№ 7966
гр. София , 22.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:.....
като разгледа докладваното от ..... Частно гражданско дело №
20211110140225 по описа за 2021 година
По отношение на претендираните неустойка за неизпълнение на задължение в
размер на 240.80 лв. за периода от 15.10.2019г. до 13.3.2020 г. и разходи и такси за
извънсъдебно събиране в размер на 175.00 лв., съдът следва да изложи следните
съображения: настоящият съдебен състав намира, че предвидена в договора клауза за
неустойка противоречи на добрите нрави като критериите дали е налице нищожност
поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка,
която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е
предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора
вреди от неизпълнението /виж решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009
г., II т. о./. Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката
може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили
клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на
кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са
предвидели неустойка в размер на 264.88 Така предвидената клауза за неустойка
поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение
противоречи и на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор
за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира
1
заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия.
Размерът на уговорената неустойка надвишава 1/2 от заемната сума за срока на целия
договор. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено,
заедно със всяка вноска по договора. Съдът намира, че въведените в договора
изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди
за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването
на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да
е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по
който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до
скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски,
неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя.
Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и
излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят
определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да
надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за
преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава
изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на
задължението за обезпечение на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на
клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си
непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел
на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане
сума допълнително с още над 50 % от предоставената главница.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е
налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не
е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във
вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.
2
Относно разходите и такси за извънсъдебно събиране: и за клаузата в
договора предвиждаща заплащане на разходите и такси за извънсъдебно събиране
важи гореизложеното за чл. 21, ал. 1 ЗПК. Така предвидената клауза очевидно
заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното
отношение. Такава уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Тя излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по договора
получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер, какъвто би
получил ако договорът не беше развален, без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по договора, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този смисъл е
решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС, І т.о.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение
му е изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл
определение № 974 от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о./ Ето защо
заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на ....., ЕИК ....., представляван от ....., с адрес ..... за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЕМ. МЛ. Д. ЕГН: **********
********** В ЧАСТТА по отношение на следните вземания: неустойка за
неизпълнение на задължение в размер на 240.80 лв. за периода от 15.10.2019г. до
13.3.2020 г. и разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 175.00 лв.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3