МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ ПО АНД № 38 ПО ОПИСА НА ВРС ЗА 2021 ГОДИНА, ДВАДЕСЕТ И
ОСМИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
Съдебното производство е
образувано по внесено в съда предложение за освобождаване от наказателна
отговорност на В.И.Г. с налагане на административно наказание за
престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ пр.2 вр.чл.342 ал.1 от НК .
В хода на съдебното производство представителят на прокуратурата
поддържа предложението и пледира обв. Г. да бъде признат за виновен и да му бъде
наложено минимално наказание глоба. Обв.В.Г. дава обяснения, не се признава за виновен, при дадената му
последна дума моли да бъде оправдан.
Представлява се от адв. М.
***, който пледира невинен. Били налице две отделни независими съпричинявания
за настъпване на вредоносния резултат. На първо място това било движението на
„неустановения“ автомобил и на следващо – спирането на двата автомобила в
ускорителната лента. Деянието на обв. Г. не бил волево осъзнат акт, а
инстинктивна реакция и всеки от нас щял да постъпи по същия начин.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства от фактическа страна прие за установено
следното:
На 17.08.2015г. около 18.30ч. -
19.00ч. св. С.И. управлявала л.а. „Фолксваген Поло" с per. № В 0388 КМ, собственост на С.К. ***. На задната седалка в автомобила
пътували св. Д.Д.и едногодишната и дъщеря. Асфалтовата настилка на пътя била
мокра и хлъзгава, т.к. бил валял дъжд. Движението било много натоварено, в
двете пътни ленти на булеварда имало колони от автомобили. Поради това, св. И.
се движела в дясната пътна лента със скорост около 15-20км/ч. Непосредствено
пред нея се движел л.а. „Опел Астра" с per. № В 6735
РТ, управляван от св. Д.А..***, колоната от автомобили в дясната лента
започнала да спира, поради което и св. А.
предприела действия по намаляване на скоростта и спиране. Св. И.
възприела това и също задействала спирачната система на управлявания от нея
автомобил, но автомобилът не спирал. За да избегне удар с автомобила на А., св.
И. завила волана на управлявания от нея автомобил надясно и навлязла в
ускорителната лента, предвидена за МПС, идващи от ул. „Поп Димитър". Св. И.
използвала ръчната спирачка и успяла да спре, но при преминаването покрай
автомобила на св.А. закачила със страничното си ляво огледало страничното дясно
огледало на св. А.. Св.И. спряла в
ускорителната лента. Като видяла това, св. А. също около 4м. по-напред. Двете
излезли от автомобилите да изяснят случая.
По същото
време , по бул. „Цар Освободител" в посока ж.к. „Вл. Варненчик", обв.
В.Г. управлявал л.а „Ауди А4" с per. № В 1329
ВВ, собственост на св.Т.Л., когато пътувала до него на предната дясна седалка. На
кръстовището с ул. „Поп Димитър" обв.Г. спрял на червен сигнал на
светофарната уредба, като пред него имало само един автомобил, който след като
светофарът светнал зелено, завил надясно. Автомобилът, управляван от обв.Г. бил
първи в посока направо. Той потеглил и бързо ускорил до 46 км/ч. Като преминал
кръстовището, изненадващо от лявата пътна лента навлязъл неустановен в хода на
разследването автомобил. За да избегне удара с него, обв. Г. извил рязко волана
в дясно, навлязъл в ускорителната лента и
и ударил с предната си лява част задната дясна част на автомобила на св.
И.. В този момент от него излизала св. Д., която в ръце държала бебето.
Вследствие на удара, автомобилът на св. И. се завъртял около оста си в посока
обратна на часовниковата стрелка и спрял насочен с предна част почти обратна на
движението. При завъртането си автомобилът ударил застаналите до предната му
лява част св. И. и св. А. и те паднали на земята. Св. Д.загубила равновесие и
също паднала на земята, изтървайки детето, което изхвърчало на няколко метра.
Като спрял движението си, автомобилът на св. И. застанал насочен с предна част
почти обратно на движението по бул. „Цар Освободител".
Междувременно обв.Г. успял да спре
автомобила си в затревената площ в дясно от платното за движение, на около 20м.
от другите два автомобила. На място веднага бил извикан екип на Спешна помощ и
св. И., св. А., св. Д.и детето били откарани в МБАЛ „Св. Анна" - гр.
Варна. Пристигналите служители на Сектор „ПП" при ОД -МВР - Варна - св. И.И.К.и
Д.Р.Д., съставили констативен протокол.
В резултат на настъпилото пътно-транспортно
произшествие, св.Д.М.А. получила травматичен оток, кръвонасядане в централната
и лява тилно-слепоочна област на главата, ожулване по страничната повърхност на
лявото коляно, кръвонасядане и ожулване по страничната повърхност на лявата
подбедрица, кръвонасядане по страничната повърхност на дясното коляно, отстоящо
на 42 см. от ръба на петата, кръвонасядане по страничната повърхност на дясната
подбедрица, отстоящо на 15 см. от ръба на петата, ожулване по страничната
повърхност на лявото рамо, ожулване по предно-вътрешната повърхност на лявата
подбедрица, кръвонасядане в лява кръстна област, счупване без разместване на
дъгата на първи поясен прешлен, счупване на лява кръстна кост в долна част,
контузия на таза. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или
върху твърди, тъпи предмети, биха могли да бъдат получени при удари от детайли
от МПС при ПТП в областта на левия долен крайник, левия хълбок, последващо
падане и удар на лявата половина на тялото в подлежаща повърхност. Счупването в
областта на кръстната кост /сакрум/, дъгата на първи поясен прешлен е
обусловило трайно затруднение движението на левия долен крайник за период от
около два и половина-три месеца месеца. В своята съвкупност останалите
травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от доказателствата, събрани по реда на глава ХХVІІI от НПК.
Съдът кредитира показанията на св. А., Л., Д., Ц.,
Р. и И., дадени в хода и на съдебното, и на досъдебното производство, както и
на св.Д. Д., Д. М., И.К.и И.Георгиева от досъдебното производство, тъй като са
конкретни, подробни и вътрешно и взаимно непротиворечиви. Пред съда св. Ц. не си спомня друг автомобил
да е пресякъл пътя на обв.Г., но това обстоятелство тя е посочила в хода на
досъдебното производство, поради което това й твърдение, дадено скоро след
събитието, следва да се кредитира изцяло. Не са налице противоречия и в
показанията на св.Л.. Действително тя посочва автомобилът на св. Р., като този
който е навлязъл внезапно в лентата за движение на обв.Г., но същата изрично
споделя, че не е убедена в това си твърдение и че е възможно този автомобил
после да е спрял на това място. По тези съображения, макар да кредитира всички
свидетелски показания, съдът приема за установено, че автомобилът, управляван от св. Р., се е
движил зад автомобила, управляван от В. Г. и че трети, неустановен автомобил е
пресякъл пътя на обвиняемия. Този извод
се налага предвид категоричността на твърдението на св. Р., предвид твърдението
на св.Ц. при разпита и на досъдебното
производство и предвид това, че св. Л. не е категорично сигурна, че това е
автомобилът, който им е препречил пътя.
По делото са изготвени множество автотехнически
експертизи, са частично противоречиви. Съдът не кредитира заключението на в.л.
Г. К.. За да направи изводите си, той е излязъл извън рамките на
доказателствата, като се е позовал включително на молба и на жалба до Районна
прокуратура – Варна, поради което същото е необосновано. Съдът не кредитира и
заключенията на двете допълнителни тройни автотехнически експертизи, тъй като
същите отговарят на въпроси, които са
правни и за които не се изискват специални знания от кръга на
автотехниката.
Като необосновано съдът не е приел и приобщил към
доказателствата заключението на в. л. Е.И., поради което и естествено не позовава
решението си на това експертно заключение.
На практика по делото остават две заключения – това на
тройната автотехническа експертиза и това на в. л. А.А. – Б.. Съдът прецени да
кредитира заключението на в.л.А.А. – Б., тъй като то, за разлика от
заключението на тройната експертиза, се
позовава на всички събрани по делото доказателства, вкл. на приобщените
фотоснимки и на гласните доказателства, събрани пряко и непосредствено от съда
в хода на съдебното следствие. Заключението на в.л. Б. е аргументирано и
обосновано. При защитата му в съдебно заседание същата обяснява, че в израза
“изпреварващ автомобил“, не влага разбиране за маневра „изпреварване“, а за
автомобил, който се движи в съседната лента и който навлиза в дясната лента
пред автомобила на обв. Г.. Поради това съдът намира, че употребата на този
израз от в.л. Б. не е основание да не се кредитира заключението и че
възражението на защитата по този въпрос е несъстоятелно. Съдът не кредитира
заключението на тройната САТЕ и поради
това, че за място на възникване на опасността приемат момента, в който л.а.
„Ауди“ излиза от кръстовището, което противоречи на обясненията на обв. Г., че
това е станало на около 7-8м. след излизане от кръстовището. Освен това, при преценката си дали неустановеният
автомобил попада в опасната зона за спиране на л.а. „Ауди“, вещите лица,
изготвили тройната САТЕ, не са взели предвид, че неустановеният автомобил не
пресича пътя перпендикулярно и че не е спрял, а продължава движението си
напред. По отношение скоростта на движение на л.а. „Ауди“, установените чрез
двете експертизи факти не се различаващ съществено, като в тройната експертиза
заключението е за скорост 43.20-44.27 км.ч., а в заключението на в.л. Б. – 46
км.ч. и в момента на удара – 44
км.ч. Заключението на в.л. Б. е в полза
на обвиняемия, тъй като тази скорост е в рамките на разрешената и с колкото
по-висока скорост се движи автомобила, толкова по- дълга е опасната зона за
спирането му. Що се отнася до т.нар
“съобразена“ скорост, в.л. Б. е изчислила скоростта, с която не би възникнало
ПТП с л.а.“Фолксваген“.
Обясненията на обвиняемия съдът кредитира частично. По
отношение на разстоянието, на което се е намирал неустановеният автомобил в
момента, в който е навлязъл в дясната лента, те противоречат на заключението на
в. л. Б.. Действително, колкото и рязка и внезапна да е била маневрата, като се
има предвид, че според показанията на
св. И. и св.Д., колоната се е движила с не повече от 20-25 км.ч. и че
навлизането в съседна пътна лента все пак отнема известно време, то съдът
намира, че следва да кредитира заключението на в.л. Б. и в тази му част, в
която сочи, че автомобилът е бил на 8,25м. когато е пресякъл пътя на В. Г. и
че, ако беше изпълнил задължението си да намали и да спре, за да предотврати
удара, не би настъпило нито произшествие с неустановения автомобил, нито с
автомобилът на св.И.. В този смисъл, съдът не кредитира обясненията на обв. Г., че автомобилът е навлязъл в дясната лента
непосредствено пред него и че не е имал друг начин да избегне ПТП.
Като
обективно и компетентно дадени съдът кредитира заключенията на СМЕ.
Като събрани по реда на
НПК, съдът цени и писмените доказателства по делото - медицински
документи, справка за съдимост, справка за нарушител и др., както и
разпечатките на фотоснимки.
Съдът не кредитира протоколът за ПТП, видно от който л.а. „Ауди“
се е движил в лява лента, тъй като това противоречи не всички, събрани по
делото гласни доказателства.
Предвид
изложеното съдът прие от правна страна, че обв. В.И.Г. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.343, ал.1,
б.„б", пр.2, вр. чл. 342, ал.1 от НК, като на 17.08.2015 г. в гр.Варна,
при управление на МПС – л.а. „Ауди“ с ДК № В 1329 ВВ, като не направил всичко
възможно да намали и да спре при възникналата опасност, нарушил правилата за
движение, установени в чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на Д.М.А., изразяваща се в
трайно затруднение на движението на левия долен крайник за период от
около 2.5 – 3 месеца.
На първо място, за да на прави този
извод, съдът не се позовава на нови факти, различни от описаните в
предложението на прокуратурата за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание, в което прокурорът е описал, че неустановен автомобил и пресякъл внезапно
пътя на обв. Г.. Единственото различие от фактическа страна е незначително, а
именно това е, че в постановлението скоростта на л.а. е посочена да е около
43.20-44.27 км.ч., а съдът приема, че автомобилът се е движил със скорост около
46 км.ч. , а в момента на удара – 44 км.ч. Тези размери са от един порядък, с
минимални разлики, които не оказват влияние върху правния извод за извършеното
престъпление, нито за правилата по ЗДвП,
които са нарушени и съответно, не оказват влияние върху линията на защита
съобразно фактите.
От обективна
страна обв.Г. е нарушил правилата за
движение, като при възникналата опасност
– навлизане на неустановен автомобил в неговата лента за движение, не направил
всичко необходимо да намали и да спре за
да предотврати удара. По силата на чл.
20 ал.2 от ЗДвП, той е бил длъжен да направи именно това – да намали и да спре.
Вместо да изпълни това свое задължение, обв. Г. е отклонил движението на автомобила
надясно, където вече в опасната му зона за спиране е попадал л.а. „Фолксваген“.
Именно тази неправилна реакция на водача, извършена в нарушение на чл.20 ал.2
от ЗДвП, е причината за възникналото ПТП и за причиняването на телесната
повреда на Д.А.. Тъй като не е направил всичко възможно да спре и да
предотврати удара с неустановения автомобил, съдът намира, че обв.Г. сам се е
поставил в положение да не може да спре и да предотврати удара с
л.а.“Фолкскваген“, поради което това обстоятелство не изключва нито вината му,
нито отговорността му. Обстоятелство, изключващо обществената опасност на
извършеното, е крайната необходимост по смисъла на чл.13 ал.1 от НК, когато
лицето осъществи деянието за да спаси свои или на другиго лични или имотни
блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг
начин. За да се приложи институтът на крайната необходимост, следва на първо
място, деецът да не е могъл да избегне опасността по друг начин, а видно от
заключението на в. л. Б., Г. е могъл да
спре и да предотврати удара с неустановения автомобил. На следващо
място, не е налице предпоставката
причинените вреди да са по-малко значителни от предотвратените. Предвид
горното, независимо от това, дали е щяло да възникне, или е нямало да възникне
ПТП с неустановения автомобил, съдът намира, че обв. Г. е бил длъжен да изпълни
закона като направи всичко възможно да намали и да спре, за да предотврати
удара с този неустановен автомобил при възникналата опасност. Като не го
направил, той нарушил чл. 20 ал.2 от ЗДвП. Извършването на спасителна маневра
не е обстоятелство, което изключва обществената опасност на деянието, тъй като
не е налице крайна необходимост, поради това, че обв. Г. е могъл да предотврати
вредите по друг начин. Но дори да приемем, че не би могъл да предотврати удара
с неустановения автомобил, то институтът на крайната необходимост е неприложим,
тъй като не е налице предпоставката предотвратените вреди да са по- малко
значителни от причинените. Ако обв. Г. бе направил всичко възможно да спре и
пак бе възникнало ПТП с неустановения автомобил, то тогава той не би нарушил правилата за
движение и не би следвало да носи наказателна отговорност. В случая, обаче, правилата за движение са нарушени, а институтът
на крайната необходимост е неприложим.
Предвид
горното, обв. Г. следва да носи
отговорност за допуснатото нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП. Вместо да направи всичко възможно да намали и да
спре при възникналата опасност, той е отклонил движението на автомобила
надясно. Деянието му не е извършено при крайна необходимост, тъй като това не е
бил единственият начин за предотвратяването
на вредите, а и причинените вреди
не са по- незначителни от
предотвратените.
Съдът приема
тезата на прокуратурата, че водачът В. Г. се е движил с несъобразена с пътните
условия скорост. Видно е от фактите по делото, че асфалтът е бил мокър и
хлъзгав, поради което другите автомобили са се движили със скорост не повече от
25 км. ч. и по пътя е имало сериозно задръстване. Въпреки това, за краткото
време след потегляне на кръстовището В. Г. е достигнал до скорост 46 км.ч.,
което е било максимално възможното ускорение за дължината на изминатия път.
Независимо
от горното, съдът призна за виновен В. Г. за това, че не направил всичко
възможно да спре и да предотврати удара, тъй като именно това е причината за
ПТП с л.а. „Фолкскваген“, а не е движението с несъобразена скорост.
Деянието е
виновно извършено. Несъстоятелна е тезата на защитата, че това е „инстинктивна“
реакция. Поради липса на доказателства за противното, в полза на обвиняемия
съдът приема, че това е наистина е така, но наличието на инстинктивна реакция
не е обстоятелство изключващо вината. Инстинктите на човека се надграждат от
т.нар. първосигнални нервни връзки. За разлика от другите живи индивиди, хората
са способни да учат и да адаптират инстинктите си към социалния ред в живота.
Реакцията на водача подлежи на самовъзпитание и контрол, които в конкретния
случай следва да са съобразени с правилата за движение по пътищата, изискващи
при възникване на опасност незабавно да се задейства спирачната система. В
крайна сметка обв. Г. носи отговорност не за това, че инстинктивно отклонил
волана надясно, а за това, че не е
задействал спирачната система, което е бил длъжен да направи, включително е
бил длъжен да възпита у себе си подобна
първосигнална реакция при възникване на опасност.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината
несъзнавана непредпазливост. Г. не видял автомобилите в ускорителния
шлюз, но това се дължи на собственото му неправомерно поведение. Той е била длъжен да намали и да спре, а
не да отклонява автомобила. Г. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си, но е била длъжен и е могъл да ги
предвиди.
Налице е съпричиняване от страна на водача на неустановения автомобил,
който е бил длъжен да пропусне автомобила, движещ се в дясната пътна лента.
Не е налице съпричиняване от страна на св. И., тъй като тя е спряла в
ускорителната лента по силата на
специалното правило на чл. 123 от ЗДвП, задължаващо я да спре и да
установи щетите от ПТП.
Смекчаващи отговорността обстоятелства са чистото съдебно минало на обв. Г.,
наличието на съпричиняване от страна на водача на неустановения автомобил,
както и това, че от датата на деянието до настоящия момент е изминал изключително
продължителен период от време.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установиха.
Налице са предпоставките за прилагане на чл.78 А от НК, за освобождаване от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание: деянието е
извършено по непредпазливост и за него е предвидено наказание до три години
лишаване от свобода или пробация; обв. Г. не е осъждан за престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел;
в постановлението на прокуратурата не е описано от деянието да са
причинени имуществени вреди; не е причинена тежка телесна повреда
или смърт и деецът не е бил в пияно състояние.
При индивидуализацията на наложеното на обв.Г. наказание, съдът отчете
горепосочените смекчаващи и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Предвид горното, съдът намира, че наказанието глоба следва да се определи в
минималния, предвиден от закона размер. Предвид липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства, това, че деянието е извършено при небрежност като форма на вината, съдът
намира, Административното наказание глоба от 1000 лева е достатъчно за да се
постигнат целите на наказанието, поради
което и прецени, че не следва да
бъде наложено и кумулативното наказание лишаване от права. За да се въздейства
превъзпитателно, предупредително и възпиращо не лицето, с което да се постигнат
предвидените от закона цели, е достатъчно на обв. Г. да бъде наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева, още повече, че от датата
на деянието са изминали повече от шест години и наказанието ЛПУМПС с нищо не би
допринесло за превъзпитанието на дееца.
Като призна обв.Г. за
виновен, съдът му възложи направените в хода на съдебното производство
разноски. За разноските, направени в хода на досъдебното производство, съдът
дължи отделно произнасяне.
По
горните съображения, съдът постанови решението
си.
СЪДИЯ: