РЕШЕНИЕ
Номер 299 13.07 Година 2020 Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд , Търговско отделение, ХVIII състав
На седми юли 2020 Година
В публично заседание в
следния състав:
Председател:
Александър Стойчев
Секретар:
Ваня Казакова
като разгледа докладваното
от Съдията гр. дело номер 362 по описа за
2018 година намери за
установено следното:
Иск с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът „Първа инвестиционна
банка“АД с ЕИК ********* твърди,че на 25.08.2008 г. между банката и ответника М.Г.С.
е сключен договор за банков кредит №006OD-R-R-000101,с който банката е отпуснала на ответника като
кредитополучател сумата от 80 000 евро за текущи нужди.Твърди,че съгласно т.6
от договора,кредита се ползва в режим на овърдрафт в срок до 01.08.2013 г.,като
след изтичане на този срок правото на ползване на овърдрафта се погасява и при
наличие на непогасени задължения,съгласно т.16 от договора,те се издължават от
кредитолучателя периодично в размер и на падежи,съгласно погасителен
план,Приложение №1,като краен срок за погасяването им е 01.12.2016 г.Твърди се
още,че предоставеният овърдрафт е усвояван многократно по банковата сметка,открита
на името на кредитополучателя в Банката и усвоеният овърдрафт е погасяван на
датите и със сумите,описани в исковата молба.Както се сочи в същата молба,на
основание т.16 от договора за кредит,непогасените задължения по разрешения
овърдрафт към датата на закриването му,които са в размер на 80 000 евро,се
преоформят в кредит с краен срок за погасяване-01.12.2026 г.
Ищецът
твърди,че кредитът е в просрочие,считано о 01.09.2013 г.-общо 1900 дни към
датата 13.11.2018 г.,като са просрочени 63 вноски по главница,които са били
дължими по падежи и в размери,описани в таблица от исковата молба.Общият размер
на просрочената сума по главница се равнявал на сумата от 17 690,12 евро преди
обявяването на кредита за изцяло и предсрочно изискуем,а считано от датата на предсрочната
изискуемост-на сумата от 80 000 евро.Твърди още,че по кредита са просрочени и
63 вноски по договорна лихва,като размера и падежа на всяка от тези вноски е
описана също в табличен вид в процесната искова молба,а посочения в същата
молба общ размер на просрочените вноски по договорна лихва възлиза на сумата от
45 977,68 евро преди обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем,а от
датата на предсрочната му изискуемост-на сумата от 45 998,36 евро.
Банката-ищец
твърди на следващо място,че съгласно раздел XI “Предсрочна изискуемост“, т.31 и 31.2,б.“а“ от
договора,когато кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора
/не осигури авоар по разплащателната сметка/ за срок по-дълъг от 5 работни дни
от датата,на която това плащане е станало изискуемо,банката има право да обяви
ползвания кредит за изцяло предсрочно изискуем след писмено предизвестие до
кредитополучателя,с което се дава от банката срок на длъжника за погасяване на
задълженията.На датата 01.09.2013 г. кредитополучателят следвало да погаси
изискуемо задължение,но го просрочил с повече от 5 работни дни,поради което с
писмено предизвeстие-покана с
изх.№219-121/22.03.2018 г. на банката-ищец,връчено лично на ответника на датата
09.05.2018 г. чрез ЧСИ Константин Павлов,с рег.№824,банката уведомила и
поканила кредитополучателя М.С.,като му дала 7-дневен срок за плащане и изрично
му било указано,че в противен случай след изтичане на срока и без да бъде
изпращано повторно уведомление,банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно
изискуем и ще бъдат предприети всички предвидени в закона действия за
принудително изпълнение.Банката-ищец твърди,че този срок изтекъл,но и към
момента на подаване на исковата молба ответникът не бил погасил задълженията си
по процесния договор.
Банката
обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем,считано от датата 02.11.2018
г.,а общият дълг на ответника М.С. по договора за кредит към датата 14.11.2018
г. възлизал на сумата от 141 854,80 евро.Именно на последната дата,както се
твърди от банката-ищец,било подадено от нея до РС-Пловдив заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника С. на основа на извлечение от
счетоводните книги на банката.По това заявление било образувано
гр.д.№18158/2018 г. по описа на РС-Пловдив,10 гр.с. и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължения въз основа на документ по чл.417 от ГПК,както
и изпълнителен лист от 19.11.2018 г.,с който ответникът е бил осъден да заплати
на „Първа инвестиционна банка“АД общата сума от 141 854,80 евро,включваща
просрочена главница по процесния договор за кредит,непогасена договорна
лихва,непогасена наказателна лихва,непогасена комисионна управление по т.11 от
договора и разноски за подновяване на ипотека по т.25 от договора,в съответен
размер и период,посочени в исковата молба.Били присъдени на банката-ищец и
разноски за производството по горното гражданско дело на РС-Пловдив.
След
издаване на изпълнителния лист,както се твърди в исковата молба,било образувано
от банката-ищец срещу длъжника-ответник изп.д.№20198240400658 при ЧСИ
Константин Павлов с рег.№824 и по същото дело била връчена на ответника покана
за доброволно изпълнение с даден двуседмичен срок,в който ответникът не
изпълнил задълженията си към банката-кредитор,но подал възражение срещу
заповедта за изпълнение и изпълнителния лист.В тази връзка банката получила на
04.04.2019 г. съобщение от РС-Пловдив,с което била уведомена за подаденото от
ответника възражение и с оглед на това заявява,че има правен интерес да предяви
против ответника процесния установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК за вземането
й по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист,издадени по горното частно
гражданско дело.
Въз
основа на тези твърдения,банката-ищец моли да бъде постановено съдебно
решение,с което да бъде установено по отношение на ответника съществуването на
изискуемо парично вземане в полза на ищеца „Първа инвестиционна
банка“АД,произтичащо от договор за кредит №006OD-R-R-000101 от 25.08.2008 г. и удостоверено в извлечение
от счетоводните книги на банката,въз основа на което извлечение са издадени
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 19.11.2018 г. по ч.гр.д.№18158/2018 г. по описа на
Районен съд-Пловдив,10-ти гр.състав,като изискуемото парично вземане има за
предмет общо сума в размер на 141 854,80 евро,от които:
-80
000 евро-просрочена главница;
-45
998,36 евро-непогасена договорна лихва на основание т.7 от договора за периода
от 01.09.2013 г. до 01.11.2018 г.;
-14
117,70 евро-непогасена наказателна лихва по т.9 от договора за периода от
01.09.2013 г. до 13.11.2018 г.;
-1440
евро-непогасена комисионна управление по т.11 от договора и
-298,74
евро-разноски за подновяване на ипотека по т.25 от договора,ведно със законната
лихва,считано от 14.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Банката-ищец
моли също така да бъде осъден ответника да й заплати разноските за заповедното
производство по ч.гр.д.№18158/2018 г. по описа на Районен съд-Пловдив,10-ти
гр.състав,представляващи внесена държавна такса в размер на 5 548,88 лв.,както
и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.Моли още на основание чл.78,ал.1 и ал.8
от ГПК да бъдат присъдени в полза на банката и разноските по настоящото
производство.
В
подадения от ответника М.Г.С. /чрез пълномощника му адв. Ч.-В./ отговор,
подаден след изтичане на определения от закона срок за отговор на ИМ,
процесният иск е оспорен от ответника като неоснователен и недоказан по
изложени в отговора съображения.
В
отговора е заявено възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
цялата искова претенция,но това възражение не подлежи на разглеждане,тъй като
отговора на исковата молба е подаден след преклузивния срок по чл.367,ал.1 от ГПК,както по-горе се посочи,а това означава,че и самото възражение за изтекла
погасителна давност е заявено след предвидения в закона срок за заяваването му
от ответника.
В
отговора на ответника са съдържа и възражение за нищожност на процесния договор
за кредит като противоречащ на добрите нрави и с оглед наличието на
неравноправни клаузи в него.Твърди се от ответника,че не са спазени
изискванията на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК,че е нарушена и разпоредбата на
чл.10,ал.1 от същия закон,като конкретните доводи в тази насока са изложени в
самия отговор.Позовава се в частност и на нищожност на клаузите за договорна
лихва с твърдения за неравноправност и противоречие с добрите нрави,както и на
нищожност на договорната клауза за неустойка-отново като противоречаща на
добрите нрави.Така поддържаните от ответника възражения за нищожност на
договора за кредит и на клаузи от него съдът намира,че подлежат на съобразяване
и разглеждане,въпреки подаването на отговора на исковата молба след изтичането
на преклузивния срок по ГПК,защото сочените от ответника основания за нищожност
са от категорията основания,за наличието на които съдът е длъжен да следи
служебно и при такова положение самото възражение за нищожност,както се приема
в съдебната практика,може да бъде заявено от ответника и след изтичането на
срока за отговор.
Пловдивски Окръжен Съд, ХІХ гр.с., като обсъди
обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намери за установено следното:
Производството е допустимо. Видно от съдържанието на ч. гр. д. № 18158/2018г.
по описа на РС Пловдив ищецът е инициирал заповедно производство, като е
издадена заповед № 9960 от 16.11.2018г. В дадения срок длъжникът е подал
възражение на 27.03.2019г., като кредиторът е инициирал своевременно настоящото
производство на 03.05.2019г., чрез подадената в едномесечния срок от получаване
на уведомлението / на 04.04.2019г./ искова молба.
По делото е безспорно, а и от
съдържанието на приложените писмени доказателства, се установява, че на
25.08.2008 г. между банката и ответника М.Г.С. е сключен договор за банков
кредит №006OD-R-R-000101,с който банката е
отпуснала на ответника като кредитополучател сумата от 80 000 евро за текущи
нужди. Установява се от съдържанието на договора, че кредитът се ползва в режим
на овърдрафт в срок до 01.08.2013 г., като след изтичане на този срок правото
на ползване на овърдрафта се погасява и при наличие на непогасени задължения. Съгласно
т.16 от договора, непогасените задължения се издължават от кредитолучателя
съгласно погасителен план, Приложение №1, като краен срок за погасяването им е
01.12.2026 г.
По делото е установено от
назначената ССЕ, която съдът кредитира, като обективна и безпристрастна, че
предоставения овърдрафт е усвояван многократно по посочената сметка открита на
кредитополучателя, като очевидно за част от процесния период ответникът е бил
изправна страна и е извършил
погасявания в общ размер от
156 246.12 евро. Въпреки това експертът установява, че са останали
непогасени суми за главница, лихви и разноски именно в размерите посочени от
ищеца в исковата молба. В допълнителното заключение е установено, че е налице
последно плащане по кредита на 09.05.2013г.
От съдържанието на представените
писмени доказателства се установява, че по повод неизправното поведение на
длъжника банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем с връчена
покана, като съдът счита, че съобразно съдържанието на разписката на лист 22 /
на гърба/ може да се направи извод, че
книжата са връчени на С. на 09.05.2018г. При така изложените факти по принцип
следва да се приеме, че е налице валидно сключено облигационно правоотношение,
като ответникът дължи на ищеца по него неизплатената главница, лихвите и
разноските.
По този повод следва да се
съобразят въведените от страна на
ответника правопогасяващи възражения свързани с недействителност на
процесната сделка в цялост, както и по отношение на отделни нейни части. Както
се установи по – горе отговор на ИМ не е постъпил в срок, поради което и съдът
не намира, че ответникът е упражнил валидно възражението си за изтекла
погасителна давност /чл.370 от ГПК/. При това положение и съдът не дължи
отговор на този поставен въпрос от длъжника, нито следва да го съобразява при
установяване размера на дълга. В случая длъжникът е формулирал изрично твърдения
за нищожност, но по принцип няма пречка да бъде констатирано и служебно
недействителност, при наличието на такава. Изрично ВКС на РБ е възприел
становище относно едно съдебни решения, а именно ТР № 1/2009, Решение № 229 от
21.01.2013г. по т.д. № 1050/2011г., Решение № 178 от 26.02.2015г. по т.д.№
2945/2013г., Решение № 202/27.02.2015г. по т.д. № 4123/ 2013г.
В отговора на ответника са съдържа
възражение за нищожност на процесния договор за кредит като противоречащ на
добрите нрави и с оглед наличието на неравноправни клаузи в него. Относно
посоченото от ответника нарушение на
принципа на законност съдът намира, че възражението е напълно неоснователно. А
освен това и най- малкото е неясно. Т.е. не може от изложението в отговора на
ИМ да се установи въз основа на какви конкретни фактически твърдения се е
стигнало до нарушение принципа на законност прогласен от Конституцията. Твърди
се от ответника, че не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК,че е
нарушена и разпоредбата на чл.10,ал.1 от същия закон,като конкретните доводи в
тази насока са изложени в самия отговор. По този повод следва да се уточни, че С.
третира нормите от ЗПК актуални към настоящия момент, поради което и съдът не
дължи отговор на повдигнатите възражения по посочените разпоредби. В конкретния
казус договорът е сключен през 2008г., когато ЗПК е имал друга редакция. На
следващо място освен това ЗПК /отм/ и актуалния ЗПК съдържат разпоредби
дерогиращи приложението на този нормативен акт когато се касае за договори
обезпечени с ипотека на недвижим имот. Видно от съдържането на процесната
сделка за обезпечение на вземанията на банката е учредена договорна ипотека на
недвижим имот собственост на кредитополучателя и неговата съпруга.
С. се позовава на нищожност на
клаузите за договорна лихва с твърдения за неравноправност и противоречие с
добрите нрави, както и на нищожност на договорната клауза за неустойка-отново
като противоречаща на добрите нрави. Относно договорната лихва не е изяснено
конкретно от кредитополучателя в какво се състои накърняването на договорното
равноправие между страните и
противоречието с добрите нрави, както и с принципа на добросъвестността при
договарянето. Т.е. възражението по принцип е бланкетно, но съобразно изложеното
по – горе правораздавателният орган следва служебно да съобрази наличието на
недействителни клаузи. По този повод съдът не счита, че е налице соченото от
ответника основание за недължимост на договорната лихва. Не се установява
накърняване на принципите на добрите нрави и принципа на добросъвестността при
договарянето. Налице е валидно упражнена воля от страна на ответника, като в
договора за банков кредит лихвата е достатъчно подробно обективирана. На
следващо място съдът намира, с оглед съдържанието на облигацията, че се касае
за индивидуално уговорена клауза, което дерогира приложението на ЗЗП. Според
чл.143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. В случая не се установява клаузата да е сключвана във
вреда на потребителя, нито че не отговаря на изискването за добросъвестност.
Съобразно съдържанието на облигацията не е налице и значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. На
следващо място в случая намира
приложение и чл. 146 от ЗЗП, според който неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Т.е. за да е налице
недействителност следва неравноправната клауза да е не е уговаряна
индивидуално. В конкретния случай няма никакви данни по делото обосноваващи
извод, че процесната договорна клауза, а и изобщо цялата сделка да не са били
договаряни с кредитополучатиля индивидуално. Няма и въведени възражения в тази
насока. Не се установява по делото договорът или отделни негови части да са
били изготвени предварително и поради това потребителят да не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им. Не се установява и да е налице договор сключен
при общи условия. Така направените изводи касаят и договорката за наказателната
лихва.
Относно последната може да се
сподели, че по принцип същата на практика материализира неустойка, която следва
да се съобрази дали противоречи на
добрите нрави. Облигационното правоотношение предпоставя
самостоятелност за страните от една страна и от друга се рамкира от
"добрите нрави" и от императивните правила. Т.е. не всяка уговорка в
договора може да бъде зачетена, независимо от свободата на договаряне.
Съгласно т. 3 от горепосоченото ТР №
1/2010 г. нищожна поради накърняване
на добрите нрави е всяка неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност следва да се прави
за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като се вземат
предвид специфичните факти и обстоятелства за всеки конкретен случай, при
съобразяване на примерно посочени критерии като размера на задълженията,
изпълнението на които се обезпечава с неустойка; дали изпълнението на
задължението е обезпечено с други правни способи -поръчителство, залог, ипотека
и др.; вида на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. Не е нищожна неустойка само заради това, че
е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, ако преценката за
накърняване на добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към
момента на сключване на договора. Прекомерността на неустойката, която се
преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече
настъпилите от неизпълнението вреди, не я прави a priori нищожна поради
накърняване на добрите нрави, ако към момента на сключване на договора не са
налице обстоятелства, от които да може да се направи извод, че единствената
цел, заради която е договорена е извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна
и санкционна функции. Съобразно задължителните разрешения в т. 3 ТР № 1 от 15.06.2010 г.
по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС
са постановени решения по чл. 290 ГПК
на ВКС, като решение № 776 от 05.01.2011 г.
по гр. д. № 969/2009 г. на 4 г. о.; решение № 74 от 21.06.2011 г.
по гр. д. № 541/2010 г. на 4 г. о.;
решение № 181 от 26.02.2015 г. по т. д. № 4386/2013 г. на 2, т. о.; решение № 776 от 05.01.2011 г.
по г. д. № 969/2009 г. на 4 г. о. и
др.
В конкретния случай няма данни по
делото обосноваващи теза, че единствената цел, заради която е договорена неустойката
е извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции. Нещо
повече, касае е се за съществено неизпълнение от страна на кредитополучателя,
като за дължима главница в размер на 80 000 евро съдът не счита, че
обезщетение в размер на неустойка от 14 117.70 евро за период от
01.09.2013г. до 13.11.2018г. е неморално високо.
Поради така изложените мотиви се
налага извод за основателност на иска. При този изход от повдигнатия правен
спор ответникът следва да поеме сторените от ищеца разноски в настоящото и
заповедното производство в размер на 11 847.76 лв /5548.88 лева ДТ по
заповедното производство, 50 лева юрисконсултско възнаграждение по същото,
5548.88 лева ДТ по настоящото
производство, 400 лева депозит за вещо лице и 300 лева юрисконсултско възнаграждение за исковия
процес/.
Ето защо и Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн чл.422 от ГПК по
отношение на М.Г.С. с ЕГН ********** ***,
със съдебен адрес *** съществуването на
изискуемо парично вземане в полза на ищеца „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД с ЕИК
*********, произтичащо от договор за кредит №006OD-R-R-000101 от 25.08.2008 г. и удостоверено в извлечение
от счетоводните книги на банката въз основа на което извлечение са издадени
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 19.11.2018 г. по ч.гр.д.№18158/2018 г. по описа на
Районен съд-Пловдив,10-ти гр.състав,като изискуемото парично вземане има за
предмет общо сума в размер на 141 854,80 евро,от които:
-80 000
евро-просрочена главница;
-45
998,36 евро-непогасена договорна лихва на основание т.7 от договора за периода
от 01.09.2013 г. до 01.11.2018 г.;
-14
117,70 евро-непогасена наказателна лихва по т.9 от договора за периода от
01.09.2013 г. до 13.11.2018 г.;
-1440
евро-непогасена комисионна управление по т.11 от договора и
-298,74
евро-разноски за подновяване на ипотека по т.25 от договора,ведно със законната
лихва,считано от 14.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.Г.С.
с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***
да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД с ЕИК ********* сумата от 11 847.76
лв. сторени деловодни разноски в настоящото и в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Пловдивски Апелативен Съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :