Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 13/28.01.2020година Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд наказателно отделение
На двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
Секретар: Геновева Ненчева
Прокурор: Милена Гамозова
като разгледа
докладваното от съдия
Д.Сапунджиева
НДВ номер 446 по описа за 2019
година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.
Образувано по искане на осъденото лице В.К.С. по НОХД 3517/18г. по описа на
Районен съд гр.Варна и има за предмет влязла в законна сила присъда №178 от
09.07.2019г., потвърдена с решение по ВНОХД №952/2019г. на Окръжен съд гр.Варна.
Счита се, че присъдата и въззивното решение са постановени при допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон. Оспорва се изцяло авторството на пестъплението. Иска се възобновяване на
производството и постановяване на оправдателна присъда.
В проведеното с.з. пред настоящата инстанция искането се поддържа от
осъденото лице и неговия процесуалния представител. В пледоарията на последния
се прави алтернативно искане за намаляване размера на наказанието.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура счита искането за
неоснователно. Счита, че материалния закон е приложен правилно и не са
допуснати нарушения на закона по определяне на наказанието.
Варненският апелативен съд провери
правилността на атакуваната присъда
съобразно правомощията си по чл.425 от НПК и за де се произнесе съобрази
следното:
С присъда №178 от 09.07.2019г. по
НОХД 3517/18г. по описа на Районен съд гр.Варна, В.К.С. е признат за виновен в
това, че на 03.09.2017г. в с.Въглен,общ.Аксаково в условията на опасен рецидив,
причинил средна телесна повреда на Василка Димова Иванова, изразяваща се в
счупване на долната челюст, обусловило трайно затруднение на дъвченето за
период от около два месеца-престъпление по чл.131а,пр.2 във вр. с
чл.129,ал.2,във вр. с ал.1 от НК, като на осн. чл.54 от НК му е наложено
наказание девет години "лишаване от свобода", при "строг"
режим. Със същата присъда С. е признат за невиновен и оправдан по обвинението
му да е причинил на Иванова средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
два шийни спинозни израстъка, обусловило трайно затруднение на движенията на
врата за период повече от месец.
Решението на Районен съд гр.Варна е
било обжалвано пред въззивната инстанция, по повод на което е образувано ВНОХД№952/2019г.
на Окръжен съд гр.Варна. С Решение №243 от 26.11.2019г. на ВОС присъдата е била
изцяло потвърдена. Решението не подлежи на касационно обжалване.
Варненският апелативен съд намира,
че искането е допустимо-подадено лично от осъденото лице в законния срок по
чл.421,ал.3 от НПК, а по същество същото е неоснователно.
Наведеното в искането на осъденото
лице основание за възобновяване на
наказателното производство по чл.422,ал.1,т.5 от НПК, касае допуснато особено
съществено нарушение по чл.348,ал.1,т.2 от НПК. Сочи се, че двете инстанции не са
обсъдили доказателствения материал в неговата съвкупност, не са отчели
съществени противоречия, като по този начин са допуснали нарушения при оценка
на доказателствата, довели до ограничаване правата на осъдения.
Поначало оспорване на начина на
формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите е процесуално недопустимо
и не подлежи на касационен контрол, доколкото всеки съд е суверенен при
преценката си досежно достоверността и надежността на доказателствените
източници да обуслови направения фактически извод. На проверка подлежи
единствено спазване на законовите правила за формиране на волята му, а именно,
дали изводите му почиват на съвкупната преценка на събрания по делото
доказателствен материал, дали същия е оценен съобразно действителното му
съдържание и дали е мотивирано решението на съда кои противоречиви
доказателства да кредитира.
С искането за възобновяване от
осъденото лице се претендира отмяна на влязлата в сила присъда на РС Варна,
като се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, свързани с оценката и анализа на събраните по делото доказателства,
довело до неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че обвинението
почива единствено на показанията на св.Георгиева, без да е взета предвид
нейната заинтересованост, като липсват други доказателства досежно неговата
виновност. Упреква се съдът, постановил осъдителната присъда, че не е изяснил
съществени елементи, имащи пряко значение за авторството на деянието.
Така изложените в искането за
възобновяване твърдения сочат на допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 13
и чл. 14 от НПК,
свързани с разкриване на обективната истина по реда и със средствата предвидени
в НПК
и вземане на решение въз снова на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото. В този смисъл искането за възобновяване визира
основанията по чл. 422, ал.
1, т. 5 от НПК и следва да бъде разгледано по същество.
Детайлно и с необходимата
задълбоченост и прецизност, съставът на първоинстанционния съд е анализирал
обясненията на подсъдимия, като ги е съпоставил с обективните находки и цялата
доказателствена съвкупност. Обясненията са били проверени по съответния
процесуален ред, като достигнатия извод, че същите не следва да се кредитират,
тъй като се опровергават от останалите доказателства е правилен и
законосъобразен, поради което направеното възражение е неоснователно.
Основното възражения на осъденото
лице се отнасят до показанията на пострадалата-св.Георгиева. Обвързването на
същите с нейната лична заинтересованост /според осъденото лице/ не почива на
данните по делото. Съдът подробно е обсъдил повода за това твърдение, а именно,
че подсъдимия е имал интимна връзка със свидетелката и нейната дъщеря. За това
обстоятелство всички разпитани свидетели дават отрицателен отговор. В този
смисъл са и показанията на св.Станева-майка на осъдения. Първоинстанционният
съд е извършил пълен анализ на депозираните свидетелски показания и е достигнал
до правилния извод, че същите са еднопосочни, логични, последователни и
кореспондират напълно с останалата доказателствена съвкупност. Пострадалата е
разпитвана четири пъти- веднъж на ДП, които показания са били приобщени по
надлежния начин към доказателствения материал по делото и три пъти в съдебната
фаза. Правилно съдът не е установил противоречия в посочените доказателствени
средства. Същите се подкрепят и от показанията на свидетелите Г.Господинов,
Н.Христов и Ст.Христов, както и с обективните находки по делото. Свидетелските
показания на пострадалата кореспондират и със СМЕ по отношение на
констатираните увреждания и механизма на тяхното причиняване. Съдът е отговорил
и на възражението на осъдения, че от прозореца липсвало видимост към стаята,
където се намирала пострадалата. Правилно същия е отхвърлии искането за
следствен експеримент, мотивирайки се с настъпилите промени в жилището към този момент. Показанията на
св.Георгиева в тази и` част са проверени посредством събрания доказателствен
материали-приложения фотоалбум към извършеното процесуално следствено действие
претърсване и изземване. Това обстоятелство се потвърждава и от показанията на
незаинтересования свидетел Ст.Христов. За състоянието на пострадалата и
констатираните обективни находки-наличието на кръв по пода и леглото в стаята, както
и наличието на тръба, възприети от свидетелката, информация се черпи както от
показанията на полицейските служители, посетили местопоизшествието, така и от
заключенията на СМЕВД, изготвени от в.л. Й.Йорданов, установяващи наличието на
човешка кръв. Обстоятелството, че уврежданията на пострадалата добре отговарят
да са получени с тази тръба, се установява на първо място от производни
доказателства, каквито представляват пресъздадените от св. Георгиева, св.Ст.Христов,
св.В.Иванова и св.В.Мирчева обяснения на пострадалата. Същите могат да бъдат ползвани за
установяване на факти, включени в предмета на доказване, при определени случаи.
Съгласно
практиката на ВКС "Естеството на
производните доказателства предпоставя и тяхната процесуална роля и
предназначение. Те могат да бъде използвани като средство за разкриване на
първични доказателства, служат за проверка на последните, или ги заместват при
недостъпност на погиване на източника на преки първични доказателства /вж
Решение №3-08 от 31.05.2010г. на ВКС по н.д.№255/2010г., първо н.о./.
Няма спор, че осъдителната присъда
не може да почива единствено на такива производни доказателства, или когато
между тях и останалата доказателствена съвкупност е налице съществено
противоречие/вж Решение №114/06г. ВКС, второ н.о./. В конкретния случай и
тримата свидетели последователно и непротиворечиво описват възприетото от
пострадалата обяснения за нанесените и` удари с тръба от осъдения. В този
случай, сочените доказателства служат за установяване на факти, които не могат
да бъдат събрани лично поради погиване източника на преките доказателства-
смъртта на пострадалата. Същите кореспондират напълно с останалата
доказателствена съвкупност. В тази връзка следва да се отбележи възможността на
свидетелката да дава правдиви обяснения, предвид нейното здравословно
състояние. Последното е изследвано в приетата СПЕ, изготвена от в.л.Атанасова. Експертът
установява наличието на дементни процеси, които нарушават годността на
пострадалата да възприема събития, но не я изключват. Според вещото лице
пострадалата е можела да възпроизвежда възприятията си на по-елементарно ниво.
По отношение наличието на кръв по
ръцете и дрехите на осъдения, информация дават свидетелките показания на св. Георгиева,
Г.Господинов и Н.Добрев. Правилно съдът не е възприел обвинителната теза, че в
деня на произшествието, осъдения е бил облечен в изследваните дрехи. Подробно
са обсъдени в мотивите към първоинстанционната присъда събраните доказателства,
имащи отношение към изясняване на това обстоятелство. В този смисъл,
възражението на осъдения, че липсата на идентичност на установената кръв по
пострадалата и намиращите се в домът `и вещи обосновава тезата за неговата
невиновност, е несъстоятелно. На последно място е възражението на осъдения за
наличието на заинтересованост на св.Георгиева, изводимо от обстоятелството, че
и` е бил прехвърлен имота на пострадалата, срещу издръжка и гледане. Настоящият
състав споделя изложените съображение на съда и тази насока. От показанията на
свидетелите се установява, че пострадалата и св.Георгиева, които са живеели в
непосредствена близост "в един двор", са били в добри отношения на
помощ и добросъседство. Св.Георгиева често е оказвала помощ на пострадалата. Родните
на последната-св. Христов-неин зет и св.Мирчева-внучка свидетелстват, че идеята
за прехвърляне на имота срещу издръжка и гледане на св.Георгиева е била изцяло
тяхна, тъй като същите не са имали възможност да полагат грижи за пострадалата.
На следващо място посоченото прехвърляне е осъществено в един последващ
даването на показания период. В този смисъл възраженията на осъдения за
заинтересованост остават изолирани от доказателствата по делото и се приемат за
неоснователни.
Проверяваният съд обстойно е
изследвал обясненията на осъдения, като правилно не ги е кредитирал. Част от
същите бяха обсъдени по-горе. Подробно са обсъдени твърденията на осъдения, че
именно св.Георгиева е ударила пострадалата в гръб, като я хванала за врата и
притиснала главата в пръстта. По отношение на това обстоятелство няма нито едно
доказателство по делото. Напротив. Налице са обективни данни-констатирани
увреждания на пострадалата, изследвани двукратно от вещи лица, обективирали
своят извод в приетите от съда СМЕ. При извършеното медицинско освидетелстване
на пострадалата не са установени увреждания по гърба. По отношение на лицето са
установени само оток с видима асиметрия
отдясно и под средата на ръба на долната челюст, с виолетово синкав цвят,
лентовидно бледочервеникаво кръвонасядане
нагоре към дясната буза и синкаво кръвонасядане на шията, на нивото на
гръкляна. Вещите лица и по двете СМЕ са категорични, че посочените увреждания
не могат да бъдат получени по посочения от осъдения механизъм, нито от
притискане на главата в пръста. В този случай, според вещите лица, ще бъдат
получени и други увреждания, като ожулвания в областта на лицето и най-вече
носа на пострадалата, като такива обективни находки не са установени. Самият
осъден дава противоречиви обяснения по отношения механизма на получените
увреждания на пострадалата, като на ДП е заявил, че същите се дължат на падане
на пострадалата по стълба. Вещите лица са категорични, че при такова падане ще
бъдат налице и други съчетани травми, каквито обективни находки по делото няма.
В искането си за възобновяване на
наказателното производство, осъденото лице сочи като нелогични и
неправдоподобни твърденията на св.Георгиева, че след такива удари, същата не е
могла да стане от земята и да седне на леглото. Тази твърдения също не
кореспондират със събраните доказателства. По делото е установено, че въпреки
своята възраст-81г., пострадалата се е придвижвала свободно. В процесния ден, същата
е работила в своята градина. От СМЕ не се установяват счупвания по крайниците и
снагата на пострадалата, препятстващи възможността `и за придвижване. На
конкретно зададен въпрос в с.з. от осъдения към вещите лица, изготвили
комплексната СМЕ, досежно възможността на пострадалата да премине от легнало в
седнало положение след получения удар,
вещите лица са дали положителен отговор /л.345 от делото/
Така извършената проверка и анализ на
всички относими към обвинението доказателства са дали основание на съдебния
състав да ги оцени като годна доказателствена основа, за да приеме, че осъдения
С. е осъществил процесното деяние. В мотивите на постановената присъда е извърен
изключително прецизен анализ на свидетелските показания и заключенията на изготвените
експертизи, като са обсъдени и разясненията на вещите лица, дадени в хода на
съдебното следствие.
В заключение следва да се посочи, че
при внимателно изследване на мотивите на постановената от ВРС присъда,
настоящият съдебен състав не констатира допуснати нарушения на процесуалните
правила, свързани със събирането и оценката на доказателствените материали и
изграждането въз основа на тях на вътрешното убеждение на съда. Първоинстанционният
съд е положил максимални по обем усилия за пълно, всестранно и обективно
изясняване на всички факти, включени в предмета на доказване. Събраните
доказателства и доказателствени средства са били предмет на задълбочена
преценка, като при анализа им не са допуснати нарушения на процесуалните
правила, свързани с неправилно, тенденциозно или превратно тълкуване.
Решаващият съд не си е служил с вероятности, или предположения при излагане на
правните си изводи, а ясно, точно и професионално е акцентирал върху всеки
факт, относим към предмета на доказване, като е посочил изводимото от него
правно заключение. Доводите на съда, изложени в мотивите на присъдата, чиято
отмяна се иска, са в съответствие с принципите на формалната логика, добре
обосновани са тезите на проверявания съд, като съдебният акт не страда от
недостатъците, посочени в искането за възобновяване.
Предвид изложеното, доводите на
осъдения С. за допуснати съществени процесуални нарушения са неоснователни и
подаденото от него искане следва да бъде оставено без уважение.
По отношение искането на назначения
служебен защитник за намаляване размера на наказанието.
Съгласно разпоредбата на чл.426 от НПК, доколкото в производството по възобновяване на наказателни дела няма
особени правила, се прилагат тези, които важат за касационното производство.
Съгласно чл.347 от НПК съдът има задължението да провери атакувания съдебен
акт, само в посочени в искането предели и посочените основания, които могат да
бъдат допълнени до даване ход на делото. В депозираното искане на осъденото
лице липсват конкретни оплаквания, свързани с явна несправедливост на
наложеното наказание. Опитът на служебно назначения защитник да попълни
искането едва в своята пледоария не следва да се обсъжда, тъй като не е
направено в посочения от закона срок.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В.К.С. за възобновяване на
наказателното производство и отмяна на влязлата в законна сила присъда №178 от
09.07.2019г по НОХД 3517/18г. по описа на Районен съд гр.Варна, потвърдена с
решение по ВНОХД№952/2019г. на Окръжен съд гр.Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.