Районна прокуратура -
Русе е обвинила лицето В.М.Г. *** в това, че през периода м.май 2018г. до м. март 2019 г.
включително в гр.Русе, след като бил осъден с Решение № 1224/28.07.2014 г. по
гр.д. № 3283/2014 г. по описа на Районен съд Русе, влязло в сила на 15.08.2014
г. изменено с Решение № 395/31.03.2017 г. по гр.д. № 7370/2016 г. по описа на
РРС, влязло в сила на 25.04.2017 г. да
издържа свой низходящ - детето си В.В.Г.,ЕГН **********, родена на *** г. в гр.
Русе, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски-11 месечни вноски по 130 лв. или общо сумата от
1430.00 лева –
престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият се признава за виновен и по реда на чл.371
т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Съдът като взе предвид
направеното от подсъдимия признание по чл.371 т.2 от НПК и събраните по делото
доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият В.М.Г. е роден на *** ***.,
български гражданин е, със средно образование, неженен, ЕГН **********, реабилитиран
е.
През 2008
г. подсъдимият и свид. П. Г. живеят на съпружески начала в дома на родителите
на подсъдимия. От съвместното им съжителство се ражда детето В.. Няколко месеца
след раждането на детето отношенията на двамата се влошават и излизат на
квартира, а през 2013 г. се разделят окончателно. С Решение № 1224/28.07.2014
г. по гр. д. № 3283/2014 г. по описа на Районен
съд - Русе, влязло в сила на 15.08.2014 г., подс. Г. е осъден да заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 100 лв. С
Решение № 395/31.03.2017 г. по гр. д. № 7370/2016 г. по описа на Районен съд -
Русе, влязло в сила на 25.04.2017 г., родителските права са предоставени на
майката и размерът на месечната издръжка е изменен на 130 лв. месечно.
След
раздялата подсъдимият не посещава детето В..
Г. е
уведомен за решението на съда, а издръжката я изплаща чрез месечни удръжки от
заплатата след наложен запор. След като сменя местоработата си през м. май 2018
г. до привличането му в качеството на обвиняем – м.март 2019 г. подсъдимият не
заплаща нито една месечна вноска за издръжката на детето.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за безспорно установена, както въз основа на признанието на
подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, така и от следните доказателства събрани в
хода на досъдебното производство приобщени по реда на чл.372 ал.4 от НПК –
свидетелските показания на свид. Г., както и от писмените доказателства по
делото: свидетелство за съдимост, автобиография, декларации, заверени копия
от Решение № 1224/28.07.2014 г. по гр. д. № 3283/2014 г. и Решение №
395/31.03.2017 г. по гр. д. № 7370/2016 г. и двете по описа на Районен съд –
Русе.
Горната
фактическа обстановка се установява от следните доказателствени средство:
От
свидетелството за съдимост се установява съдебното минало на подсъдимия.
От
решенията на Районен съд - Русе се установяват задълженията за плащане на
издръжка и нейния размер, а от показанията на свид. Г. и обясненията на
подсъдимия факта на неизпълнение на задължението за издръжка.
Съдът
като взе предвид направеното признание и подкрепящите го доказателства, приема
за установени следните обстоятелства:
От обективна страна със своето
бездействие подсъдимият В.Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 183,
ал.1 НК, тъй като през
периода м. май 2018г. до м. март 2019 г. включително в гр.Русе, след като бил
осъден с Решение № 1224/28.07.2014 г. по гр.д. № 3283/2014 г. по описа на
Районен съд Русе, влязло в сила на 15.08.2014 г. изменено с Решение №
395/31.03.2017 г. по гр.д. № 7370/2016 г. по описа на РРС, влязло в сила
на 25.04.2017 г. да издържа свой
низходящ - детето си В.В.Г.,ЕГН **********, родена на *** г. в гр. Русе,
съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски -11 месечни вноски по 130 лв. или общо сумата от
1430.00 лева.
През
инкриминирания период подсъдимият е бил работоспособен и е съзнавал
задължението си за издръжка, но въпреки това не го е изпълнил в нито един от
месеците в периода – общо 11 вноски.
От субективна страна деянието е извършено от подс. Г. при
пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и видно от
действията му е искал тяхното настъпване.
При индивидуализация на наказанието
съдът взе предвид следните обстоятелства:
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства беше отчетен големият период от време,
през което подсъдимият бездейства. Смекчаващи отговорността обстоятелства
липсват. При наличието на тези обстоятелства, обуславящи отговорността съдът
определи една от предвидените
алтернативни санкции в разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК – Пробация.
Този вид наказание ще даде възможност на подсъдимия да не бъде изолиран от
обществото, да полага труд и най-вече да изпълнява задължението си за
издръжка.При определяне на пробационните мерки съдът определи предвидените като
задължителни – задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност два
пъти седмично и задължителни срещи с пробационен служител като определи шестмесечен срок за
изтърпяването им.
Чрез
налагане на тези санкции и индивидуализирането им по този начин подсъдимият ще
има възможност да осмисли поведението си и едновременно с това ще може да полага
труд и да изпълнява и задължението си за издръжка.
Причини
за извършване на деянието – неизпълнение на родителските задължения.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: