Решение по дело №794/2023 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 588
Дата: 19 октомври 2023 г.
Съдия: Атанаска Стоянова Павлова-Стоименова
Дело: 20235240100794
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 588
гр. Пещера, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-

Стоименова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
Гражданско дело № 20235240100794 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесет и шеста от
Гражданския процесуален кодекс.
Предявени е от С. А. П. , ЕГН: **********, с постоянен адрес:
гр.Пещера , ул. ***, срещу С. Щ. П. ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.
***, иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
Ищцата П. твърди, че на 26.06.1973 г. сключил граждански брак с
ответника С. Щ. П., за което е съставен Акт за граждански брак №
17/26.06.1973 на Кметство при с. Исперихово.
Сочи се, че от този брак бил първи за страните и нямат непълнолетни
деца. Твърди че живеели в дома на родителите й. Твърди че през 1981 година
се разделили и от тогава живеят разделени.
Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прекратен бракът
между страните, чрез допускане на развод поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака без вина. Не се претендира издръжка на съпругата ,
нито ползване на семейно жилище. Иска да запази брачното си име- П..
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от ответника С. Щ. П. не е
постъпил отговор на исковата молба.

В съдебното заседание ищеца поддържа предявения иск и моли да бъде
уважен.
Ответникът редовно призован не се явява, не изпраща представител, не
изразява становище по хода на делото.
Пещерският районен съд, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за
установено следното от фактическа страна:

От представено по делото удостоверение за сключен граждански брак се
установява, че страните са сключили граждански брак в с. Исперихово , за
което е съставен акт за граждански брак № 17 от 26.06.1973. Видно от същото
ищцата е променила фамилното си име от Ш. на П..
От брака си страните нямат деца.
Установи се от разпита на свидетеля А. П.-дъщеря на ищцата, че те не
живеят заедно от повече от 30 години, не поддържат никакви отношения,
отношенията им не били добри.
Съдът изцяло кредитира свидетелските показания, като последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви и събрани въз основа на лични
впечатления. При преценка на показанията съдът на основание чл. 172 ГПК
съобрази евентуалната заинтересованост на свидетеля, но предвид липсата на
противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът не намира пречка
да ползва показанията при формиране вътрешното си убеждение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
По иска с правна квалификация чл. 49, ал. СК
Съдът счита, че при така изяснената фактическа обстановка се
установява безспорно, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на
брака между страните, поради което бракът им следва да се прекрати. Касае
се за едно отрицателно състояние на брачната им връзка - брачният съюз е
2
лишен от нормалното си съдържание, липсват взаимната любов, уважение,
доверие, взаимопомощ, привързаност, взаимното разбирателство и общи
усилия за обезпечаване на благополучието на семейството. Фактическата
раздяла, продължила сравнително дълъг период от време, окончателно е
разрушила съпружеската общност, липсва минималната наличност на
изискваното от морала и закона съдържание на една нормална брачна връзка.
Дългият период на раздяла се е отразил сериозно на отношенията им. Всеки
от тях има свой живот, в който на практика другият отсъства.
Формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от
нейното дължимо, според закона и морала, необходимо вътрешно
съдържание. От брака е останала само формално юридическата връзка.
Продължаване съществуването на брака би било безсмислено и неоправдано
за съпрузите и обществото. Бракът не следва да се превръща в задължение за
съпрузите, когато липсва взаимност в любовта, хармония в отношенията и
съпричастност към проблемите на съпруга. Дълбоко разстройство е и
непоправимо - то е трайно, постоянно, окончателно, без възможност за
преодоляване и без възможност за възстановяване на брачната общност и на
нормални съпружески отношения.
По делото не е установена причината за фактическата раздяла между
съпрузите, но и същата не следва да бъде изследвана тъй като никоя от
страните не е направила искане съдът да се произнесе по причината, довела за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
Поради изложеното бракът между страните следва да бъде прекратен на
основание чл. 49, ал. 1 СК, без съдът да се произнася по см. на чл. 49, ал. 3
СК.
По отношение правните последици от прекратяването на брака:
Страните нямат семейно жилище , тъй като преди раздялата са живели в
дома на роднини на ищцата. Ето защо не следва да се произнася по този
въпрос.
Съдът не следва да се произнася по въпроса за определяне на издръжка
между съпрузите, доколкото не е заявено такова искане.
Следва да се постанови и ищеца да възстанови предбрачното си
фамилно име П..
3
По разноските
Съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер
на 50 лева, която при този изход на делото, на основание чл. 329, ал.1 от ГПК
следва да се заплати от двамата съпрузи по равно. Тъй като при завеждане на
иска ищцата е заплатила държавна такса в размер на 25 лв., то останалата
част от общо дължимите 50 лв. или сума в размер на 25 лв., следва да се
възложи в тежест и на двамата. На основание чл. 11 ТДССГПК страните
следва да заплатят и такса в размер на 5 лв. за служебно издаден
изпълнителен лист за посочената по- горе сума, присъдена в полза на
бюджета на съдебната власт. Предвид изхода на делото и на основание чл.
329, ал. 1, изр. 2-ро от ГПК, разноските остават в тежест на всяка от страните,
както са ги направили.
Воден от изложеното, на основание чл. 49, ал.1 СК Пещерският районен
съд,
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД между С. А. П., ЕГН: **********, и С. Щ. П.
ЕГН: **********, сключили граждански брак на 26.06.1973 г. в с.
Исперихово, за което е съставен Акт за сключен граждански брак № 0017 от
26.06.1973 г., съставен в с. Исперхово, общ. Брацигово Пазарджик, област
Пазарджик, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
В настоящето производство съдът не се произнася относно вината за
разстройството на брака.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата С. А. П., ЕГН: **********,
да носи брачното си фамилно име П. .
След развода съпрузите няма да си дължат издръжка помежду си.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал.1 ГПК С. А. П., ЕГН: ********** и
С. Щ. П. ЕГН: **********, да заплатят в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Пещерски районен съд допълнителна държавна такса по
делото в размер на по 12,50 /дванадасет лева и петдесет соттинки/ лева всеки
от тях, а на основание чл. 11 ТДССГПК и сумата от 5 лв. за служебно
издаден изпълнителен лист за посочената сума присъдена в полза на бюджета
на съдебната власт.
4
Решението може да се обжалва пред Пазарджишки окръжен съд, с
въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
5