МОТИВИ към Присъда № 112/22.11.2016г. по НОХД
№ 2267/2016г. по описа на Окръжен съд Пловдив
Окръжна
прокуратура - гр.Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимия И.А.П. за
това, че: в периода от 01.10.2008г. до 14.10.2009г. в гр.Пловдив, обл.Пловдивска,
при условията на продължавано престъпление, в качеството му на собственик и
управител на „Е.“ ЕООД – Пловдив чрез посредствения извършител П. Г. П. като
пълномощник на „Е.“ ЕООД е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в особено големи размери – 55 084 лева за „Е.“ ЕООД, представляващи
дьлжим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството е
съставил документи с невярно съдържание-отчетни регистри-дневници за покупките
на „Е.“ ЕООД, съгласно чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1, т.3 от ППЗДДС,
в които е отразил данъчни фактури по доставки с право на пълен данъчен кредит,
без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС като е потвърдил и неистина
в подадени декларации, които се изискват по силата на закон и правилник за
приложението му ( чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС) пред
ТД-НАП-Пловдив и е приспаднал не следващ се данъчен кредит, както следва:
1.През м. Октомври 2008 г. при водене
на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките
на „Е.“ ЕООД, в който е отразил данъчна фактура с № ***. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
10600.00 лева с посочен доставчик ЕТ „Ч.“ без да е налице доставка
по смисъла на чл.6 от ЗДДС.
А на 13.11.2008 г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения 10600 лева като в СД по ЗДДС,
вх.№ ***. за данъчен период октомври 2008г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е
потвърдил неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 10600 лв., а действително установения е 00,00 като е приспаднал и неследващ
се данъчен кредит в размер на 10600.00 лева.
2.През м. Декември 2008 г. при водене
на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките
на „Е.“ ЕООД, в който е отразил данъчна фактура с № ***. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2000.00
лева с посочен доставчик „ВНС ТВ“ ЕООД, без да е налице доставка по смисъла на
чл.6 от ЗДДС.
А на 14.01.2009 г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения-2000 лева, като в СД по ЗДДС,
вх.№ *** г. за данъчен период декември 2008г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е
потвърдил неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2000 лв., а действително установения е 00,00 като е приспаднал и неследващ
се данъчен кредит в размер на 2000.00 лева
3. През м. февруари 2009 г. при водене
на счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките
на „Е.“ ЕООД, в който е отразил данъчна фактура с № ***. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 2000.00
лева с посочен доставчик „Р.“ ЕООД, без да е налице доставка по
смисъла на чл.6 от ЗДДС.
А на 13.03.2009 г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения-2000лева като в СД по ЗДДС,
вх.№ ***. за данъчен период февруари 2009г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е
потвърдил неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 2000 лв., а действително установения е 00,00 като е приспаднал не неследващ
се данъчен кредит в размер на 2000.00 лева
4. През м. март 2009 г. при водене на
счетоводството,
чрез посредствения извършител П. Г. П., е съставил документ
с невярно съдържание-дневник за покупките на „Е.“ ЕООД, в който е отразил
данъчна фактура с № ***. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
4000.00 лева с посочен доставчик „П.“ ЕООД, без да е налице доставка по смисъла
на чл.6 от ЗДДС
А на 14.04.2009 г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения - 4000лева като в СД по ЗДДС,
вх.№ ***. за данъчен период март 2009г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е
потвърдил неистина в раздел „Б“ от
декларация относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 4000 лв., а действително установения
е 00,00 като е приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 4000.00 лева
5. През м. май 2009 г. при водене на
счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на
„Е.“ ЕООД, в който е отразил данъчна фактура с № ***. с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 3800.00 лева с посочен
доставчик „Д." ЕООД, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС.
А на 15.06.2009г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения големи размери – 3800 лева
като в СД по ЗДДС, вх. № ***г.
за данъчен период май 2009г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил
неистина в раздел „Б“ декларацията относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 3800
лв., а действително установения е 00,00 лева, като е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 3800лева
6. През м.юни 2009 г. при водене на
счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на
„Е.“ ЕООД, в който е отразил данъчна фактура с № ***. с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5000.00 лева с посочен
доставчик „Д.“ ЕООД, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС и
данъчна фактура с № ***. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
5700.00 лева с посочен доставчик „Д.“ ЕООД, без да е налице доставка по смисъла
на чл.6 от ЗДДС,
А на 13.07.2009г. е избегнал установяването
и плащането на данъчни задължени големи размери - 10762 лева като в СД по ЗДДС,
вх.№ ***. за данъчен период юни 2009г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил
неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 10700
лв., а действително установения е 00,00 лева и е променил резултата за периода
като в раздел „В“ е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 62,00 лева, а
действително установения е ДДС за внасяне в размер на 10700 лева, като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 10762 лева;
7. През м. юли 2009 г. при водене на
счетоводството е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на
„Е.“ ЕООД, в който е отразил данъчна фактура с № ***г. с начислен данък
при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1400.00 лева с посочен доставчик „П.“ ЕООД, без да е
налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС.
А на 12.08.2009г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения-1400 лева като в СД по ЗДДС,
вх.№ ***г. за данъчен период юли 2009г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е
потвърдил неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1400 лв., а действително установения е 00,00 лева, като е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 1400 лева
8. През м. септември 2009 г. при водене
на счетоводството,
чрез посредствения извършител П. Г. П. е съставил документ
с невярно съдържание-дневник за покупките на „Е.“ ЕООД, в който е отразил
данъчна фактура с № ***г. с начислен данък при доставки с право на пълен кредит в размер на
1050,00 лева с посочен доставчик „В.“ ЕООД, без да е налице доставка по смисъла
на чл.6 от ЗДДС, данъчна фактура с № ***. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4000.00 лева с посочен
доставчик „В.“ ЕООД, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС,
А на 14.10.2009г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 5050.00
лева като в СД по ЗДДС, вх.№ ***., за данъчен период септември 2009г.,
подадена в ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина в раздел „Б“ от
декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките
с право на пълен данъчен кредит в размер на 5050,00 лв., като е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 5050.00 лева - престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1,
т.2 предл.1, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК.
Делото бе разгледано по реда на чл.371, ал.1, т.2 от НПК, предвид
направено от подсъдимия признание на фактите по обвинителния акт.
В хода на
съдебните прения, представителят на Прокуратурата, поддържа обвинението, така
както е повдигнато, счита, че от доказателствата по делото се установява
фактическа обстановка, идентична с отразената в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Предлага, с оглед данните за личността на подсъдимия, и
предвид обстоятелството, че делото се разглежда по реда на глава 27 от НПК, да
се наложи наказание Лишаване от свобода, ориентирано към минимума на
предвиденото в закона, същото да се намали с 1/3 и се определи окончателно
такова, чието изпълнение да се отложи с подходящ изпитателен срок на основание
чл.66, ал.1 от НК, като предвид данните за липса на каквото и да било имущество
от страна на подсъдимия – да не се налага и предвиденото в закона наказание
Конфискация. Предлага, направените по делото разноски, да се възложат на
подсъдимия.
Защитата на
подсъдимия, в лицето на адв.С.И., не оспорва фактите по делото, предлага, съдът
да наложи наказание Лишаване от свобода, към минимума, чието изпълнение да се
отложи, и да не се налага наказанието Конфискация.
Подсъдимият
И.П. лично, се разкайва за извършеното, моли за по-ниско и условно, наказание.
Съдът, след
като обсъди на основание чл.14 и чл.18 вр. чл.373, ал.3 от НПК всички
доказателства по делото, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
И.А.П. е роден на ***г***, българин, български гражданин, разведен, неработещ,
с висше образование, осъждан-реабилитиран, ЕГН **********.
Подс.И.П.
призна изцяло фактите, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
които са следните:
През 2008г. подс.П. закупил от св.С.
Я. (т.1, л.25) фирма „П.“ ООД, като тази
фирма нямала задължения към момента на продажбата. Впоследствие подс.П. сменил
името на фирмата на „Е.“ ЕООД, която фирма на 14.05.2010г. с договор за
продажба на дружествени дялове подс.И.П. продал на св.Д. А. В.. С протокол (т.6
л.17) от 02.06.2010г. подс.П., като бивш собственик и управляващ дружеството
„Е.“ ЕООД, предал на свидетеля Д. В. всички счетоводни, банкови и други
документи, свързани с функциониране дейността на дружеството. През 2009г. на
дружеството била извършена ревизия,
която обхващала периода 17.12.2003 –
31.08.2009г. Поводът за същата бил деклариран от фирма „Е.“ ЕООД ДДС за
възстановяване в размер на 39248 лв. за
данъчен период август 2009 г., което искане усъмнило служителите на НАП
гр.Пловдив, тъй като били забелязани четири рискови контрагента, от които е
купувана стока. Ревизията приключила с издаване на ревизионен акт ***., който
не бил обжалван и влязъл в сила. Подсъдимият
или неговия познат П. П. (т.1 л. 103), който бил упълномощен от подсъдимия П.,
носели на св.А. Н. (т.1, л. 330) съставените документи и фактури и други такива, като св.Н. изготвял по дадените
му фактури СД.
За
инкриминирания период 01.10.2008 г. – 14.10.2009 г. подс.П. е извършил следните
деяния, вписващи се в хипотезата на
чл.255 от НК, чрез което е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 55084 лв.:
1.
Данъчен период – месец октомври 2008 г.
В дневника за
покупките на „Е.“ ЕООД била отразена фактура № *** г. предоставена от подс.П.,
с начислен данък при доставки в размер но 10600 лв. с посочен доставчик ЕТ
„ч.“. В същност въобще такава доставка не е била налице и е нямало никакви
взаимоотношения между „Е.“ и тази
фирма. Горното се потвърждава от
показанията на свидетеля С. П.(т.7 л.31)
от които е видно, че не е имал длъжност в „Ч.“ и не е упълномощаван от Р. Ж.,
от показанията на свидетеля Н. Г. (т.7
л. 133), от които е видно, че не е попълвал никакви фактури на „Ч.“, от
показанията на свидетеля Е. П. (т.7 л.
138), който заявява, че не е изготвял фактури за „Ч. – Р. Ж.“, и че самият Ж. е
неграмотен. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Р. Ж. (т.1 л.39).
На 13.11.2008 г. за така оформените документи била изготвена и подадена СД по
ЗДДС № *** за данъчен период октомври 2008 г.,
където в раздел „Б“ била потвърдена неистина, относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит
в размер на 10600 лв., а действително установеният е 0 лв. и по този начин
подс.П. е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 10 600 лв.
2.
Данъчен период – месец декември 2008 г.
Подс.П.
представил на св.Н. за отразяване в дневника за покупките на „Е.“ за м. декември 2008 г. данъчна
фактура 676 от 26.12.2008 г. с начислен данък за доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 2 000 лв. с доставчик „В.“ ЕООД, като в
действителност, по смисъла на чл.6 от ЗДДС, такава доставка въобще не била
извършена и е нямало реална сделка. Този факт се потвърждава, както от заключенията на ССЕ, така и от показанията на
свидетеля Ц. Ц. (т.1 л.128), който от 2007 г. е
собственик на тази фирма и после е прехвърлена на лице с име Б., който
твърди, че не е издавал никакви пълномощни и не е вадил печати и фактури. Въз
основа на така издадените документи – фактура и дневник за покупки била
подадена на 14.01.2009 г. СД по ЗДДС *** за данъчен период месец декември 2008
г., в която в раздел „Б“ подс.П. потвърдил неистина, относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по тях с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2 000 лв., а действително
установения е 0 лв., като по този начин, подс.П. е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 2 000 лв.
Както и при предишния данъчен период, така и в настоящия, въобще не е била
извършена никаква реална сделка.
3.
През месец февруари 2009 г. подс.П. представил на
свидетеля Н. фактура № 713 от 10.02.2009 г. съдържаща неверни данни за
извършена доставка от фирма „.“ ЕООД, без реално да е извършена такава
доставка, с начислен данък на пълен данъчен кредит в размер на 2 000 лв.
Тази фактура била вписана в дневник за покупките на „Е.“ ЕООД за данъчен период
месец февруари 2009 г.
Именно за
този данъчен период на 13.03.2009 г. подс.П. подал СД по ЗДДС № *** в ТД на НАП
като в раздел „Б“ от тази декларация потвърдил неистина относно размера на
получените доставки и начислен ДДС по тези доставки с право на пълен данъчен
кредит в размер на 2 000 лева, а всъщност действително установеният е 0
лв. и така той е прихванал неследващ се данъчен кредит в размер на 2000 лв.
Фактът, че не
е извършена никаква реална сделка по
представената за този данъчен период фактура се потвърждава от заключенията на
ССЕ (т.1 л.239-251) и от показанията на свидетеля Н. И. (т.1 л.106), от които е
видно, че той, като собственик на посочената фирма „Р.“ ЕООД не знае да е
извършвана дейност с фирмата, не е
издавал и подписвал фактури и на гарата
в София му били дадени 100 лв., за да се регистрира на негово име фирмата.
4. Данъчен
период м. март 2009 г.
През месец
март 2009 г. свид.П. П. представил на св.Н. дан. фактура *** г. с начислен
данък при доставка с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 000 лв. с
доставчик „П.“ ЕООД, без да е била
извършена такава доставка по смисъла на ЗДДС.
Тази фактура
била описана и в дневника за покупките на „Е.“ ЕООД, и там било отразено това
невярно обстоятелство.
На 14.04.2009
г. подс.П. избегнал за споменатия данъчен период месец март 2009 г.
установяването и плащането на данъчни задължения 4 000 лв. като в СД по
ЗДДС № *** подадена пред ТД на НАП – Пловдив, в раздел „Б“ е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 4 000 лв., а
действително установения е 0 лв. като е приспаднат неследващ се данъчен кредит
в размер на 4 000 лева.
Този факт се
потвърждава от заключенията на ССЕ и показанията на свидетеля И. Коцев (т.1
л.112), според който той нищо не е издавал и подписвал от името на „П.“ и че
непознато нему лице му казало, че ще му направи трудов договор за работа с
фирмата.
5.
Данъчен период м. май 2009 г.
За този
данъчен период в дневника за покупките на „Е.“ ЕООД била отразена предоставена
от подс.П. фактура № ***. като е отразено невярното обстоятелство, че е налице
доставка от„Д." ЕООД с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 3 800 лева, без въобще да е налице доставка по
смисъла на ЗДДС.
За този
данъчен период – май 2009 г. на 15.06.2009г. подс.П. подал
СД по ЗДДС, № ***пред ТД на НАП - Пловдив, в която в раздел „Б“ относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 3 800 лв., а действително установения бил 0 лв.,
като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3800 лева и така е избегнал
установяването и плащането н данъчни
задължения в големи размери 3 800 лв. Доводи в подкрепа на гореказаното
са както заключенията на ССЕ, така и
показанията на свидетеля Н. А. А. (т.1 л.133) който закупил фирма „ Д.“
от лице на име П., когато бил на
метадонова програма, като всички документи са останали у този П. и самият А. не
е извършвал никаква дейност с фирмата, не е издавал, подпечатвал и подписвал фактури.
6.
Данъчен период месец юни 2009 г.
За този
данъчен период са валидни изложените
по-горе съображения като подс.П. е използвал фактура с невярно съдържание ***.
за доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 000 лева и фактура с
№ ***. за доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5 700 лева с
посочен доставчик „Д.“ ЕООД, без реално да са
били извършени доставки по чл.6 от ЗДДС.
Тези фактури
били вписани в дневника за покупки на „Е.“ ЕООД за този данъчен период и на
13.07.2009 г. подс.П. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължени големи размери – 10 762 лева като в СД по ЗДДС, вх.№ ***. за данъчен
период юни 2009г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина в
раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС
по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 700 лв., а
действително установения е 0 лева и е променил резултата за периода като в
раздел „В“ е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 62 лева, а
действително установения е ДДС за внасяне в размер на 10 700 лева, като е
приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 10 762 лева.
За всички
фактури и описаните в тях сделки, предмет на разглеждане в обвинителния акт,
прокурорът е отбелязал следното (съдържанието на т.4 от заключението по ССчЕ на
в.л. К. П.):
За да се признае
една сделка за действително осъществена по фактура трябва да отговаря на
следните условия:
-
получателя на доставката, за която е начислен данъка е
регистрирано лице по ЗДДС към датата на възникване на данъчното събитие и
датата на издаването на фактурата;
-
данъка на доставката да е начислен от доставчика по
смисъла на чл. 86, ал.1 от ЗДДС, като:
1.
издаде данъчен документ, в който посочи данъка на
отделен ред;
2.
включи размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията за този данъчен период;
3.
посочи документа по т.1 в дневника за продажбите за
съответния данъчен период.
-
прехвърляне на собственост върху стоки или извършване
на услуга (реална осъществена доставка на стока или услуга),
-
техническа и кадрова обезпеченост на доставчика,
-
произход на стоката не е елемента на фактическия състав
на чл. 68 от ЗДДС, но е пряко свързан с наличието на реалност на доставките,
-
доставката, по която е начислен данъка, е облагаема към
датата на възникване на данъчното събитие,
-
получената стока/услуга се използва или ще бъде
използвана за извършване на облагаеми доставки от получателя,
-
получателя притежава оригинален данъчен документ,
съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който
данъкът е посочен на отделен ред.
Видно от
изложеното по-горе, нито една от описаните сделки не отговаря на тези
изисквания
7.
Данъчен период месец юли 2009 г.
Следвайки
описания по-горе начин на действие, подс.П. в дневника за покупките на „Е.“ ЕООД за месец юли 2009 г. отразил данъчна фактура № ***г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 1400 лева с
доставчик „П.“ ЕООД, знаейки много добре, че няма извършена въобще доставка и,
че фактурата е с невярно съдържание. Това се потвърждава както от заключенията
на назначената ССЕ, така и от разпита на свидетеля И. К. (т.1 л-112), от които
е видно, че той като собственик и управител
на споменатата фирма не е извършвал никаква дейност, не е издавал
никакви фактури, нито пък е подписвал такива.
Въз основа на
счетоводните документи за данъчен период месец юли 2009 г. подс. П. на 12.08.2009 г. подал СД по ЗДДС № *** пред
ТД на НАП - Пловдив, в която в раздел „Б“ е потвърдил неистина относно размера
на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит в размер на 1 400 лв., като действително установения бил 0 лева, като е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1 400 лева и така е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения.
8.
Данъчен период месец септември 2009 г.
За този
данъчен период чрез св.П. П. подс.П. използвал
данъчна фактура № ***г. с посочен доставчик „В.“ ЕООД,
с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 1 050 лв. Той много добре е знаел, че няма извършена доставка. Знаел е много добре, че няма доставка по
смисъла на чл.6 от ЗДДС, и по фактура №
***г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
4 000 лева с доставчик „В.“ ЕООД.
Това
обстоятелство се потвърждава от заключенията на ССЕ и от показанията на
свидетеля В. В. (т.7 л.58), според които той никога не е бил собственик на
фирма „В.“ ЕООД, не знае за съществуването й, не е издавал и подписвал
документи на и за фирмата. Тези две фактури подс.П. отразил в дневника за
покупките на „Е.“ ЕООД за месец септември 2009 г. и на 14.10.2009г. подал СД по ЗДДС с № *** пред ТД на НАП -
Пловдив, в която в раздел „Б“ е потвърдил неистина относно размера на получени
доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер
на 5 050 лв., като действително
установения е 0 лв. и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 5
050 лева и по този начин е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери 5 050 лв.
Прокурорът е
ползвал изцяло заключенията на извършените в хода на досъдебното производство съдебно-счетоводни експертизи, на които се е
позовал в обвинителния акт.
Описаната
фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото доказателства.
Тя се установява на първо място от самопризнанието направено от подс.И.П. по
реда на чл.371, т.2 от НПК, и на следващо - от показанията на свидетелите
разпитани в хода на досъдебното производство, които, съдът преценява като
логични, последователни, взаимно допълващи се и в съответствие с останалия
събран доказателствен материал, от писмените доказателства - прочетени на
основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото, като всички те подкрепят признанието направено от подсъдимия.
Изложеното се подкрепя и от изготвените експертни заключения по ССчЕ и
допълнителната такава, които са обосновани, отговарят пълно на поставените
задачи, изготвени са обективно и се възприемат от съда.
Анализ на доказателствата:
Св.Б. З. –
експерт по приходите в ТД на НАП Пловдив, и св.Г. Ч. – инспектор в *** Пловдив,
участвали в екипа, извършил ревизия на дружеството „Е.” ЕООД за периода
17.12.2003г.-31.08.2009г., предизвикана от съмнение за деклариран ДДС за
възстановяване за м.август 2009г., дават показания за извършените от тях
насрещни проверки на всички дружества, с които проверяваното имало отразени
сделки, като нито една от тези фирми не предоставила поисканите й документи,
документи не били предоставени на екипа и от подсъдимия, като управител на
„Е.”, поради което извършващите ревизията, приели, че дружеството, не притежава първични счетоводни документи и
не е налице условие определящо правото на приспадане на данъчен кредит. При това
положение е определена данъчна основа и е отказано правото на ползване на
данъчен кредит за ревизирания период. Така се стигнало до издаване на
Ревизионен акт № ***. – приложен в т.3 от досъдебното производство.
Св.С. Я.
потвърждава продажбата на дружеството „П.” ООД на подс.П., като към датата на
продажбата, фирмата нямала никакви задължения. Договора за продажбата на
дружествените дялове е приложен в том.1. Впоследствие името на фирмата е
променено на „Е.” ЕООД от страна на подсъдимия.
Св.Р. Ж. на
чието име била регистрирана фирмата „Ч.” ЕТ, касаеща първия пункт на
обвинението, дава показания, че дружеството е регистрирано на негово име срещу
заплащане от 500 лева, не е извършвал никаква дейност с фирмата, но пак срещу
заплащане, негови познати, му искали кочана с фактури на дружеството и без да е
извършвана някаква дейност, му връщали попълнени такива – общо около 20-30
броя, до прехвърляне от негова страна на дружеството на друго лице. Тези
фактури, имитиращи извършени доставки, той съответно предоставял на
счетоводител за оформяне на СД по ЗДДС и ДПок. и ДПрод. Сумата, която лицата му
предоставяли за тази „услуга” било около 400 лева на месец, в месеците, в които
попълвали фактури на фирмата му. Посоченият от него като запознат с дейността
на фирмата – св.С. П. – предходен собственик на дружеството, заявява, че след
прехвърлянето на ЕТ на св.Ж. не е бил упълномощаван да работи с фирмата, нито е
работил, настоява, че всъщност на него Ж. е дал пари, за да придобие ЕТ.
Посочените от св.Ж. като запознати с попълването на фактурите две лица, са
разпитани – св.Н. Г. категорично отрича да е вършил такава дейност, а св.Е. П.
се разграничава от такава дейност, но допуска, че може – по молба на св.Ж.,
който е неграмотен, да е попълвал някакви фактури, които обаче не е подписвал.
Така, ясно е, че сделката по първия пункт от обвинението, не е реална и
закономерно се оказва в обема на доставките, за които е отказан данъчен кредит.
Св.Ц. Б., на чието име отново срещу заплащане, е регистрирано дружеството „Д.”
ЕООД, за разлика от св.Ж. дори не може да обясни какви документи е подписвала
за фирмата, дава информация само за това, че й е платено да се ползват данните
й, както и че е подписвала някакви документи, без да може да конкретизира
какви. Била е собственик на фирмата 6 месеца, след което тя е прехвърлена на
друго лице, като тя лично никакви фактури не е издавала. Св.Н. А. придобил пак
срещу пари, дружеството „Д.” ЕООД след инкриминирания период, не е получавал и
не разполага с никакви документи на дружеството. Така, сделките и по пети и
шести пункт се оказват нереални. Собственикът на „В.” ЕООД – св.В. В., заявява,
че никога не е придобивал или регистрирал такава фирма, нито е упълномощавал
някой за това, което прави дейността извършена от дружеството регистрирано с
неговите данни – нереална, такава е сделката по пункт осми от обвинението.
Св.Я. С. не е била упълномощавана по никакъв повод за дружеството „В.” ЕООД, не
познава и собственика Ц. Ц.. Св.Ц. Ц. притежавал дружеството „В.” ЕООД само 6
месеца и побързал да го прехвърли, тъй като не получил никакви пари от
предишния собственик, не е работил с фирмата, не е разполагал с никакви
документи за нея, нито е издавал такива – от което може да се направи извод, че
и сделката по пункт втори е нереална. На св.Н. И. били платени 100 лева, за да
се яви пред нотариус и да му бъде прехвърлена фирмата „Р.” ЕООД, не знае нищо
за никаква дейност с нея. Св.И. К., дори не разбрал че има нещо общо с „П.”
ЕООД, дали му само 100 лева, за да му направят трудов договор по неговите думи
– обстоятелства обуславящи нереалност на сделките по пунктове трети, четвърти и
седми.
Св.П. П. е бил
пълномощник на „Е.” ЕООД, като потвърждава, че по силата на пълномощното,
дадено му от подсъдимия, е внасял и искал документи, но никога не се е
занимавал с пари. Вършил е тази дейност като услуга, поради местоживеенето на
подс.П. *** и същевременно, личната му ангажираност ежемесечно с данъчната
служба, заради собствените му фирми. Не отрича попълването и подаването от
негова страна на предявените му документи, касаещи обвинението. Разчитал е на
коректността на подсъдимия, който му предавал в плик нужните документи за
подаване в ТД на НАП. Св.А. Н. – обслужвал счетоводно дружеството на
подсъдимия, дава показания за това, че е изготвял месечните документи за
подаване в ТД на НАП, като или подс.П. или пълномощникът му св.П. му носели
необходимото, след което той връщал попълнените СД и ДПок./ДПрод., лично не е
подавал каквото и да било за фирмата.
Без значение
по делото са показанията на св.С. Т., св.П. П., св.Д. В. – закупил „Е.” ЕООД
след инкриминирания период (собственик
и още 38 дружества, видно от писмената справка по досъдебното производство),
св.М. Д., св.Н. П., св.С. Ш., св.И. М., св.Н. В., св.П. К., св.И. К., св.Р. В.,
св.Е. Я., св.Я. С., св.Х. К., св.Т. В. – все собственици на фирми, явяващи се
контрагенти на дружеството „Е.” ЕООД, за периода на обвинението, и докато негов
управител е бил подсъдимия, но сделките между тях и съответно издадените
фактури към „Е.” ЕООД са отпаднали от обвинението, поради предприетото частично
прекратяване на наказателното производство от страна на Прокуратурата.
Съдържанието
на счетоводните експертизи бе отразено по-горе, при излагане на фактите. В
първата такава, на в.л.Д. С., са посочени данъчните задължения на „Е.” от 01.09.2008г. до 31.03.2010г., посочени са
и тези по ЗКПО (извън предмета на обвинението). В заключението на в.л.К.П.К. са
посочени задълженията по ЗДДС и по ЗКПО на дружеството за периода
01.10.2008г.-30.09.2009г.
Макар и да са
взети сравнителни образци за изследване, до графологична експертиза не се е
стигнало, тъй като никой от двамата фактически податели на СД по обвинението не
отрича това.
Анализа на
всички събрани доказателства, дава възможност да се възприеме, като случила се
в действителността, именно описаната в обвинителния акт и призната от
подсъдимия, фактическа обстановка. Установява се, че подсъдимия е лицето, имащо
отношение към управлението и дейността на дружеството „Е.” ЕООД за
инкриминирания период, като при подаване на месечните СД и Дневници покупки и
продажби към НАП, лично или чрез св.П. избегнал установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери, включвайки в месечните
документации, фактурите, неотразяващи реални сделки, описани подробно по-горе,
като така е заявил неследващ се данъчен кредит за представляваното от него
дружество. Фактите не се и оспорват от подсъдимия, който ги призна изцяло,
така, както са описани в обвинителния акт.
От правна страна:
Подсъдимият
И.А.П. е осъществил състава на престъплението по чл.255, ал.3 вр. с ал.1, т.2
предл.1, т.6 и т.7, вр. чл.26 ал.1 от НК, за това, че: в периода от 01.10.2008
г. до 14.10.2009 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление,
в качеството му на собственик и управител на „Е.“ ЕООД – Пловдив, лично и чрез
посредствения извършител П. Г. П. - като пълномощник на „Е.“ ЕООД, е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 55
084 лева за „Е.“ ЕООД, представляващи дължим данък върху добавената стойност,
като при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание -
отчетни регистри - дневници за покупките на „Е.“ ЕООД, съгласно чл.124 ал.1 т.1 ЗДДС и чл.113 ал.1 т.3 ППЗДДС, в които е отразил данъчни фактури по доставки с
право на пълен данъчен кредит, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 ЗДДС, като е потвърдил и неистина в подадени декларации, които се изискват по
силата на закон и правилник за приложението му (чл.125 ал.1 ЗДДС и чл.116 ал.1
ППЗДДС) пред ТД на НАП - Пловдив и е приспаднал не следващ се данъчен кредит, както
следва:
1. През м.
Октомври 2008 г., при водене на счетоводството е съставил документ с невярно
съдържание-дневник за покупките на „Е.“ ЕООД, в който е отразил данъчна фактура
с № *** г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 10600.00 лева с посочен доставчик ЕТ „Ч. - Р. Ж.“ без да е налице
доставка по смисъла на чл.6 ЗДДС, а на 13.11.2008 г. е избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения 10600 лева като в СД по ЗДДС, вх.№ ***. за
данъчен период октомври 2008 г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил
неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 10 600
лв., а действително установения е 00,00 като е приспаднал и неследващ се
данъчен кредит в размер на 10 600.00 лева;
2. През м.
Декември 2008 г., при водене на счетоводството е съставил документ с невярно
съдържание-дневник за покупките на „Е.“ ЕООД, в който е отразил данъчна фактура
с № *** г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2 000.00 лева с посочен доставчик „ВНС ТВ“ ЕООД, без да е налице
доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, а на 14.01.2009 г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения – 2 000 лева, като в СД по
ЗДДС, вх.№ *** г. за данъчен период декември 2008 г., подадена в ТД на НАП -
Пловдив, е потвърдил неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит
в размер на 2000 лв., а действително установения е 00,00 като е приспаднал и
неследващ се данъчен кредит в размер на 2 000.00 лева;
3. През м.
февруари 2009 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно
съдържание-дневник за покупките на „Е.“ ЕООД, в който е отразил данъчна фактура
с № *** г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 2000.00 лева с посочен доставчик „Р.“ ЕООД, без да е налице доставка
по смисъла на чл.6 от ЗДДС, а на 13.03.2009 г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения - 2000лева като в СД по ЗДДС, вх.№ *** г. за
данъчен период февруари 2009 г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил
неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 2000
лв., а действително установения е 00,00 като е приспаднал не неследващ се
данъчен кредит в размер на 2000.00 лева;
4. През м.
март 2009 г. при водене на счетоводството, чрез посредствения извършител
П. Г. П., е съставил документ с невярно
съдържание-дневник за покупките на „Е.“ ЕООД, в който е отразил данъчна фактура
с № *** г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 4000.00 лева с посочен доставчик „П.“ ЕООД, без да е налице доставка
по смисъла на чл.6 от ЗДДС, а на 14.04.2009 г. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения – 4000 лева, като в СД по ЗДДС, вх.№ *** г. за
данъчен период март 2009 г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина
в раздел „Б“ от декларация относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 4000 лв., а действително установения е 00,00 като е
приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 4000.00 лева;
5. През м. май
2009 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно
съдържание-дневник за покупките на „Е.“ ЕООД, в който е отразил данъчна фактура
с № *** г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 3800.00 лева с посочен доставчик „Д." ЕООД, без да е налице
доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, а на 15.06.2009г. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения големи размери – 3800 лева
като в СД по ЗДДС, вх. № ***. за данъчен период май 2009г., подадена в ТД на
НАП - Пловдив, е потвърдил неистина в раздел „Б“ декларацията относно размера
на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен
кредит в размер на 3800 лв., а действително установения е 00,00 лева, като е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 3800 лева;
6. През м. юни
2009 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно
съдържание-дневник за покупките на „Е.“ ЕООД, в който е отразил данъчна фактура
с № ***. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 5000.00 лева с посочен доставчик „Д.“ ЕООД, без да е налице доставка по
смисъла на чл.6 от ЗДДС и данъчна фактура с № ***. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5700.00 лева с посочен
доставчик „Д.“ ЕООД, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, а на
13.07.2009г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължени големи
размери - 10762 лева като в СД по ЗДДС, вх.№ ***. за данъчен период юни 2009г.,
подадена в ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина в раздел „Б“ от
декларацията относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките
с право на пълен данъчен кредит в размер на 10700 лв., а действително
установения е 00,00 лева и е променил резултата за периода като в раздел „В“ е
декларирал ДДС за възстановяване в размер на 62,00 лева, а действително
установения е ДДС за внасяне в размер на 10700 лева, като е приспаднал и
неследващ се данъчен кредит в размер на 10762 лева;
7. През м. юли
2009 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно
съдържание-дневник за покупките на „Е.“ ЕООД, в който е отразил данъчна фактура
с № ***г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 1400.00 лева с посочен
доставчик „П.“ ЕООД, без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, а на
12.08.2009г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения-1400
лева като в СД по ЗДДС, вх.№ ***. за данъчен период юли 2009г., подадена в ТД
на НАП - Пловдив, е потвърдил неистина в раздел „Б“ от декларацията относно
размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 1400 лв., а действително установения е 00,00 лева,
като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1400 лева и
8. През м.
септември 2009 г. при водене на счетоводството, чрез посредствения извършител
П. Г. П., е съставил документ с невярно съдържание-дневник за покупките на „Е.“
ЕООД, в който е отразил данъчна фактура с № ***г. с начислен данък при доставки
с право на пълен кредит в размер на 1050,00 лева с посочен доставчик „В.“ ЕООД,
без да е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС, данъчна фактура с № ***. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 4000.00
лева с посочен доставчик „В.“ ЕООД, без да е налице доставка по смисъла на чл.6
от ЗДДС, а на 14.10.2009г. е избегнал установяването и плащането на данъчни
задължения в големи размери - 5050.00 лева като в СД по ЗДДС, вх.№ *** г., за
данъчен период септември 2009 г., подадена в ТД на НАП - Пловдив, е потвърдил
неистина в раздел „Б“ от декларацията относно размера на получени доставки и
начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 5050,00
лв., като е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 5050.00 лева.
По тази правна
квалификация, съдът го призна за виновен.
От
доказателствата по делото безспорно се установи, че подс.И.П. е бил управител
на „Е.” ЕООД през инкриминирания период от време. В това си качество, като представляващ
дружеството лично, а в два от инкриминираните периоди – четвърти и осми, и чрез
пълномощника – св.П. П., при водене на счетоводството на дружеството е съставил
документи с невярно съдържание – Дневници за покупките на дружеството за
съответните данъчни периоди, в които отразил описаните в обвинението фактури с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размерите
посочени в съответните осем фактури с издатели – шестте дружества, които вече
бяха цитирани, подробно описани в обвинението, без да е налице доставка по
смисъла на данъчното законодателство. Не се установява, нито една от осемте
сделки – доставки за „Е.” ЕООД, действително да е осъществена. Така, включвайки
тези фактури в ДПокупки за съответните месечни периоди, се е стигнало и до
избягване установяването и плащането на данъчни задължения – в посочените
размери по обвинението, тъй като в подаваните за осемте периода СД по ЗДДС, на
практика е потвърдена неистина относно размера на получените доставки и
начисления ДДС с право на пълен данъчен кредит в размерите вписани във
процесните фактури. Като управител на дружеството, подсъдимият е следвало да
изпълнява специалните разпоредби на данъчните закони, свързани с коректното
осъществяване на търговска дейност, но с цел лична облага, той е предприел
имитиране на заявени като извършени доставки към фирмата, като по този начин е
приспаднал неследващ се данъчен кредит. С това, състава на престъплението по
чл.255 от НК се явява изпълнен. Няма спор, че съобразно разпоредбата на чл.93, т.14 от НК в случая става въпрос за данъци в особено
големи размери, тъй като за продължаваното престъпление е надхвърлена границата
от 12 000 лева. Престъплението е продължавано по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като се касае за няколко престъпни прояви от един и същ вид, извършени
последователно в няколко поредни месеца, при една и съща обстановка и
еднородност на вината, при което последващите се явяват продължение на
предшестващите, както от обективна така и от субективна страна. По четвъртия и
осмия пункт от обвинението, в частта относно воденето на счетоводството на
дружеството, е налице и фигурата на посредственото извършителство, като
подсъдимият е ползвал за директното извършване на действията по включване и на
компроментираните фактури в ДПокупки, неподозиращия за липсата на реално
осъществена търговска дейност по предоставените му фактури - св.П. П..
Последният е действал по поръчение на подсъдимия, без да е бил наясно с
действителната дейност на дружеството, приел е фактурите и ги предоставил на
счетоводителя за описването им в ДПок., при което и съдът възприе предложената
от Прокурора правна конструкция на извършеното по тези пунктове – от
подсъдимия, като посредствен извършител, посредством св.П. П., на когото не
били известни обстоятелствата, свързани с престъпната дейност и попадащи в
състава на престъплението по чл.255 от НК.
Деянието е
извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал
обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите
обществено опасни последици.
По наказанието:
Съдът,
като взе предвид степента на обществената опасност на деянието – висока, с
оглед обществените отношения, които засяга, като съобрази и степента на обществената
опасност на дееца – не завишена, подсъдимият е реабилитиран за предходното си
осъждане през 1999г. по чл.227 НК, има добри характеристични данни, като
прецени и обстоятелството, че той изразява самокритичност към извършеното,
осъзнава стореното от него, прецени, че наказанието следва да се определи към
минимума на предвиденото в закона и при предвидени параметри на наказанието
Лишаване от свобода от 3 до 8 години и Конфискация на цялото или част от
имуществото, избра да наложи наказание Лишаване от свобода в размер на 3
години, Наказанието Конфискация не се наложи, тъй като видно от доказателствата
по делото, подсъдимият няма имущество, върху което би могло да се насочи това
наказание. С оглед процедурата, по която протече делото, и съобразно разпоредбата
на чл.373, ал.2 от НПК вр. чл.58а, ал.1 от НК съдът намали определеното
наказание Лишаване от свобода с една трета, или крайния размер такова, което
беше наложено на подсъдимия става 2 години Лишаване от свобода. Независимо от
обстоятелството, че този краен размер попада под минимума на предвиденото в
нормата на чл.255, ал.3 от НК, то следва да се отбележи, че съдът не намери
основания за самостоятелно приложение разпоредбата на чл.55 от НК вр. чл.58,
ал.4 от НК, предвид обстоятелството, че най-лекото предвидено в закона
наказание, каквото е Лишаването от свобода в размер на 3 години, не се явява
несъразмерно тежко съобразно конкретната престъпна проява, напротив – оптимално
е с оглед постигане целите на наказанието. При наличие на всички предпоставки
за това, съдът отложи изпълнението на наказанието Лишаване от свобода с
изпитателен срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в законна сила,
тъй като прецени, че за успешното постигане на целите по чл.36 от НК, не е
необходимо наказанието да се изтърпява ефективно от подс.П..
Съобразно изхода от делото, на основание чл.189, ал.3
от НПК, подс.П. бе осъден да заплати в полза на ОД на МВР Пловдив направените
по делото разноски в досъдебна фаза в размер на 320 лева.
Причини за извършване на престъплението
– неспазване на установения в страната правов ред, и в частност реда за
деклариране на данъчни задължения, стремеж към лично облагодетелстване по
престъпен начин.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: