Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Плевен 03.12.2019 г.
Плевенският окръжен съд, втори
въззивен наказателен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
ноември, две и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА МЪЛЧИН.А
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН И..
ГЕОРГИ
ГРЪНЧАРОВ
СЕКРЕТАР: ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
ПРОКУРОР:………………………..
Като разгледа докладваното от съдия
Мариан И. ВНЧХД № 747/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
С присъда № 24/10.07.2019г., постановена по НЧХД № 357/2018г., РС-гр.Червен
бряг, признал подсъдимия С.И.Т.-ЕГН **********, за невиновен в
това, че на 15.06.2018г., около 17.15
часа, в автобус по линия гр.Червен бряг-****, причинил по непредпазливост лека
телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания на И.Д.М. – ЕГН**********,
като го оправдал по повдигнатото обвинение по чл.130, ал.1 от НК.
Със същата присъда осъдил И.Д.М. да заплати на
С.И.Т., сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени него разноски за адвокатско възнаграждение.
Недоволен от присъдата, въззивния
жалбоподател/частен тъжител/ И.Д.М., чрез процесуалния си представител- адвокат
Ц.Б.-САК я обжалва. Във жалбата
се изразява формално становище становище, че присъдата е незаконосъобразна и
неправилно постановена, в противоречие със събраните доказателства по делото.
Иска се отмяна на присъдата, като вместо нея се постанови осъдителната
такава, по отношение на подсъдимия С.Т..
В съдебното заседание пред въззивния съд, жалбата по
същество се поддържа.Излагат се съображения, че подсъдимия Т., като шофъор на
автобуса е бил длъжен да да извършва проверка на местата в него, с оглед
комфортното пътуване на хората.Счита се, че събраните на съдебното следствие
доказателства са достатъчни за да се направи извод за вина на подсъдимия, тъй
като не е искал да спре веднага, след като е бил сигнализиран от посрадалия М..Акцентира
се на получените увреждания от пострадалия М., в следствие на полученото изгаряне
и последващото оперативно лечение.Иска сеотмя на на оправдателната присъда и
постановяване на друга, с която да бъде признат за виновен С.Т. и осъден за
причиняване на лека телесна повреда по непредпазливост.
В съдебното заседание пред въззивния съд, подсъдимият
и ответник по въззивната жалба-С.Т. и защитника му-адвокат С.Б.-***, редовно
придзовани не се явяват.
Въззивният съд като се запозна със
събраните по делото доказателства,
въззивната жалба, становищата на страните във въззивното производство и след цялостна проверка на
присъдата на основание чл.313 и 314 от НПК, намира следното:
Въззивните жалба е подадени в срок и е
допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
За да постанови обжалваната присъда,
първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа
обстановка:
На 15.06.2018 година, тъжителят М. ***
часа в автобус, управляван от подсъдимия, седнал във вътрешната част на
автобуса. По време на пътуването се преместил на друга седалка, но след като се
настанил усетил, че на седалката е разлята неизвестна за него течност, от която
получил силно загряване в областта на седалището. Помолил момичето до него да
стане и да излезе. Погледнал седалището си и пътниците в автобуса също
забелязали, че е почерняло явно в резултат на някаква химическа реакция. Отишъл
при шофьора, като му обяснил какво е станало и че му е нужно да слезе, защото
много силно го боли. Шофьорът С.И.Т. отказал да спре, тъй като до пет минути ще
стигнат **** и там ще посети медицинския пункт, за да му окажат помощ.
Автобусът спрял в **** и там, като се прибрал
и свалил панталоните и боксерките си, кожата на седалището му била паднала, а
самото място било почерняло. Обадил се на личния си лекар – свидетелят М. И.,
който незабавно отишъл в дома му и го посъветвал незабавно да отиде в болница в
гр.Плевен. Близките му го закарали в болница в гр.Плевен, където му били
извършени три операции. Твърди, че е претърпял изключителни болки и страдания,
свързани с множество физически и психически травми, причинени от влошеното му
здравословно състояние, което е станало в следствие от полученото изгаряне в
автобуса.
Веднага след инцидента подал жалба в РП
– Червен бряг, където била образувана преписка № 580/2018 година. След
извършване на необходимите правни действия от страна на РП и съобразно
заключението на вещото лице по изготвената СМЕ, която е установила лека телесна
повреда, уведомили И.М., че следва да потърси правата си в съда, тъй като
деянието не съставлява престъпление от общ характер.
От мотивите на първоинстанционния съд
става ясно какво е прието за установено и въз основа на кои, за доказано.
Първоинстанционния съд е изпълнил задълженията си по
чл.13 и 14 от НПК.Обективно, всестранно и пълно е изяснена фактическата
обстановка, за случилото се в автобуса с пострадалия И.М., както и вида на
причинената му телесна поврееда.
Приетата фактическа обстановка,
първоинстанционният съд счел за доказана
от показанията на свидетелите: В.К.Д. – майка на тъжителя, пътуващите в
автобуса свидетели – М.М.Р., Т. И. М., М.Я.С.. От съседка на тъжителя – Н.В.Ц.,
лекуващият лекар – свидетелят И.П.Р., личният лекар – М. Н. И., колега на
подсъдимия – Ц. М. Н. и от свидетелите С.В.И. и Д.Б.Д.. Съдът е приел и
доказателствата, съдържащи се в ДП ЗМ-380/2018 година на РП – Червен бряг.
Видно от заключението по назначената
на досъдебното производство СМЕ е, че на И.Д.М. са били причинение силни и
продължителни болки и страдания с разстройство на здравето временно и неопасно
за живота, поне 2-3 месеца, докато зарасне пластиката и мястото, от където е
взето кожното ламбо-ивица.
По същество, така приетата фактическа
обстановка,не се оспорва от жалбоподателя и защитника му.
Основните възражения на защитата на
жалбоподателя И.М., са срещу приетото от първоинстанционният съд, че не е
налице деяние осъществяващо престъплението от обективна и субективна страна, за
което е повдигнато обвинението с частната жалба и съответно било предмет на
доказване в първоинстанционното съдебно следствие. Искането на защитата на
жалбоподателя, поддържано и при първоинстанционното разглеждане на делото
е да бъде признат за виновен и осъден С.
Т., за извършено престъпление по непредпазливост, по чл.130 , ал.1 от НК.
В този смисъл първоинстанционният съд е
изложил мотиви за невъзможността подсъдимия Т., да носи отговорност за
причинена лека телесна повреда по непредпазливост.Следва да се отбежи, че обвинението с частната жалба /тъжба/, е
правно невъзможно, тъй като престъплението по чл.130, ал.1 от НК може да се
извърши само умишлено.Друг е въпроса, че с частната жалба дори се иска
ангажиране на наказателна отговорност и във вр. с чл.131, т.5 от НК.
Наказателният кодекс не криминализира
причиняването на лека телесна повреда по непредпазливост. В конкретния случай
не са налице доказателства, че подсъдимия е извършил деяние във форма на
вина-умисъл и то да причини на пострадалия леката телесна повреда.Първоинстанционният
съд е изложил достатъчно убедителни мотиви, че не се касае и за форма на
вина-евентуален умисъл.Подсъдимият, като шофъор, след като е разбрал за
случилото се с пострадалия в автобуса, е извършил правилни действия, а именно
да спре до най-близкото населено място, където да се окаже квалифицирана
медицинска помощ.
Няма доказателства, подсъдимият Т., с
някакви свои действия, да е целял да
причини телесна повреда на пострадалия М..Няма
доказателства, че чрез свои
действия е целял въобще настъпване на
евентуален престъпен резултат някому. С други думи извода на първоинстанционния
съд, че не са установени безспорни доказателства, подсъдимия да е извършил
деяние с цел, или допускайки да се причини лека телесна повреда на пострадалия,
е правилен и законосъобразен.Няма доказателства, както е приел и
първоинстанционния съд, подсъдимия Т. да е боравил с някакви химически средства
и той да е замърсил седалката на автобуса.В този смисъл е докладната записка
приложена по на л.32 от ДП №224/2018г./ЗМ №380/2018г. на РП- гр.Ч.Бряг, в която
е отразено, че от проведените ОИМ, не е установено по какъв начин кой е
поставил течност или вещество причинило изгарянето по седалищните части на И.М..В
изготвената справка приложена на л.15 на същото досъдебно производство е
посочено, че във процесния микробус няма сменени седалки и не са постъпвали
други оплаквания от пътуващи лица.“Дрехите и седалката на която е седял
пострадалия са невредими и без поражения и изгаряния“
Както се посочи по-горе, действията на
подсъдимия са били правилни, а именно да
спре на най-близкото населено място-****, след около пет минути, където да се окаже първо и неотложна
медицинска помощ на пострадалия И.М..Тези му действия не могат да се приемат като „липса на съдействие“ по оказване на помощ на
пострадалия, така както е посочено в частната жалба на л.3 от делото. Видно и от показания на личния лекар на
пострадалия-свидетеля М. Н. И., че е
следвало да се потърси специализирана медицинска помощ.Тогава какво би станало
ако се спре автобуса и се загуби още време до пристигане на екип на спешна
помощ например?
Действия на подсъдимия не биха могли да
бъдат квалифицирани и като някакво злепоставяне на пострадалия, по смисъла на чл.139
от НК. Видно от гласните доказателствени средства, не е била налице
непосредствена опасност за живота на пострадалия М. и ако подсъдимият е спрял
на пътното платно, то пострадалия би бил поставен в по лоша ситуация, губейки
се време за да бъде прегледан своевременно от медицински специалист.Подсъдимият
явна не притежава и медицински умения и знания за да окаже незабавна помощ.При
неизвестна химична реакция, както е посочено в мотивите на съда, при измиване
то резултата би бил и неясен, в смисъл дали ще се забави или катализира
химичната реакция и да се достигне до по-тежък резултат.В този смисъл доводите
на защитата за изразена явна несъпричастност и нечовешка постъпка са несъстоятелни.По
отношение на доводите за неизпълнение на задължения от страна на
подсъдимия-като шофъор, за преглед вътрешността на автобуса, състоянието му и
конкретно на седалките, дори и да е било така, то не е предмет на доказване
съобразно предявеното с частната жалба/тъжба/ обвинение.Освен това, такова
престъпление например по чл.134 от НК, касае причиняване на тежка или средна
телесна повреда, а не на лека такава.
При този изход на делото на основание чл.190, ал.1 от НПК, направените разноски от подсъдимия
С. Т., до момента на постановяване на първоинстанционната присъда по
НЧХД№357/2018г., на РС- гр.Червен бряг, в размер на 400,00лв., правилно са
присъдени, да се заплатят от частния тъжител И.Д.М. .
При извършената цялостна проверка, съдът не намира
основания за отмяна на постановената присъда, поради което следва същата да се
потвърди, като правилна и законосъобразна.
По изложените съображения и на основание
чл.334,т.6 и чл.338 от НПК, Окръжният
съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 24/10.07.2019г., постановена по НЧХД № 357/2018г. на РС-гр.Червен бряг, като правилна и
законосъобразна.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: