№ 109
гр. и, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – и, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Г. Цончев
при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно
наказателно дело № 20221840200200 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. СТ. СТ. против Наказателно постановление
№ 21-1204-000640/14.05.2021 г. на началник група към ОДМВР София,
сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на:
чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца;
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП на
жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.;
В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление по
изложени подробни съображения. Депозирано е писмено становище, с което
доводите в жалбата са доразвити.
В депозирана писмена защита АНО моли за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект.
Разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа страна:
Административнонаказващият орган е установил правилно
1
фактическата обстановка в обжалваното наказателно постановление и
въззивният съд изцяло споделя изводите му.
На 30.04.2021 г. около 16:30 часа свидетелите Ц.П. и И.А. пътували с
патрулен автомобил по автомагистрала „Тракия“ 44-ти километър, общ. и, с
посока на движение към гр. п във връзка с изпълнение на служебните им
задължения в качеството на полицейски служители. Трафикът бил интензивен
и в двете пътни ленти имало колони от автомобили. Докато се движели по
автомагистралата покрай тях в лентата за принудително спиране (аварийна
лента) преминал с висока скорост лек автомобил марка „м“, модел „ц“ с рег.
№ ..... Свидетелите задействали светлинен и звуков сигнал на патрулния
автомобил, за да извършат проверка на водача на лекия автомобил марка „м“,
модел „ц“ с рег. № ..... Последният се опитал да избегне полицейската
проверка, но тъй като трафикът се влошил не успял. Свидетелите
осъществили проверка на водача, като, било установено, че това е
жалбоподателят К.С.. Полицейските служители запитали въззивника и
пътника с него дали има техническа неизправност в автомобила или
здравословен проблеми на някой от двамата. Жалбоподателят С. казал, че
автомобилът няма техническа неизправност, а той и брат му (пътникът в
автомобила) са здрави и причината да се движат в аварийна лента е, че
бързат, за да посетят парти в заведение в близост до морето. Въззивникът не
носил контролния талон към свидетелството за управление. Във връзка с
установеното свидетелите П. и А. повикали свид. П.П., който в качеството на
младши автоконтрольор при ОДМВР София, Сектор ПП бил оправомощен да
съставя актове за установяване на административни нарушения. Свид. П., в
качеството на инспектор при СООРПП-ОП, ОДМВР София съставил
докладна записка за случилото се.
Въз основа на докладната записка и разказа на свидетелите очевидци,
свид. П.П., в качеството му на младши автоконтрольор при ОДМВР София,
Сектор ПП, съставил срещу жалбоподателя Акт № 322068 от 30.04.2021 г. за
установяване на административно нарушение по чл. 58, т. 3, пр. 1 ЗДвП и по
чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
Въз основа на АУАН е издаденото обжалваното в производството
Наказателно постановление № 21-1204-000640 от 14.05.2021 г. на началника
група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение
на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 ЗДвП на въззивника е
наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. и наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца, а за нарушението на чл. 100, ал.
1, т. 1 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП му е наложено
наказание глоба в размер на 10 лв.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни
доказателства, обективирани в показанията на свидетелите П., П., А.,
докладна записка и АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2
ЗДвП има доказателствена стойност.
Изброените доказателствени източници са логични и непротиворечиви.
Те са взаимно допълващи се и не са оборени от други доказателства. Поради
това следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установяват всички
2
обстоятелства от предмета на доказване – фактите около процесната проверка
и констатираното нарушение. От АУАН, който е необорен от други
доказателства и който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има
доказателствена стойност, се установява, че жалбоподателят не носил
контролния талон към свидетелството за управление.
Недоказани са твърденията в писмената защита на въззивника за
наличие на техническа неизправност на управлявания от жалбоподателя
автомобил. Напротив и тримата свидетели полицейски служители
демонстрират ясен спомен за случая, като посочват независимо един от друг,
че жалбоподателят е бил изрично питан за техническа неизправност на
автомобила, както и за негов здравословен проблем или пътника в
автомобила и последният е отговорил отрицателно. Показанията им намират
пълна подкрепа в докладната записка по делото и акта за установяване на
административно нарушение. С оглед на това не може обосновано да се
поддържа наличие на подобни обстоятелства, като посочените в писмената
защита.
Доколкото доказателствените източници са лишени от каквито и да е
противоречия е безпредметно да бъдат по-подробно анализирани.
По изложените съображения, въззивният съд възприема фактическата
обстановка, установена от АНО в обжалваното НП.
От правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1
ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП,
като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били
извършени нарушенията.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
3
на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни
срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация.
Нарушенията са описани с всички съставомерни признаци.
Съдът изцяло споделя правните изводи на АНО.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателят правилно е
ангажирана.
Безспорно се доказва от обективна страна, че на 30.04.2021 г. около
16:30 часа жалбоподателят С. е управлявал лек автомобил марка „м“ с ДКН
№ ... в района на 44-ти километър на АМ Тракия, с посока на движение към
гр. п, общ. и в лентата за принудително спиране без да е налице повреда по
автомобила и без да са налице здравословни проблеми на водача и пътника в
превозното средство. Жалбоподателят С. не носил и контролния талон към
свидетелството за управление на МПС.
От субективна страна деянията са извършени умишлено във форма на
вината пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал, че управлява лек автомобил в
лентата за принудително спиране без да е налице повреда по автомобила и без
да са налице здравословни проблеми на водача и пътника в превозното
средство, както и че не носи контролния талон към свидетелството за
управление на МПС и пряко целял.
Нормата на чл. 58, т. 3 ЗДвП предвижда забрана при движение по
автомагистрала на водача да се движи или спира в лентата за принудително
спиране, освен при повреда на пътното превозно средство, както и при
здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство. Тази
забрана не е изпълнена от жалбоподателя С., поради което на основание чл.
178ж, ал. 1 от ЗДвП законосъобразно е подведен под
административнонаказателна отговорност.
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП въвежда задължение водачът
да носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Това
задължение не е изпълнено от въззивника, с оглед на което на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП отговорността му е правилно ангажирана.
По вида и размера на наказанието:
Видът на наказанието законосъобразно е определен от АНО съобразно
предвиденото в нормата на чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП – лишаване от право да
управлява МПС и глоба и в нормата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 ЗДвП -
глоба.
Размерът на всяко от наказанията е правилно определен съобразно
абсолютно определения в съответната нормата. Поради изложеното
наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
4
Предвид изхода на делото основателно е искането на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН сочи, че то се определя по преценка на
съда, като е установен единствено неговият максимален размер. В случая
съдът намира, че възнаграждението следва е в размер на 50 лв., тъй като
делото не разкрива висока фактическа и правна сложност. Типово е за
процесуалния представител на АНО, освен това юрисконсултът е
представлявал органа без явяване в съдебно заседание, т.е. единствено
посредством кратко писмено становище.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. чл. 58д,
т. 1 ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1204-000640 от
14.05.2021 г. издадено от началник група към ОДМВР – София, сектор
„Пътна полиция“.
ОСЪЖДА К. СТ. СТ., ЕГН **********, с постоянен адрес“ гр. в, ул.
„б“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР – СОФИЯ сумата от 50 лв. разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК
пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – и: _______________________
5