№ 3667
гр. София, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на дванадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н.Й М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от Н.Й М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110207571 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) № 8977758, издаден от СДВР, с който
на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, вр. ал. 1 от ЗДВП, на Н. П. С., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1200 лева.
Недоволен от ЕФ е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок пред
СРС. Твърди се, че ЕФ бил незаконосъобразен, както и че установяването на
нарушението не било в съответствие с правилата на Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. твърди се, че липсвал снимков материал. Оспорва се
техническата годност на средството за измерване. Иска се отмяната на
обжалвания ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В писмено становище иска потвърждаване
на процесния ЕФ, тъй като бил законосъобразен. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение и е обективирано възражение за
прекомерност на претендирания от жалбоподател адвокатски хонорар.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 24.03.2023 г. в 13:12 ч., жалбоподателят е управлявал лек автомобил
1
„Мицубиши“, с рег. № СА **** ХВ и се движил в гр. София, по бул. „Данаил
Н.ев“, с посока на движение от бул. „Сливница“ към бул. „Ситняково“. В
района на № 10 на посочената улица, при ограничение на скоростта от 50 км/ч,
важащо за населено място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се
движи с 98 км/ч, като е приспаднат толеранс от 3% във връзка с допустима
грешка при измерване на скорост и същата се зачита като 95 км/ч.
Нарушението е установено с техническо средство – мобилна система за
видеонаблюдение CORDON M2, записваща дата, час, място, скорост и
регистрационен номер.
След извършване на проверка за собствеността на автомобила, било
установено, че същият е собственост на А.Г.А., който в нарочна декларация от
09.02.2024 г. посочил, че автомобилът е управляван в посочените в ЕФ дата и
час от лицето Н. С..
След установяване на горните факти, на С., е издаден електронен фиш с
№ 8977758, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДВП, на
Н. П. С., с ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1200 лева.
От доказателствата по делото се установява безспорно, че
жалбоподателят е наказан за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с
ЕФ 6251843, влязъл в законна сила на 14.11.2022 г., а процесното нарушение е
извършено в едногодишния срок от наказването му с ЕФ К6251843.
Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна
квалификация съвпадат по признаци.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК, а именно: снимков материал, включително на пътния знак, въвеждащ
ограничението на скоростта, протокол за използване на АТСС, протокол от
проверка за изправност на техническо устройство и удостоверение за одобрен
тип на процесното техническо средство, справка за собствеността на
автомобила, както и от останалите по делото писмени доказателства. Съдът
кредитира изцяло приложените доказателства, тъй като те не съдържат
противоречия и в своята съвкупност изграждат непротиворечиво фактите по
делото.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени ЕФ районния съд е винаги
2
инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. От това следва, че
трябва да провери законността, т.е. да провери, дали правилно е приложен
материалният и процесуалният закон, независимо от основанията, посочени в
жалбата по арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, във вр с чл. 84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощия – право и задължение, съдът служебно
констатира, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, а именно: данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението; за регистрационния номер на
моторното превозно средство; за собственика, на когото е регистрирано
превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби;
размера на глобата и срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане.
От представените по делото писмени доказателства и доказателствени
средства се установява също така, че оспорваният електронен фиш е издаден
от компетентен орган, при спазване на процесуалния правила.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна страна. От
доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че на
24.03.2023 г. в 13:12 ч., жалбоподателят е управлявал лек автомобил
„Мицубиши“, с рег. № СА **** ХВ и се движил в гр. София, по бул. „Данаил
Н.ев“, с посока на движение от бул. „Сливница“ към бул. „Ситняково“. В
района на № 10 на посочената улица, при ограничение на скоростта от 50 км/ч,
важащо за населено място, автомобилът, посочен по-горе, е засечен да се
движи с 95 км/ч (след като е приспаднат толеранс от 3%).
Въведеното ограничение на максимално допустимата скорост за
движение до 50 км/ч следва по силата на закона, тъй като тя важи за населено
място, а в случая липсват данни за наличието на знак В-26, с който да е
въвеждано различно ограничение. Ето защо, съдът намира, че възраженията за
наличието на знак В-26 в жалбата са неотносими, защото в този случай лицето
не е санкционирано за нарушаване правилото на знак В-26.
От наличните по делото доказателства се установява още, че и
техническото средство е одобрен тип за измерване, както и че същото е било в
изправност. Съдебният състав намира още, че мястото на нарушението е
посочено достатъчно подробно от АНО – посочено е на кой път и точно къде е
извършено същото, в каква посока на движението е установено нарушението,
3
индивидуализиращите данни на автомобила са точно посочени, поради което
съдът намира, че нарушението е описано напълно изчерпателно.
Освен това, по делото са налице доказателства, че служителят, който е
използвал техническото средство, е обучен да работи с него, поради което
няма съмнения в техническата компетентност на лицето, работило с АТСС в
процесния ден.
Съдът счита, че възражението за липса на снимков материал е
неоснователно, тъй като такъв е приложен по делото.
На следващо място, описанието на нарушението също е сторено по
законосъобразен начин, защото от него може да се установи кога, къде, по
какъв начин и от кого е сторено. Т.е. от описанието му жалбоподателят може
еднозначно да разбере в какво е обвинен.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на
скоростта по силата на закона /общественоопасния характер на деянието/;
съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава
обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал
настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да
управлява МПС, с избрана от него самия скорост независимо от наличието на
изрично ограничение, следващо от закона и важащо за населено място.
По отношение на повторността, съдът намира, че АНО е приложил
материалния закон правилно, защото по силата на пар. 6, т. 33 от ЗДвП
"повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на наказателното постановление (електронния фиш), с който на
нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.
В случая е безспорно установено, че нарушението е извършено в
условията на повторност, защото лицето е наказано за същото по вид
нарушение с ЕФ К/6251843, който е в сила от 14.11.2022 г., а процесното
нарушение е извършено на 24.03.2023 г., т.е. в едногодишния срок.
Предвиденото административно наказание „глоба“ е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да
ревизира същия, като го измени /намали/, тъй като същият е фиксиран ясно в
закона.
Предвид посочените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН,
4
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
съдът намира, че следва да присъди и юрисконсултско възнаграждение в полза
на СДВР, като същото следва да бъде в размер на 100 лева, тъй като делото не
се отличава с висока правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш № 8977758, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, вр. ал. 1 от ЗДВП, на Н. П. С., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1200 лева, като
ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Н. П. С., с ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи, сумата от 100 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5