Р Е Ш Е Н И Е № 15
Гр. Сливен, 29.01.2021
г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично
заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на прокурора Христо Куков
и при секретаря Ваня Костова, като разгледа
докладваното от Иглика Жекова КАНД № 204 по описа за 2020 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 618 по описа на Районен
съд -Сливен за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 260104/05.11.2020
г., постановено по АНД № 618/2020 г. на Районен съд - Сливен е потвърдено
Наказателно постановление № 20-0804-000449/02.03.2020 г.,
издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен, с което на С.И.И., ЕГН **********, с адрес *** за нарушения
по чл. 147 ал. 1 и чл. 104б т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и
на основание чл. 181 т. 1 и чл. 175а ал. 1 предл. трето
от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в общ размер на 3 050,00
(три хиляди и петдесет) лева, както и е постановено лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател С.И.И., който го обжалва в срок, като в жалбата се твърди материална
и процесуална незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че не е възприел
факта, че се намира на път, отворен за обществено ползване и не го използва по
предназначение. По пътя липсвали поставени други пътни знаци, които да сочат,
че се излиза от пътя, който е затворен за обществено ползване. Анализира
формите на вина, като счита, че нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди, че
е навлязъл в път, отворен за обществено ползване, тъй като такива знаци не са
били поставени. Счита, че деянието притежава белезите на малозначителност,
а другото деяние – за недоказано и опровергаващо се от съдържанието на
приложената правна норма на чл. 147 ал. 1
от ЗДвП. други поставени знаци посоченото
в НП, че водачът е лишен от СУМПС не отговаря на действителността. Друго
нарушение било съставянето на АУАН два дни след предполагаемата дата на
извършване на деянието. Органите на реда съставили акт при липса на техническо
средство, което да е заснело нарушението. Само по себе си било нарушение и
обстоятелството, че актът е съставен само въз основа на свид.лски показания. Счита, че процедурата по съставяне на АУАН
е констатация на момента от упълномощени представители на надлежен орган на
нарушение, което да се потвърди от свид.л, а не
показания на такъв за минал период. Моли съда да отмени атакуваното съдебно
решение, с отмяна на потвърденото със същото наказателно постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател не се явява. Представлява се от надлежно упълномощен адв. М. П. ***,
който поддържа касационната жалба и моли съда да я уважи. Пътят бил затворен за обществено ползване през
целия зимен сезон, а и нямало поставени никакви знаци обратната насока. Това обстоятелство, редом с
факта, че на посочената дата в планината е имало много хора, създало у
жалбоподателя усещане, че е в зона, свободна за развлечения на семейства с
деца. Дори да се приемело, че има нарушение, то същото било малозначително и
приложимост намирала разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли съда за отмяна на
първоинстанционното решение, с претенция за разноски по делото.
В с.з. ответникът
по касационната жалба не се представлява. В писмено становище от упълномощен
процесуален представител оспорва касационната жалба и моли съда да остави в
сила първоинстанционното съдебно решение. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е неоснователна и
са налице условия решението на Районен съд – Сливен да бъде оставено в сила
като законосъобразно.
Административният
съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните пред първата съдена инстанция писмени
и гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба
е подадена в законния срок, допустима е, но по същество - неоснователна.
От всички събрани
по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 09.02.2020 г.
около 13:30 ч. на път Общински № SLV1062 в посока Меча
поляна настоящият касационен жалбоподател С.И. управлявал лек автомобил Опел Корса с рег. № ……………, като дърпал с мека връзка шейна с
качено на нея д. с цел пързаляне по заснежената пътна настилка. По дадени
сведения от Н. П. и М. Г., същите управлявали леки автомобили след процесния
Опел Корса и станали очевидци как водачът застрашава
здравето и живота на возеното на шейна д. на около ….. години. Служител при
„Сектор „Пътна полиция“ – Сливен съставил Акт за установяване на
административно нарушение сер. GA № 175119/09.02.2020 г., в
който приел, че И. не е използвал пътя по предназначение, а за друга цел.
Извършена била справка в информационните масиви на МВР, с установяване, че
автомобилът не е бил представен на задължителен годишен технически преглед. В
цитирания АУАН деянията били квалифицирани като административни нарушения по
чл. 147 ал. 1 и чл. 104б т. 2 от ЗДвП. Срещу акта И. депозирал възражение,
наименувано „Обяснения“) вх. № 804000-1781/12.02.2020 г., които мотивирали
наказващия орган да назначи/проведе допълнителна проверка. Резултатите от
същата били обективирани в Докладна записка, съставена от ПИ – група „ОДПКПД“
при Сектор „Пътна полиция“, съгласно чието съдържание, възраженията на И. са
неоснователни. Въз основа на съставения акт, на 02.03.2020 г. Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Сливен издал Наказателно постановление № 20-0804-000449,
с което на С.И.И., ЕГН ********** за нарушения по чл.
147 ал. 1 и чл. 104б т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл. 181 т. 1 и чл. 175а ал. 1 предл. трето от
ЗДвП наложил административни наказания „глоба“ в общ размер на 3 050,00 (три
хиляди и петдесет) лева и постановил лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 месеца. Наказателното постановление било връчено на неговия адресат Стоянов
на 13.05.2020 г.
За да потвърди наказателното
постановление, Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване
на своя акт Районният съд е приел, че от доказателствата по делото е установено
по безспорен начин, че административното нарушение е извършена, както и е
установено по категоричен начин неговото авторство. Решаващият съд е приел още,
че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения, а деянието не може да се
квалифицира като маловажен случай.
При преценка на
събраните по делото доказателства и относимите материалноправни норми, настоящата съдебна инстанция
намира, че обжалваното решение е обосновано и правилно, при следните
съображения:
От гласните и
писмени доказателства, събрани надлежно пред първата съдебна инстанция се
установява по безспорен начин авторството на визираните в процесния санкционен
акт административни нарушения. Последните са установени и доказани по безспорен
начин и от обективна страна. Съгласно първата, посочена от наказващия орган като
нарушена разпоредба на чл. 147 ал. 1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни средства, с които се
извършват превози с атракционна цел, с изключение на
пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните
превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за
извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните
машини, колесните трактори с максимална конструктивна
скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата,
теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните
работи. В случая това нормативно задължение не е било изпълнено досежно
процесния автомобил, като констатацията на длъжностните лица в тази насока не е
опровергана документално от страна на И., поради което съдът приема, че с
поведението си същият е проявил бездействие, съставляващо омисивно
противоправно деяние, прогласено от закона за наказуемо. Приложената в тази
връзка санкционна норма на чл. 181 т. 1 от ЗДвП указва, че се наказва се с глоба 50 лв. собственик или
длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок
превозно средство за технически преглед. Административното нарушение е доказано
от субективна и обективна страна, а приложените от наказващия орган правна
квалификация и санкционна норма обуславят правилност на санкционния акт в тази
му част. На следващо място, при преценка на събраните по делото гласни
доказателства и съобразяване с доказателствената сила на акта, настоящата
касационна инстанция намира, че и другото административно нарушение е извършено
и установено по безспорен начин. Извършените от И. действия, при които е дърпал
д. си на шейна, завързана на движещия се автомобил е установено по категоричен
начин от събраните пред първата съдебна инстанция доказателства. Това нарушение
е квалифицирано от наказващия орган като такова по чл. 104б т. 2 от ЗДвП.
Съгласно тази разпоредба, на водача на моторно превозно средство е забранено да
използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Нормата е
императивна и нейното нарушаване е логична предпоставка за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дееца.
Съобразно приложената в процесния случай санкционна норма на чл. 175а ал. 1 предл. трето от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач,
който организира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата,
отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая е
установено и доказано по безспорен начин, че И. е управлявал собствения си
автомобил не по предназначение и правилно отговорността на същия е била
ангажирана с процесното наказателно постановление. Изложените в тази насока
мотиви на Районния съд са подробни и не следва да бъдат преповтаряни.
При съставяне на
акта и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения, деянието е установено от субективна и обективна страна и
спрямо същото са коректно приложени следващите се санкции по закон. Като е
достигнал до такива правни изводи, Районният съд е постановил валидно,
допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на
делото, основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото
следва да бъде определено в размер на 100,00 (сто) лева и възложено в тежест на
ответната страна.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221
ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 260104/05.11.2020 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 618/2020 г.
по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С.И.И., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ОД на МВР -
Сливен разноски по делото в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.