РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Свиленград , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и девети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200395 по описа за 2021
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от А. А.Х. с ЕГН *************** от град
****************, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия Г №
***********на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ) и на
основание чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1, вр.чл. 461, т. 1 от КЗ е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 250 лв. С Жалбата са
релевирани оплаквания за незаконосъобразно (постановен в нарушение на
материалния закон и при съществени процесуални нарушения) и неправилно
(не била извършила инкриминираното нарушение, поради наличие на валидна
Застрахователна полица към датата на деянието) издаване на ЕФ.
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят А. А. Х., не се
1
явява. С Писмена молба излага доводите си по същество, касаещи отмяна на
обжалвания акт, които са идентични с тези посочени в Жалбата, като
допълнително сочи за липса на субективния елемент от състава на
нарушението.
В съдебната фаза не се ангажират нови писмени доказателства, извън
тези находящи се в преписката.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и
издател на ЕФ – ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 15.03.2021 година в 12.09 часа на първокласен път № 8, при км.
360+300, до разклона за село Сива река, на територията на община
Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или
система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е
регистрирано и заснето движещото се в посока град Любимец моторно
превозно средство (МПС) марка „Фолксваген”, модел „Голф” с транзитен
регистрационен номер *********** (получен от ОДМВР – Пловдив),
регистрирано в Република България, което не е спряно от движение (видно от
Справка от централната база на КАТ при МВР). От 01.04.2021 година
процесното МПС е с държавен регистриран номер Х 39 99 КТ, поради
регистрация в ОДМВР – Хасково (в този смисъл е Свидетелство за
регистрация, част II). След обработване на информацията от заснемането, от
2
ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия Г № ************* на името на
жалбоподателя А. А. Х. в качеството й на собственик на превозното средство,
видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, за
това, че няма сключен и действащ Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за текущата година 2021
година, респ. към датата на заснемането - нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от
КЗ. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016
година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея,
представляващ Приложение № 2 към т. 1.2 от посочената Заповед. Видно от
обстоятелствената част на ЕФ на основание чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1, вр.чл.
461, т. 1 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 250 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 24.04.2021
година (, видно от Справката за нарушител и отразеното в Жалбата).
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на
процесната дата - 15.03.2021 година, когато е установено нарушението на
жалбоподателя, е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване
на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и приет като доказателство по делото.
От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС - 15.03.2021 година, времето (10.40 часа до 12.30 часа)
и точното местонахождение на мястото за контрол, където е използвана
системата – първокласен път № 8, при км. 360+300, до разклона за село Сива
река, на територията на община Свиленград, област Хасково, режима на
измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е
поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно
реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал, въз
основа на направените записи от системата, общо налични са 3 броя снимки
за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява,
че е заснет автомобил с транзитен регистрационен номер *************** в
процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол.
От представения Протокол № 6-52-20/09.10.2020 година, издаден от
Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на
3
посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за
видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния регистър на Българския институт по метрология (БИМ),
който е общодостъпен в интернет-страницата на посочения институт, след
извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен
тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на
делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят Х. прави Писмено възражение
в срока по чл. 189, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), вр.чл.
647, ал. 3 от КЗ, като представя доказателствата си в подкрепа на факта, че
няма извършено нарушение предвид наличието на валидна Застрахователна
полица към датата на инкриминираното деяние и иска да бъде анулиран
издадения й ЕФ. В предвидения 7-дневен срок от постъпването на Писменото
възражение Директорът на АНО не го разглежда (видно от Писмо с рег.№
351000-3422 от 02.06.2021 година на РУ – Свиленград), поради което
жалбоподателят Х. обжалва ЕФ в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр.чл. 647,
ал. 3 от КЗ пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд -
Свиленград.
В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от
която жалбоподателят има няколко административни наказания „Глоба”,
наложени с влезли в сила ЕФ за нарушения на ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8
4
от ЗДвП и чл. 647, ал. 3 от КЗ видно от датата й на депозиране в
Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно легитимирано за
това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично
нарушителят, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът
излага следващите правни съображения:
1. В хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение. В случая нарушението, за което е
ангажирана отговорността на жалбоподателя А.Х. според даденото му
описание в ЕФ се изразява в несключване на Договор за застраховка
„Гражданска отговорност” за притежаваното от нея МПС – посочено с вид,
марка, модел и регистрационен номер, и е квалифицирано като такова по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В случая неизпълнението на задължението по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ от
притежателя на процесното МПС е установено с мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение (тип TFR 1-М №
656/14) по време на управлението на автомобила.
Според чл. 638, ал. 4 от КЗ, когато с АТСС е установено управление на
МПС, за което няма сключен и действащ Застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на
собственика на МПС се налага Глобата или Имуществената санкция по ал. 1.
Видно е от посочената разпоредба е, че изпълнителното деяние по същата се
изразява в управление на МПС, за което няма сключен и действащ
Застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Очевидна е отликата с наказуемото по чл.
638, ал. 1, т. 1 от КЗ деяние, за съставомерността на което е без значение дали
автомобилът се управлява или не, и чийто състав се изчерпва с несключване
на Застраховката от лице, притежаващо МПС, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение.
5
В случая фактически обстоятелства относно управлението на процесното
МПС, за което няма сключен и действащ Застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не
са обективирани в ЕФ, т.е. не е описан съществен елемент от състава на
административното нарушение. Действително от приложения снимков
материал се установява движение/управление на МПС, но е недопустимо
съставомерните признаци на нарушението да се извличат от доказателствата
по делото. Същите следва да са ясно и точно описани в санкционния акт, с
оглед гарантиране възможността на наказаното лице да разбере какво точно
нарушение му се вменява и съответно да се защитава срещу него. В този
смисъл са Решение № 77 от 25.03.2021 година, постановено по КАНД №
158/2021 година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията
Павлина Господинова, Решение № 36 от 23.02.2021 година, постановено по
КАНД № 1058/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Ива Байнова, Решение № 56 от 25.02.2021 година, постановено по
КАНД № 1127/2020 година на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Антоанета Митрушева и др.
Предвид така констатираното, настоящия Съдебен състав приема, че при
съставянето на оспорения ЕФ е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което обосновава неговата незаконосъобразност,
респ. отмяната на обжалвания ЕФ.
2. На следващо място следва да се посочи, че инкриминираното деяние
не е извършено от страна на жалбоподателя А.Х., тъй като видно от Писмото
на Гаранционния фонд, ведно със Справка от базата данни на
Информационния център към Фонда, към датата на деянието за процесното
МПС е била налична валидна и действаща полица за Застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този смисъл са и Справката
от интернет-страницата на Гаранционния фонд и Застрахователната полица с
№ BG/30/121000706549, ведно с Анекс към нея. Посоченото се явява
самостоятелно основание за отмяна на обжалвания ЕФ, извън посоченото по-
горе допуснато съществено процесуално нарушение.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
6
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на
жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и отмяна.
В настоящия случай административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя А.Х. е ангажирана за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ,
установено с АТСС № 656 (радар) на основание издаден против нея ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата
на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и
определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би приел, че
ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание и задължителни реквизити,
изчерпателно изброени в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР -
Хасково в структурата на МВР. ОДМВР представлява основна структура на
МВР по силата на нормата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от Закона за
МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ, датата на връчване, в какъв
срок и пред кой орган подлежи на обжалване, не са след задължителните
реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
7
(АУАН) и Наказателното постановление (НП), но само по отношение на
правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедури по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура (включително
срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани
в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и в
светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година
на ВАС, настоящият Съдебен състав би намерил, че разпоредбите на чл. 34
от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по аналогия при
липса на изрична разпоредба (в този смисъл е и Решение № 185 от 26.03.2019
година на Административен съд – Хасково по КАНД № 902/2018 година,
докладчик Съдията Василка Желева). Дори и да се приеме обратното,
релевантно в случая би било че към датата на връчване на ЕФ не е бил
изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от
извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по ЗДвП извън
изключенията с предвидена по-дълга давност).
Мобилното средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията (ЗИ), притежава надлежното Удостоверение № 4835,
издадено от БИМ и е регистрирано във водения Регистър, констатация от
служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет-
страницата на органа и видно от наличното по делото Удостоверение. Същото
Съдът би приел, че е в съответствие с метрологичните изисквания,
технически изправно и преминало последваща проверка, както би се
установило от приетите доказателства от Административнонаказателната
преписка (АНП). Съгласно чл. 30, ал. 5 от ЗИ, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип (както би било в настоящия случай), се
считат от одобрен тип. Последващата проверка е извършена преди изтичане
срока на валидност на процесната АТСС в съответствие с чл. 43 от ЗИ. Т.е.
Съдът би приел, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4
от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. В обжалвания ЕФ се съдържа
наименованието на АТСС, използвано за измерване на скоростта, както и
номерът му. В този смисъл не било налице нарушение на нормата на чл. 6, ал.
1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото липсват данни
8
по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба, но в случая това би било ирелевантно,
тъй като мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и
дори да не отговаря на критериите, посочено в ал. 2 на чл. 6 това не би
представлявало нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и
категоричен начин би било установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
Предвид изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или
допуснато друго процесуално нарушение от категорията на съществените
такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице.
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите по раздел ІІ, буква „А”, т. 10.1 от Приложение № 1 към КЗ е
въведена с нормата на чл. 461, т. 1 от КЗ. От своя страна съгласно даденото в
§ 1, т. 33 от ДР на КЗ, легално определение на понятието „автомобилист” –
това е собственикът, ползвателят, държателят или водачът на МПС, който във
връзка с притежаването или използването му може да причини вреди на трети
лица. Съгласно чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, Договор за застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България
и не е било спряно от движение. Правното основание за издаване на ЕФ би
била разпоредбата на чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1 от КЗ, според която, на
физическо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което не изпълни задължението си
да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, се налага Глоба в размер на 250 лв. Достатъчно би било с
АТСС да е установено и заснето управлението на процесното МПС, като не
би било необходимо АТСС да установява и заснема пряко и непосредствено и
липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност”.
Предвид изложеното в обжалвания ЕФ нарушението правилно би било
квалифицирано като такова по чл. 638, ал. 4, вр.ал. 1, т. 1 от КЗ, която
административнонаказателната разпоредба предвижда санкция за лице по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което не изпълни задължението си да сключи
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
9
Нормата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ пък от своя страна (както вече бе
посочено) въвежда задължението за сключване на Договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за всяко лице, което
притежава МПС, което е регистрирано на територията на Република България
и не е спряно от движение.
Ето защо използването на АТСС по смисъла на § 6, т. 65, б. „б” от ДР на
ЗДвП, което е технически изправно, би довело до законосъобразно
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
по коментирания специален правов ред.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване.
С разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година е въведено изискването при работа с временно разположени на
участък от пътя АТСС, Протоколът по ал. 1 на същата норма да се попълва за
всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на
уреда. Като част от АНП по делото е представен Протокол за използване на
АТСС, съставен по образец – Приложение към чл. 10, ал. 1 от посочената
Наредба. Представена е и снимка на разположението на уреда на патрулния
полицейски автомобил, с който се извършва заснемането.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика мобилното такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
В случая правилно би бил издаден процесният ЕФ в съответствие с
разпоредбите на чл. 189, ал. 4, изречение първо от ЗДвП. ЕФ за
санкциониране на допуснато нарушение на КЗ може да бъде издаден, когато
нарушението бъде установено и заснето с мобилно АТСС, при условие, че са
изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година,
10
какъвто би бил и настоящият случай. Изпълнено би било и правилото на чл.
638, ал. 4 от КЗ, съгласно което когато с АТСС е установено управление на
МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен Договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на
собственика на МПС се налага Глобата или Имуществената санкция по ал. 1.
Действително в Протокола за използване на АТСС липсва подпис на
проверилия го Началник на структурното звено. Констатираното нарушение
не би представлявало съществено процесуално такова, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта.
Фактът, че при посочване на санкционната правна норма, наказващият
орган я е посочил по следния начин: чл. 638, ал. 4, вр.чл. 638, ал. 1, т.1, вр.чл.
461, т. 1 от КЗ, не би довел до различни правни изводи, тъй като този подход
не би засегнал правото на защита на наказаното лице, защото в ЕФ се
съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, при какви
обстоятелства, какво е извършил).
Осъщественото от Х. деяние, във форма на бездействие би било
съставомерно и по субективен признак, извършено виновно - по небрежност,
доколкото жалбоподателят Х. като собственик на МПС, който го управлява
по обществени пътища е била длъжна и следва да знае изискването и
задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, съответно да положи необходимата грижа да съобрази
поведението си с това изискване, като общественоопасните последици от
извършеното, тя е съзнавала и могла да предвиди тяхното настъпване. Ето
защо Съдът би приел, че наведеното възражение, касаещо липсата на
субективния елемент от състава на нарушението, не би било основателно.
Административното наказание „Глоба” в размер на 250 лв. би било
правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената
сума. Така наложеното с обжалвания ЕФ административно наказание Съдът
би намирил за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН
цели на административното наказание.
11
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административно
нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска
от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не би съставлявало маловажен случай, според Съда. Касае се за
формално нарушение - на просто извършване – за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. В този смисъл
не биха били налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, вр.чл. 93,
т. 9 от ДР на НК по силата на препращането от чл. 84 от ЗАНН, за отпадане
на наказуемостта.
Водим от изложеното и на основание чл 63, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал.
8 от ЗДвП и чл. 647, ал. 3 от КЗ, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия Г № **********на ОДМВР - Хасково, с който на А.
А. Х. с ЕГН *************от град *****************, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 250 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
12