Р Е Ш Е Н И Е № 264
ПЛОВДИВ 14.05.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – ХХІІІ-ти състав, в откритото заседание на четиринадесети март през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря ИЛИЯНА КУЦЕВА - ГИЧЕВА
разгледа докладваното от Съдията Чакалова т.д. 793 по описа за 2016 година и
констатира следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба, подадена от „Лайт Кредит” ООД, ЕИК *********, Пловдив, ул.”Полет”
1, ет.2 против „Марджи транс” ООД, ЕИК *********, Пловдив, бул.”Мария Луиза” 69
и Р.Г.Д., ЕГН **********,*** с правна квалификация чл.240 ЗЗД, чл.86 ЗЗД.
Твърди се, че на 16.06.2010 год. между ищеца „Лайт Кредит” ООД /към този момент с
наименование „Джи Ес Финанси” ООД/ от една страна, в качеството на заемодател,
и „Марджи транс” ООД, в качеството на заемател и Р.Д., като солидарен длъжник,
е сключен договор за заем за сумата от левовата равностойност на 20 963 евро,
представляваща 41 000 лв, като страните са уговорили и заплащането на
лихва; в същия ден сумата е предоставена на заемателя чрез банков превод.
Твърди се, че на 12.04.2011 год. между ищеца „Лайт Кредит” ООД /към този момент с
наименование „Джи Ес Финанси” ООД/ от една страна, в качеството на заемодател,
и „Марджи транс” ООД, в качеството на заемател и Р.Д., като солидарен длъжник,
е сключен договор за заем за сумата от 62 000 лв, като страните са
уговорили заплащането на лихва; в същия ден сумата е предоставена на заемателя
чрез банков превод.
Заемодателят „Марджи Транс” ООД и
солидарният длъжник Р.Д. не са изпълнявали своите задължения по договорите за
заем и поради това със Споразумение на 16.12.2014 г. страните са се уговорили
за следното: приемат, че заемателят „Марджи Транс” ООД и солидарният длъжник Р.Д.
имат по Договор за заем от 16.06.2010 г. следните задължения – 41 000 лв
главница и 8 226. 13 лв лихви и по Договор за заем от 12.04.2011 г. има
следните задължения: 62 000 лв – главница и 25 567.77 лв лихви.
След сключване на споразумението заемателят
е заплатил по Договор за заем от 16.06.2010 г. лихва в размер на 8 226.13
лв изцяло, като е останала дължима главницата в размер на 41 000 лв; по
Договор за заем от 12.04.2011 г. заемателят е погасил частично лихви в размер
на 24 773.87 лв, като остава неизплатен остатъкът от лихвите в размер на
793.30 лв и главницата в размер на 62 000 лв.
За периода 16.09.2015 г. – 30.11.2016 г. –
върху главницата от 41 000 лв ответниците дължат лихва в размер на
5 038.40 лв, а върху главницата от 62 000 лв дължи лихва в размер на
7 619.04 лв.
Иска се да се постанови решение, с което да
се осъдят ответниците солидарно да заплатят на „Лайт Кредит“ ООД следните суми:
-41 000 лв, дължима по Договор за заем
от 16.06.2010 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба
до окончателното изплащане;
-5 038.40 лв, представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 41 000 лв за периода 16.09.2015 г. –
30.11.2016 г.;
-62 000 лв, дължима по Договор за заем
от 12.04.2011 г. ., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата
молба до окончателното изплащане;
-793.90 лв, представляваща обезщетение за
забава върху сумата от 62 000 лв, дължима по Споразумение от 16.12.2014 г.
-7 619.04 лв, представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 62 000 лв за периода 16.09.2015 г. –
30.11.2016 г.
Оспорва се твърдението на ответниците, че
сключеното Споразумение от 16.12.2014 г. отразява единствено поетите от
ответниците задължения,като се поддържа становището, че именно това
споразумение отразява задълженията на ответниците към момента на съставянето на
посоченото споразумение.
Претендира разноски.
Ответниците „Марджи транс“ ООД Пловдив и Р.Д.
не оспорват обстоятелството, че страните са сключили посочените в исковата
молба два договора за заем. Твърди се, че между страните по делото са налице
финансови отношения, които не се изчерпват с посочените два договора за заем, а
и с тристранно финансово споразумение – договор за вътрешен факторинг от
23.04.2010 г.
Във връзка с посочените два договора за
заем ответниците оспорват изцяло твърденията на ищеца за извършените плащания
по договорите, както и за налични задължения по тях. Оспорва се твърдението, че
непогасените задължения по договорите за заем са посочени в Споразумение от
16.12.2014 г., тъй като споразумението отразява само поетите по двата договора
задължения, а не задължения, които са били налични към датата на сключване на
споразумението. Със сключването на споразумението се е целяло да се постигне
разграничение между поетите задължения по двете групи финансови отношения,
съществуващи между страните по делото – договорите за заем и договора за
факторинг.
Прави се възражение за унищожаемост на
Споразумението от 16.12.2014 г. поради грешка в предмета на споразумението. В
тази връзка се твърди, че ответникът е правил плащания за погасяване на
задълженията по договорите за заем. Твърди се също, че част от задълженията са
погасени чрез сключване с ищеца на два договора за цесия – прехвърляне на ищеца
на вземане, което ответникът има спрямо „АВИБА“ ЕООД – Пловдив – Договор от
19.12.2011 г. – на стойност 21 853 лв и Договор от 21.02.2012 г. – на
стойност 8449.20 лв. Твърди се, че е налице висящ спор по т.д. 606/2015 г. на
ПдОС, като в постановеното по делото решение, макар и да не е влязло в сила,
Съдът е приел, че „Марджи Транс“ ООД е заплатило на „Лайт кредит“ ООД сумата от 73 594 лв по
договора за факторинг, от което следва, че останалите плащания са такива по договорите
за заем. Не оспорват обстоятелството, че сумата от 30 301 лв по двата
договора за цесия са такива, с които се погасяват задължения по договора за
факторинг.
Предвид доказателствата Съдът намира за
установено:
С Договор от
16.06.2010г. „Джи Ес Финанси” ООД и Марджи Транс ООД и Р.Г.Д. се споразумяват
за следното: „Джи Ес Финанси” ООД
предоставя на „Марджи Транс” ООД заем в размер на левовата равностойност
на 20 963 евро, като заемателят се задължава да върне сумата в срок до 18 месеца
и да заплати лихва от 2% месечно. Р.Г.Д. се задължава да върне получената в
заем сума солидарно заедно със заемополучателя.
От представения по
делото препис от платежно нареждане се установява, че на 16.06.2010г. „Джи Ес
Финанси” ООД е превело по сметка на „Марджи Транс” ООД на основание договор за
заем от 16.06.2010г. 41 000 лева.
С Договор от
12.04.2011г. „Джи Ес Финанси” ООД и Марджи Транс ООД и Р.Г.Д. се споразумяват
за следното: „Джи Ес Финанси” ООД
предоставя на „Марджи Транс” ООД заем в размер на 62 000 лева, като
заемателят се задължава да върне сумата в срок до 12.04.2014г. и да заплати
лихва от 2% месечно. Р.Г.Д. се задължава да върне получената в заем сума
солидарно заедно със заемополучателя.
От представения по
делото препис от платежно нареждане се установява, че на 12.04.2011г. „Джи Ес
Финанси” ООД е превело по сметка на „Марджи Транс” ООД на основание договор за
заем от 12.04.2011г. 62 000 лева.
Със Споразумение от
16.12.2014г. „Лайт Кредит“ ООД от една страна и „Марджи Транс“ ООД и Р.Д. от
друга, се споразумяват за следното: „Марджи Транс“ ООД има следните задължения
към „Лайт Кредит“ ООД – по Договор за заем от 16.06.2010г. главница 41 000 лева
и лихви 8 226.13 лева; по Договор за заем от 12.04.2011г. главница 62 000 лева
и лихви 25 567.77 лева, „Марджи Транс“ ООД се задължава да заплати на вноски по
5000 лева до пълното погасяване на задължението.
Основният спорен по
делото въпрос е дали извършените от ответника „Марджи транс“ ООД плащания са
погасили задълженията по договори за заем 16.06.2010 г. и 12.04.2011 г. , в
какъв размер е погасено задължението по договорите за заем и съставляват ли плащания
по Договор за факторинг от 23.04.2010 г.
От заключението на
ССЕ, което Съдът възприема като компетентно изготвено и неоспорено от страните,
се установява, че по разплащателната сметка на „Марджи транс“ ООД от „Джи Ес
Финанс“ ООД /“Лайт кредит“ ООД/ са постъпили следните суми – на 16.06.2010 г. -
41 000 лв с основание Договор за заем от 16.06.2010 г., на 12.04.2011 г. -
62 000 лв с основание Договор за заем от 12.04.2011 г., като останалите
средства са с основание Договор от 23.04.2014 г. След сключването на
Споразумение от 16.12.2014 г. „Марджи транс“ ООД е извършило преводи на „Лайт
кредит“ ООД в размер на 33 000 лв, като с извършените преводи в
счетоводството на „Лайт кредит“ ООД се отчита погасяване на лихви по Договор за
заем от 16.06.2010 г. в размер на 8226.13 лв и лихви по Договор за заем от
12.04.2011 г. в размер на 24 773.87 лв. По договорите за заем остават
дължими суми както следва:
-по Договор за заем
от 16.06.2010 г. – 41 000 – главница;
-по Договор за заем
12.04.2011 г – 62 000 лв – главница и 793.90 лв – лихва.
За периода
16.09.2015 г. – 30.11.2016 г. обезщетението за забава върху сумата 41 000
лв е в размер на 5 038.72 лв; за периода 16.09.2015 г . – 30.11.2016 г.
обезщетението за забава върху сумата 62 000 лв е в размер на 7 619.53
лв.
При извършена
проверка в счетоводството на „Марджи транс” ООД се констатира:
- че за сумата
264 810 лв, представляваща преводи от „Марджи транс“ ООД към „Джи Ес
Финанси“ ООД /“Лайт кредит“ ООД/ за периода 28.03.2011 г. – 31.12.2014 г. с
основание „грешно преведена сума“ и „По Договор от 23.04.2010 г.“ и за сумата
109 950 лв, представляваща преводи от „Марджи транс“ ООД към „Джи Ес
Финанси“ ООД /“Лайт кредит“ ООД/ за периода 28.03.2011 г. – 06.07.2011 г. с
основание „грешно преведена сума се съхраняват платежните нареждания, въз
основа на които са извършени плащанията. Във всички платежни нареждания, с
изключение на това от дата 11.07.2011 г. за 12 000,00 лв , като основание
за плащане е посочено „грешно преведена сума“;
-че всички преводи
с основание „грешно преведени суми” са отразени, като платени суми по заеми от
„Джи Ес Финанси” ЕООД;
-че от „Лайт
Кредит“ ООД са постъпили суми в общ размер на 346 039.87 лв с основание
„Договор за факторинг от 23.04.2010 г.“.
Постъпилите
от „Марджи транс“ ООД суми с основание „грешно преведени суми“ в счетоводството
на „Лайт Кредит“ ООД /“Джи Ес Финанси“ ООД са отразени по сметка 498 „Други
дебитори“ и са отнесени по задължения на ответника по Договор за изкупуване на
вземания по търговски фактури (вътрешен факторинг
с цялостно управление на вземанията) от 23.04.2010 г.;
-при съпоставка на
счетоводните записвания при ответника се констатира, че постъпилите суми в брой
не са осчетоводени по сметка 152 „Дългосрочни заеми“. Към 31.12.2010 г. е
отразен получен заем в размер на 41 000 лв по Договор за заем от
16.06.2010 г.
- че през
периода на действие на Договора за
факторинг са отразени само две фактури, издадени от ищеца, за начислени лихви
по договора за факторинг от 23.04.2010 г. на обща стойност 10 611,14 лв.
Отразените фактури са №********** от 31.10.2011 г. на стойност 5 298,45 лв
и №********** от 30.11.2011 г. на стойност 5 312,69 лв За периода от
30.04.2010 г. до 31.07.2014 г. „Лайт Кредит“ ООД е издало фактури за начислени
лихви по договор за факторинг в общ размер 218 071.61 лв.
При проверка в
„Лайт Кредит“ ООД се установява:
- че с Разходни
касови ордери от 2010 г. са изплатени суми в брой в общ размер на 226 494
лв на Р.Д., като представител на „Марджи Транс“ ООД с основание „Заем по
договор от 23.04.2010 г.“;
-общо платените от
„Лайт Кредит“ ООД суми по Договор за факторнг от 23.04.2010 г. са в размер на
572 533.87 лв. Предоставените суми от „Лайт Кредит“ ООД са във връзка с
финансиране на доставки на „Марджи Транс“ ООД към „Сомат“ АД, „Алпина“ ЕООД и
„Виа Логистика“ ЕООД. След представяне от страна на ответното дружество на
издадените фактури към посочените дружества „Лайт Кредит“ ООД е заплащало
стойността на представените фактури;
- че са
предоставени средства на „Марджи Транс“ ООД по Договор за факторинг от
23.04.2010 г. във връзка с извършени доставки към „Сомат“ АД в общ размер на
405 001.78 лв;
С Договор за цесия
от 19.12.2011 г. „Марджи Транс“ ООД прехвърля на „Джи Ес Финанси“ ООД вземането
си от „Авиба“ ЕООД по фактури №647/02.12.2011 г., №682/09.12.2011 г. и
№684/15.12.2011 г. в общ размер на 21 853,00 лв., като срещу прехвърлените
вземания „Джи Ес Финанси“ ООД се е задължило да приспадне чрез прихващане
задължения по Договор за факторинг от 23.04.2010 г.
С Договор за цесия
от 21.02.2012 г. „Марджи Транс“ ООД прехвърля на „Джи Ес Финанси“ ООД вземането
си от „Авиба“ ЕООД по фактура №700/27.01.2012 г. в размер на 8 448,00 лв., като
срещу прехвърлените вземания „Джи Ес Финанси“ ООД се е задължило да приспадне
чрез прихващане задължения по Договор за факторинг от 23.04.2010 г.
След приспадане на
прихванатите суми по горе посочените договори за цесия, задължението по
Договора за факторинг от 23.04.2010 г. остава в размер на 542 231.67 лв.
Погасените суми по
Договора за факторинг в полза на „Лайт Кредит“ ООД са в общ размер на 405 719.47
лв.
След приспадане на
извършените плащания в общ размер на 405 719.47 лв, остава неплатено
задължение по Договор за факторинг от 23.04.2010 г. в размер на 136 512.20
лв.
Извършените
плащания от страна на „Сомат“ АД в общ размер на 197 790.51 лв са
постъпили по разплащателната сметка на „Лайт кредит“ ООД.
От страна на
„Марджи Транс“ ООД извършените плащания в полза на „Лайт Кредит“ ООД са в общ
размер на 340 904 лв, от които 33 000 лв по Споразумение от
16.12.2014 г., с които са погасени начислени лихви по Договор за заем от
16.06.2010 г. и Договор за заем от 12.04.2011 г. Останалите 307 904 лв са
формирани от:
- платени по
разплащателните сметки на страните с основание „грешно преведени суми“ в размер
на 109 950 лв;
- платени по
разплащателните сметки с основание за плащане „Договор от 23.04.2010 г. “ в
размер на 176 860 лв и
- внесени в брой в
„Лайт кредит“ ООД в размер на 21 094 лв.
От счетоводството
на „Лайт Кредит“ ООД се установява как са разпределени постъпилите суми от
„Марджи Транс“ ООД в размер на 336 904 лв:
-платената сума в
размер на 149 044 лв е отразена за погасяване на задължения по Договор за
факторинг от 23.04.2010 г.,
-сумата в размер на
154 860 лв е отнесена за погасяване на задължения по издадени фактури за
начислени лихви по Договора за факторинг и
-сумата в размер на
33 000 лв е отнесена за погасяване на лихви по Договори за заем от
16.06.2010 г. и от 12.04.2011 г.
- с Приходни касови
ордери са платени в брой суми от „Марджи Транс“ ООД с основание „ по договор от
23.04.2010 г.“, както следва:
ПКО №1 от 19.07.2010 г. – 6 000 лв
ПКО №2 от 12.08.2010 г. – 8 700 лв и
ПКО №3 от 02.09.2010 г. – 6 394 лв.
Извън плащанията от страна на „Марджи Транс“ ООД в полза на „Лайт
Кредит“ ООД с основание „грешно преведени суми“, ответното дружество е извършвало
преводи с основание „по Договор от 23.04.2010 г.“. От страните по делото не са
представени други договори от дата 23.04.2010 г., поради което експертизата
счита, че се преводите се отнасят за Договора за факторинг. Всички плащания с
основание „по договор от 23.04.2010 г.“ са в общ размер на 176 860 лв.
От
обясненията по реда на чл.176 ГПК на Ж.И. в качеството му на управител на „Лайт
кредит“ ООД в съдебно заседание от 08.11.2018г. се установява, че между „Марджи
транс“ ООД, „Сомат“ АД и „Лайт кредит“ ООД е сключен договор, по силата на
който „Лайт кредит“ ООД заплаща на „Марджи транс“ ООД възнаграждението, което
„Сомат“ АД му дължи за извършен превоз след представяне на фактурата, а след
това „Сомат“ АД дължи плащане на „Лайт кредит“ ООД, а „Марджи транс“ ООД
заплаща на „Лайт кредит“ ООД лихва по този договор. Понякога „Сомат“ АД са
заплащали вместо на „Лайт кредит“ ООД на „Марджи транс“ ООД възнаграждението за
превоза и поради това „Марджи транс“ ООД е връщало получените повторно суми като
възнаграждение за извършен превоз с означението „грешно преведени суми“.
При така събраните
доказателства Съдът намира, че безспорно ищецът е предоставил на ответника
„Марджи транс“ ООД заеми в размери – на 16.06.2010 г. – 20 963 евро и на
12.04.2011 г – 62 000 лв, като ответниците е следвало да върнат получената
в заем сума както следва: - в срок от осемнадесет месеца от получаването –
сумата 20 963 евро и в срок до 12.04.2014 г. – сумата от 62 000 лв. Със
Споразумение от 16.12.2014 г. страните по делото се съгласяват, че задължението
на „Марджи транс“ ООД към „Лайт кредит“ ООД по Договор за заем от 16.06.2010 г.
е в размер на 41 000 лв главница и 8226.13 лв лихва, а по Договор за заем
от 12.04.2011 г. е 62 000 лв главница и 25 567.77 лв лихва и след сключването
на Споразумение от 16.12.2014 г. „Марджи транс“ ООД е извършило преводи на
„Лайт кредит“ ООД в размер на 33 000 лв, като с извършените преводи в
счетоводството на „Лайт кредит“ ООД са отнесени за погасяване на лихви по
Договор за заем от 16.06.2010 г. в размер на 8226.13 лв и лихви по Договор за
заем от 12.04.2011 г. в размер на 24 773.87 лв. След частичното погасяване
задължението е съответно:
-по Договор за заем
от 16.06.2010 г. – 41 000 лв – главница;
-по Договор за заем
12.04.2011 г – 62 000 лв – главница и 793.90 лв – лихва.
За периода
16.09.2015 г. – 30.11.2016 г. обезщетението за забава върху сумата 41 000
лв е в размер на 5 038.72 лв; за периода 16.09.2015 г . – 30.11.2016 г.
обезщетението за забава върху сумата 62 000 лв е в размер на 7 619.53
лв.
Остава недоказано
твърдението на ответниците, че са извършили плащания, с които са погасили в
по-голям размер задължението си. От заключението на ССЕ се установява, че
плащанията с основание „грешно преведена сума“ не се отнася за погасяване на задълженията
по договорите за заем, а е относимо към Договор от 23.04.2010 г. /договор за
факторинг/. Направените от ответника „Марджи транс“ ООД плащания в зависимост
от основанието коректно са отразени в счетоводството на ищеца както за
погасяване на задълженията по договорите за заем, така и плащанията по Договор
от 23.04.2010 г. с основание „грешно преведена сума“. От заключението на ССЕ и
от обясненията на Управителя на „Лайт кредит“ ООД става ясно, че всички
средства с основание „грешно преведени суми“, които „Марджи транс“ ООД е
превеждало на „Лайт кредит“ ООД, съставляват средства, дължими на „Лайт кредит“
ООД, но неправилно са заплатени на „Марджи транс“ ООД по Договор от 23.04.2010
г. и поради това ответникът ги предоставя на „Лайт кредит“ ООД, като тези
плащания не са относими към договорите за заем и поради това не се и включват
като част от направеното погасяване на задълженията по договорите за заем. Като
плащане по договорите за заем и във връзка със Споразумение от 16.12.2014 г.
ответникът „Марджи транс“ ООД е направил плащане от 33 000 лв, с което са
погасени лихвите по Договор за заем от 16.06.2010 г. и частично лихви по
Договор за заем от 12.04.2011 г.
По направеното от ответниците възражение за
унищожаемост на Споразумение от 16.12.2014 г:
Със Споразумение от
16.12.2014 г. страните по делото се съгласяват, че задължението на „Марджи
транс“ ООД към „Лайт кредит“ ООД по Договор за заем от 16.06.2010 г. е в размер
на 41 000 лв главница и 8226.13 лв лихва, а по Договор за заем от
12.04.2011 г. е 62 000 лв главница и 25 567.77 лв лихва; твърди се от
ответниците, че Споразумение от 16.12.2014 г. има за предмет да направи
разграничение между възникналите във времето между страните правоотношения – на
основание договори за заем и на основание договор за факторинг от 23.04.2010 г.
Ответниците са подписали това споразумение именно с представата, че се
разграничават правоотношенията. Въпреки че в споразумението съществува израз,
който установява общата дължима сума по двете правоотношения, ответниците заявяват,
че с това изявление не признават съществуването към 16.12.2014 г. на задължение
по договор за заем. Ако по пътя на тълкуването Съдът стигне до разбирането, че
към 16.12.2014 г. ответниците са направили признание за задължение в размер на
136 793.90 лв в общ размер по двата договора за заем, то в такъв случай те
заявяват, че това споразумение са подписали поради създадената у тях грешна
представа относно предмета на договора, те са считали, че уточняват размерите
на възникналите задължения във времето, а не това, което дължат към момента.
От текста на
Споразумение от 16.12.2014 г. става ясно, че в точка първа от страните посочват
какви са по вид и размер задълженята на „Марджи транс“ ООД към „Лайт кредит“
ООД към 16.12.2014 г. на различни основания – договори, в това число Договори
за заем от 16.06.2010 г. и от 12.04.2011 г. , като в точка втора на
споразумението изрично е записано, че „Марджи транс“ ООД се задължава да
изплаща задълженията, посочени в точка първа по определен начин, т.е. от текста
на споразумението може да се обоснове единствен извод, че страните установяват
размерите на задълженията на „Марджи транс“ ООД към „Лайт кредит“ ООД на
посочените основания и се поема задължение именно вземанията в посочените
размери да се изплащат по определен начин. При така формулираното изявление на
страните не остава съмнение, че целта на споразумението е да се уговори начин и
срок за погасяване на съществуващи задължения в конкретен размер на „Марджи
транс“ ООД спрямо „Лайт кредит“ ООД, а не единствено страните да разграничат
задълженията по основания и размер. В подкрепа на този извод на Съда е и
обстоятелството, че страните се уговарят, че при неплащане на една месечна
вноска цялата сума по споразумението става предсрочно изискуема, т.е. ще
отпадне облекчението на ответниците да заплащат разсрочено задължението.
Предвид изложеното
Съдът намира, че при тълкуването на волята на страните по Споразумение от
16.12.2014 г. може да се обоснове единствен извод, че те са установили към
16.12.2014 г. размерите на задълженията на „Марджи транс“ ООД към „Лайт кредит“
ООД на различните основания /договори/ и са се споразумели за начина на
изплащане на тези задължения в установения вече размер.
При този извод на
Съда следва да се разгледа и направеното възражение за унищожаемост на
Споразумение от 16.12.2014 г. поради грешка в предмета на споразумението –
ответниците са имали представа, че предметът на споразумението е разграничение
между възникналите във времето между страните правоотношения – на основание
договори за заем и на основание договор за факторинг от 23.04.2010 г., а не че
има за предмет установяване размерите на задълженията по вид и размер. В хода
на производството от ответниците не се ангажират доказателства относно различие
между обективираното в договора съдържание на клаузите и друга воля на
ответниците, свързана с установяване правоотношенията между страните по делото.
Текстът на клаузите е ясен, недвусмислен, не създава условия за съмнение
относно правния смисъл, вложен в договора. Текстът в неговата цялост установява
недвусмислена воля на страните да уредят отношенията си, като това се постига
чрез поемане на задължение на ответниците да заплащат разсрочено общо
посоченото задължение.
Предвид изложеното
Съдът приема възражението за неоснователно и като такова следва да се остави
без уважение.
При така
установеното и направените правни изводи Съдът приема исковете за основателни и
следва да се уважат в заявените размери, а именно:
-41 000 лв, дължима по Договор за заем
от 16.06.2010 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба
– 01.12.2016 г. до окончателното
изплащане;
-5 038.40 лв, представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 41 000 лв за периода 16.09.2015 г. –
30.11.2016 г.;
-62 000 лв, дължима по Договор за заем
от 12.04.2011 г., ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба
– 01.12.2016 г. до окончателното
изплащане;
-793.90 лв, представляваща обезщетение за
забава върху сумата от 62 000 лв, дължима по Споразумение от 16.12.2014 г.
-7 619.04 лв, представляваща
обезщетение за забава върху сумата от 62 000 лв за периода 16.09.2015 г. –
30.11.2016 г.
При този изход на
спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да се осъдят да заплатя
на ищеца направените по делото разноски в размер на 8918.05 лв.
По възражението на
ответниците за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца:
Съобразно
регламента на чл.7, ал.2, т.5 Наредба № 1/09.07.2004 г. минималният размер на
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по искове с
посочения материален интерес е 3860 лв, което е и уговореното и заплатеното
адвокатско възнаграждение от ищеца, поради което възражението се явява
неоснователно.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „Марджи транс” ООД, ЕИК *********, Пловдив, бул.”Мария Луиза” 69
и Р.Г.Д., ЕГН **********,*** солидарно да заплатят на „Лайт кредит” ООД, ЕИК
*********, Пловдив, ул.”Полет” 1, ет.2 :
-сумата 41 000 лв /четиридесет и една
хиляди лева/, дължима по Договор за заем от 16.06.2010 г., ведно с обезщетение
за забава от подаването на исковата молба – 01.12.2016 г. до окончателното изплащане;
-сумата 5 038.40 лв /пет хиляди
тридесет и осем лева и 40 ст/, представляваща обезщетение за забава върху
сумата от 41 000 лв за периода 16.09.2015 г. – 30.11.2016 г.;
-сумата 62 000 лв /шестдесет и две
хиляди лева/, дължима по Договор за заем от 12.04.2011 г., ведно с обезщетение
за забава от подаването на исковата молба – 01.12.2016 г. до окончателното изплащане;
-сумата 793.90 лв /седемстотин деветдесет и
три лева и 90 ст/, представляваща обезщетение за забава върху сумата от
62 000 лв, дължима по Споразумение от 16.12.2014 г.
-сумата 7 619.04 лв /седем хиляди
шестстотин и деветнадесет лева и 4 ст/, представляваща обезщетение за забава
върху сумата от 62 000 лв за периода 16.09.2015 г. – 30.11.2016 г.
-сумата 8918.05 лв /осем хиляди деветстотин и
осемнадесет лева и 5 ст/, представляваща разноски по делото
Решението
може да се обжалва пред Апелативен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните
СЪДИЯ: