Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 19.08.2021
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Търговско
отделение
На 14.07. 2021
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР:
АНТОНИНА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА
т.дело
№ 1240 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази:
Предявени са
искове с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В
исковата молба се твърди, че
ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.” АД е сключил договор за застраховка ’’Гражданска
отговорност на автомобилистите” със С.Д.Д., собственик на лек автомобил „**”, с
рег.№ ***, обективиран в застрахователна полица № BG /03/118000348190, издадена на
22.01.2018г., за срок от 03.02.2018г. до 02.02.2019г.
На
20.02.2018г. С.Д.Д. при управление на посочения лек автомобил „**”, с рег.№ ***
в землището на с.В.Л., общ.О., обл.Стара Загора в посока север-юг, по път 503,
км 22+ 300 допуснал нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДП, като загубил контрол над
автомобила, вследствие на което последният напуснал пътното платно, навлязъл в
десния банкет и блъснал намиращата се там К.А.А., ЕГН ********** като я
отхвърлил в извънпътната територия на разстояние 19 м. В резултат на удара
пострадалата К. А. получила съчетана автомобилна травма, несъвместима с живота,
предвид което въпреки оказаната й специализирана медицинска помощ в МБАЛ-
Хасково на 23.02.2018г. е починала.
Срещу
извършителя С.Д.Д. е било образувано НОХД 169/2020г. по описа на Окръжен съд
гр.Стара Загора. С присъда № 17/28.05.2020г., постановена по делото от ОС-Стара
Загора, влязла в сила на 12.06.2020г. същият е признат за виновен в това, че
20.02.2018г. при управление на гореопосочения лек автомобил „**”, с рег.№ *** в
землището на с.В.Л., общ.О., обл.Стара Загора, по път 503, км 22+ 300 нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно която
разпоредба водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътното превозно
средство, което управляват, в резултат на което по непредпазливост причинил
смъртта на К.А.А., ЕГН **********, съставляващо престъпление по чл.343, ал.1,
б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което е осъден на 1 година и 6 месеца
лишаване от свобода условно, с изпитателен срок от 4 години и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 2 години.
Посочва
се, че влязлата в сила присъда по посоченото наказателно дело, на основание
чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправновност и виновността на дееца, предвид което по несъмнен и
безспорен начин е доказано деянието
-деликт, извършено от С.Д.Д., формата на вината му /по непредпазливост/ и
вредоносния резултат -смъртта на К.А.А..
В
резултат на ПТП ищците Х.К.А. и
А.К.А. - родители на починалата К.А.А. претърпели неимуществени вреди.
Вследствие причинената смърт на дъщеря им, двамата ищци, като нейни родители
преживели и продължавали да изпитват неимоверни душевни болки и страдания. За
тях това била голяма трагедия, която обезсмислила напълно живота им. Останали
безвъзвратно лишени от рождената си дъщеря, не само от физическото й
присъствие, но и от твърде силната й обич и привързаност към тях. Живеели са
заедно с дъщеря си и семейството й в една жилищна сграда, ежедневно се виждали,
общували, хранили се заедно, помагали си взаимно и се разбирали. Ежедневието на
ищците било изцяло посветено на дъщеря им и нейното семейство с две
непълнолетни деца - Димитър на 15 и Християн - на 12 год. Взаимно се отменяли в
битовите си ежедневни задължения, а ищците изпращали и посрещали децата на К. и
съжителя й от училище, когато родителите са на работа или са заети с друго.
Били пример за сплотено и задружно семейство. Покойната К. била много добра
дъщеря, позитивна и интелигентна личност, уважавана в професионалните си среди
и в обществото и ищците изпитвали гордост, че са нейни родители. До смъртта си
дъщеря им работила като митнически инспектор в Агенция „Митници” и се ползвала
с авторитет като отличен професионалист. Между ищците и покойната им дъщеря
никога не е имало конфликти, съжителствали са щастливо, в дух на взаимна обич,
разбирателство и сплотеност.
На
20.02.2018г., когато се случило нещастието, дъщеря им се връщала от гр.Стара
Загора, където била на посещение при сина си Димитър, който учил в Националната
професионална гимназия по ветеринарна медицина. Очаквали я да се върне и да им
разказва за внука им, а вместо това получили съобщение за тежката катастрофа,
станала с нея. Веднага тръгнали за болницата в гр.Хасково, в която била
настанена и там отивали всеки ден до смъртта й. Изпитвали панически страх и
безпокойство за живота на дъщеря си, а след съобщението за смъртта й изпаднали
в шоково състояние. От тогава неутешимо плачели и тъгувли за нея, напълно били
сломени и без желание за живот. В продължение на повече от две години всеки ден
посещавали гроба й, а след това -през ден. И двамата родители се поболели от
мъка - вдигали кръвно, изгубили съня и спокойствието си, отслабнали,
непрекъснато тъгували и мислели за нея. Получавали хипертонични атаки,
главоболие, хронично безсъние и безпокойство и постоянно приемали медикаменти.
Ищцата Х.А. физически се срила - прегърбила се от мъка и подвижността й рязко
се влошила. Ищецът А.А. заболял от хронична еритремия и постоянно бил подложен
на изследвания и приемал лекарства. След смъртта на дъщеря си ищците се
затворили в себе си и се дистанцирали от хората. Престанали да се виждат и
срещат с близки и познати. Единствената им утеха били децата на К., които се
настанили на техния етаж в жилищната сграда и за които се грижат заедно с баща
им. Дните им минавали в скръб и страдание по внезапно загиналата им дъщеря. Не
можели да преживеят неочакваната и тежка за тях загуба на обичната им дъщеря,
загинала в разцвета на силите си - на 46 години и да се примирят, че я няма.
Всички
тези неимуществени вреди били в пряка и непосредствена причинна връзка с
виновното поведение на С.Д., в качеството му на водач на лек автомобил „**”, с
рег.№ *** към момента на настъпване на произшествието бил сключен договора за
застраховка "Гражданска отговорност" с ответното застрахователно
дружество.
Ищците
Х.А. и А.А. претендират репариране основание
чл.432, ал.1 от КЗ на претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в
значителни психически болки и страдания вследствие смъртта на дъщеря им, с
присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 150 000 лева за всеки от
тях или общо 300 000 лева за двамата, ведно със законната лихва, считано от
23.02.2018г.
В
изпълнение на изискването по чл.432, ал.1, вр. 380 от КЗ ищците предявили
извънсъдебно пред застрахователя на деликвента ЗАД „Б.В.И.Г.” АД писмена
застрахователна претенция вх..№3/27.03.2018г. от А.К.А. и № 5/04.04.2018г. от Х.К.А.
по предоставен им образец от представител на застрахователя в офиса в С..
Впоследствие с писмо вх.№ 897/25.02.2020г. представили поискани им от
застрахователя документи. В отговор на претенцията на ищците с писмо изх.№ П
00432/07.05.2020г. застрахователят отказал да им заплати застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди поради недоказаност на вида и обема на
болките и страданията. Това породило правния интерес им интерес от предявяване
на настоящият пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ срещу ответното застрахователно
дружество.
Поради
изложеното молят съда да осъди:
1. ЗАД „Б.В.И.Г.” АД да заплати на първата ищца Х.К.А. обезщетение
за неимуществени вреди в размер на
150
000 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2018г. до окончателното й
изплащане, както и направените по делото разноски
2.
ЗАД „Б.В.И.Г.” АД да заплати на втория ищец А.К.А. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 150 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
23.02.2018г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото
разноски.
В съдебно заседание от 14.07.2021
г. съдът е допуснал увеличение на предявените от Х.К.А. и А.К.А. Искове,
като същите вместо предявени за сумата от
по 150 000 лв. за всеки от ищците, да се считат за предявени за
сумата 170 000 лв. за всеки един от ищците, представляващи обезщетение аз
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 23.02.2018 г. до
окончателното и изплащане.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер.
На
първо място твърди, че искът не е доказан по основание. Посочва, че в представените документи към исковата молба няма
еднозначни и конкретни доказателства пострадалата пешеходка К.А.А., къде точно
се е намирала на пътното платно непосредствено преди ПТП и какво е било
поведението й на пътя. Единственото, което приема като противно твърдение е, че
същата вероятно се е намирал на пътното платно на място, което не е изрично
обозначено за пресичане, движение и/или стоене, защото са налице данни от
документите от воденото наказателно производство, че ПТП е настъпило в район,
който не е бил предназначен за пресичане. Счита, че вероятно пешеходката не е
проявила и нужното внимание на пешеходец на пътното платно и се е появила на
пътя изненадващо и неочаквано за водача.
Във връзка с изложеното твърди, че е налице възможност
изненадващо поведението и мястото на движение/стоене на пътното платно от
страна на К.А.А. да е причина за настъпилото ПТП. Счита, че съществува
обоснована възможност същата да се е намирала на самото пътно платно
неправомерно, без достатъчна за водача видимост. Твърди, че няма еднозначни
доказателства в настоящото пешеходката да е била извън платното за движение при
настъпването на ПТП. Към исковата молба нямало представени налични
доказателства за удостоверяване на безспорно виновно поведение или нарушение на
правилата за движение на водача на МПС „**“, с peг. №***,
ангажиращо от своя страна отговорността на застрахователя.
От друга страна, от наличните данни ставало ясно, че
управляваният от пострадалата К.А.А. автомобил първоначално е катастрофирал,
като причината била загубата на контрол от страна на водача при управление на
МПС със съобразена скорост. В последствие на същото място второ МПС, управлявано
от С.Д.Д., на същото място, също при управление със съобразена и много по-ниска
от допустимо разрешената скорост, отново губи контрол и реализира ПТП. Изводът,
до който можело да се достигне не само правно, а и чисто логически аргументирано
бил, че причината и за двете ПТП е не поведението или несъобразената скорост от
страна на дамата водачи, а наличието на проблем с асфалтовото покритие на пътя.
Във връзка с изложеното ответникът прави
изрично възражение за наличие на случайно деяние от страна на водача С.Д. -
загубил контрол върху ПТП не по негова вина и не поради управление с висока
скорост.
На основание изложеното, оспорва и прави възражение за наличието на данни за доказано по
безспорен начин виновно поведение от страна на водача на застрахованото МПС.
Оспорва вида и характера на
уврежданията във връзка с ПТП, както и причинно - следствената връзка между
деликта и претърпените неимуществени вреди. Посочва, че по делото не става ясно какви са реалните
увреждания на пешеходната, както и същите дали са в пряка и непосредствена
връзка с настъпилата в последствие дни след ПТП смърт.
Алтернативно се твърди, че съществува реална и обективна
възможност пострадалата пешеходна К.А.А. и сама
да е създала предпоставки и се е поставила в опасност, както и с
поведението си в значителна степен е и допринесла за случилото се.
Твърди се, че е налице съществено съпричиняване от страна на К.А.А., която вероятно неочаквано
за водача се е намирал на пътното платно в непосредствена близост до
автомобила, във вече тъмната част на денонощието и ограничена видимост за
водача.
Счита, че от представените с исковата молба писмени
доказателства не става ясен точния механизъм на настъпване на произшествието,
не се разкриват в достатъчна степен обстоятелствата, при които е настъпило
същото и действията на участниците в него. С настоящото оспорва настъпването на
ПТП, както и механизма на евентуалното му настъпване. Посочва, че предпоставките
за носене на деликтна отговорност по чл.45, ал.1 от ЗЗД трябва да бъдат
доказани пред гражданския съд с доказателства и доказателствени средства,
събрани в хода на делото по иска на увреденото лице, съобразно принципите за
непосредственост и равенство на страните. Още повече, съществували редица
противоречия по отношение на съществени обстоятелства - къде и как точно е
пресичала или е стояла пострадалата.
Във връзка с изложеното, и позовавайки се на един от
основните принципи в правото, според който никой не може да черпи права от собственото
си неправомерно поведение, считаме, че при определянето на размера на
обезщетенията следва да се отчете факта на съпричиняване. Посочва, че съгласно
чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Относно размера на иска заявява, че същият е недоказан по размер, а от друга страна - е силно
завишен, като това становище потвърждавало от трайната съдебната практика за
обезщетяването на вреди.
Посочва, че размерът на обезщетенията за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост, като същото е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, едно от които
е поведението на пострадалата и наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от нейна страна. Признава, че безспорно загубата на човек не може да
бъдат изцяло оценена в пари, предвид което при определянето на размера на
обезщетението се следват принципа на справедливостта, законовите разпоредби и
съдебната практика при определяне на обезщетения от подобен вид.
Оспорва претендираната от ищеца
в исковата молба лихва. Посочва,
че единственият задължен по отношение на лихвите за забава следва да се счита
деликвента (застрахования). Счита, че с оглед КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
приложим е чл.497 от същия, в който изрично е уточнено точно от кой момент
застрахователя дължи лихва. Твърди, че е налице забава на кредитора по
отношение на плащането, както и че застрахователя не дължи лихва по чл.409 от КЗ.
С допълнителната искова молба ищците
оспорват твърдението, че пострадалата К.А.А. е допринесла за настъпване на произшествието, тъй като
не е била участник в движението. Същата не се намирала на платното за движение,
както предполага ответника, а изцяло извън него - на десния банкет по посока на
движението на водача на лекия автомобил „**”, с рег.№ ***, като е разговаряла
по телефона с фактическия си съжител А.Д.Д. към момента на удара. На банкета
заедно с пострадалата К. А. било и лицето И.Г. ***.
Неоснователно било твърдението
на застрахователното дружество, че не е доказано виновно поведение на водача на
лекия автомобил за реализиране на произшествието. Такова доказателство по
силата на чл.300 от ГПК е влязла в сила присъда № 17/28.05.2020г., постановена
по НОХД 169/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Стара Загора, приложена към
исковата молба, с която С.Д.Д. е осъден за противоправно деяние, съставляващо
нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДП, довело да смъртта на К.А.А.. Предвид това твърди,
че не е налице случайно деяние от страна на водача С.Д.-загуба на контрол върху
МПС не по негова вина, а поради проблем в асфалтовото покритие /какъвто нямало/,
в какъвто смисъл е направено възражение от ответника в отговора му на исковата
молба.
Несъстоятелно било твърдението
за липса на причинно-следствена връзка между деликта и претърпените имуществени
вреди, тъй като такива не се претендират от ищците.
Насрещното твърдение на
ответника за липса на медицински документи, които да установяват реалните
увреждания на пострадалата К.А.А., както и дали са в причинна връзка с
настъпилата впоследствие смърт на същата намират за неоснователно. Посочената влязла в сила
присъда твърдят, че е категорично доказателство, че прекият извършител на
деликта-ПТП С.Д. е причинил смъртта на К. А., настъпила вследствие на
несъвместимите с живота й увреждания. Независимо от това ищецът представя
Съдебномедицинска експертиза на труп №44/18г. за извършени оглед и аутопсия на
трупа на К.А.А.. Посочват, че насрещното възражение за съпричиняване от страна
на пострадалата К. А., наричана от ответника „пешеходка”, „пешеходката”,
каквото качество не е имала, е голословно и неоснователно. Пострадалото лице А.
не се намирала на платното за движение и с нищо не е съпричила вредоносния за
нея резултат, поради което дължимото обезщетение на ищците не следвало да се
намалява на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
По твърденията и възраженияна
на ответника за размера на претендираното обезщетение заявява, че оспорва
възражението за неоснователност на иска, поради недоказаност на неимуществените
вреди, като твърди, че за доказването на иска в образуваното съдебно исково
производство са допустими всички доказателствени средства и такива са
ангажирани от ищцата с исковата молба.
Относно възраженията за претендираната
законна лихва заявяват, че е неоснователна тезата на ответното дружество, че
задължен по отношение на претендираната лихва е деликвента, както и че
ответникът не дължи лихва.
Отговор на допълнителната искова молба не
е постъпил.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
Безспорно
е установено, че на 20.02.2018 г. при управление на лек автомобил „**”, с рег. №
***в землището на с.В.Л., общ. О., обл. Стара Загора в посока север-юг, по път
503, км 22+ 300, С.Д.Д. е допуснал нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДП, като
загубил контрол над автомобила, вследствие на което последният напуснал пътното
платно, навлязъл в десния банкет и блъснал намиращата се там К.А.А., която е
починала.
Видно
от справка от сайта на Гаранционен фонд към датата на ПТП за лек автомобил „**”,
с рег. № ***, управляван от С.Д.Д. е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ЗАД „Б.В.И.Г.” АД по застрахователна
полица № BG /03/118000348190,
издадена на 22.01.2018г., за срок от 03.02.2018г. до 02.02.2019г.
Видно
от приложеното НОХД 169/2020г. по описа на Окръжен съд -Стара Загора с присъда № 17/28.05.2020г., влязла в сила на
12.06.2020г. С.Д.Д. е признат за виновен в това, че 20.02.2018г. при управление
на гореопосочения лек автомобил „**”, с рег.№ *** в землището на с.В.Л., общ.О.,
обл.Стара Загора, по път 503, км 22+ 300 нарушил правилата за движение по
пътгщата, а именно чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътното превозно средство, което управляват,
в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на К.А.А., ЕГН **********,
съставляващо престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК,
за което е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода условно, с
изпитателен срок от 4 години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2
години.
В
изпълнение на изискването по чл.432, ал.1, вр. 380 от КЗ ищците предявили
извънсъдебно пред застрахователя на деликвента ЗАД „Б.В.И.Г.” АД писмена
застрахователна претенция вх..№3/27.03.2018г. от А.К.А. и № 5/04.04.2018г. от Х.К.А.
по предоставен им образец от представител на застрахователя в офиса в С..
Впоследствие
с писмо вх.№ 897/25.02.2020г. представили поисканите им от застрахователя
документи. В отговор на претенцията на ищците с писмо изх.№ П
00432/07.05.2020г. застрахователят отказал да им заплати застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди поради недоказаност на вида и обема на
болките и страданията.
От
заключението на автотехническата експертиза се установява следното:
Непосредствено
преди настъпване на ПТП - то, пострадалата К.А.А. се е намирала извън платното
за движение. Била е на западния банкет, на около 0,60 м западно от западната
граница на платното за движение.
В
материалите по ДП има данни, че непосредствено преди настъпване на ПТП, К.А.А.
е била с гръб към л.а. ** с рег. № ***и е говорила по телефона.
ПТП е
възникнало в светлата част на денонощието, но пострадалата е нямала
техническата възможност да забележи движещия се към нея автомобил, заради
позицията в която се е намирала в тази момент.В материалите по делото няма
данни водачът да е имал ограничена видимост към намиращата се на западния
банкет К. А.. В протокола за оглед на ПТП е записано, че на 30 м северно от т.
О се намира края на ляв завой. Според описаните параметри той е с радиус 119 м.
В приложеното към делото ДП има данни, че водачът на л.а. Фолксваген е възприел
намиращите се на западния банкет мъж и жена на около 60 м от местоположението
им.
След
нанасяне в мащабната скица на радиуса на завоя и измерване на разстоянието до
мястото на удара, може да се направи извода, че водачът на МПС С.Д.Д. е имал
техническата възможност да забележи на кое точно място на платното се намира К.А.А.
на разстояние от около 80-85 м преди мястото на удара.
Водачите
К.А.А. и С.Д.Д. са загубили контрол над МПС в района на едно и също място.
В
протокола за оглед на ПТП няма данни за увредено асфалтово покритие или разлив
на масло по него в района, където е възникнало ПТП. Отбелязано е, че вида и
състоянието на пътя в района на ПТП е измит асфалт, дребнозърнест, слабо
износен - мокър.
В
същата посока, през същия пътен участък безпрепятствено са преминали т.а. ***с
рег. № ***с водач И.Г. и л.а. ***с рег. № ***с водач Д.А..
Причината
за загубата на контрол над двете МПС не е проблем с асфалтовото покритие-разлив
на масло, увредено асфалтово покритие или друго свързано със състоянието на
пътната настилка.
Скоростта
на движение на л.а. ** с рег. № ***в момента на удара е била около 62 км/ч, а
скоростта му непосредствено преди ПТП е била около 66 км/ч.
Техническите
причини за възникване на ПТП са субективните действия на водача, който не е
контролирал превозното средство, което управлява.
ПТП не
би възникнало, ако водачът на л.а. ** с рег. № ***С.Д. е запазил разположението
на МПС в своята (западната) пътната лента.
ПТП е
било предотвратимо за С.Д., ако не беше загубил контрол над автомобила си.
По
делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят
С.Д.Д. посочва, че на 20.02.2018 г. пътувал от Стара Загора към Л.,
управлявайки л.а. **. ПТП – то станало около 5:15ч – 5:20 ч. следобед. При
навлизане в завоя, погледнал наляво, имало ударен автомобил. При навлизане в
завоя видял хора, ударил спирачка, колата загубила управление, направила
няколко кавака и ударила жената извън банкета. Според свидетеля жената била
отдясно, извън пътя, на банкета. Ударът станал извън пътя. След като я блъснал,
излязъл от колата и се обадил на полицията, дошла линейка и я взели. Когато
станало ПТП - то беше влажно, валяло дъжд. Свидетелят посочва, че не карал бързо, според него влязъл в завоя
най-много с 80 км/ч. В този участък нямало ограничения на скоростта. Когато
влязъл в завоя имало кола, която била на жената. Имало и спряна друга кола,
която й оказвала помощ. Колата й била самостоятелно аварирала, не си спомня
дали е била на аварийни и дали е имало триъгълник. Според свидетеля авариралата
кола не е била на пътя, а в страни, не пречела на движението просто била в
самото дере от другата страна, от другия край на платното. Свидетелят правел
ляв завой, а авариралата кола била в насрещната канавка, в ляво спрямо неговата
посока на движение.
Когато
излязъл от завоя, момчето, което било с жената, също било извън пътя, а неговият
автобус бил на сто метра по-нататък на аварийни. Когато влязъл в завоя, видял
моментната ситуация, натиснал спирачка и автомобилът се изпързалял встрани,
завъртял се странично, превъртял се един-два пъти и влязъл в нивата. Не знае
дали жената била с гръб към него. Колата му пропаднала в канавката и след това
се превъртяла, като свидетелят не може да каже дали е ударил пострадалата преди
да се преобърне или я е ударил с преобръщанията.
Свидетелят
И.Г.Г. посочва, че същият ден в късния следобед пътувал с един микробус от
Стара Загора за гр. Х.. Било светло и валял слаб дъжд. Свидетелят подминал мястото,
където била К. А. и на огледалото видял, че има автомобил, който се е блъснал в
дърво до пътя и бил в канавката. Свидетелят спрял веднага автомобила, пуснал
аварийните и се върнал назад, като спрял в банкета. Попитал К. А. какво става,
тя му казала, че е добре, но не може да се обади по телефона на мъжа си. Свидетелят
й казал, че ще и даде неговия телефон да се обади. Свидетелят посочва, че бил в
дясната част, тя била в лявата канавка, в отсрещното, К. А. пресякла пътя и
отишла при него. Застанали в банкета отдясно от в посока Стара Загора-Х.. До тях
имало канавка, след това имало орехи и трева. Свидетелят й дал телефона си,
според него не е говорила повече от две минути. През това време, според
свидетеля се задала кола с видимо голяма скорост, която се движела в посока Х..
Според свидетеля скоростта на тази кола е била над 100 км/ч, чул че изпищели
гуми. Свидетелят погледнал в тази посока и казал на К. А. „Бягай, този ще ни
удари!“. Всичко станало много бързо, свидетелят скочил една-две крачки надясно
към дърветата, минал канавката. К. говорела по телефона, не се преместила и
колата я блъснала. Аз бях по-близо към идващия автомобил, тя беше към Х.. Ако не
се бях преместил автомобилът щеше мен първо да удари. След това, според
свидетеля К. не била права, а автомобилът се бил преобърнал и пак бил на гумите
си. Според свидетеля автомобилът е ударил К. преди да се преобърне в канавката.
Когато колата излязла от завоя, се завъртяла на едната, на другата страна и
тогава ударила К.. К. била изхвърлена надалеч. Свидетелят я намерил на
разстояние от канавката – около 5-10 м. в посока към гората. Тя била видимо
жива, но с големи наранявания. Главата й била към пътя, краката - към гората,
не била в съзнание.
Свидетелят
С.Н.Д.посочва, че познава К., откакто се омъжила през 2002 г. и оттогава
свидетелката и К. живеели на една и съща улица и станали много близки. Цялото
семейство на К. живеело в една къща - родителите живеели на първия етаж, брата
на Ката на втория, а К. - на третия етаж.
Според
свидетелката след ПТП – то вече нищо не е също, вече нямало смях и веселие.
След катастрофата, здравословно състояние на родителите се влошило. Майка й се
прегърбила, баща и едва ходел, а искали всеки ден да ходят на гроба на К.. Родителите
на К. били много близки с нея грижели се за нея, за децата й. Когато майката на
К. имала здравословен проблем, К. всеки ден я водела на лечение до Казанлък. Никога
не са били във влошени отношения, не е имало разпри между тях, всичко си
споделяли. Всички живеели в една къща на различни етажи, заедно се събирали на
обед и вечер, всички се хранели заедно при този, който е сготвил.
Свидетелят
Кирил Андонов А., който е син на ищците и брат на К. А. посочва, че К., родителите
им и той живеели в една къща още от
малки, никога не са живели на друг адрес. Отношенията им винаги били прекрасни,
никога не са се карали, живеели в една хармония докато не станало това
нещастие.
Според
свидетеля светът се преобърнал за родители му след инцидента. Когато разбрал за
станалото, свидетелят трябвало да уведоми на майка си, която казала „Отиде ми
момиченцето“. Според свидетеля, сестра му К. била най – голямата приятелка на
майка си. Двете обичали да готвят заедно, същия ден К. била направила две тави
с лазаня – едната за сина си в Стара Загора, едната за тях и това било
последното й ястие.
Според
свидетеля след смъртта на К., родителите му били много зле – майка му отслабнала,
вдигала кръвно, прегърбила се още повече, защото имала заболяване на прешлените
и К. я водела на рехабилитация в Казанлък. След смъртта на К. за майка му всичко загубило
смисъл за нея и не се грижела за себе си. Преди инцидента, баща му бил много
енергичен, но след катастрофата развил заболяване на кръвта, лежал два-три пъти
в болницата. Всеки ден ходели на гроба -
до втората година, всеки ден докато сложат паметника. Баща му водел майка му на
гробищата и тя няколко пъти припадала там. Преди всеки ден се събирали заедно,
а сега - само по основни празници.
Столът на К. стоял празен, никой не сядал на него, никой не пиел от чашата и не
се хранел от чинията, които продължавали да слагат на масата. Децата й вече не се качвали на горния етаж, а живеели при
баба си и дядо си на първия етаж.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да
се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1
от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия
причинител на вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В
случая, наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на
процесното ПТП – 20.02.2018 г., по силата на което ЗАД „Б.В.И.Г.” АД е поел
задължение да обезщети увредените при използването на застрахования лек
автомобил „**”, с рег. № ***, се установява от справка в Гаранционен фонд, от
която е видно, че е налице застрахователна полица № BG /03/118000348190, издадена на
22.01.2018г., за срок от 03.02.2018г. до 02.02.2019г.
Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с новия
КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
Предвид изискванията на чл.432,
ал.1, вр. 380 от КЗ ищците предявили извънсъдебно пред застрахователя на
деликвента ЗАД „Б.В.И.Г.” АД писмена застрахователна претенция
вх..№3/27.03.2018г. от А.К.А. и № 5/04.04.2018г. от Х.К.А. по предоставен им
образец от представител на застрахователя в офиса в С..
Впоследствие с писмо вх.№
897/25.02.2020г. представили поискани им от застрахователя документи. В отговор
на претенцията на ищците с писмо изх.№ П 00432/07.05.2020г. застрахователят
отказал да им заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди поради
недоказаност на вида и обема на болките и страданията.
Поради това
съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На
следващо място следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
По
делото безспорно също така се установи, че смъртта на К.А.А. се намира в пряка
и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
водача на застрахования автомобил – С.Д.Д., което е установено влязла в сила на
присъда № 17/28.05.2020г. постановена по НОХД № 169/2020г. по описа на Окръжен
съд – Стара Загора, която според чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския
съд.
Следователно
отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1
от КЗ следва да бъде ангажирана, като
предявените искове за неимуществени и вреди се явяват доказани по основание.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В случая, съдът
взе предвид, изключително близките отношенията между родителите и тяхната
дъщеря, с която са имали изключително близки отношения и с която са живеели в
едно домакинство. Внезапната и преждевременна загуба на дъщеря им е довела до
изключителен срив в психиката и физическото здраве на ищците, което се
установява категорично от свидетелските показания. Между родителите и дъщеря им,
привързаността е била силна и взаимна, съществували отношения на обич и
разбирателство, характерни за връзката между родител и дете, силна духовна
близост и уважение.Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на
най-скъпото същество е непреодолимо и скръбта е неизмерима и причинява
неимоверни страдания, които неминуемо водят до промяна както в мирогледа на
родителя, така и в поведенческите му реакции. От свидетелските показания, които съдът възприема изцяло,
като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че след
сполетялата ги загуба, ищците са с влошено здравословно състояние, с коренно
променена житейската мотивация, дните им са помрачени от случилата се трагедия
и подчинени на същата, с непрекъснато посещаване на гробищата, което неминуемо
ще поддържа състоянието им на отчаяние и безсилие през целият им живот. Животът
на ищците е изгубил смисъл и значение, каквото загубата на дете винаги
причинява. Внезапната смърт на К., лишила завинаги нейните родители от нейната
обич и морална и материална опора. При нормално развитие на отношенията
дете-родител, така създадената връзка не само не отслабва, но е логично да се
задълбочава, защото с напредване на възрастта отношенията се обръщат и децата
са тези, които полагат грижи от всякакво естество за своите родители особено
при влошено от възрастта здравословното състояние. Внезапното прекъсване на така
изградените отношение на любов, обич, уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ
/морални и икономически/ е логично да създаде рязък дискомфорт във всяко едно
семейство, при който семейните отношения са били от типа посочен по- горе. Смъртта на
дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е най-тежкия удар, който
родител може да преживее, поради което трудно може паричен еквивалент да
компенсира тежкия психически товар. Преминаването през мъката на родителя е
много дълго, трудно и болезнено, но съобразявайки горните критерии съдът определя
размера на обезщетението от по 170 000
лв. на всеки от ищците за смъртта на дъщеря им К. А..
По направеното възражение за
съпричиняване от ответното дружество, което твърди, че К.А.А. се е
намирала на пътното платно в непосредствена близост до автомобила, във вече
тъмната част на денонощието и ограничена видимост за водача.
Съгласно чл. 108, ал.1 от ЗДвП, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или
банкета на пътното платно.
От
заключението на автотехническата експертиза, категорично се установява, че
единствената причина за настъпване на ПТП – то са субективните действия на
водача С.Д.Д., който не е контролирал превозното средство, което управлява. Твърдението
на ответното дружество, че К. А. е била
на пътното платно, категорично се опровергава и от свидетелските показания С.Д.Д.
/причинител на ПТП – то/ и И.Г.Г., които установяват, че в момента на удара,
пострадалата К. А. се е намирала на десния банкет, заедно със свидетеля Г.,
като е говорила по мобилния му телефон със съпруга си. Поради това съдът
приема, че с поведението си пострадала не е допринесла за настъпване на ПТП и
не е нарушила ЗДвП, тъй като по време на движение на лекия автомобил „**“ е
стояла в дясно на банкета на пътното платно в съответствие на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, а не на пътното платно, поради
което моторното превозно средство не е представлявало опасност за нея.
Отклоняването на автомобила от пътя е било внезапно, като същият е излязъл
извън пътното платно, на банкета, където е ударил К. А.. С оглед изложеното
съдът приема възражението за съпричиняване за неоснователно.
По
иска за законна лихва.
При сега
действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования
по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по - ранната дата
на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума.
По делото е
представено доказателство, че ответното дружество е уведомено за
застрахователното събитие с Уведомление за ПТП с пострадало лице
вх.№00002/23.03.2018г., подадено от застрахования делниквент С.Д.. Следователно
съдът като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва
да приеме, че 23.03.2018 г. е датата,
на която застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП, поради което от тази
дата се дължи и законна лихва.
Предвид
гореизложеното съдът намира, ЗАД „Б.В.И.Г.” АД следва да
заплати на Х.К.А. сума в
размер на 170 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й К.А.А. настъпила при
ПТП на 20.02.2018 г. ведно със законната лихва, считано от 23.02.2018г. до
окончателното й изплащане.
Предвид
гореизложеното съдът намира, ЗАД „Б.В.И.Г.” АД следва да
заплати на А.К.А. сума в
размер на 170 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на дъщеря му К.А.А. настъпила при
ПТП на 20.02.2018 г. ведно със законната лихва, считано от 23.02.2018г. до
окончателното й изплащане.
От представените по делото доказателства се установява, че
ищците са материално затруднено лице,
поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът,
оказващ безплатно адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако
се касае за случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА
и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът
определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по
Закона за адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда
и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв. – 3 530 лв.
+2 % за горницата над 100 000 лв. При спазване на посочените правила в настоящия случай
адвокатското възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на всеки от
ищците е в размер на 4 930 лв. Следователно ЗАД
„Б.В.И.Г.” АД следва да заплати на адвокат В.О. за
осъществена безплатна адвокатска помощ на ищците адвокатско възнаграждение в
общ размер на 9 860 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.” АД следва да бъде осъден да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, сумата от 13 600 лв. за държавна такса.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА “ЗАД“Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление град ***** да заплати на Х.К.А., с ЕГН **********
с адрес: ***, със съдебен адрес:***, офис – адв. В.О.
сума в
размер на 170 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й К.А.А. настъпила при
ПТП на 20.02.2018 г. ведно със законната лихва, считано от 23.02.2018г. до
окончателното й изплащане.
Горепосочената сума може да бъде заплатена на Х.К.А.
по банкова сметка *** „Банка ДСК“ АД: IBAN:***, ВIC: STSABGSF.
ОСЪЖДА “ЗАД“Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление град ***** да заплати на А.К.А., с ЕГН ********** с адрес: ***,
със съдебен адрес:***, * – адв. В.О. сума
в размер на
170 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на дъщеря й К.А.А. настъпила при
ПТП на 20.02.2018 г. ведно със законната лихва, считано от 23.02.2018г. до
окончателното й изплащане.
Горепосочената сума може да бъде
заплатена на А.К.А. в „Обединена българска банка“ АД: IBAN: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА “ЗАД“Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление град ***** да заплати на адв. В.О. с адрес: ***, офис 1 за осъществена
безплатна адвокатска помощ на ищците адвокатско възнаграждение в общ размер на 9 860 лв.
ОСЪЖДА “ЗАД“Б.В.И.Г.” АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление град ***** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт държавна такса в размер на 13 600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :