Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение І-21 с-в в открито заседание на двадесет и пети март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Съдия: С. Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия С. Станчев гр.дело № 4771 по описа за 2020 година, прецени:
Делото е образувано по искова молба,
подадена от Т.Д.А., с която са предявени срещу Г.Ф. *** два обективно съединени
иска при условията на кумулативност: осъдителен иск с правно основание чл. 557
ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 519 т. 1 от КЗ, за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 120 000 лева за неимуществени вреди, първоначално
предявен като частичен за 30 000 лева и увеличен с молба от 17.12.2020 г.
(л. 162); и осъдителен иск с правно основание чл. 557 ал. 1 т. 1 във вр. с чл.
519 т. 1 от КЗ, за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 4979
лева за имуществени вреди, настъпили вследствие ПТП на 23.09.2019 г. на път
ІІ-81 Лом – Монтана, с твърдение за виновното му причиняване от водач на
неидентифицирано МПС.
Представителят
на ищеца Т.Д.А. излага, че на 23.09.2019 г. около 15:20 ч. на път ІІ-81 ищецът
управлявал МПС марка „Хонда“ ЦРВ“ с рег. № ****в посока от гр. Лом към гр.
Монтана. В района на км 126+800 около разклона за с. Пишурка неизвестен
автомобил марка „Мерцедес“, черен на цвят, който се движел в срещуположната
посока, навлязъл в пътната лента за движение, по която се движел управляваният
от ищеца автомобил. За да избегне сблъсъка с автомобила, ищецът предприел
маневра ляв завой, при което изгубил контрол на управлявания от него автомобил,
излязъл от пътното платно, преобърнал се и се установил отново на гумите си
върху платното за движение. За произшествието бил съставен констативен протокол
за ПТП с пострадали лица от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Монтана.
Образувано било досъдебно производство в РУ на МВР гр. Лом. Ищецът бил откаран
в МБАЛ „д-р Стамен Илиев“, където престоял от 23.09.2019 г. до 25.09.2019 г. В
болницата му била поставена диагноза контузио капитис, комоцио церебри,
фрактура вертебре С2-С4-С5-С6-С7, контузио медуле спиналис, разкъсно-контузна
рана на десен лакът. На същата дата на
ищеца била извършена оперативна интервенция. На 25.09.2019 г. ищецът продължил
лечението си в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Било му проведено симптоматично
медикаментозно лечение, като бил изписан на 01.10.2019 г. с препоръка за носене
на шийна яка за период от три месеца. На 08.01.2020 г. ищецът отново бил приет
в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където били констатирани усложнения, изразяващи се в
прогресираща кифоза и стеноза на вертебралния канал. На 17.01.2020 г. му била
извършена оперативна интервенция, изразяваща се в дисцектомия и стабилизация с
титаниева плака и четири титаниеви винта на увредените прешлени С6 и С7.
Установено било разкъсване на предния и задния лигамент в областта на
прешлените. Бил изписан на 22.01.2020 г. с препоръка за носене на твърда шийна
яка и медикаментозно лечение. Ищецът твърди, че по време на възстановителния
период изпитвал силни болки , а с оглед травматичните увреждания в областта на
шийните прешлени, причинили ограничаване на движенията, прекарвал ежедневието
си на легло, което наложило грижа и помощ от близките му. Според лекарските
прогнози, пълно възстановяване не било възможно, а състоянието му щяло да се
влоши и щели да се появят ошипявания в областта на фрактурите. Травматичните
увреждания са причинили нетрудоспособност на ищеца, която продължавала към
момента. Произшествието се отразило и на психическото здраве на ищеца, довело
до оплаквания от тревожност, нарушения на съня, занижена самооценка. Във връзка
с лечението и възстановяването му ищецът извършил имуществени разходи в размер
на 4979 лева.
Ищецът
предявил пред ответника Г.Ф. извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди с молба от 04.03.2020 г., като по искане
на ответника били представени допълнителни писмени документи за здравословното
състояние на ищеца и образуваното досъдебно производство. С решение от
28.05.2020 г. Г.Ф. отказал изплащане на обезщетение.
На
основание изложените обстоятелства, представителят на ищеца Т.Д.А. прави искане
до съда да осъди ответника Г.Ф. *** да заплати на ищеца следните обезщетения:
- обезщетение в
размер на 120 000 лева за претърпени неимуществени вреди, настъпили
вследствие ПТП на 23.09.2019
г. около 15:20 ч. на път ІІ-81, причинено от неидентифицирано МПС ведно с лихва
за забава от 28.05.2020 г. датата на постановения отказ, до окончателното
плащане;
- обезщетение в размер на 4979 лева за претърпени
имуществени вреди, настъпили вследствие ПТП на 23.09.2019 г. около 15:20 ч. на път ІІ-81, причинено
от неидентифицирано МПС ведно с лихва за забава от 28.05.2020 г. датата на
постановения отказ, до окончателното плащане.
Ответникът
Г.Ф. оспорва иска със следните възражения:
-
възражение с оспорване на твърдения от ищеца механизъм на ПТП;
-
възражение за съпричиняване с твърдение за управление на автовмобила от ищеца
без поставен предпазен колан и с неразрешена скорост;
-
възражение за прекомерност на претенциите за обезщетение.
Съдът като взе предвид събраните по
делото доказателства, прие за установено следното:
Не
се спори между страните и съдът е приел за ненуждаещ се от доказване фактът на
настъпилото ПТП на 23.09.2019 г. на път ІІ-81. Лом – Монтана, с участието на
л.а. „Хонда ЦРВ“ с рег. № ******, управляван от ищеца Т.Д.А.. Механизмът на
произшествието се установява от
събраните по делото гласни доказателства, материалите по досъдебното
производство и изготвената по настоящото дело съдебно-автотехническа
експертиза. Установява се, че произшествието е настъпило при движение на
управлявания от ищеца автомобил по път II-81 в посока от гр. Лом към гр. Монтана. Местопроизшестивето
е настъпило в района на ляв завой на пътя, като участъкът е описан в района
южно от с. Пишурка, на 5-6 километра (протокол за оглед ДП л. 6). От данните,
събрани при първоначалния оглед на местопроизшествието, отразен в протокол от
23.09.2019 г., фотоалбум и скица, е видно, че управляваният от ищеца л.а. „Хонда
ЦРВ“ с рег. № ****** се е отклонил от посоката си на движение, а деформациите
по автомобила доказват, че МПС е изгубило устойчивост на пътя и е последвало
преобръщането му. От показанията на свидетелите С.И.А. – пътник в автомобила на ищеца (л.
104-105) и Ц.Е.Л. – водач на автомобил, движещ се след ищеца (л. 127-128), се установява, че произшествието е настъпило,
като в района на втория от последователни завои, първият надясно а вторият
наляво, неизвестен лек автомобил „Мерцедес“, движещ се в противоположна посока,
навлязъл в лентата за движение на л.а. „Хонда“. При опит да избегне удара с
навлезлия в лентата му автомобил, ищецът с движение на волана рязко отклонил
управлявания от него л.а. „Хонда“надясно, а след това наляво. При рязкото
отклонение вляво, автомобилът е преминал през лентата за насрещно движение и
навлязъл върху левия банкет. След това, при опит за връщане в своята лента, водачът
рязко е извил волана надясно, вследствие на което автомобилът е изгубил
устойчивост и се е преобърнал. Този механизъм на ПТП се потвърждава и от
изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза, при която е направена
съпоставка между показанията на свидетелите и данните от огледа на
местопроизшествието. Като причина за загубата на устойчивост на автомобила
вещото лице посочва прекомерното завиване на волана надясно при опита на водача
да върне автомобила в своята лента за движение. От заключението на вещото лице
съдът прави фактическия извод, че за ищеца като водач на л.а. „Хонда“ е било
практически невъзможно да избегне ПТП чрез запазване на устойчивостта на
автомобила – според отговора на въпрос № 9, въпреки че е технически възможно,
за това са необходими изключителни качества на водач на МПС, нас
средностатистическия водач – „сравними с тези на автомобилен състезател“,
според отговора.
От
изложеното следва изводът, че произшествието е настъпило поради виновно
нарушение от неизвестен водач на МПС на задължението му по чл. 8 ал. 1 и чл. 15
ал. 1 от ЗДП да използва дясната половина на пътя по посока на движението си и
да се движи възможно най-вдясно по посока на движението, както и забраната на
чл. 16 ал .1 т. 1 от ЗДП да навлиза в лентата за насрещно движение. Нарушението
на неизвестния водач на автомобил е било в пряка причинна връзка с действията
на ищеца, насочени към избягване на удар между автомобилите и довели до
загубата на устойчивост на управлявания от него л.а. „Хонда“ и последвалото
ПТП.
Получените травматични увреждания и
причинната връзка с ПТП се установяват от приложената медицинска документация и
изготвената съдебно-медицинска експертиза. Вследствие произшествието ищецът е
получил разкъсно-контузна рана на главата в теменната област; сътресение на
мозъка; счупване с изкълчване (с разкъсване на предния надлъжен лигамент и
диска на това ниво и частично разкъсване на задния надлъжен лигамент) на телата
на 6 и 7 шийни прешлени с клиновидно деформиране на тялото на 7 шиен прешленв
предната трета, като задно-горният ръб проминира към спиналния канал.
Получените травматични увреждания довели до трайно затруднение движението на
шията за срок, не по-малък от 12 месеца. На ищеца е призната нетрудоспособност
от 25.09.2019 г. с болнични листи, и нетрудоспособност с решение на ТЕЛК до
20.06.2020 г. Поради травматичните увреждания, ищецът е бил на легло 6-7 месеца
и се нуждаел от чужда помощ.
Претърпяното ПТП, виновно причинено
от неизвестен водач на МПС и получените вследствие ПТП травматични увреждания
имат характер на застрахователно събитие по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на КЗ и е
основание за възникване на задължението на Гаранционния фонд съгласно чл. 557
ал. 1 т. 1 от КЗ. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя
по справедливост според характера и тежестта на травматичните увреждания на
ищеца, претърпените от него болки и страдания, степента на възстановяване на
здравословното му състояние и наличието или липсата на последици за физическото
и емоционално-психическото състояние на пострадалото лице.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза е видно, че след произшествието
ищецът е изпитвал силни болки, което наложило приемане на обезболяващи
медикаменти. Травматичните увреждания довели до затруднение движението на шията
за продължителен период от време, а при освидетелстването се установява, че
продължава да изпитва болка при движението на шията. Уврежданията наложили
чужда помощ на ищеца в продължение на 6-7 месеца. Силните и продължителни болки
и необходимостта от чужда помощ за обслужването на ищеца се установяват и от
показанията на свидетелката Б.И.А.. Вследствие получените увреждания ищецът
изгубил способността да работи и да изхранва семейството си, което се отразило
тежко на емоционално-психическото му състояние. Тези установени по делото
обстоятелства дават основание на съда да приеме, че справедливото обезщетение
за неимуществени вреди на ищеца е в размер на 60 000 (шестдесет хиляди)
лева.
Ответникът е направил възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, с твърдение за непоставяне от ищеца на
предпазен колан. Възражението е неоснователно. Не се доказа твърдението, че
ищецът по време на ПТП е бил без поставен предпазен колан. Според заключението
на вещото лице по изготвената СМЕ – отговор на задача № 4, уврежданията са
могли да бъдат получени и при правилно поставен предпазен колан.
Ответникът е направил възражение за
съпричиняване поради управление на автомобила от ищеца с неразрешена скорост.
От заключенитео на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза
се установява, че непосредствено преди ПТП управляваният от ищеца л.а. „Хонда“
се е движел със скорост около 95 км/ч, което е над разрешената скорост на
движение на МПС извън населено място. Не се установява обаче причинна връзка
между установената скорост на движение и ПТП. От отговора на задача № 4 се
установява, че при установения радиус на завоя, загуба на устойчивост на
автомобила е възможна при скорост от 157 км/ч, която е значително по-висока от
тази, с която се е движел автомобилът. Поради неустановяването на причинна
връзка между скоростта на движение на автомобила и ПТП, и това възражение за
съпричиняване е неоснователно. Поради това, не е налице основанието на чл. 51
ал. 2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението.
Искът за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е частично основателен. По делото са представени документи,
от които се установяват разходи за лечение и възстановяване на лицето, чийто
общ размер е 4529 лева. Според вещото лице, те са във връзка с уврежданията и
лечението на пострадалия. Това е основание съдът да приеме, че искът за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен до размер 4529
лева.
Ищецът е направил разноски в общ
размер 10919,16 лева, от които адвокатско възнаграждение в размер на 5420 лева
с ДДС. Ответникът е направил възражение по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Според размера на материалния
интерес – 124 979 лева, адвокатското възнаграждение е 3530 лева плюс 2% от
24 979 лева, според чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата, или 4029,58 лева. По
делото е представено доказателства за регистрация на представителя по ЗДДС.
Минималното възнаграждение с ДДС е 4835,50 лева. Изплатеното адвокатско
възнаграждение надвишава този размер с 584,50 лева. Делото е разгледано в 5
заседания, в три от които е участвал пълномощник на ищеца. Не е налице
прекомерност, поради което възнаграждението не следва да бъда намалявано.
От разноските на ищеца в общ размер
10 919,16 лева ответникът следва да заплати 5677,96 лева, според уважената
част от иска.
Съдът определя в полза на ответника
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева, според поисканото.
Рзноските на ответника са общо 900 лева, от които ищецът следва да заплати 432
лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда Г.Ф. ***, ЕИК *******, адрес
на управление:*** да заплати на Т.Д.А. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 60 000
(шестдесет хиляди лева) обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
от травматични увреждания, и 4529 (четири петстотин двадесет и девет) лева
обезщетение за имуществени вреди – разходи за лечение, претърпени вследствие
ПТП на 23.09.2019 г. на път II-81 между гр. Лом и гр. Монтана, виновно причинено от
неизвестно лице при управление на неустановено МПС, ведно със законната лихва
върху тези суми от 28.05.2020 г. до окончателното изплащане, като отхвърля
предявените искове с правно основание чл. 519 т. 1 от КЗ в частта им над тези
суми до пълните предявени размери от 120 000 лева за неимуществени вреди и
4979 лева за имуществени вреди.
Осъжда Г.Ф. да заплати на Т.Д.А.
разноски по делото в размер на 5677,96 лева.
Осъжда Т.Д.А. да заплати на Г.Ф.
разноски по делото в размер на 432 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: