Р Е
Ш Е Н И Е
№………./........
02.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи
януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Христина
Атанасова,
като разгледа
докладваното от съдия Д. Томова
въззивно търговско дело № 1802
по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №45130/21.06.2019г. по описа на ВРС, на
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, подадена чрез
пълномощник юрисконсулт А.Т., срещу решение №2321/28.05.2019г. на Варненски
районен съд, 26 състав, постановено по гр.д. №16457/2018г. по описа на ВРС.
С обжалваното решение е отхвърлен
предявеният от ищеца – жалбоподател иск за установяване съществуването на
вземанията му спрямо ответника „Габровски” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр. Варна, за сумите 5 624,76 лева - стойност
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.12.2015г. до
м.04.2017г. на обект – магазин, находящ
се в гр.София, община Витоша, ж.к. „Красно село” бл.207А, вх.А, ет.1 с аб. №
Т342740, и 100,97 лева – за дялово
разпределение в същия период и обект, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от датата на сезиране на съда
– 10.08.2018г., до окончателното им плащане, както и за сумата 890,31 лева,
представляваща лихва за забава върху главниците в общ размер от 5 624,76 лева
за периода 31.01.2016г. до 10.07.2018г. и сумата от 19,45 лева, представляваща
лихва за забава върху главниците в общ размер от 100,97 лева за периода
31.01.2016г. до 10.07.2018г., за които вземания по ч.гр.д. №13412/2018г. на ВРС, 9 състав, по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед за
изпълнение №6741/05.09.2019г., като
ищецът е осъден да репарира на ответника сторените от него разноски за
първоинстанционното производство в общ размер на 500 лева.
Решението е постановено при участието
на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, като трето
лице – помагач на страната на ищеца.
По
допустимостта на въззивното производство и по предварителните въпроси съдът се
е произнесъл в разпоредителното си заседание по чл.267 от ГПК от 06.01.2020г.
В проведеното от
въззивния съд открито съдебно заседание, в което е даден ход по същество,
въззивникът „Топлофикация
София” ЕАД не е взел участие. В молба, подадена преди заседанието от пълномощника на страната юрисконсулт А.Т., въззивникът заявява, че поддържа подадената въззивна
жалба и изложените в нея оплаквания. Моли обжалваното решение да бъде отменено
като по същество исковата му претенция да бъде уважена като му се присъдят и
сторените разноски за производството по делото. Към молбата е приложен нарочен списък
по чл.80 ГПК.
Въззиваемата страна „Габровски” ЕООД, чрез
пълномощника си по делото адвокат Н.Х., основавайки се на
аргументираното в подадения отговор становище за неоснователност на въззивната
жалба, моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на
разноски, за което представя списък по чл.80 ГПК.
Третото лице – помагач „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС” ЕООД не е взело участие в заседанието, не е взело становище по
въззивната жалба.
Съдът разгледа жалбата съобразно изложените в
нея оплаквания, и след като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото е предявения от
ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, в хипотезата на
чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК иск за установяване съществуването на
негово парично вземане спрямо ответника „Габровски” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, за което по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед
за изпълнение, своевременно оспорена от длъжника по реда на чл.415 ГПК.
Твърди се, че въпреки липсата на
сключен между страните нарочен писмен договор при Общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на чл.149, ал.1, т.3 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) като собственик на обект в топлофицирана сграда ответното
дружество е небитов
клиент по смисъла на § 1, т.33а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ и дължи
заплащане на доставената
топлинна енергия, начислена в случая като служебен разход за отопление на имота
на база на отопляемия обем. В конкретния случай за периода от м.12.2015г. до
м.04.2017г. са начислени суми за доставена топлинна енергия в размер на 5
624,76 лева и извършена услуга дялово разпределение в размер на 100,97 лева,
които ответното дружество не е заплатило в срок, поради което дължи и
обезщетения за забава в размер на законната лихва върху отделните главници до
окончателното им погасяване, които са периода за периода от 31.01.2016г. -
10.07.2018г. се претендират в размери съответно 890,31 лева и 19,45 лева.
Оспорването на дължимостта на
претендираните задължения ответникът обосновава с твърдения, че в притежавания
от него имот не е потребявана топлинна енергия, поради липсата на радиатори не
е и възможно начисленото количество да е постъпило в обекта. Обектът е
самостоятелен такъв и не е част от сградата на бл.207а, съответно не следва да
се начисляват суми за дялово разпределение.
Установено е от събраните по делото
писмени доказателства и заключението на изслушаната и приета без възражения от
страните техническа експертиза, че имотът на ответното дружество съставлява
магазин за осветителни тела, находящ се в гр. София, на ъгъла на ул. „Пчела“ и
бул. „Братя Бъкстон“ в самостоятелна двуетажна сграда, долепена на калкан от
северната страна на бл.207А. Вещото лице счита за обосновано да се приеме, че
за сградите вход А на бл.207А и магазина на ответното дружество е предвидено да
се обслужват от една абонатна станция на градската мрежа за централизирано
топлоснабдяване. Констатирано е, че част от магазина се намира в контура на
блока (бл.207А) като в случая има проникване през калкана в два апартамента от
вход А на бл.207А като част от помещенията от тези два апартамента са
присъединени към магазина. Установено е, че в тази присъединена част,
използвана като санитарни помещения на магазина (тоалетни), преминават щрагове
за отопление и топла вода, захранващи апартаментите във вход А на бл.207А. С
оглед на това според вещото лице изчисляването на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, на базата на целия отопляем обем на всички помещения на
магазина, включително и тези, през които не преминава сградна инсталация, както
в случая е сторил ищеца, е неправилно. В основните помещения на магазина на
първо и второ ниво, които са взаимно свързани със светла част, отоплителните
радиатори са били демонтирани, което е отразено в представения по делото главен
отчет за периода
01.05.2014г. до 30.04.2015г. на топлинния счетоводител „Техем сървисис” ЕООД.
Доводите на ищеца, че поради липсата на съставен констативен
протокол за демонтирането твърдението, че радиаторите са демонтирани преди
процесния период, са необосновани, тъй като протоколът, удостоверяващ
констатацията на служител на топлинния счетоводител, е от дата 11.05.2015г.,
която дата предшества периода, за който се претендират начислените задължения
(м.12.2015-м.04.2017 год.).
При така установените фактически
положения съдът намира твърденията на ищеца, че с неплащането на начислени
служебно количества топлинна енергия по максимална мощност при отопляем обем,
определен на база целия обем на магазина, в т.ч. и за помещенията, които са
извън сградата, в която е разположена абонатната станция (бл.207А)
ответното
дружество се е обогатило неоснователно за сметка на топлопреносното
предприятие за
недоказани. Принципната допустимост за служебно начисляване на топлоенергия при
липса на топлинен разпределител не освобождава топлопреносното
предприятие от задължение да установи реално доставените от него количества топлинна
енергия в сграда – етажна собственост, доколкото само така може
да се установи налице ли е обедняване, причинено от липсата на реален отчет.
В конкретния случай ищецът не е
установил при условията на пълно и главно положително доказване обогатяването
на ответника, собственото си обедняване, съответно връзката между обогатяването
и обедняването, поради което и като недоказан както по основание, така и по
размер предявеният иск следва да се отхвърли.
Като е достигнал до същия краен извод,
районният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да
бъде потвърдено. Предявената срещу него въззивна жалба е неоснователна и се
оставя без уважение.
С оглед на това и на основание чл.81,
във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК искането на ответника – въззиваема страна за
осъждане на ищеца да му репарира разноските, сторени за настоящото
производството се цени като основателна. С оглед представения списък по чл.80
от ГПК и доказателството към него за платено адвокатско възнаграждение в размер
на 250 лева (л.19-20) същото се цени и като доказано по размер, поради което се
уважава в цялост.
Въз
основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло решение
№2321/28.05.2019г. на
Варненски районен съд, 26 състав, постановено по гр.д. №16457/2018г. на
ВРС.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.
София, да заплати на „Габровски” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, сумата 250 лева (двеста и петдесет
лева), представляваща
сторени разноски за въззивното производство, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието
на „ТЕХЕМ СЪРВИСИС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, като трето
лице – помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на касационно обжалване - чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.