организирано ежедневието им откакто детето е в Кризисния център сочи, че както той така и майката на А. посещават консултации, където им обяснили как да се отнасят с детето след излизането й от там. Твърди, че са провеждали разговори с дъщеря си, която осъзнавала своята грешка и не се противопоставяла на настаняването й в Центъра.

              В проведеното по делото о.с.з. заинтересованата страна „Кризисен център за жени и деца, преживели насилие“ гр.Плевен изпраща представител – директорът Д.Д., която сочи, че от настаняването на детето при тях има промяна в неговото поведение, като то разбира грешките, които е допускало, както и, че това може да е опасно за живота й и, че не следва да има контакти с криминално проявени лица. Твърди и, че родителите също посещават консултации, както и, че те споделили, че наблюдават положителна промяна в дъщеря си. Сочи и, че с родителите на детето взели решение след изтичане на престоя на детето в кризисния център да продължат консултациите с тях. Излага, че детето не се съпротивлява срещу престоя си в Центъра.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:           Видно от представеното удостоверение за раждане на детето А.Д.А. е, че негови родители са Ш. Г. Р.Д.А.Г..

По делото е приложен и формуляр за приемане на устен сигнал от 06.10.2017 г. за бягство от детето и  впоследствие за намирането му в компания на криминално проявени лица.

Установява се от приложената по делото Заповед №  ЗД/Д-ЕН-284/06.10.2017 г., на Директора на ДСП Плевен е, че считано от 06.10.2017 г. детето А.Д.А. е настанена по спешност в  Кризисен център за жени и деца, преживели насилие“ гр.Плевен до произнасянето на съда с решение по чл.28 от ЗЗакрДет.

В представения по делото социален доклад от 20.10.2017 г. се правят следните изводи: спрямо детето е предприета спешна мярка за закрила, с цел осигуряване на сигурна и безопасна среда, близка до семейната, както и осигуряване на психо- социална подкрепа, развиване на социални умения и справяне с негативни емоции и стрес. Прави се препоръка за извършване на постоянна работа с непълнолетната в посока спазване на определени норми и правила на поведение, разпознаване на рисковата среда и рискови ситуации с цел превенция от въвличане в трафик и формиране на сексуално отговорно поведение с цел предотвратяване въвличането в ранно брачно съжителство и ранно родителстване, както и осигуряване на сигурна и безопасна среда на живот. Прави се извод, че настаняването на детето вКризисен център за жени и деца, преживели насилие“ гр.Плевен е в негов интерес.

Установява се от приложеното по делото направление за ползване на социални услуги, че  както детето, така и неговите родители са насочени за ползването на такива с продължителност от 6 м.

По делото е изслушано и детето А.Д.А.. Същото свидетелства, че в Центъра се чувства добре, както и, че престоят й там е за нейно добро и, че й е помогнал да осъзнае редица неща, сред които е  да мисли преди да направи нещо, както и, че всичко има последици. Разказва, че преди разчитала на родителите си, като мислела, че каквото и да направи, те няма да я изоставят, но че сега разчита главно на себе си. Сочи, че е наясно, че това, което са предприели родителите й е за нейно добро. Твърди, че полага огромни усилия да се справи с проблема с наркотиците.

  Социалният работник П.М.,  присъствала при изслушването  на детето сочи, че при разказа си то е било искрено. Разказва, че познава А. преди настаняването й в Центъра по повод на нейно бягство от къщи. Твърди, че от настаняването на детето в Центъра има голяма промяна в него и то в положителна насока .

          Така установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:

Законът за закрила на детето отдава приоритет на това, едно дете да бъде отглеждано в неговата семейна среда (чл. 25, ал.2 и чл.28, ал.4 ЗЗДт), като в изключителни случаи то може да бъде настанено извън семейството, ако важни причини налагат това и е в негов интерес. Съгласно чл.25, ал.1, т.2 и 3 ЗЗДт, дете може да  бъде настанено извън семейството в случаите, когато родителите без основателна причина трайно не полагат грижи за детето или се намират в трайна невъзможност да го отглеждат.

Установи се безспорно по делото, че както към датата на настаняване на детето по административен ред в „Кризисен център за жени и деца, преживели насилие“ гр.Плевен, така и към настоящия момент, че възможностите за отглеждането му са в семейна среда са изчерпани. Родителите на детето към настоящия момент не са в състояние да се справят с отглеждането му, предвид на неговото психично състояние и данните за употребата на наркотици и бягствата от къщи.  С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че в полза на детето е то да бъде настанено в Центъра, където в момента с него работят психолози с цел приучване на същото да спазва определени норми и правила на поведение, да може да разпознава рисковата среда и рискови ситуации, както и осигуряване на сигурна и безопасна среда на живот. Времето, през което детето ще е в Центъра от своя страна ще помогне на родителите при ползваната от тях социална услуга да се подготвят как да помагат на дъщеря си с цел избягване занапред на рискови ситуации.

Поради горното и с оглед правомощията на съда, визирани в Закона за закрила на детето, молбата, подадена от Дирекция „Социално подпомагане” е основателна и детето следва да бъде настанено в „Кризисен център за жени и деца, преживели насилие“ гр.Плевен за срок от три месеца, считано от датата на настаняване по административен ред или до промяна на обстоятелствата свързани с детето, ако са в негов интерес.

          Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ВЗЕМА, на основание чл.28, вр. чл.25, ал.1, т.3  от Закон за закрила на детето, МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА спрямо детето А.Д.А., с ЕГН **********   - НАСТАНЯВАНЕ за отглеждане и възпитание в „Кризисен център за жени и деца, преживели насилие“ гр.Плевен за срок от три месеца, считано от датата на настаняване по административен ред или до промяна на обстоятелствата свързани с детето, ако са в негов интерес.   

         Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание, чл. 28 ал. 4 Закона за закрила на детето.

Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в седмодневен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: