Разпореждане по дело №6/2016 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 196 и следващите от ГПК /отм./, във връзка с § 2, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на ГПК и е образувано след постановеното от ВКС обезсилване на Решение № 113/20.03.2008 г. по в. Г. д. № 652/2005 г. на С.окръжен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложените в касационното решение указания, обсъди доказателствата по делото в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Удостоверение за наследници № ***/23.08.1996 год. по описа на Кметство С. Община – Г. С. общият наследодател на страните по делото Х.Д.Х., бивш жител на с. С. починал на 28.01.1939 г. е оставил девет деца, като една от дъщерите му – Д. Д. Б. е наследодателката на ответниците. Видно от Удостоверение № ***/17.02.1992 г. по описа на Кметство С. Община – Г. С. съпругът на Д. Д. Б. - Д. Б. Б., бивш жител на с. С. е починал на 24.09.1949 г. На неговите наследници /които са наследници и на Д. Д. Б./ и са ответници в първоинстанционното производство е възстановен земеделски имот от 14 440 дка в м. “Х.п.” и същите са въведени във владение с Протокол № ***/04.12.1992 г., издаден от ПК – Г. С..

С Решение № 146/08.04.1999 г. по Г. д. № 159/1999 г. по описа на РС - Г. С. на основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на ПК – Г. С. правото на Х. Т. К. /ищец в първоинстанционното производство/ да бъде възстановена на наследниците на Х.Д.Х., бивш жител на с. С. починал през 1939 г. собствеността върху имоти с кад. №№ *** и ****с обща площ от 14 440 К. м. по плана на землище с. К.. Това решение е постановено въз основа на извлечение партидна книга том **, стр. *** за вписване на Нотариален акт № **, т. ***от 14.03.1936 г., от който е видно, че съгласно т. 5 Горовладелска кооперация “***” с. С. продава на Х.Д. Х. 50 ид. части от гора, находяща се в м. “****”, землище на с. С..

Предмет на предявения иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ са два имота - с кад. №№ *** и *** с обща площ от 14 440 К. м. по плана на землище с. К., реституирани в полза на общия наследодател на ищците по делото, които претендират спрямо ответниците, на които е възстановен земеделски имот от 14 440 дка в м. “Х.п.”, че към момента на образуване на ТКЗС процесните имоти /№№ **** и ***/ са били собственост на наследниците на Х.Д. Х., бивш жител на с. С. починал на 28.01.1939 г.

С помощта на специалните познания на вещото лице при първоначалното разглеждане на делото от въззивната инстанция се установява, че описаните в Нотариален акт № ****/**** г. граници са граници на ревир “Б.”, както и че процесните имоти, които се намират в м. “Х.п.” /със старо име “И. д.”/, попадат във външните граници на ревир “М.п.” по картата от 1935 г., но са вън от предмета на горско стопанство по стопанския план от 1936 г. Вещото лице е направило извод, че м. “**** се намира извън ревир “*****”, като двата ревира – “Св. И.” със старо име “Б.” и “М. п.” са съседни.

Във връзка с депозирания Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот т. ***, № ****, регистър ***, дело № ***** г. досежно гора с общо пространство 2 145.6 дка, називаема “*****”, в т. 5 на който е посочено, че на Х.Д.Х. са продадени 50 ид. части от 900 идеални части, е допуснато изменение в обстоятелствената част на исковата молба, като се претендира, че процесните имоти се намират в м. “М.п.”, съответно “И.д.” /”Х. п.”/, вместо в м. “Б.”. От назначените в производството при повторното разглеждане на делото пред настоящата инстанция лесотехнически експертизи се установява, че реституираните имоти №№ ***** и ***** по КВС за землището на с. К., не попадат в територията на ревир “М.п.”, както и че същите към 1926 г. са били земеделски площи, а към 1935 г. и към 1961 г. са били, както и в момента са ливади и не са попадали, респективно не попадат в площ, предмет на горско стопанство. Вещото лице сочи, че м. “Х.п.” е с предмет на земеделско ползване и попада във външните граници на ревир “М.п.”, но в тази местност процесните имоти не са били с предмет на горско стопанство, а са били земеделски земи. След съпоставка и анализ на картния материал вещото лице прави извод, че процесните имоти са включени във външните граници, описани в нотариалния акт от 1935 г. за ревир “М.п.”, в който обаче е посочена само общата площ на горско стопанство, като ливадите, извън предмета на горско стопанство, не са отразени.

Предявеният от ищците пред РС – Г. С. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е уважен, като в мотивите на решението първоинстанционният съд е не е обсъждал представеното във въззивното производство ново доказателство - нотариален акт от 1933 г.

Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. Въззивната жалба е процесуално допустима - депозирана е в законоустановения срок от надлежна страна, която има правен интерес от търсената защита и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата се явява основателна, поради следните съображения:

Предмет на предявения от ищците иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ са следните недвижими имоти - №№ **** и **** с обща площ от 14 440 К. м. в землището на с. К., О. С.. Придобивното основание, на което се позовават ищците е покупко-продажба в полза на общия наследодател Х. Д. Х. на 50 ид. части от 900 ид. части от гора с общо пространство 2 145.6 дка, називаема “М.п.”, съгласно представения Нотариален акт т.**, № ***, регистър ***, дело № ***1933 г.

При анализ на събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че към 1926 г. недвижимите имоти №№ *** и **** по КВС за землището на с. К. са били земеделски площи, а към 1935 г. и към 1961 г. са били, както и в момента са ливади и не са попадали, респективно не попадат в площ, предмет на горско стопанство. В нотариалния акт от 1935 г. е посочена само общата площ на горско стопанство за ревир “М.п.”, като ливадите, извън предмета на горско стопанство, не са отразени в него. Независимо от обстоятелството, че процесните два имота са включени във външните граници, описани в цитирания нотариален акт, те не са били с предмет на горско стопанство, а са били земеделски земи. Следователно не може да бъде установена идентичност между имоти с кад. №№ **** и *** с обща площ от 14 440 К. м. по плана на землище с. К. и имотите, описани в Нотариален акт за покупко-продажба т. Х, № ***, регистър ****, дело № ***/1933 г., а именно: 50 ид. части от 900 идеални части от гора с общо пространство 2 145.6 дка, називаема “М.п.”. Настоящата инстанция не кредитира показанията на разпитания в първоинстанционното производство свидетел Чинков, тъй като същите на кореспондират на останалите събрани по делото доказателства.

Следва да се отбележи, че предмет на доказване от страна на ищците по възникналия правен спор е правото на собственост на общия наследодател върху процесните имоти към минал момент /образуването на ТКЗС/, което в случая остава недоказано, а не липсата на вещно право върху тези имоти на ответниците по делото.

Настоящия съдебен състав не кредитира изводите на първоинстанционния съд досежно основателността на предявения иск, поради което оспореното решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено, а предявения иск - отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 6. ал. 2 от ГПК /отм./, въззиваемите В. Н. Д., Е. К. К., З. Я. М., И. Т. Ш., И. В. Г., Й. Я. Г., К. М. В., С. Х. Б., Р. Х. П., М. Д. Б., М. М. А., М. Н. Б., М. Я. Д., М. В. М., М. Я. У., Н. Й. Х., П. Г. Д., Р. П. Д., Т. М. Д., Т. Н. К., Х. Т. К., А. М. Д., В. Я. Я., Г. А. Я., Д. Ч. К., Е. И. Д., К. А. С., Л. П. Б., М. Т. И., Н. Ч. К., Н. Т. Н., С. Ч. К., Т. Н. М. и Ч. Н. К. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ срещу М. М. К., Г. Д. Г., Д. Д. Ч., Д. П. Д.,Д. Д. П., М. Д. Д., М. И. П., М. Д. Д., М. Н. М., Н. Г. Б., Д. П. С. следва да заплатят на възивника Н. Д. Ч. направените пред всички инстанции разноски за водене на делото, представляващи платени адвокатски възнаграждения, депозит за вещо лице и за свидетел в размер на общо 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/. Що се касае до сумата в размер на 150 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по представения Договор за правна защита серия СМ, № ****/05.06.2006 г., същата не следва да бъде присъждана в полза на Н. Д. Ч., а искането в тази част следва да бъде отхвърлено като неоснователно, тъй като доказателства за плащането им не са представени по делото. Освен това, посочената сума касае адвокатско възнаграждение за втори адвокат по делото, а на присъждане подлежат направените разноски само за един адвокат.

Водим от горното, С.окръжен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 619/13.12.2000 г. по Г. д. № 304/1999 г. по описа на РС – Г. С. като неправилно и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Н. Д., Е. К. К., З. Я. М., И. Т. Ш., И. В. Г., Й. Я. Г., К. М. В., С. Х. Б., Р. Х. П., М. Д. Б., М. М. А., М. Н. Б., М. Я. Д., М. В. М., М. Я. У., Н. Й. Х., П. Г. Д., Р. П. Д., Т. М. Д., Т. Н. К., Х. Т. К., А. М. Д., В. Я. Я., Г. А. Я., Д. Ч. К., Е. И. Д., К. А. С., Л. П. Б., М. Т. И., Н. Ч. К., Н. Т. Н., Славчо Ч. К., Т. Н. М. и Ч. Н. К. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ срещу Н. Д. Ч., М. М. К., Г. Д. Г., Д. Д. Ч., Д. П. Д.,Д. Д. П., М. Д. Д., М. И. П., М. Д. Д., М. Н. М., Н. Г. Б., Д. П. С. за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС имоти с № *** и № *** с обща площ 14.440 К. м. в землището на с. К., О. С. при граници: за имот пл. № **** - имот кад. № *****, имот кад. № ****, имот кад. № **** и имот кад. № ****иза имот кад. № **** с граници: имот кад. № ****, имот кад. № ****, имот кад. № ****, имот кад. № ****, № ****, имот кад. № ***** и имот кад. № ***** са били собственост на наследниците на Х.Д. Х., бивш жител на с. С. починал на 28.01.1939 г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В. Н. Д., Е. К. К., З. Я. М., И. Т. Ш., И. В. Г., Й. Я. Г., К. М. В., С. Х. Б., Р. Х. П., М. Д. Б., М. М. А., М. Н. Б., М. Я. Д., М. В. М., М. Я. У., Н. Й. Х., П. Г. Д., Р. П. Д., Т. М. Д., Т. Н. К., Х. Т. К., А. М. Д., В. Я. Я., Г. А. Я., Д. Ч. К., Е. И. Д., К. А. С., Л. П. Б., М. Т. И., Н. Ч. К., Н. Т. Н., С. Ч. К., Т. Н. М. и Ч. Н. К. иск с правно основание чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ срещу М. М. К., Г. Д. Г., Д. Д. Ч., Д. П. Д.,Д. Д. П., М. Д. Д., М. И. П., М. Д. Д., М. Н. М., Н. Г. Б., Д. П. С. да заплатят на Н. Д. Ч. направените пред всички инстанции разноски за водене на делото в размер на общо 450 лв. /четиристотин и петдесет лева/.

ОТХВЪРЛЯ искането на Н. Д. Ч. за присъждане на сумата в размер на 150 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по представения Договор за правна защита серия СМ, № *****/05.06.2006 г., като неоснователно и недоказано.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: