Номер 21419.10.2020 г.Град Враца
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВрацаIII-ти въззивен граждански състав
На 25.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Магдалена Б. Младенова
Секретар:Виолета Ц. Вълкова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова Въззивно
гражданско дело № 20201400500354 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 191/19.03.2020 г., постановено по гр. дело № 3161/2019 г. по описа на
Районен съд – Враца, са отхвърлени предявените от А. Р. П. , ЕГН: **********, с адрес: гр.
***, против П. С. П. , ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, и „Ценов-М“ ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, субективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 49 и чл. 45, ал. 1 ЗЗД за солидарно осъждане на двамата
ответници да заплатят на ищцата сумата от 5 470,67 лв., представляваща сбор от сумата
4 065,67 лв. – стойността на повреди по фасадата на сградата, в частта, засягаща собствен на
ищцата самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1024.18.3.2 по кадастралната
карта на гр. Враца, одобрена със заповед № РД-18-43/16.09.2015 г. на изпълнителния
директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с административен адрес: гр.
***, с предназначение: за здравни и социални услуги, състоящ се от три лекарски кабинета,
две помещения – манипулационна, чакалня и регистратура и съответните сервизни
помещения, с площ по документ 120.18 кв.м., заедно с прилежащи части: мазе с полезна
площ 10 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и от
отстъпеното право на строеж върху мястото /стопена топлоизолация, обгорени външни тела
и климатици, изгоряла и деформирана ПВЦ дограма със стъклопакет, увредена водосточна
тръба/ и сумата 1 405,00 лв. – стойността на подлежащите на подмяна движими вещи,
находящи се в същия имот /печка-духалка, стенни шкафове, шкаф с мивка, гардероб
двукрилен, бюро за компютър, претапициране с изкуствена кожа на диван, кресло,
компютърен стол, четири обикновени стола/, всички щети причинени от възникнал на
04.03.2019 г. пожар в имота, вследствие на неспазване на строително-монтажни работи от
1
изпълнителя „Ценов-М“ ЕООД в непосредствена близост до увредения имот на каравана, от
която е започнал пожарът и необезопасяване /оставане отключена/ на караваната.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата А. Р. П. , чрез
адв. М. С., в която се излагат съображения за неправилност и необоснованост на същото.
Твърди се, че първоинстанционният съд при изяснена фактическа обстановка не е
субсумирал същата под надлежната правна норма, което е довело до неправилност на
решението в резултат на погрешно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи,
че при непозволеното увреждане увреденият няма нужда да доказва вината на причинилия
вредата с оглед презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД и тя се счита за установена, освен ако
причинителят на вредата не докаже липсата на вина, а в случая първостепенният съд е
възложил на ищцата да доказва вината на причинителя и неговия възложител. Сочи се, че
това е съществено нарушение на материалноправната норма и основание за отмяна на
решението. Изтъква се, че от събраните по делото доказателства се установяват всички
елементи на фактическия състав на деликта по чл. 45, ал. 1, във вр. с чл. 49 ЗЗД – наличие на
противоправно действие или бездействие, допуснато от строителната фирма при
осъществяване на възложената й работа на обекта, настъпила вреда и причинно-следствена
връзка между деянието и вредата.
На следващо място се посочва, че независимо от заявеното с исковата молба съдът е бил
длъжен да извърши необходимата преценка на фактите и да даде точна правна
квалификация на предявените осъдителни искове, като в случая неправилно районният съд е
квалифицирал иска срещу ответника „Ценов-М“ ЕООД по чл. 45 ЗЗД, тъй като в хипотезата
на чл. 45 ЗЗД може да бъде ангажирана единствено отговорността на физическо лице.
Твърди се, че в тази му част решението следва да бъде обезсилено и върнато на
първоинстанционния съд за ново разглеждане, при което да бъде дадена правилна правна
квалификация.
Изтъква се, че няма основание съдът да изисква от ищеца да сочи конкретния причинител
на увреждането, нито кои негови действия или бездействия са причина за настъпване на
вредоносния резултат, тъй като това влиза в противоречие с гаранционно-обезпечителния
характер на отговорността на възложителя на определена работа. Сочи се, че юридическите
лица носят отговорност за вредите, причинени от техни работници, служители или други
физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава,
когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице
несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица. Твърди се, че
ответникът „Ценов-М“ ЕООД чрез своите работници и служители е следвало да организира
охраната на обекта, така че да се препятства достъпа на трети лица и/или възникването на
инциденти от рода на процесния, както и да не допуска увреждането на чуждо имущество,
като ненужно е да се изследват действията и функциите на евентуалния пряк извършител на
деликта. Твърди се, че за уважаване на исковете е достатъчен фактът, че вредите са
настъпили от възникнал пожар на строителния обект, стопанисван и от двамата ответници,
независимо от причината за него, като във всички случаи бездействието им е било
противоправно. Изтъква се и че отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни
2
противоправни действия или бездействия, като при нея не се изисква вина на лицето,
възложило работата и то не може да прави възражение, че е невиновно и да доказва своята
невиновност.
Излагат се и съображения за допуснати противоречия от първоинстанционния съд в
изложените от него мотиви на съдебното решение, като съдът неправилно е приел, че не е
установено конкретно действие или бездействие на ответника „Ценов-М“ ЕООД, което да е
в разрез с технологичните правила.
Посочва се, че по отношение на ответника П. С. П. важат същите правила на поведение и
отговорност, каквито и за другия ответник, поради което неправилно първоинстанционният
съд е отхвърлил осъдителния иск срещу него.
Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което на основание чл. 270, ал. 3,
предл. 3 ГПК да обезсили като процесуално недопустимо първоинстанционното решение и
да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, при което да бъде дадена
квалификация на спорното право, съответна на заявените с исковата молба твърдения, както
и да бъде съобразено с общия за претенциите на ищцата факт – неполагането на достатъчно
грижи от страна на ответника „Ценов-М“ ЕООД да препятства достъпа на трети лица до
строителния обект, намиращ се в негова фактическа власт в момента на настъпване на
деликта. Евентуално се прави искане да бъде отменено първоинстанционното решение и да
бъдат уважени предявените осъдителни искове. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са депозирани отговори на въззивната жалба от ответниците
П. С. П. и „Ценов-М“ ЕООД, чрез адв. Г. В., с идентично съдържание, в които се излагат
съображения за нейната неоснователност. Поддържа се, че първоинстанционното решение е
валидно, допустимо, правилно и изчерпателно. Посочва се, че вината е само един от
елементите на фактическия състав на деликта, като искът по чл. 45 или 49 ЗЗД не би могъл
да бъде уважен само на основаниe законовата презумпция за вина, без доказването на
останалите елементи на деликта, което в случая не е осъществено. Навеждат се доводи, че
дори правната квалификация на иска против „Ценов-М“ ЕООД да е по чл. 49 ЗЗД,
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд са валидни и правилни. Изтъква
се, че по делото не е доказано, че прекият причинител на пожара, станал причина за
процесните вреди, е бил служител или му е възлагана работа от ответниците, нито е
доказано противоправно поведение на служителите на „Ценов-М“ ЕООД, работили на
строителния обект, което да е в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от
ищцата вреди. Поддържа се, че твърдението на ищцата за неспазване на технологичните
правила от ответниците не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Твърди се, че
при липса на противоправно поведение от страна на служители на ответниците, дори
първоинстанционният съд да беше квалифицирал иска срещу строителната фирма по чл. 49
ЗДД, то същият отново би бил неоснователен поради липса на основен елемент от
фактическия състав на деликта. Излагат се и съображения, че неправилно и необосновано
би било на ответниците да се вменяват в отговорност противоправните действия на третото
лице – вероятен причинител на пожара, тъй като запалването на открит огън в каравана след
приключване на работното време на строителния обект е неправомерно поведение,
3
нарушаващо общоприетите правила за пожарна безопасност, и такова поведение не може да
бъде при или по повод възложена работа, както и не би могло да е в пряка връзка с
извършваните на обекта строително-монтажни работи.
Иска се от въззивния съд да отхвърли като неоснователна подадената въззивна жалба, да
потвърди изцяло първоинстанционното решение или да потвърди същото в частта му,
касаеща ответника П. П., а искът срещу „Ценов-М“ ЕООД след нова квалификация по чл. 49
ЗЗД да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен, т.е. да бъде потвърдено
първоинстанционното решение и в тази му част, макар и при различна правна
квалификация.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките
на срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим. Неоснователно е
твърдението във въззивната жалба, че първоинстанционното решение е недопустимо, тъй
като районният съд не е дал правилна правна квалификация на предявените искове.
Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска срещу втория ответник
– чл. 45 ЗЗД, е неправилна. Предвид твърденията в исковата молба, същият е следвало да
бъде квалифициран като такъв по чл. 49 ЗЗД. Макар и първоинстанционният съд при
формиране на своето вътрешно убеждение – арг. чл. 12 ГПК, във вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК, да
е разгледал всички правопораждащи спорното материално право юридически факти по иска
срещу втория ответник „Ценов М“ ЕООД за възникване на отговорността на възложителя на
дадена работа за причинени вреди, той погрешно ги е подвел под правната норма на чл. 45
ЗЗД. Но това обстоятелство не е довело до порок в съдебното решение, обуславящ неговата
недопустимост, тъй като първоинстанционният съд, съобразно основания принцип в
българския граждански процес – диспозитивното начало /арг. чл. 6, ал. 2 ГПК/, изцяло се е
произнесъл по наведените фактически твърдения от ищеца в исковата молба – в този смисъл
е и константната практика на ВКС, формираната по чл. 290 ГПК – напр. Решение №
375/26.10.2011 на ВКС, ІV г. о. по гр. д. № 931/2009 г.; Решение № 439/23.07.2010 на ВКС,
ІV г. о. по гр. д. № 476/2009 г. Неправилната правна квалификация, под която Районен съд –
Враца е подвел предявеното спорно материално право, представлява нарушение на
материалния закон, което трябва да бъде съобразено от въззивния съд.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
Районен съд – Враца е сезиран от А. Р. П. , ЕГН: **********, с субективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл.
52 ЗЗД, против П. С. П. , ЕГН: **********, и „Ценов-М“ ЕООД, ЕИК: ***, за солидарно
осъждане на двамата ответници да заплатят на ищцата сумата от 5 470,67 лв.,
представляваща сбор от сумата 4 065,67 лв. – стойността на повреди по фасадата на
сградата, в частта, засягаща собствен на ищцата самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 12259.1024.18.3.2 по кадастралната карта на гр. Враца, одобрена със заповед
№ РД-18-43/16.09.2015 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия,
4
картография и кадастър, с административен адрес: гр. ***, с предназначение: за здравни и
социални услуги, състоящ се от три лекарски кабинета, две помещения – манипулационна,
чакалня и регистратура и съответните сервизни помещения, с площ по документ 120.18
кв.м., заедно с прилежащи части: мазе с полезна площ 10 кв.м., както и съответните идеални
части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, и
сумата 1 405,00 лв. – стойността на подлежащите на подмяна движими вещи, находящи се в
същия имот, всички щети причинени от възникнал на 04.03.2019 г. пожар в имота,
вследствие на неспазване на строително-монтажни работи от изпълнителя „Ценов-М“
ЕООД, разполагане в непосредствена близост до увредения имот на каравана, от която е
започнал пожарът и необезопасяване /оставане отключена/ на караваната.
В исковата молба се твърди, че ищцата А. П. притежава по силата на Нотариален акт за
дарение № 161, т. III, per. № 3448, дело № 312/2017 г. на нотариус С. П. с per. № 006 в
Нотариалната камара, самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1024.18.3.2 по
кадастралната карта на гр. Враца, одобрена със заповед № РД-18-43/16.09.2015 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с
административен адрес гр. ***, а нейният баща Р. П. С. е ползвател с вещно право на
ползване на същия имот и развива в него медицинска дейност – Медицински център
„Санита“. На 04.03.2019 г. сутринта Р. С. бил уведомен от своя служителка, че в имота е
възникнал пожар. Пристигналите на място пожарникари му съобщили, че пожарът е
започнал от паркирана до пострадалата сграда каравана, ползвана от работниците, които
извършвали строително-ремонтни дейности в съседния обект, разположен от лявата страна
на сградата, като тези работи били възложени от първия ответник П. П. и изпълнявани от
втория ответник „Ценов-М” ЕООД, съгласно Разрешение за строеж № 134/20.12.2016 г. на
Община Враца. Разполагането на караваната било извършено без знанието и съгласието на
ищцата-собственик и нейния баща-ползвател с вещно право на ползване, строителната
площадка не била обезопасена чрез заграждения, които ограничават достъпа на трети
външни лица до караваната, а в близост до караваната били разположени множество
автомобилни гуми, които били потенциално запалими. По случая било образувано
досъдебно производство № 309/2019 г. по описа на РПУ гр. Враца, а ищцата провела
производство по чл. 207 от ГПК за обезпечаване на доказателства по исковете, за което било
образувано ч.гр. дело № 1498/2019 г. на Районен съд – Враца. Твърди се, че най-вероятната
причина за пожара е поведението на трето лице, което е влязло да се стопли в караваната.
Сочи се, че исковата претенция за заплащане на обезщетение е насочена срещу двамата
ответници, които дължат обезщетението солидарно. Твърди се, че първият ответник – П. С.
П. , е възложител на работата на втория – „Ценов М“ ЕООД, тъй като издаденото
разрешение за строеж е на негово име, като е следвало да осъществява надзор върху
работата на дружеството и да се грижи СМР да не пречат на съседните на строителния обект
имоти. Поддържа се, че вторият ответник – „Ценов М“ ЕООД също се явява възложител на
работа на своите работници и служители, като дружеството не е положило грижата на
добрия стопанин, за да обезопаси караваната, като е допуснало в нея да възникне пожар.
Изтъква се, че противоправността се изразява в бездействие на работниците, които е
5
следвало да вземат превантивни мерки за недопускане на трети лица до стопанисваната от
дружеството каравана и на които не е бил проведен инструктаж и не са спазени
технологичните правила относно извършването на СМР от тях.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците „Ценов-М“ ЕООД
и П. С. П. , в които се оспорва основателността на предявените искове. Оспорва се
твърдението, че процесната каравана е собственост на ответното дружество „Ценов-М“
ЕООД. Твърди се, че караваната е била разположена законосъобразно в границите на
строителната площадка. Посочва се, че за разполагането на каравана в имота не е било
необходимо съгласието на ищцата и нейния баща, тъй като имотът е общинска собственост,
а караваната е движима вещ. Оспорва се наведеното с исковата молба твърдение, че
караваната е била незаключена към момента на възникване на пожара, като се сочи, че
влизането в караваната от трето лице без знанието и разрешението на собственика е
противоправно, без значение дали е била заключена или не. Излагат се съображения, че в
исковата молба не са посочени конкретни действия или бездействия от страна на
дружеството „Ценов-М“ ЕООД, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
нанесените вреди, а се твърдят общи хипотези. Навеждат се твърдения, че всички щети са
причинени вследствие на поведението на трето за делото лице, поради което никой от
двамата ответници не носи имуществена отговорност, защото липсва причинно-следствена
връзка между действията на ответниците и настъпването на вредите.
Съобразявайки твърденията на страните и наведените доводи в исковата молба и
отговорите, както и оплакванията във въззивната жалба и съображенията в отговорите на
същата, настоящият съдебен състав приема, че предметът на въззивната проверка обхваща
изцяло повдигнатия спор, свързан с възникването на предпоставките за уважаване на
предявените осъдителни искове за заплащане на обезщетение за причинени имуществени
вреди на ищцата.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства и заключението на
приетата съдебно-техническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, при което
приема за установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт № 161, т. Ill, per. № 3448, дело № 312/2017 г. на нотариус С. П., с per. №
006 в Нотариалната камара, ищцата А. П. е придобила по силата на договор за дарение
собствеността върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 12259.1024.18.3.2 по
кадастралната карта на гр. Враца, одобрена със заповед № РД-18-43/16.09.2015 г. на
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с
административен адрес гр. ***, с предназначение: за здравни и социални услуги, състоящ се
от три лекарски кабинета, две помещения-манипулационна, чакалня и регистратура и
съответните сервизни помещения, с площ по документ 120,18 кв.м., заедно с прилежащи
части: мазе с полезна площ 10 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху мястото, като дарителят Р. С. си е запазил
пожизненото право на ползване върху същия имот. Самостоятелният обект се намира в
сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 12259.1024.18.
6
С Инвестиционно предложение с вх. № 94000-11719/27.07.2016 г. ответникът П. П. е
уведомил Община Враца за намерението си да извърши преустройство, реконструкция и
надстройка на съществуващ търговски обект с идентификатор 12259.1024.18.1 по
кадастралната карта на гр. Враца, с предназначение: магазин за промишлени стоки, находящ
се в УПИ I, квартал 307, ж.к. „Толбухин-юг”.
От Разрешение за строеж № 134/20.12.2016 г. на Община Враца се установява, че
инвестиционното предложение на П. П. е прието и му е разрешено да извърши строителство
на „Реконструкция, преустройство и надстройка на магазин за промишлени стоки” в УПИ I-
18, кв. 307, ж.к. „Толбухин юг” по плана на гр. Враца с идентификатор 12259.1024.18.1 по
кадастралната карта на гр. Враца. Строежът е пета категория. Предписано е, че
строителството следва да се извърши при условия: да се сключи договор за изпълнение на
строежа със строител, който е вписан в Централния професионален регистър; за строителна
площадка да се използват тротоари, свободни обществени площи, както и части, от улични
платна, съгласно ПОИС, разпоредбите на наредбата на Общински съвет гр. Враца и след
заплащане на определените такси; строителната площадка да се огради и да се поставят
информационни табели, съгласно чл. 157, ал. 5 от ЗУТ.
Не е спорно между страните и се установява от представените писмени и събраните
гласни доказателства, че възложителят П. П. е възложил на „Ценов-М” ЕООД привеждането
в изпълнение на горепосоченото строително разрешение и именно това дружество е
извършвало строителните работи в поземления имот.
По делото е присъединено в заверен препис досъдебно производство № 309/2019 г. по
описа на РПУ гр. Враца.
От протокол за оглед на местопроизшествие от 12.03.2019 г., съставен от Г. Д. –
разследващ полицай при РУ – Враца, се установява, че в нощта на 11 срещу 12.03.2019 г. в
посочения в исковата молба поземлен имот е възникнал пожар, при който е изгоряла
каравана, разположена в близост до находящата се в имота четириетажна сграда, като
фасадата на сградата значително е пострадала от пожара. Трите прозореца на втория етаж
били със стопена дограма и напукани стъкла, а четирите помещения на същия етаж били
силно опушени, като най-силно пострадали били двата кабинета, гледащи към вътрешния
двор.
От протокол за повторен оглед на местопроизшествие от 12.03.2019 г., съставен от С. В. –
разследващ полицай при РУ – Враца, се установява, че входът на сградата /медицински
център/ се намира от страната на бул. „Втори юни”, а зад сградата се намира двор, ограден с
мрежа. Същият представлява бетонна площадка, отдясно на която се намира изкоп с
дълбочина над 5 м., а отляво е задната част на сградата на № 28. На 10 м. от улицата в
дъното на дворното място върху бетонната площадка, в разстоянието между сградата и
изкопа е открито силно обгоряло метално шаси на каравана.
Настоящият съдебен състав намира, че протоколите за оглед на местопроизшествие са
доказателствени средства по делото, тъй като макар и приложени към досъдебното
производство, същите представляват официални свидетелстващи документи, издадени от
длъжностни лица в кръга на службата им по установените форма и ред и съставляват
7
доказателства за извършените от тях действия и възприетото от тях при осъществяване на
огледите.
