ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.
София, 06.07.2016г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в
закрито заседание на шести юли, през две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7058 по описа за 2016г. на І-8 с-в при СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Налице е висящо производство, образувано
по искова претенция на „М.“ ЕООД с
предмет – отрицателен установителен иск за съществуването на парично вземане на
ответника срещу ищеца, основано на
Договор BG2006*018-164.05.01/ESC/G/CSG-3-149 за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ за изпълнение на проект „Просперитет чрез придобиване на
независимост и грижа за персонала“. Искът е насочен срещу М.НА И..
Както в исковата молба, така и в допълнително
представеното писмено уточнение с вх.
№90677/04.07.2016г. (дадено по изрично указание на съда), ищецът аргументира
правния си интерес от предявяването на иска с твърдението, че ответника
отказвал да се съобрази със силата на пресъдено нещо, като правна последица на
влязлото в сила съдебно решение (Решение №5550/17.05.2013г. по гр.д. №
4453/2012г. на 59 с-в при СРС, потвърдено с Решение № 6801/08.10.2015г. по
гр.д. № 9680/2013г. на ІІа при СГС), с което бил разрешен спор между същите
страни и на същото основание.
Ищецът посочва, че след положителното за него
решение по предявен осъдителен иск, предявения в настоящия процес установителен
иск бил предназначен да защити правата и интересите на ответника, тъй като с
писмено волеизявление – Уведомление № К-26-М-21/21.01.2016г. ответникът отново
заявил напълно необоснована претенция за плащане.
При изложените фактически обстоятелства и с оглед
изявленията на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Правният интерес на ищеца от воденето на процеса се
определя от наличието на спор между него
и ответника - относно съществуването/ несъществуването на спорното право. Пред
настоящия съд, самият ищец твърди, че
повдигнатия от ответника спор, който мотивирал правния му интерес от
предявяването на иска вече бил разрешен със сила на пресъдено нещо - в рамките
на друг, вече приключил съдебен процес, между същите страни (в този смисъл
са изричните и ясни по смисъл писмени изявления на ищеца в исковата молба и в
допълнителното писмено уточнение).
Правният интерес е основна и абсолютна положителна
процесуална предпоставка за правото на иск, а в конкретния случай, за ищеца
такъв интерес не е налице, след като самият ищец твърди, че спорното право е
обхванато от субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на
друг съдебен акт.
В хипотеза на насочено срещу „М.“ ЕООД принудително
изпълнение – това дружество очевидно има правен интерес от процесуална защита, но
за да я осъществи - ищецът никак не се нуждае от „потвърждаване“ на силата на
пресъдено нещо, за която категорично твърди да е налице - посредством ново
съдебно решение по настоящото дело. „М.“
ЕООД очевидно би могло да се позове на правните последици на влязлото в сила
решение, което цитира, направо пред органа, осъществяващ принудителното
изпълнение – за това не е необходимо да е бил воден предявения пред настоящия
съд установителен иск.
Правните последици на установителния иск се
свеждат само до сила на пресъдено нещо, в случай, че искът бъде признат за
основателен, а ищецът категорично твърди, че такава правна последица е вече
налице.
По всички изложени съображения, съдът счита, че
искът е недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му.
Така мотивиран и на основание чл. 130 от ГПК, вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА
ИСКОВА МОЛБА с вх. № 78595/09.06.2016г., подадена от „М.“
ЕООД с ЕИК ********* и адрес ***, срещу М.НА
И., със седалище *** и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр. дело № 7058 по описа за 2016г. на І ГО 8 състав при Софийски градски съд.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба, която може да бъде подадена
от всяка страна в процеса, пред Софийски Апелативен съд, до изтичане на едноседмичен
срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: