№ 2241
гр. София, 07.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Частно гражданско дело
№ 20241110144104 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 415, ал. 5 ГПК, ред., ДВ, бр. 86/2017 г.
В полза на заявителите Б. Й. Б. и Ц. Г. П. е издадена по делото заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК против „Дойче Луфтханза“ АД-Германия.
Препис от заповедта е връчен на длъжника, който в срок е възразил.
На основание чл. 415, ал. 1 ГПК, съдът е указал на заявителя, че може в 1-месечен
срок от получаване на съобщението да предяви иск относно вземанията си против длъжника.
Предупреден е и за последицата от неизпълнението на това указание.
Съобщението за така постановения съдебен акт, ведно със служебно изготвен препис
от същия, са били надлежно връчени на заявителя на 04.12.2024 г.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК – до 06.12.2025 г. – заявителят не е представил
доказателства да е предявил иск за установяване на вземанията си. Вместо това е подал
молба на 07.12.2024 г., с която заявява, че още в периода между заявлението и издаването на
заповедта длъжникът е платил главниците. Моли за издаване на лист за разноските и
законната лихва до датата на плащането.
Съгласно мотивите на т. 10 на Тълкувателно решение от 18.06.2023 г. по тълк.д. №
4/2013 г., ОСГТК предмет на делото по установителния иск е съществуването на вземането
по заповедта за изпълнение, издадена за парична сума, за заместима вещ или за предаване на
вещ – чл. 410, ал. 1 ГПК. Вземането на кредитора съответства на задължението, което
длъжникът трябва да изпълни, посочено в заповедта съгласно чл. 412, т. 6 ГПК. Разноските в
заповедното производство представляват последица от уважаване на заявлението и са
изрично разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за
изпълнение - чл. 412, т. 6 ГПК. В исковия процес разпределението на отговорността за
разноски няма характер на самостоятелно съдебно предявено притезание и не се включва
във формиране размера на цената на иска. При оспорване само на присъдените със
заповедта за изпълнение суми за заплащане на разноски не е налице възражение по чл. 414,
ал. 1 ГПК. Длъжникът има право да обжалва заповедта по чл.413, ал.1 ГПК. Ако кредиторът
1
е получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за изпълнение в
периода след подаване на заявлението и при депозирано възражение от длъжника, интересът
от предявяване на иск за съществуване на вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът
може да поиска издаване на изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за
разноските, като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да бъде
направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
В случая по признания на самия заявител длъжникът не е платил цялото вземане по
заповедта, а само главницата, поради което искането на заявителя да си спести воденето на
установителен иск за вземането по чл. 214, ал. 2 ГПК – за изтеклите лихви от заявлението да
датата на плащането – е неоснователно, тъй като няма опора в сочената тълкувателна
практика на ВКС.
На основание чл. 415, ал. 5 ГПК, ред., ДВ, бр. 86/2017 г. издадената в полза на
заявителя заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК следва да бъде
обезсилена.
РАЗПОРЕДИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
22.08.2024 г., издадена по гр.д. № 44104/2024 г. по описа на СРС, 161-ви с-в, в полза на Б. Й.
Б. и Ц. Г. П. против „Дойче Луфтханза“ АД-Германия.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването на препис.
Препис от разпореждането да се връчи на страните, което обстоятелство изрично
да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2