РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 694
/ 27.9.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, ХIІ състав в открито заседание на
дванадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втората година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : СВЕТОМИР БАБАКОВ
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
при секретаря ЯНКА
ВУКЕВА., и участието на прокурора
СТАНКА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия ПЕТРОВ к.н.а. дело № 679 по
описа на съда за 2022год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
2. Постъпила
е касационна жалба от С.А.Г., ЕГН **********,***, чрез процесуалния
представител адвокат В.С., с посочен съдебен адрес,***, срещу Решение №224 от
04.04.2022 г., постановено по адм. дело
№ 1173 по описа на Административен съд Пазарджик за 2022 г., в частта му с която с която е отхвърлен като
неоснователен, предявения от С.А.Г., ЕГН **********, да бъде осъдена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, да му заплати сумата за
разликата над 2000,00лв. до цялата заявена претенция от 50000,00лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода
01.03.2017 г. до 31.12.2019 г., причинени от бездействието на администрацията
на Затвора Пазарджик да осигури на ищеца нормална среда за обитаване.
3.
Възраженията в касационната жалба се свеждат до твърдението, че Г. е доказал
твърденията си в хода на първоинстанционното производство, поради което
исковата му претенция е следвало да бъде уважена изцяло. В допълнителна молба
от 26.04.2022 г., Г. е добавил, че според него, като нетна следва да бъде
определена площта от помещенията, която остава след приспадане на площта на санитарния
възел, леглата и мебелите. Поддържа се, че от факта относно постоянното
пръскане против дървеници, следва извода, че такива е имало в Затвора
Пазарджик.
Иска се
решението да бъде отменено в обжалваната част, а исковата претенция да бъде
уважен изцяло.
4. Постъпила
е касационна жалба от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” към министъра
на правосъдието, гр. София срещу Решение №224 от 04.04.2022 г.,
постановено по адм. дело № 1173 по описа
на Административен съд Пазарджик за 2022 г.,
в частта му с която с която е
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София е осъдена да заплати
на С.А.Г., ЕГН **********,*** сумата от
2000,00лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
периода 01.03.2017 г. до 31.12.2019 г., причинени от бездействието на
администрацията на Затвора Пазарджик да осигури на ищеца нормална среда за
обитаване.
5. Счита се,
че исковата претенция заявена от Г. е неоснователна, доколкото в хода на
съдебното производство не са били конкретизирани претендираните
незаконосъобразни действия или бездействия на администрацията, не са
представени доказателства нито за претърпени вреди, нито за незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на органи на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност.
Според Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, Г.
търпи своята присъда при условия, не по различни от условията на останалите
лишени от свобода в затвора гр. Пазарджик, поради което не следва да се приема,
че престоят в условията на затвора биха провокирали твърдените в исковата молба
неимуществени вреди, изразяващи се в унижение и незачитане на човешкото
достойнство, стрес и други.
Поддържа се,
че проблемът с пренаселеността за Затвора Пазарджик е бил временен и е бил
свързан с множество пробиви на „ВиК“ инсталацията за питейната и мръсната вода,
свързани с лошото отношение на лишените от свобода към затворническата сграда,
изразяващо се в умишленото запушване на мръсните канали, чупенето на чешмите,
смесителните кранове и тоалетните казанчета; копаенето на тайни дупки под
санитарния фаянс в пода и стените с цел укриване на забранени вещи; копаенето
на дупки в стените, пода и тавана с цел прекарване на незаконен ток. Сочи се
още, че увреждането допълнително е било утежнено от замръзването през зимата на
просмукалата се вода в тухлите на носещите стени и външната, и вътрешна мазилка
на сградата на затвора, а тези периоди на замръзване разрушили целостта и
здравината на тухлите и това наложило да се изготви своевременно план за
започване на основен ремонт на Затвора Пазарджик за основно възстановяване на
нанесените вреди, тъй като тези увреждания били реална заплаха за сигурността
на сградата, което се счита от администрацията за форсмажорно обстоятелство. В
този контекст се иска да бъде съобразен, наложителния основен ремонт на
сградата за периода от октомври 2017 г. до март 2020 г., като за периода, през
който се е извършвал ремонта в Затвора Пазарджик, да се приложи разпоредбата на
чл. 81 от Закона за задълженията и договорите.
Поддържа се,
че след приключването на ремонта през месец март на 2020 г., всички лишени от
свобода в Затвора Пазарджик са били настанени вече в напълно нови и основно
ремонтирани килии, с нова „РVC“ дограма на всички прозорци, нова „ВиК“
инсталация на чистата и мръсна вода, нова ел. инсталация, измазани и шпакловани
стени, изградени бани във всяка килия и осигурени задължително най - малко
4-квадратни метра жилищна площ за всеки лишен от свобода.
Сочи се, че Г.
не е подавал писмени заявления или оплаквания за лоши условия и пренаселеност
до администрацията на Затвора Пазарджик, от което се формира извода, че той е
бил съгласен с тези обстоятелства и това е била неговата воля към момента,
защото
ако не е бил съгласен, е трябвало и е бил длъжен да поиска по-добри условия в
писмен вид от началника на затвора, за да бъде преместен в друга килия с
по-голяма площ и отделение с по-добри битови условия.
Иска се
обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено в осъдителната част,
като исковата претенция на Г. се отхвърли изцяло.
6. Участвалият по делото
прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че решението
на първоинстанционния съд е правилно и обосновано.
ІІ. За допустимостта :
7. Касационните жалби са подадени в рамките на предвидения за
това срок и при наличието на правен интерес, поради което са допустими.
ІІІ. За фактите :
8. Възведените в
обстоятелствената част на исковата молба факти и обстоятелства, на които Г. е
основал исковата си претенция са следните : килиите в които е обитавал в
периода от 01.03.2017 г. до 31.12.2019 г. са пренаселени, с площ по малко от
3,00м² на човек; хигиената е много лоша, има дървеници, хлебарки и
гризачи; в килиите не е имало обособен санитарен възел. Като последица от това,
Г. твърди да е изпитал обида, възмущение, притеснения, битови неудобства, чувство
на малоценност и незначителност.
9. Въз основа на
представените в първоинстанционното производство Справка вх. № 10071 от 06.12.2022г. на Началник
затвора Пазарджик; Медицинска справка от 02.12.2022 г. и здравен картон;
Договор от 13.111.2018 г. сключен между Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” и „ДДД-1“, ООД, за извършване на услуги по дезинсекция и
дератизация на територията на Затвора Пазарджик; Приемо предавателни протоколи
за извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация в Затвора Пазарджик; Справка вх. № 500 от 18.01.2022 г. на Началник
Затвора Пазарджик за правното положение на лишения от свобода С.А.Г.; Справка
от 10.03.2021 г., относно условията на обитаване в Затвора Пазарджик и
Становище относно увреждането на сградния фонд на затвора от лишените от
свобода от 01.03.2022 г., изготвени от главен инспектор Е. С., на длъжност началник
Сектор „Финанси, логистика и капиталови разходи” в Затвора Пазарджик; данните
заявени от разпитания свидетел П. Д. Т., първоинстанционния съдебен състав е
приел за установено следното :
10. Г. изтърпява общо
определено наказание лишаване от свобода за 10 години, чието фактическото
начало е било сложено на 31.10.2016 г. *** е приведен на 07.04.2017 год., където
първоначално е настанен във второ отделение, на 20.04.2017 год. в осмо
отделение, на 19.12.2017 год. в седмо отделение, на 12.06.2018 год. в шесто
отделение. В периода от 10.01.2019 год., след приключване на ремонта в южната
част на затвора, до 08.04.2020 г., Г. е настанен в осмо отделение в спално
помещение № 809 с още шест лишени от свобода. Помещението е било с площ 23,00 м²,
разполагало е с баня и тоалетна с площ от 1,85 м², шест броя метални
шкафове с размери 45х40х65 см., една метална маса с размери 58х50 см., два броя
столове 25х20см. и три броя прозорци. Посочено от съда е, че през 2018 год.
крилото, в което се намират 2-ро, 5-то и 8-мо отделения, а през 2019 год.
крилото, в което се намират 1-во, 4-то и 7-мо отделния са изцяло ремонтирани и
обновени; увеличен е броят на спалните помещения като е намален техният
капацитет; във всяко помещение има баня и тоалетна с душ и течаща топла и
студена вода; подовите настилки и дограмата са изцяло сменени; няма счупени
прозорци и капеща вода от таваните.; на всички лишени от свобода са
предоставени нови дюшеци, както и по два комплекта бельо, като подмяната и
изпирането им е отговорност на самите лишени от свобода; отоплението в затвора
е централно на газ. Прието за установено от съда е, че през процесния период от
време спалните помещения, коридори, кухня и столовата, редовно са третирани за
хлебарки, дървеници и гризачи. Констатирано е, че със Заповед № Л-52 от
05.02.2019 год. на Г. е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия са срок от 14 денонощия“, като в периода от 18.02.2019 год.
до 04.03.2019 год. е бил сам в наказателна килия № 202, с площ от 22, 52
м², разполагаща с баня с тоалетна, с 2 броя прозореца. Относно
здравословното състояние на Г. и полаганите за него здравни грижи, в
обжалваното решение са възпроизведени данните съдържащи се в представените по
делото медицинската справка и здравен картон. Констатирано е, че при
първоначалното постъпване на Г. в Затвора Пазарджик и извършения медицински
преглед на 07.04.2017 год., той не е имал съществени оплаквания, съобщил е за
положителни резултати за „Хепатит“ тип 2, употребявал е хероин венозно. Обсъдени
подробно са показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното
производство свидетели.
11. При обсъждане на
събраните по делото доказателства, решаващия съд е счел, че с оглед правилото
на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, следва да се приеме, че за претендирания период от
01.03.2017 год. до 10.01.2019 год. Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“
гр. София, въпреки изричните указания, дадени в Определение № 1938 от
24.11.2021 г., не е изпълнила задължението си да предостави информация от
значение за правилното установяване на фактите по делото, което налага съдът да
приеме за доказани фактите, че през процесния исков период, на лишения от
свобода Г. не е била осигурена жилищна площ от не по-малко от 4,00 м²,
както и че лишения от свобода е бил поставен в неблагоприятно положение единствено
на пренаселеност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Счетено от съда е, че
данните по делото налагат да се констатира, че през исковия период от време, не
се установява ищецът да е пребивавал в помещение при условията на липса на
обособен санитарен възел, както и при липсата на ежедневна течаща топла и
студена вода, поради което, тези поддържани от него твърдения са приети за
неистинни. Прието за установено е също, че през исковия период от време, Г. е
получавал необходимата и своевременна медицинска грижа и помощ. Формирания
краен извод от съда е, че не е налице накърняване правата на ищеца или пък
причиняване на вредите установени в чл. 3 от ЗИНЗС по отношение на твърденията
му за липса на обособен санитарен възел с постоянно течаща топла и студена вода
в обитаваното помещение, лошата хигиена в затвора, изразяваща се в наличие на дървеници,
хлебарки и гризачи за периода от 01.03.2017 год. до 31.12.2019 год.
По отношение на
твърденията за пренаселеност на обитаваните помещения за периода от 01.03.2017
год. до 09.01.2019 год., съдът приел, че е налице незаконосъобразно действие
или бездействие на затворническата администрация по отношение на изискванията
на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, като отчитайки периода от време през който вредите са
търпени, тоест около една година и десет месеца, характера и интензитета на
породените страдания и негативните преживявания, в контекста на правилото
възведено в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите и критериите за
справедливост при определяне на дължимото обезщетение е счел, че искът следва
да бъде уважен в размер на 2 000, 00 лева., като съответно в останалата част е
счетено, че исковата претенция е недоказана и неоснователна.
Относно искането за
присъждане на разноските по производството, съдът е констатирал че освен
внесената от ищеца държавна такса в размер на 10,00лв., на се констатира
извършването на други разходи на парични суми.
ІV. За правото :
12. По отношение на твърденията,
възведени в обстоятелствената част на исковата молба, едноличния съдебен състав
е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по
отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и
събраните гласни доказателства по делото. Въз основа на правилно установени
факти и обстоятелствата при които са проявени, са направени обосновани изводи
относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Както
фактическите констатации, така правните изводи, формирани от първостепенния
съд, се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал.
2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне отново.
13. Прегледа на
действащото национално законодателство сочи, че съобразно чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а
арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване
човешкото достойнство на задържаните лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено
изискването, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода да не е по-малка от 4,00м². Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС пък,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията
от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща
вода се осъществява в спалните помещения.
Според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съобразно чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС пък, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Ясно е, че с оглед
изричното указание на закона, установяването на кой да е от фактите, посочени в
хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, е достатъчно за да обоснове извод, че е
налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Съобразно указанието
възведено в чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
14. В контекста на
цитираната нормативна уредба, съобразно правилото чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС,
Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да
предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото.
В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани
съответните факти.
Приложението на тази
процесуална презумпция налага наличието на позитивно проявените факти –
задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да
предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това
положение, разбира се с оглед останалите събрани по делото доказателства, за
Съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен
факт с правно значение.
Следва обаче да се
съобрази, че предоставянето на исканата информация от съответните длъжностни
лица, се извършва в условията на осъществяване на наказателна отговорност при
невярно удостоверени факти и обстоятелства. В тази насока, според чл. 311 от НК, ал. 1 от Наказателния кодекс,
длъжностно лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в
който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван
тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва
с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от
право по чл. 37, ал. 1, точка 6. Това налага да се приеме, че удостоверените от
длъжностните лица в Затвора Пазарджик, факти и обстоятелства са истинни до
установяване на противното, посредством надлежно събрани в производството
доказателства.
15. В случая, в отговор
на изрично направеното указание от съда, Началника на Затвора Пазарджик е
представил съответните справки, съдържащи конкретна информация свързана с
пребиваването на Г. в мястото за изпълнение на наложеното му наказание лишаване
от свобода. Тези данни са достатъчни за да се приеме, че в процесния период от
време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Г. в неблагоприятно
положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Данни и доказателства които да
предполагат някакви различни изводи от тези направени от първоинстанционния съд
не са представени нито в хода на първото, нито в хода на касационното
производство. В данните съдържащи се в доказателствата представени пред решаващия
съд липсва всякаква конкретика, относно площта на помещенията в които Г. е
обитава при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода периода до
10.01.2019 г.. Липсват конкретни и точни данни относно броя на лицата
съжителствали в тези помещения. За периода от 11.01.2019г. до 31.12.2019 г.,
данните предоставени от администрацията несъмнено сочат, че Г. е обитавал
помещение в което е разполагал с по-малко от 4,00м² жилищна площ. С оглед
на това, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се
приеме, че ищеца е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи
се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тежестта да обори възведената в чл. 284, ал.
5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС презумпция е за ответника по иска за обезщетяване
на неимуществени вреди, тоест в случая ГД „Изпълнение на наказанията“. В тази
насока обаче каза се, ответната администрация не е заявила и не е представила
никакви доказателства в хода на първоинстанционното и м хода на настоящото
производство.
16. Като напълно
несъстоятелно следва да се определи становището на администрацията, че след
като за въпросния период от време, С.Г. не е подавал писмени заявления, или
оплаквания за лоши условия и пренаселеност, до Администрацията на Затвора гр.
Пазарджик, то от това следва, че той е бил съгласен с тези обстоятелства, и
това е била неговата воля към момента, защото ако не е бил съгласен, е трябвало
и е бил длъжен да поиска по-добри условия в писмен вид пред съответния началник
на затвор или арест, за да бъде преместен в друга килия с по- голяма площ и
отделение с по - добри битови условия.
Адресат на изискването
на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е администрацията, а не лишения от свобода.
Администрацията е тази, която е длъжна да осигури минималната жилищна площ във
всяко спално помещение и за всеки лишен от свобода, което не може да е по-малка
от 4,00м². Изпълнението на това императивно задължение не зависи по
никакъв начин от оплакванията, жалбите или исканията на лишените от свобода.
17. Все в този контекст,
трябва да се добави, че съотнасянето на прежде цитираните правни норми,
изключва каквато и да е възможност да се направи извод, че наличието на тоалетна, течаща вода,
предприемането на конкретни действия по дезинфикация, дезинсекция и
дератизация, „компенсира“ по някакъв начин, неспазването от администрацията на
изискването по чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС,
да осигури минимална жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода от не по-малко от 4,00м².
Липса на достатъчно
жилищна площ е посочена като самостоятелно основание в хипотезата на чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС, проявлението на което е достатъчно за да се приеме, че осъденият е
бил подложен на нечовешко или унизително отношение и е претърпял твърдените от
него неимуществени вреди. Този факт, както и посочения период от време, през който Г.
е бил поставен в тези условия, обосновава впълнота присъдения от
първоинстанционния съд размер на паричната обезвреда.
Според прежде цитираната
разпоредба на чл. 284, ал. 2 от ЗИТЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, съдът
взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода. Съобразявайки се с така
установеното от законодателя правила, първоинстанционния съд правилно е
преценели, че в конкретния казус, от всички твърдени от Г. факти, несъмнено
доказан в хода на проведеното съдебно производство е този, относно липсата на
достатъчна жилищна площ в обитаваното от него помещение по време на исковия
период. По отношение на останалите твърдения относно лошата хигиена в помещението, наличието на
дървеници, хлебарки и гризачи и липсата на обособен санитарен възел, по делото
са представени писмени доказателства, които съдържат еднозначни и
безпротиворечиви данни, налагащи несъмнения извод, че така заявените в
обстоятелствената част на исковата молба факти са недоказани. Този извод не се
разколебава в никаква степен от показанията на разпитания по делото свидетел
Тухчиев. В тези показания липсва всякаква конкретика, поради което сами по себе
си, те не съдържат каквито и да е отделни данни, които да подлагат на съмнение
или да изключват истинността на фактите и обстоятелствата, удостоверени от
длъжностите лица в представените по делото справки и докладни записки, така
както те са описани в първоинстанционното и в предходния раздел на настоящото
решение.
18. Като е достигнал до
същите изводи, първоинстанционния съд е постановил един обоснован и съответен
на материалния закон резултат. Не се констатира в хода на първоинстанционното
производство да са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Ето защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №224 от
04.04.2022 г., постановено по адм. дело
№ 1173 по описа на Административен съд Пазарджик за 2022 г.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/
ЧЛЕНОВЕ : 1.
/п/
2. /п/