По отношение на останалите съдържащи се в досъдебното производство доказателства
/свидетелски показания, пожаро-техническа експертиза и др./ съдебният състав приема, че
същите не могат да бъдат обсъждани в настоящото гражданско производство. Принципът на
непосредственост не допуска решението на съда да се основава на свидетелски показания,
събрани в друго производство, на постановления на прокурор, други констатации и мнения
на разследващи органи. За гражданския съд е задължителна за съобразяване само присъдата
на наказателния съд и то по въпросите, изрично посочени в чл. 300 ГПК /извършено ли е
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/, като в тези случаи
законодателят е ограничил приложението на принципите на непосредственост /чл. 11 ГПК/ и
свободно формиране на вътрешно съдийско убеждение /чл. 12 ГПК/. Всички останали
факти, които имат отношение към гражданските последици от деликта, следва да бъдат
установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по
разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа на непосредственост и равенство на
страните в процеса тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо
дали по отношение на същите са събрани доказателства в хода на наказателното
производство.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В. П., Д. П., Г. М.
и Г. Г..
От показанията на свидетелката В. П. се установява, че същата работи като медицинска
сестра в медицинския център, находящ се на втория етаж на сградата, построена в процесния
поземлен имот. През нощта, когато възникнал пожара, около 4 часа сутринта, свидетелката
получила обаждане от представители на фирмата, която охранявала лекарските кабинети в
медицинския център на втория етаж в имота, като същите я уведомили, че в сградата е
възникнал пожар. Свидетелката отишла на място и заварила пожарникари, които почти били
загасили пожара. Пожарът бил възникнал извън сградата, откъм страната на строежа, където
имало паркирана каравана. Караваната била напълно изгоряла, а около нея имало обгорени
автомобилни гуми. Същата била докарана от работниците на строежа, за да си почиват в
нея. Вторият етаж от сградата бил най-силно пострадал. Първият кабинет (ъглов лекарски
кабинет), бил само опушен отвън, но със здрави стъкла и дограма. Вторият кабинет бил с
апаратура, на него били напукани стъклата, обгорена дограмата, като стъклата си били на
мястото, а стената била малко опушена. В третия кабинет стъклата не били засегнати.
Външните тела на климатиците и на трите кабинета били изгорели, но вътрешните им тела
били само опушени. Апаратурата във втория кабинет като цяло не била пострадала.
Свитедетлката посочва, че между строежа и медицинския център нямало ограда, като там,
където нямало ограда мястото било достъпно и можело да се мине оттам за строежа. Твърди,
че за строежа се минавало откъм улицата, но можело да се мине и откъм сградата.
Свидетелят Д. П. дава показания, че е един от наемателите на част от втория етаж от
сградата, където се помещават кардиологичните кабинети. След като свидетелката В. П. му
се обадила по телефона, П. отишъл на място и заварил пожарникари, полицаи и хора от
8
охранителната фирма, от които разбрал, че пожарът е възникнал в каравана, паркирана на
строежа до сградата. Караваната била напълно изгоряла, а край нея имало гуми, които
тлеели и пушели. Ползваните под наем помещения не били сериозно пострадали,
включително апаратурата в тях, само прозорецът бил обгорял и се бил напукал. Съседната
стая обаче била почти изгоряла, мебелите в нея също били опушени и изгорени. Свидетелят
виждал, че работниците ползвали караваната. Когато строежът започнал, свидетелят
направил забележка на работниците да преместят караваната по-далече от сградата и
караваната била преместена, но отново била на не повече от 2-3 метра от стената.
Автомобилните гуми се появили в близост до караваната откакто започнал строежът.
Свидетелят виждал, че работниците ползвали караваната. Между сградата и строежа нямало
заграждения, такива имало откъм улицата, но от същата улица можело да се мине към
строежа. Обикновено строителната техника спирала да пречи на свидетеля около 17.00-17.30
часа.
Свидетелят Г. М. – служител на ответното дружество „Ценов-М” ЕООД свидетелства, че
на следващия ден след пожара е получил обаждане от управителя Ц. Ц., който го уведомил,
че на строежа е възникнал пожар и поради това е невъзможно там да се работи. На строежа
била разположена каравана, използвана от строителните работници да си поставят дрехите,
предпазните средства и други вещи и да се преобличат в нея. Строителната площадка била
оградена от всички страни с метална ограда, както и със зелена и оранжева мрежа. При
приключване на работата за деня се затварял обектът с металната ограда, за да няма достъп,
но оградата можела да бъде преместена. В караваната не се нощувало, същата не била
електрифицирана. Караваната не се заключвала, нямала ключалка, а се отваряла и затваряла
с резе. Между сградата, където се намира медицинския център и строителната площадка
имало разстояние около 3,5-4 метра, покрито с плочки. Когато започнал строежа, на
строителната площадка имало автомобилни гуми, които работниците събрали на купчина и
струпали в пространството между строителния обект и медицинския център, за да не им
пречат. Работата на строителния обект приключвала около 16.30 през зимата, съответно
около 17.00 часа през лятото. На обекта работели от двама до деветима строителни
работници, в зависимост от работата, която е необходимо да се свърши. Във фирмата нямало
текучество и в нея не работел човек на име С. Н.. Не се е случвало да се наемат хора без
договор за извършване на обща работа.
Свидетелят Г. Г. – служител на „Ценов-М” ЕООД дава показания, че откакто той работи
там, във фирмата не е постъпвал нов човек и не познава човек на име С. Н.. Не е имало и
случай някой да дойде за кратко да помага на строителните работници на фирмата, всички
работещи били на трудов договор и сами изпълнявали цялата работа, свързана със строежа,
включително и общата такава.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията и на четиримата свидетели за
достоверни, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни и
житейски логични, като не се доказа тяхна заинтересованост от изхода на правния спор,
предмет на делото.
От показанията на свидетелката В. П. и на свидетеля Д. П. се установяват вида и
9
характера на настъпилите щети в медицинския център, вследствие на разразилия се пожар.
Показанията им съвпадат и с тези на Г. М. досежно предназначението на караваната,
разположена на строежа, както и местоположението на запалените автомобилни гуми.
Свидетелят Г. М. изяснява и факта, че караваната не се заключвала, а се отваряла и затваряла
с резе.
Показанията на свидетелите Г. М. и Г. Г. са непротиворечиви относно обстоятелството, че
не се е случвало да се наемат хора без договор за извършване на обща работа, като всички
работници на „Ценов М” ЕООД били със сключен трудов договор.
В случая съдът не намира, че твърденията в показанията на свидетелката В. П. и на
свидетеля Д. П., от една страна, че между строежа и медицинския център нямало ограда,
като там, където нямало ограда можело да се мине за строежа, и показанията на Г. М., от
друга, че строителната площадка била оградена от всички страни с метална ограда, както и
със зелена и оранжева мрежа, са взаимноизключващи се. Това е така, защото последният
свидетел доизяснява с показанията си релевантното обстоятелство, че при приключване на
работата за деня се затварял обектът с металната ограда, за да няма достъп, но оградата
можела да бъде преместена. Няма противоречие между показанията на двете групи
свидетели, тъй като от тях се установява, че докато се е извършвала работа на строежа през
деня е имало достъп до него от страната на медицинския център, но при приключването й,
строителната площадка е бил заграждана от всички страни с подвижна мрежа.
Настоящата съдебна инстанция приема за установено от свидетелските показания на Г.
М., които се подкрепят от констатираното в протокола за повторен оглед на
местопроизшествие от 12.03.2019 г., че процесният строеж е бил ограден с мрежа, която е
била подвижна, през нощта, в която е възникнал пожара, а караваната се е намирала в
ограденото пространство върху бетонната площадка на строежа, в разстоянието между
сградата и изкопа.
В производство за обезпечаване на доказателства с правно основание чл. 207 от ГПК, за
което е образувано ч. гр. дело № 1498/2019 г. на Районен съд – Враца е назначена и приета
съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че по цялата южна
фасада на построената в поземления имот сграда има поражения от пожар, включително на
втория етаж, като е стопена топлоизолацията, обгорели са външни тела на климатици,
изгоряла и деформирана е ПВЦ дограма със стъклопакет, увредена е водосточната тръба.
Пострадали са и намиращите се на втория етаж помещения, както и намиращите се в тях
мебели и вещи, като повредите са подробно описани в заключенията. За отстраняване на
последиците от пожара е необходимо извършването на строително-монтажни работи на
стойност 4 065,67 лв. с ДДС, както и подмяна и ремонт на вещи на стойност 1 405,00 лв.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни
действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и
произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са
10
възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят
възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се позовават на други лични
основания за освобождаването им от отговорност.
Следователно, за да възникне обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя
за причинени вреди, причинени при или по повод на уговорената работа, трябва в
обективната действителност да са настъпили следните юридически факти: 1) деяние
/действие или бездействие/; 2) противоправност /несъответствие между правно дължимото и
фактически осъщественото поведение/; 3) вреди /неблагоприятно засягане на имуществената
сфера на увредения/; 4) причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
настъпилите имуществени вреди /вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен
процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена,
присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента/; 5) вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се
предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение
на възложената работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление №
7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Когато обаче вредоносното деяние се твърди да е било извършено от служител на
изпълнителя, когото възложителят е натоварил да извърши определена работа, за възникване
на обезпечително-гаранционната отговорност на възложителя се прилагат задължителните
за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от ППВС № 17/18.11.1963 г., в което се
приема, че „ако съгласно договора едното предприятие дължи на другото извършването на
определена работа със свои работници, при негов контрол и организация на работата,
отговорността за вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В този
случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако обаче
организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи на предприятието,
чиято работа се извършва от работници на другото предприятие, то отговорността за
непозволеното увреждане е на предприятието, чиято работа се извършва.”.
Следователно, от значение за изясняване на правния спор, предмет на делото,
представлява тълкуването на действителната воля на страните по облигационното
правоотношение между първият ответник – П. С. П. , и втория – „Ценов М” ЕООД. Договор
за изпълнение на строежа е следвало да бъде сключен с оглед предписанията, дадени в
Разрешение за строеж № 134/20.12.2016 г. на Община Враца, и с оглед разпоредбата на чл.
160, ал. 2 ЗУТ, според която взаимоотношенията между участниците в строителството се
уреждат с писмени договори. Предвид относителното действие на облигационните
отношения – арг. чл. 21, ал. 1 ЗЗД, принципно те са непротивопоставими на третите лица,
каквото в процесния случай е въззивникът. Но за правилното решаване на правния спор е
следвало да бъдат изяснени облигационните отношения между страните по процесния
договор, за да се прецени доколко първият ответник е имал възможност да организира и
11
контролира действията на служителите на дружеството, извършващо строителна дейност.
Договор за изпълнение на строежа обаче не е представен по делото. В случая съдът намира,
че следва да разгледа поотделно предпоставките за възникване на отговорността по чл. 49
ЗЗД и на двамата ответници. Доколкото отговорността на възложителя е обусловена от
наличието на основания за ангажиране на отговорността на изпълнителя, следва първо да се
прецени дали е осъществен фактическият състав на деликта по чл. 49 ЗЗД от ответника
„Ценов М” ЕООД.
От доказателства по делото се установява, че ищцата е претърпяла имуществени вреди,
доколкото вследствие на възникналия пожар в караваната, разположена на строителната
площадка на ответника – възложител, върху собствения й недвижим имот са били нанесени
щети.
Не се установява обаче причина за пожара да съставлява соченото в исковата молба
противоправно поведение на работници или служители на ответното дружество,
изпълнявало строителна дейност.
По делото не бе доказано твърдяното от ищцата противоправно бездействие на служители
на строителната фирма, при осъществяване на възложената им работа на обекта. В исковата
молба се навеждат доводи, че дружеството чрез своите работници и служители е следвало да
организира охраната на обекта, така че да се препятства достъпа на трети лица и/или
възникването на инциденти от рода на процесния, както и да не допуска увреждането на
чуждо имущество. Действително, както се твърди във въззивната жалба, няма основание
съдът да изисква от ищеца да сочи конкретния причинител на увреждането, тъй като както
беше изяснено юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди. При твърдение за
бездействие на работниците на ответника обаче следва да се установи и задължението за
действие от конкретен вид, обосноваващо противоправността на бездействието.
Съгласно разпоредбата на чл. 157, ал. 7 ЗУТ строителните площадки се ограждат с
временни огради по указание на общинската администрация, поставят се информационни
табели за разрешения строеж с данни за строителя, проектанта, лицето, упражняващо
строителен надзор, и други. Правила за охрана на строежите, приложими към процесния
случай, съобразно датата на издаване на разрешението за строеж, се съдържат в Наредба № 7
от 8 юни 1998 г. за системите за физическа защита на строежите. Според чл. 2, ал. 2 от
Наредбата проектирането на системите за физическа защита /СФЗ/ и изборът на елементите,
включително тяхната комбинация, се извършва съобразно категорията на СФЗ, определена
по приложение № 1, като се отчитат условията, при които ще работят елементите, в
зависимост от вида, големината и спецификата на охранявания строеж. Съгласно т. 30 от
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата строежите, непосочени в т. 1-29 са от трета
категория. Процесният строителен обект не попада в изброените в т. 1-29 обекти,
следователно е от трета категория степен на физическа защита. Съобразно чл. 5, ал. 5 от
Наредбата трета категория СФЗ са системи, елементите на които се определят по
целесъобразност, в съответствие с желаната от собственика надеждност на физическата
12
защита. От това следва, че за процесния строеж не са предвидени нормативно системи за
физическа защита, които задължително да включват определени елементи. За възложителя
или изпълнителя на строежа не е съществувало нормативно изискване да осигурят
определена степен на физическа защита на строежа, по-висока от съществувалата,
преценена от тях по целесъобразност – установено е от гласните доказателства по делото и
от протоколите за оглед на местопроизшествие, че процесният строеж е бил ограден с
мрежа, която е била подвижна, а караваната се е намирала в ограденото пространство, макар
и незаключена. Строителната площадка е била оградена с временна подвижна ограда
съобразно предписанието на нормата на чл. 157, ал. 7 ЗУТ. От гореизложеното следва, че не
е установено противоправно бездействие на работниците на дружеството, изпълнявало
строежа, изразяващо се в неорганизиране на охраната на обекта, така че да се препятства
достъпа на трети лица. Предвид това, неоснователно е възражението, наведено във
въззивната жалба, че е установено бездействие на служители на ответника „Ценов-М“
ЕООД, което да е в разрез с технологичните правила.
Ищцата не е ангажирала доказателства и че с поведението си работниците на ответника са
допуснали увреждането на тяхно имущество, поставяйки караваната и автомобилните гуми,
които били потенциално запалими, в близост до сградата на медицинския център, без
знанието и съгласието на ищцата-собственик и нейния баща-ползвател. Разполагането на
каравана и автомобилни гуми в близост до сградата, собственост на ищцата, не
представлява противоправно поведение, и за това не се е изисквало съгласието на
собствениците на сградата. Това е така, тъй като поземленият имот, в който се намират
сградата и строежа, е един – с идентификатор 12259.1024.18 и разполагането на посочените
движими вещи в него е правомерно действие, което не може да бъде в пряка причинно-
следствена връзка с пожар, за който самата ищца навежда доводи в исковата молба, че е
причинен от трето лице, което е влязло в караваната. Житейски нелогично, а следователно и
правно необосновано е да се приеме, че твърденият вредоносен резултат е причинен
единствено, закономерно и присъщо от разполагането на движими вещи в близост до
недвижим имот и това действие е било вътрешно необходимо /не случайно/ свързано с
резултата.
Както бе изяснено, противоправността като обективен юридически факт, включен във
фактическия състав, обуславящ отговорността за непозволено увреждане, представлява по
своето правно естество несъответствие между предписаното от уредените нормативни или
общоприети правила за поведение и фактическо осъщественото от дееца. Именно на ищцата
е принадлежало процесуалното задължение /доказателствената тежест/ за установяване чрез
пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК,
противоправността на вредоносното поведение на служител при ответното дружество.
Следователно, от събраните по делото доказателства при формиране на вътрешното
убеждение на съда /арг. чл. 12 ГПК, във вр. с чл. 235, ал. 2 ГПК/ трябва да се установи по
несъмнен, безспорен, категоричен начин, че служители на ответното дружество са действали
несъответно на нормативни или общоприети правила за поведение, или че при задължение
за действие от конкретен вид, те не са предприели дължимо от тях поведение, вследствие на
13
което са настъпили твърдените имуществени вреди. В настоящия казус ищцата не доказа по
безспорен, несъмнен начин, че твърдените вредоносни последици са резултат от
противоправно действие или бездействие на работници на „Ценов М” ЕООД.
Нещо повече, по правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1
ГПК ответникът по процесния деликтен иск може да приеме пасивно поведение, тъй като
ищецът е носител на процесуалното задължение за установяване осъществяването на
твърдените обстоятелства, вкл. противоправното поведение на работниците, което да е
естествена, закономерна, присъща последица /в необходимата причинно-следствена връзка/
с твърдения вредоносен резултат. От друга страна, за да отблъсне исковата претенция,
ответникът може да проведе само насрещно и непълно доказване, като разколебае
доказателствената сила на представените от ищеца годни в гражданския процес
доказателства. Гражданският исков процес е състезателно производство /арг. чл. 8, ал. 2
ГПК, който предписва, че страните посочват фактите, на които основават исканията си, и
представят доказателства за тях/, в което по правилата за разпределяне на доказателствената
тежест – чл. 154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и доказателства за установяване на
действителното фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено се установят в
гражданския процес правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги подведе под
приложимата правна норма, като уважи предявения осъдителен иск. В този смисъл,
крайният съдебен акт не може да се основава на житейски предположения, неподкрепени с
други годни доказателства по делото, и да бъде постановяван въз основа на недоказани
фактически твърдения. Поради тези правни съображения, при съобразяване със
законоустановените правила за разпределяне на доказателствената тежест, и въззивният съд
приема за недоказани фактическите твърдения, че работниците на ответното дружество са
извършили противоправно деяние, вследствие на което са настъпили твърдените от ищцата
имуществени вреди.
Тъй като не е установен по несъмнен начин един от правопораждащите юридически
факти – твърдяното противоправно деяние, съдът не следва да изследва дали са доказани и
останалите материални предпоставки, обуславящи възникването на твърдяната
извъндоговорна отговорност.
При достигане до този правен извод настоящата инстанция приема, че в обективната
действителност не се е осъществила първата материална предпоставка, обуславяща
възникването на обезпечително-гаранционната отговорност и на възложителя на работата
/П. С. П. /, по чл. 49 ЗЗД, а именно – действие или бездействие на лице, на което ответникът
се явява възложител на работата /чрез търговското дружество-изпълнител/, на когото е
възложено осъществяването на строителната дейност на обекта на възложителя.
На последно място следва да се отбележи и че е неоснователно наведеното възражение в
жалбата на въззивника, че в случая първостепенният съд е възложил на ищцата да доказва
вината на причинителя и неговия възложител, което е съществено нарушение на
материалноправната норма и основание за отмяна на решението. В определението си по чл.
140 ГПК съдът е указал изрично, че вината се предполага до доказване на противното, от
което става ясно, че в тежест на ответниците е да оборят законоустановената презумпция.
14
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, изцяло съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба да се
остави без уважение.
Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, въззивницата А. Р. П. следва да
заплати на въззиваемия П. С. П. разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция в размер на 800,00 лв., както и на въззиваемата страна „Ценов М“ ЕООД
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 960,00 лв. с
ДДС съгласно представените договори за правна защита и съдействие и списък по чл. 80
ГПК.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 272 ГПК, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 191/19.03.2020 г., постановено по гр. дело № 3161/2019 г.
по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА А. Р. П. , ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, да заплати на П. С. П. , ЕГН:
**********, с адрес: гр. ***, сумата 800,00 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА А. Р. П. , ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, да заплати на „Ценов-М“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата 960,00 лв. с ДДС,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15