№ 6339
гр. София, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20211110174784 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЕЗАД „ИЩЕЦ“
ЕАД срещу ЗАД „ОТВЕТНИК“ АД, с която са предявени осъдителни искове по чл. 411, ал. 1
КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4446,17 лева, представляваща регресно
вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни
разноски по застраховка „Булстрад каско Стандарт“ по щета № 470420212113570, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.12.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 142,03 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 08.09.2021 г. до 31.12.2021 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 21.03.2021 г. в гр. София, при
движение по ул. „Хан Крум“, на кръстовището с ул. „Любен Каравелов“, водачът на лек
автомобил марка „Opel“, модел „Corsa”, с ДК № С№, не спира на знак „STOP“ и отнема
предимството на движещия се по път с предимство лек автомобил марка „Citroen“, модел
„Picasso 4”, с ДК № С№, в резултат на което удря последния и му причинява материални
вреди, за които при ищеца имало сключена имуществена застраховка „Булстрад каско
Стандарт“, обективирана в застрахователна полица № 4704200200008475/05.06.2020 г.,
валидна към датата на ПТП. За настъпилото ПТП е съставен двустранно подписан
констативен протокол за ПТП. По образуваната при ищеца преписка по щета № №
470420212113570 е определено и изплатено на сервиза, извършил ремонта на увредения
автомобил, обезщетение в размер на 4421,17 лева. Към датата на настъпване на
застрахователното събитие водачът на лек автомобил марка „Opel“, модел „Corsa”, с ДК №
С№, имал сключена с ответника ЗАД „ОТВЕТНИК“ АД застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Поддържа, че до ответното дружество е изпратена
регресна покана, получена на 06.08.2021 г., да заплати сумата от 4446,17 лева,
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение ведно с ликвидационни разноски
в размер на 25,00 лева, но ответникът не погасил задължението си. Поддържа, че срокът за
доброволно изпълнение е 30-дневен, като същият е изтекъл на 06.09.2021 г. Претендира
разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока за отговор ответникът оспорва иска по основание и размер. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
по отношение на МПС с марка „Opel“, модел „Corsa”, с ДК № С№, и съществуването на
1
валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на лек автомобил
марка „Citroen“, модел „Picasso 4”, с ДК № С№, както и че е изплатено застрахователното
обезщетение по имуществената застраховка „Каско“ и че е получил покана за доброволно
изпълнение. Оспорва твърдените вреди да са в причинно-следствена връзка с механизма на
ПТП и да са на стойност 4421,17 лева. Оспорва посочения в исковата молба механизъм на
ПТП. Поддържа, че виновен за процесния инцидент бил водачът на лек автомобил марка
„Citroen“, модел „Picasso 4”, с ДК № С№, като твърди, че същият се е движил с несъобразена
скорост. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на увредения автомобил. Оспорва иска по размер, като твърди,
че процесното обезщетение не отговаряло на действителната стойност на труда, вложен в
отремонтиране на вредите. Поддържа, че претендираната сума е необосновано завишена.
Оспорва дължимостта и на претендираното вземане за мораторна лихва. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга.
С доклада по делото е отделено за безспорно между страните и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че между ищеца и собственика на лек автомобил марка
„Citroen“, модел „Picasso 4”, с ДК № С№ е съществувало валидно застрахователно
правоотношение към датата на процесното ПТП. Това се установява и от приобщената по
делото застрахователна полица №4704200200008475 от 05.06.2020 г. за сключена
имуществена застраховка :Булстрад каско Стандарт“. Видно от същата покритието е с
клауза „пълно каско“ с включен асистенс като е договорено щетите да се отстраняват в
доверен сервиз. Не е спорно и се признава от ответника наличието на договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ по отношение на МПС с марка „Opel“, модел „Corsa”, с ДК №
С№ към датата на процесното ПТП. Фактът на сключен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" сочи, че отговорността на водача е покрита.
От приобщените по делото писмени доказателства – двустранен констативен протокол
от 21.03.20121 г. и уведомление за щета и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
ИВ. ЕМ. ИВ. се установява, че на 21.03.2021 г. в гр. София, при движение по ул. „Хан
Крум“, на кръстовището с ул. „Любен Каравелов“, водачът на лек автомобил марка „Opel“,
модел „Corsa”, с ДК № С№, при наличието на знак Б2 – „Спри! Пропусни движещите се по
пътя с предимство“ не пропуска движещият се от лявата му страна по път с предимство лек
автомобил марка „Citroen“, модел „Picasso 4”, с ДК № С№, в резултат на което удря
последния и му причинява материални вреди. Механизма на произшествието се установява
и от прието от съда и страните без възражения заключение на съдебно авто-техническата
експертиза. Съгласно заключението щетите по лек автомобил марка „Citroen“, модел
„Picasso 4”, с ДК № С№ след сравняването им в описа на застрахователя и отразените в
2
протокола за ПТП видими увреждания са причинени в резултат на установения механизъм
на настъпилото произшествие, респ. същите се намират в пряка причинно –следствена
връзка с ПТП-то.
Въз основа на приобщените доказателства, както и на заключението на САТЕ, съдът
намира за установено, че процесното ПТП, в резултат на което е причинена имуществена
вреда на застрахованото при ищеца имущество, е настъпило единствено в резултат от
действията на водача лек автомобил марка „Opel“, модел „Corsa”, с ДК № С№, който не е
спрял на знак „Стоп“ и по този начин продължавайки направо в кръстовището отнема
предимството на идващия от лявата му страна лек автомобил марка „Citroen“, модел
„Picasso 4”, с ДК № С№. С поведението си водачът лек автомобил марка „Opel“, модел
„Corsa”, с ДК № С№ е нарушил правилата за движени по пътищата, което освен
противоправно, е в колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се
вреди другимо. Същото е и виновно, като от страна на ответника не бяха представени
доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което направените от
ответното дружество възражения в този смисъл са неоснователни.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът счита, че не са налице
предпоставки за приемане извод за съпричиняване на настъпилия за застрахования при
ищеца автомобил вредоносен резултат. По делото не се установи водачът на автомобил
„Citroen“, модел „Picasso 4”, с ДК № С№ да е управлявал автомобила си с превишена
скорост и да е имал възможност да предотврати удара. Според събраните доказателства
единствено невниманието и не спирането и не спирането от страна на другия водач е
причина за настъпването на произшествието.
За настъпилите вреди при ищеца е образувана щета №470420212113570, която след
направен опис и доклад е заплатено застрахователно обезщетение на сервиза, извършил
ремонта, в размер на 4421.17 лева, което обстоятелство е отделено за безспорно с доклада по
делото. За това сочи и приобщеното като доказателство платежно нареждане от 21.05.2021 г.
Не е спорно, че с регресна покана от 02.08.2021 г., получена от ответника на 06.08.2021 г.
ведно от приобщеното известие за доставяне, ищецът е предявил извънсъдебната си
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение ведно с ликвидационни разходи в
размер на 25.00 лева пред ответника, който не е възстановил изплатеното обезщетение и
обичайните разноски за неговото определяне.
Ето защо съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия
състав на вземането и некасаещи неговия размер, за доказани. Налице е възникнало и
непогасено регресно вземане. Размерът на това вземане следва да бъде установен при
спазване на установените в съдебната практика правила. Следва да се посочи, че
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на
регрес спрямо него, не е обвързана с обезщетението, платено на увреденото лице от неговия
застраховател. Той заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или
повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т.е дължимото застрахователно обезщетение
трябва да е съразмерно на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Действителната стойност на застрахованото имущество е тази, срещу която вместо него
може да се купи друго със същото качество. Затова застрахователното обезщетение не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, а действителната
стойност не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност /пазарната цена/ към деня на
настъпване на събитието. Предвид изложеното адекватно и реално овъзмездяване на
вредите се получава при съобразени средни пазарни цени на средствата, необходими за
възстановяване на щетите, оценени към момента на настъпването им, без овехтяване,
вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и решение № 4666/28.06.2017 г.,
постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-А въззивен състав/. Също така
при изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност /така в
решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на ВКС, решение №6/02.02.2011 г. по
3
т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
Съгласно неоспореното от страните заключение на автотехническата експертиза
стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Citroen“, модел „Picasso 4”, с
ДК № С№, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 4991.74 лева.
Вещото лице е съобразило всички увредени детайли и степента им на увреждане, за които е
констатирал, че са пряка и непосредствена последица от процесното ПТП. Претендираната
от ищеца сума е в по-нисък размер от установения дължим такъв, поради което
възражението на ответника за завишеност на заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение, тъй като не отговаряло на действителната стойност на труда, вложен в
отремонтиране на вредите, също се явява неоснователно При това положение регресната
претенция на ищеца за заплащане на сумата от 4446.17 лева, представляващи изплатено
обезщетение и ликвидационни разноски за определянето му, се явява доказана по основание
и размер, поради което следва да бъде изцяло уважена. Независимо от допуснатото от съда
изменение на размера на предявения иск същият съответства на първоначално заявения
размер, поради което и съдът не дължи произнасяне за сума вземане, различно от
първоначално предявеното.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 31.12.20121 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в претендирания размер от
4446.17 лева. Задължението на делинквента, респ. на неговия застраховател към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към
което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само
за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Ето защо, за
поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Установено е по делото, че ищецът е
предявил регресната си претенция по извънсъдебен ред с писмо, получено от ответника на
06.08.2021 г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят на
гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото
обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. В случая не се
твърди получената преписка да не е съдържала всички необходими документи, че същите са
били нечетливи, което не изключва отговорността на ответника да определи и заплати
регресната претенция в срок. От приобщеното известие за доставяне на рерресната покана
до отвтеника се установява, че към 08.09.2021 г. е изтекъл 30-дневният срок за плащане на
задължението, поради което в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата от 142,03
лв., - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
08.09.2021 г. до 31.12.2021 г.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата в размер на
1122,83 лева, от които 231,83 лева за държавна такса, 350,00 лева за депозит за вещо лице и
за свидетел и 541,00 лева адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОТВЕТНИК“ ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС
да заплати на ЗАД „ИЩЕЦ“ ЕАД със седалище и адрес на управление: АДРЕС на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата 4446,17 лева, представляваща регресно вземане за
платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по
4
застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ по щета №470420212113570, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 31.12.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 142,03 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 08.09.2021 г. до 31.12.2021 г. както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1122,83 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5